Сякаш беше вчера – завършвахме университета, навън бушуваше пролетта и късната перестройка, а ние лекомислено приравнявахме дясното със свободата на мисълта, информацията, творчеството, достойнството, масовото благоденствие и други чудеса. Да би ни казал някой тогава, че след четвърт век дясното в България ще значи: в икономиката – остеритет до дупка с пенсионирани учителки, бъркащи по кофите, в културата – нагъл егоизъм и медийна чалга, а в политиката – нарцистичната мутра Бойко Борисов като „нова надежда на дясното“, сигурно бихме се самозаврели в някоя психушка.
Вино от нарциси

Николай Михайлов, обещаващ млад обществовед от Вандербилтския университет в САЩ и един от малкото млади хора, които искат да се върнат от Америка в България да работят безкористно за гражданското общество, ми изпрати наскоро откъс от неотдавнашна реч на американския журналист и тв продуцент Дейвид Саймън на „Фестивала на опасните идеи“ в Сидни: „В нашата страна либертарианството се приема сериозно, като интелигентно политическо мислене. Стъписващо е, но е така. Хората казват: „Не ми трябва нищо освен способността ми да печеля. 

Не съм свързан с обществото. Не ми пука 

как се строят пътищата, отде идват пожарникарите. Не ми пука кой учи децата освен моите. Аз съм си аз и ида с гръм и трясък“. Джоузеф Стиглиц, чиято чудесна обзорна книга „Цената на неравенството“ (The Price of Inequality, 2012), както научих от блога на журналиста Петър Волгин, е вече преведена на български, показа как дерегулацията на финансовия сектор в САЩ в навечерието на световната криза доведе до пълно разминаване на личния интерес на банкерите с обществения интерес. Правилата на играта за банкерите по отношение на обществото бяха сведени на практика до „ези – ние печелим, тура – вие губите“. Американците с недоумение гледаха по телевизията свидетелстването пред сенатската комисия на злополучния лидер на фалиралата инвестиционна банка „Лемън Брадърс“ – Дик Фулд – и научаваха за огромните бонуси, които той и колегите му продължаваха да си раздават сами и след като милиони хора загубиха по тяха вина работата и спестяванията си, и след като държавата наля 700 милиарда данъкоплатски долара за спасяването на сектора. 

Но разбира се, дясното не винаги е било „солипсистко“. 

Капиталистът Андрю Карнеги, кралят на стоманата и най-богат човек в света – нещо като Бил Гейтс от началото на миналия век, брутално смазал стачката на работниците си в US Steel в Питсбърг с наета частна армия от пинкертънови агенти. Но си остава тачен и в България заради анкетата за Балканските войни, и в Америка заради университета, концертната зала и музеите. Карнеги казвал, че богатството му е „обществена функция“ и след смъртта му трябва да изпълнява обществена функция – и всичките си пари оставил за благотворителност. Така сега се готви да направи и самият Гейтс, и вторият най-богат човек в света Уорън Бъфет, който и досега живее скромно в малка къща, купена евтино преди 50 години, и кара стара кола. 

Адам Смит писа как пазарът „като с невидима ръка“ кара преследващите частните си интереси капиталисти да работят и за обществения интерес, значи – и за пътищата, пожарникарите и училищата. От Макс Вебер до Франсис Фукуяма (с книгата си ‚Доверието“) изследователите на капитализма показаха огромното значение на духовната култура на обществото за неговия успех. Според Фукуяма корпоративната организация, отговорна за историческите постижения на капитализма, не може да вирее в общества с ниска степен на обществено доверие и ниска порядъчност. Съвременната антропология развенча 

мита за крайния егоизъм като „естествено“ или „разумно“ състояние 

на човека. В „Светът довчера“ (The World Until Yesterday, 2012) Джаред Даймънд ни показва шока на хората, попаднали от традиционно племенно общество с неговaтa култура на взаимопомощ и споделяне в модерния свят на егоизъм и брутална (cutthroat) конкуренция. Същото много преди това у нас – колективизма на „първобитния човек“ и егоизма на модерния – описа и Иван Хаджийски в „Бит и душевност“. 

С професионалното опозоряване – покрай световната финансова криза – на бившия „господар на вселената“ и председател на федералния резерв на САЩ Адам Грийнспан, последният от мохиканите на някогашния колежански култ към Айн Ранд, „обективистките“ студентски клубове в Америка се стопиха като лански сняг, освен може би в някои най-затънтени частни колежи. Романите на Ранд сега се смятат от литераторите (другите не са и чували за тях) за многословно слугинско четиво, обременено от дилетантско гимназиално псевдофилософстване. 

Наистина, всеки жив организъм се стреми, в конкуренция с другите организими, да оцелее, да достигне размножителна възраст и да остави жизнеспособно плодовито потомство – и значи грижата за себе си (и потомството) е присъща и водеща за всеки здрав човек. Дотук „буржоазният индивидуалист“ е прав. 

Разликата е там какво включваме в това „себе си“, какъв е „обсегът на аза“ (self). 

Ако азът свършва до моя стобор, а зад него другите, ако щат, да умират, е едно, а ако не свършва дотам, а за да е доволен, му трябва още и здраво и хармонично общество с минимум споделени публични ценности – като справедливост, като нещо, което в Ню Йорк се нарича „urban communality“, или „цивилизована градска общинност“, и дори висока култура, впрочем насъщна за стила на живот и самоуважението на средната класа в богатите общества, и дори като лукс – и съпричастие с участта на себеподобните в по-далечните земни краища – е съвсем друго. Това друго е въпрос на възпитание на емпатия, на емоционално въображение или способност да си разширяваш „обсега на аза“ си.  

Въпреки всичко победата на пазарния фундаментализъм по света и у нас в последните три десетилетия предизвика задълбочаваща се културна самомаргинализация на дясното. От една страна, то се редуцира до една радикална, интелектуално непретенциозна и догматична икономическа секта, агресивно застъпваща интересите на най-богатите за сметка на всички други. От друга страна, това послание бе хитроумно подсладено и разтворено в популистка чалга, апелираща към най-лошото в „човешката природа“ – грубия егоизъм, социалната безотговорност и безчувственост, предразсъдъците към различните. Този етос се наложи за известно време като доминантен по цял свят – и извика на живот и у нас особени „герои на нашето време“. 

Мисля, че Вера Мутафчиева беше писала интересно за ролята на охтичавите (туберкулозните) в антифашистката борба в България – поради страданието си те били и по-възприемчиви към възвишени, надлични идеали и поради обречеността си – по-жертвоготовни. Днес имаме голяма нужда от изследване на 

обществената роля на нарцистичната личност в терминалната фаза на пазарния фундаментализъм. 

Разбира се, терминът „нарцисизъм“ сега звучи под път и над път. В медиите лекари дистанционно диагнозират Бойко Борисов като „маниен нарцисист“. Но липсват опити за по-цялостно реконструиране на политическия и социалния ни опит в светлината на типичните за това личностно разстройство симптоми в клиничната им пълнота. 

По-долу предлагам опит за такава съвсем бегла реконструкция по общоизвестни факти от политическия ни живот, а в един следващ материал – и от социалните медии. Не съм лекар и не мога да поставям диагнози на разглежданите лица, в това число и публични личности, а само използвам техни добре известни от медиите особености като символи на обществено значими явления. 

Нарцистичното личностно изкривяване, или Narcissistic Personality Disorder (NPD), е болест, описана от Международната класификация на заболяванията на Световната здравна организация под номер F60.8. По данни от различни години от нея са страдали от 1% до над 6% от американците над 18 г. Установено е, че икономическата криза изостря заболяването – безработица, безпаричие, несигурност, загуба на социално положение и самоуважение, скъпо или несигурно здравно осигуряване, алкохол и наркотици, скандали и насилие в семейството, или пък самота и невъзможност да се създаде семейство. 

Задълбочава го и доминиращият егоистичен етос на ерата на пазарния фундаментализъм, но в същото време го прави да изглежда и по-„нормално“, приемливо и дори престижно. Огромно стимулиращо въздействие, изглежда, му оказват и социалните медии, особено Фейсбук и Туитър, но също, както ще видим друг път, и интернет форумите. 

Ред професии предлагат живителна среда за нарцистичната личност – политиката, традиционните медии, особено телевизията, киното, театърът, забавната музика, модата и професионалният спорт. Смята се, че и изявени корпоративни лидери визионери като покойния Стив Джобс са типични случаи. Тъй като страдащите обикновено не са „психотични“ и нямат разбирането, че са болни, те не търсят медицинска помощ и остават нелекувани. Много често са социално успешни и дори чаровни, особено в ранните стадии на познанството с тях. Но по думите на техни колеги, интимни партньори и близки съжителството с тях е истински ад, както красноречиво свидетелства и биографията на Джобс. 

Симптомите на заболяването, в повече или по-малко ограничена степен, се срещат и у почти всеки здрав човек. Най-характерните от тях са:

Реагиране и на най-добронамерена критика с гняв, срам и чувство на унижение. 

Користно, използваческо отношение към другите. 

Липса на истински интерес, емпатия (съчувствие) към другите, емоционална студенина или коравосърдечие (tough-mindedness). 

Грандиозна представа за себе си, за важността, постиженията и талантите си.

Нереалистични фантазии за успех, красота, ум, власт, любов, поставяне на нереалистични цели.

Претенции за решаващ личен принос за всеки успех. 

Чувство, че другите са им длъжни (entitlement), че другите са виновни за всеки техен неуспех. 

Необходимост от постоянно внимание и положителна подкрепа от страна на околните. 

Много лесна наранимост и чувство на отхвърленост при липсата на такова внимание и подкрепа. 

Страстна завист и нетърпимост към чуждия успех. 

Неумение да се поддържат човешки връзки – интимни, социални и професионални. 

Неспособност да се задържат на една и съща работа, социална среда или бизнес. 

Първият личен сблъсък на здравия човек с тези симптоми в острата им патологична форма прави наистинa потресаващо впечатление. Научих за какво всъщност става дума неотдавна. Моя семейна приятелка от години, която не е публична личност и означавам условно с Б., – чаровна стройна брюнетка към края на 30-те, с одухотворено лице, завършила магистърска програма в един от най-реномираните университети от Ivy League, с престижна професия – и креативна, и потенциално доходна, омъжена за свой колега, с дете в частно училище – неочаквано предизвика тежък конфликт в българската имигрантска организация с нестопанска цел, в която дотогава участваше. Конфликтът доби доста широко, болезнено отражение сред българската общност в Ню Йорк, стигна до местните български медии и това оправдава няколкото реда по-долу, които според мене го поставят в правилния му контекст. 

Започна се с няколко изненадващи прояви на патологична нетърпимост към колегиална критика и бързо се стигна до яростна война срещу нейни най-близки приятелки и цялото ръководство на организацията – война за изземане на властта. Заваляха имейли до ръководството и членовете с налудни, елементарно оборими лъжи, клевети и интриги, след това – психопатични с настойчивостта и абсурдността си писмени и устни доноси до всички възможни български и американски инстанции. Водеше се стъписваща с енергията си денонощна телефонна обработка на почти всички членове на организацията срещу ръководството й. Веднъж разобличени, едни лъжи и клевети се изоставяха и се измисляха други, сменяха се лозунги като кърпички. 

Опитът с различни етноси в чужбина ме е научил, че на междуличностно равнище българите сме, общо взето, чудесни – или най-малкото, напълно нормални – хора, способни сме и на рационалност и самоорганизация, и на безкористност, великодушие и истинско приятелство, но за съжаление много от нас имат забележително ниска политическа и правна култура и са 

извънредно податливи на злонамерена ирационална демагогия. 

Това, разбира се, не ни прави изключителни сред другите народи –немците бяха най-образованият, бюргерски порядъчен и занонопочитателен народ в света, с най-великите учени и композитори, а избраха Хитлер с цялата му измет да ги води. 

Та Б. успя да предизвика разкол в организацията и някои от хората, начело с нея, образуваха нова група със сходна дейност, а други се уплашиха или отвратиха и напуснаха. За своя чест организацията бързо си облиза раните, обнови се, разрасна се и сега работи за помирение с „паралелната“ си посестрима. 

Как можа да стане това? Още в първите седмици на конфликта, стъписан от бесовския размах на Б., от чийто психически тормоз много познати се оплакваха, потърсих обяснение в книгите. Безнравственост – или просто болест, беше дилемата. Търсенето в Гугъл на термини като „патологична нетърпимост към критика“, „компулсивно лъгане“ и „интригантство” ме доведоха тутакси до публикациите, които ми отвориха очите и за отношенията ни с Б. и доста ме облекчиха, че станалото е по-скоро нейна беда, а не вина. 

Дадох си сметка, че Б. има „грандиозна“ самооценка, която не пропуска да сподели в приятелски разговор. Но самооценката й не е стабилна – винаги има остра нужда от постоянни и все по-находчиви комплименти (narcissistic supply, нарцистично снабдяване) от „приятели“, които тя смята почти равни на себе си по „грандиозност“ (а презира всички останали хора), и които целенасочено и хищно култивира с пресметлива изобретателност и чар. Години наред и аз наивно изпълнявах службата на нарцистичен доставчик при „двора” й, дето трябва не само да хвалиш „достойнствата“ й, но и да съчувстваш на страданията й, също „грандиозни“ – най-непрокопсания и безотговорен съпруг, най-злите свекър и свекърва, най-некадърните и завистливи колеги, които тя обаче винаги „слага на мястото им“, най-лошите шефове, за които работи, най-лошите хазаи, дето все ги съди, най-лошите учителки на детето й, най-лошото дете, което все повече заприличва на баща си, и пр. За всичко другите са й виновни, срещу нея се плете постоянен заговор. 

И нетърпимостта й към критика е „грандиозна“. И най-безобидната бележка („Защо пак закъсняваш?“) предизвиква веднага непоносимо душевно и физическо страдание, срам и унижение, което се излива в нарцистична ярост (narcissistic rage) към критикуващия – особена мимика, истеричен плач, невързани словесни нападки (у физически по-здравите инидивиди – и във физическо насилие), компулсивно изопачаване или отричане на известни факти (лъгане), хвърляне на нелепи, необосновани обвинения (клеветене), заплахи и интриги, приписване на опонента на собствените грешки и пороци... при което няма никаква рефлексия за достоверността и опровержимостта на твърденията – единствената цел е да бъде „смазан“ опонентът и да се омаловажи критиката му. 

Користното, манипулативно отношение към хората, нелоялността, липсата на благородство (или „класа“), бързото дезинтересиране от рутинни дейности, които не й носят непосредствена „слава“, болезнената завист към всеки, имал непредпазливостта да я „засенчи”, емоционалната студенина, понякога маскирана като фалшива сърдечност към всички, включително детето, бяха други характерни особености на Б., които осмислих едва тогава. Въпреки тях обаче тя може да има изключително сугестивно влияние над близките си посредством разиграваните сцени на страдание и нужда от защита. 

Съпругът й, неин колега, по-способен и професионално по-успешен, макар без диплома и без претенции – душевно здрав, щедър, с интересни хобита и здрава връзка с детето, до конфликта бе постоянно унижаван от нея пред външни хора. Тя все „подаваше за развод“, готвеше се да го напуска, да се пресели с детето у приятели. С конфликта и загубата на основни нарцистични снабдители похватната Б. успя скорострелно да го произведе в свой бял рицар и партньор на равна нога в злото, което причиняваха на доскорошните си най-близки приятели. Това беше единствената „полза“ от конфликта – заздрави се бракът им. За съжаление обаче 

няма ни една полза от многогодишния нещастен брак на България с Бойко Борисов. 

Вредите от него за България, както вече става добре известно на всички, са огромни. Борисов превърна живота на мнозинството българи в ад. Управлението му, самото му безумно дълго пребиваване във и около властта, в светлината на прожекторите, доведе до национална катастрофа, всеобща мизерия, разруха на институциите, законността, политическото и обща деморализация и чалгизация, но дори и до днес продължаващите му медийни изяви все още сеят омраза, ирационализъм и разделение сред българите. 

Разбира се, действията на Борисов в политиката не бяха негов каприз и в голяма степен отразяваха икономическите интереси на олигархичния кръг, произвел го от нищото с черната магия на своите медии и агитпропчици. Откриването на зародиша на бъдещия „бащица” от Рейгъно-Живков тип у един посредствен, набеден махленски бабаит е без съмнение „успех” за мозъчния тръст на олигарсите. Но ролята на личностите, веднъж попаднали, дори случайно, на „историческо” място, на техните лични идиосинкразии, не бива да бъде подценявана. В продължение на години 

България бе насила превърната в заложница на нарцисзма на Борисов и като самоцел – 

превърната в негов съвкупен нарцистичен доставчик, в безмълвен консуматор на „чара“ му, с други думи – на безграничната му самодоволна глупост и простащина, в ням зрител на нарцистичния му гняв, на компулсивното му и напълно безнаказано лъготене, постоянно сменящите му се мнения по най-важни за живота на българите въпроси, постоянните му предателства, малодушия, клевети и интриги, призивите му за омраза, разделение и насилие. 

Признавам, че нямаше да мога да проумея патологията на всичко това с такава яснота, ако не беше съвсем пресният ми опит с Б. Явно дотогава съм имал лек живот, но предполагам, хиляди други българи са имали подобен пресен опит с близки хора – и значи не са могли да не забелязват симптомите у Борисов, с които непрекъснато ни заливат медиите вече тринайсета година. 

Например грандиозната самооценка на Борисов, простодушно изразявана от него, доработвана и разтръбявана от „говорещите глави“, в това число и най-интелигентните и значи – и най-продажните от тях, налагана от медиите, грубо контрастира с 

химеричността на „постиженията“ му. 

Да вземем най-елементарното – дългогодишния медиен флирт с въображаемите му спортни подвизи – черния колан по карате, вдигането на еди-колко си кила от „лежанка“, пипането на „мускула“ му от цвилещи от възторг репортерки, избора му за „футболист на годината“, картотекирането му като „професионален футболист“ и пр. абсурди. Всъщност, както добре се знаеше още в 2009 г., като спортист Борисов не издържа никакво сравнение с другите известни „добре облечени бизнесмени“. 

За разлика от Марин Митев, Иво Каменов, Алексей Петров, Слави Бинев или Румен Николов, да не говорим за Рахмат Сукра или Гълъбин Боевски, той никога не е бил шампион, член на национален отбор, дори никога не е участвал в официално състезание, а отношението на бившите му треньори и съотборници към него е презрително. България винаги, та дори сега, е имала много изявени състезатели в силовите спортове, ала Борисов просто не е сред тях. 

Фалшиви са и генералското му звание, и кандидатската (докторската) му степен. За последното например навремето полагахме задължителни приемни изпити и „кандидатски минимуми“ по два чужди езика. А Борисов винаги е демонстрирал и е признавал публично, че не знае два чужди езика! Други „постижения“ пък са му поднесени наготово по роднински – кариерата в пожарната, създаването на охранителната му фирма, службата му при Тодор Живков и царя и главното му секретарство в МВР без ден полицейски стаж. Знаеше се също, че кариерата му на „мачо” често е зависила от жени, и то не по интимни, а по делови мотиви. 

Борисов е и фалшив лидер, и фалшив харизматик. 

Вторачен в себе си, той е лишен от интерес към хората, от дълбоко знание за тях и от елементарна способност да ги оценява правилно. И в спорта, и на работното място, и в живота – до възникването на медийния си култ – Борисов е бил невзрачен и непопулярен дори сред най-близките си. Неспособен е да поддържа трайна интимна връзка – бързо разпаднал се нещастен брак, следван от най-вероятно фиктивна интимна (всъщност уредена от трета страна делова) връзка с друга жена, след което „сам като куче“. 

Конфузът с жената с пръстените от ВМЗ-Сопот беше класическа илюстрация на липса на емоционална интелигентност и в такива моменти толкова по-чудно ми ставаше за каква „харизма“ може да се говори, след като коравосърдечието на такива хора личи във всеки момент поне по отношение на хората извън непосредствения им кръг за нарцистично снабдяване? По тази и много други причини Борисов е и напълно неспособен да ръководи хора – за мене винаги е било въпрос с повишена трудност 

как може човек с достойнство да работи и един ден за началник като Борисов? 

Който сам контролира всичко (с есемеси), не делегира права, не е лоялен към кадрите си, ще ги продаде при първа възможност, малодушен е, не може да отстоява позиция, вече взето решение. Който винаги си присвоява бащинството на успеха (при него най-често въображаем) и винаги джиросва неуспеха на подчинените си? И отговорът ми е, че не може – 

Борисов и хората като него филтрират хората с достойнство извън властта

Абсурден беше митът за Борисов – „великия комуникатор“, който и досега се поддържа от много десни колеги, които иначе вече признават, че той беше катастрофа като управленец. „Комуникаторството“ и изобщо „харизмата“ бяха фалшива телевизионна проекция за наивници. Всъщност имаше един греещ от самодоволство, преситен от нарцистични доставки, в това число и от самите тв камери и прожектори, насочени в момента към него, дребен човечец. Впрочем огромното самолюбие, оживлението и драматизмът, с който такива хора говорят за себе си, често изглеждат на пръв поглед като „чар” – особено подплатени с власт и медийно внимание. 

Фанфаронството на Борисов („аз решавам”, „аз казвам,” „аз съм експерт“), постоянните му сравнения с един измислен от него бутафорен опонент („бил съм го и пак ще го бия, като маче о дирек, като шкембе в дувар...“) са христоматиен израз на неувереното в себе си нарцистично съзнание. Такива са и непрестанните оправдания с „лошото наследство на Тройната” и с другите, теориите за конспирацията, цупенето и самосъжалението. 

Лесното отегчаване от рутинни задачи, неносещи моментална „гратификация”, липсата на интерес (в случая – и на интелектуална способност) и отговорност да вникне в сложността на работата, в съчетание с фанфаронството и емоционалната некомпетентност водят до невъзможността да задържиш задълго едно работно място и социална среда. У Борисов това се изразява класически в неспособността му да доведе управленския мандат до края и постоянния му стремеж към „ударна сублимация” към по-висок или по-безопасен пост. 

Компулсивното, често напълно импровизирано, всекичасно нагло и безсрамно медийно лъготене 

на Борисов – „записът за Мишо Бирата е монтаж, записът за Мишо Бирата не е монтаж, махнати са само псувните по адрес на Първанов”, налудното му „обръщане на палачинката” – „без „Белене“ е катастрофа/“Белене“ е един гьол, редно е да се „слушат”/престъпление е да се „слушат” депутати и министри” – са характерни болезнени похвати както за самовъзвеличаване, така и за избягване на критика, на неприятни и интелектуално непостижими обяснения, а също и оръдия на нарцистичния му гняв. Проблемът за „истинността” или „кохерентността” на твърденията му в обикновения смисъл – като съответствие на фактическото положение на нещата или като тяхна смислова съгласуваност – както видяхме по-горе, изобщо не стои пред нарцистичния поток на съзнанието. Няма и помен и от нормалните критерии за порядъчност или благоразумие по отношение на околните. Твърденията са само „полезни фикции, усилващи волята му за власт”. 

Очевидно е, че многогодишното медийно набиване на тези „ценности” в главите на българите, пълната безнаказаност, дори неподсъдност на Борисовите лъжи, подлости и тъпоумия, постоянните хвалби по негов адрес – ако не за друго, поне за „харизмата” и „гениалното му комуникаторство” – всичко това не можеше да не предизвика тежко „изкривяване на дискурса”, идейна деморализация, ценностна слепота – България се превърна в лунатичен пандемониум. 

Желанието на Борисов да притежава и упражнява еднолично и непосредствено цялата власт

без каквато и да е мисъл в главата си за някакви конституции, закони, разделение на властите, без реална представа (дори и при подаването на оставката през февруари), че може някога наистина да загуби трайно властта (чувство за entitlement), да не говорим за съмнение, че може да не я упражнява в интерес на обществото, е желание за нови и нови по-силни дози нарцистична доставка. Хвърлянето на оставката, освен израз на нарцистично малодушие и бягство пред трудностите, беше и класическа, христоматийна истерична сцена на грандиозно цупене, страдание, от което по емоционалната логика на страдащия следва, разбира се, да дойдат да го молят да се върне. 

Трайната загуба на властта обаче го доведе, както отбеляза наскоро психиатърът д-р Николай Михайлов, до тежка абстиненция, и оттам – до титанична борба на живот и смърт за връщането на спасителната доза нарцистична доставка, със самото това и 

мощен изблик на нарцистичен гняв срещу „несправедливо” отнелите му властта. 

Цялата фарсова епопея на контрареволюционните „протести“ от юни м.г. до окончателното им затихване през януари беше уродлива обществена проекция – или както едно време го казваха „дейностниците”, „екстериоризация” – на един грандиозен пристъп на „оня гибелен гняв на Ахила” – с налудно злобната си, неуморна (идва ми като по-експресивна руската дума „неугомонная”) агресия, засмукваща тъмна енергия от незнайни за здравия разсъдък патологични глъбини, с пълното си несъобразяване с истината, със закона, с постоянното прехвърляне от болната глава на здравата, с постоянната подмяна на лозунги, стратегии и тактики, но неизменно с желанието за пълното „смазване“ на врага. Не е никакъв проблем това да стане и с цената на пълното съсипване на България, за която у Борисов няма помен от грижа, освен, разбира се, като колективно психе – потенциален обект на волята му за власт и неизчерпаем извор на нарцистично снабдяване. 

Ето тази непреклонна, титанична воля за власт отличава истинската страстна нарцистична личност от амбициозно 

ослушващия се от храстите опортюнист Георги Първанов, 

чиято главна беда все пак, изглежда, е незнаенето на английски – иначе все щеше да се уреди с някоя международна синекура. А и БСП не се погрижи да полекува абстиненцията му с една нищо не значеща гръмка титла, с представителен офис, секретарка, служебен автомобил, две-три командировки на Запад годишно. Трябва да се поучат от американските републиканци и десни тинк танкове. Дори и един Симеон Дянков го трудоустроиха хората. Но Първанов и кликата му никого реално не заплашват, а бесовщината на Борисов продължава да бъде сериозен разрушителен и деморализиращ фактор за България и до днес. 

Поради което достъпът му до медиите трябва да му бъде отнет, а всекидевниците като „Сега” да спрат с „горещите новини“ каква поредна лъжа или глупост бил „написал“ Борисов във Фейсбук. Правосъдието да се заеме най-сетне сериозно с многобройните улики за тежки престъпления, извършени от това лице. 

Бракът му с България трябва да бъде разтрогнат, на страдащия да се даде възможност за отдих в специализирано държавно заведение, дето, надявам се, се предлага и квалифицирана медицинска помощ. 

България да се проветри, санира, и ако се налага – да й се свети вода. 

Още от категорията

67 коментар/a

Виталис на 22.01.2014 в 02:53
Много верен анализ на Хаджийски! Поздравления за автора и за \"Гласове\" !
наблюдател на 22.01.2014 в 04:58
Истината, горчивата ...
wagner на 22.01.2014 в 18:03
всички,които катализираха възхода на пунта мара,които вербално го украсяваха,са повече от престъпници. в тази рубрика влизат и тези, които имаха възможност да изкрещят публично срещу простотията, простащината и малокултурието на тоя извратеняк и психопат, а си мълчаха и спотайваха.нито един уни преподавател или поет не възропта срещу тази чума.последствията са за децата ни.пораженията са видими и сега във всяко бг семейство:като се почне от говоренето на ме и се свърши с епидермалното отношение към бит, ценности и etc.
дитирамби за В.Хаджийски? на 22.01.2014 в 18:44
Машалла! Аферим!!Ашколсун !!.........ама ако мълчи-ще е по-добре!
Либертарианец на 22.01.2014 в 21:36
Същите хора(т.н.задкулисни олигарси) ,които лансираха(чрез подвластните им Медии)личността Бойко Борисов (и му лепнаха етикет -Десен)-сега са мобилизирали своите хора (един от които е В.Хаджийски)да защитават Лявото и да дискредитират Дясното!.....Това се правин по една и съща Схема и логика в цялата кампания, която тече от лятото насам......Тъй като Лявото е това зад което се крие Властта на съвременните Олигарси(тъй като лявото Оспорва Йндивидуалната Свобода и Индивидуалната Отговорност,замествайки ги със Социалните такива)-трябва да предположим че ТЕ се чувстват доста заплашени в способността си да Контролират ситуацията!....А това е добре за всички Нас!!
Kakvo ni donese dqsnoto на 22.01.2014 в 23:50
dqsnoto ni donese neshto vajno- vazmojnostta da psuvame na volq debeliq prodajen shopar Qvor Dachkoff, taka che...........Qvore
Васик на 23.01.2014 в 00:26
Чичо Фичо, доколкото разбирам, според теб обществото може да търси морална отговорност от хора като Борисов, респективно Първанов, макар и те да са носители на подобно разстройство. Но пък от друга страна виждам, че не откриваш морална вина в твоята лична позната, а по-скоро си склонен да я оправдаваш с нейното клинично състояние. Може да съм останал с грешно впечатление. Освен това Борисов, респективно Първанов, могат да са разстроени, но дали са разстроени всички останали, които години наред ги величаят било като харизматици, било като футболисти на годината или почетни членове на съюза на художниците. Според мен това медицинско разстройство не оправдава по никакъв начин човек, който съзнателно нарушава моралните норми.
Галактион на 23.01.2014 в 02:02
Доста неуместни примери. Тенденциозно и скучно, но явно има своята публика. Вероятно окучена с определени \"шапки\". :)
Чичо Фичо на 23.01.2014 в 03:26
Васик, Прав си - здравите хора, които години наред поощряваха тази бесовщина, имат огромна морална вина. Както и тия, които я измислиха на първо място. Колкото до \"болните\" - не съм лекар и не поставям диагнози, само отбелязвам очевидните съответствия между поведението им и симптомите, описани от специалистите. Дали Борисов е бил \"дееспособен\", дали има морална вина, може ли да носи съдебна отговорност за извършени престъпления - ще се определи, надявам се, от компетентни специалисти в най-скоро време. Възможно е, както и преди сме си говорили, адвокатите му да изберат да пледират, че не е бил дееспособен, и сигурно ще могат да се аргументират. Познатата ми \"Б.\" според мене не може да носи морална отговорност за стореното в тоя случай. А и това е къде по-ограничена по въздействие бесовщина, няма и извършено престъпление. Достатъчно е всички намесени да разберат истината, което и става - хората не са глупави, с времето се ориентират. Близките да имат предвид и, че нарцистичните майки възпитават нарцистични деца.
Papiiski fazan на 23.01.2014 в 03:34
\\\"...завършвахме университета, навън бушуваше пролетта и късната перестройка, а ние лекомислено приравнявахме дясното със свободата на мисълта, информацията, творчеството, достойнството, масовото благоденствие и други чудеса. Да би ни казал някой тогава, че след четвърт век дясното в България ще значи: в икономиката – остеритет до дупка с пенсионирани учителки, бъркащи по кофите, в културата – нагъл егоизъм и медийна чалга, а в политиката – нарцистичната мутра Бойко Борисов като „нова надежда на дясното“, сигурно бихме се самозаврели в някоя психушка.\\\" Ami Ivan Kostov vi go kaza oshte togava, ama ushite vi kato sa palni s komunisticheska pliava? I kofite s bokluka sa rezultat tochno ot neosashtstvenoto(falshivo, fasadno) diasno, ot fakta, che Stanishev i Boiko sa dve maski na edno i sashto komunistichesko lice, kakto Hadzxiiski i Volgin samo prividno sa razlichni - ediniiat amerikanski, drugiiat moskovski levichar.
Heли на 23.01.2014 в 03:59
Папийски фазане, по същество: Иван Костов е абсолютно неуместен пример в този случай по най-малко две причини: 1. Той също страда от доста обострена форма на нарцисизъм. 2. Костов е един от главните виновници за това ББ да властва почти 4 години в България. Костов смяташе Бойко за \"надеждата на новото дясно\", носеше му цветя в болницата преди изборите и съвсем безсрамно му се подмазваше. В допълнение, той поддържаше Боко във всичките му простотии в продължение на две години и половина (2009-2011). Ерго, ако не бе Костов, днес България нямаше да е толкова разорена, с изчезнала средна класа. Костов продължи агонията наречена ГЕРБ и затри завинаги някогашната \"синя идея\". Отбносно левичарството: нека се придържаме към истината. не Хаджийски (за Волгин не знам), а Костов има връзки с БКП преди 1989 и молба за влизане в Партията, нали?
Ити на 23.01.2014 в 04:50
Браво! Жалко е обаче, че все още се намират такива, за които охарактеризираният тъпанар продължава да е кумир!
Васик на 23.01.2014 в 06:17
Интересна е специфичната връзка между нарцисиста и неговите ласкатели, която е своеобразна садомазохистична връзка. Когато разглеждам от днешна перспектива медийното отразяване на управлението на Тиквата, няма съмнение, че дори нарочените за опозиционни по онова време медии са спазвали множество табута по отношение на управляващите. Обсъждането на Тиквата умишлено се натика в сферата на шаржа и вицовете от сорта за Бай Тошо, Американеца и Французина, но при такава беззъба критика Тиквата можеше да управлява още десетилетия необезпокоявано. Обществото губи най-много от тези невидими отношения между властта и медиите, защото се фалшифицира понятието за опозиционна медия. Излиза че сами по себе си журналистите не са длъжни да разкриват далавери, а правят това само когато правителството не ги кефи, а читателите трябва да са благодарни и за карикатурите от последна страница, понеже по времето на Хитлер даже и карикатури не е имало.
Омар Шериф на 23.01.2014 в 17:41
Докога тъпаци като Бойко и Цецо ще формират политическото мнение, и по-страшното - създават политика. Да се махат от България, да си ядат парите и да не ни будалкат! Ние да умираме от глад!
wagner на 23.01.2014 в 18:57
за каква невменяемост се говри. скоро се пенсионирах като психиатър в германия. раздаването на диагнози с лека ръка става само при спречквания в кухнята. споменатата диагноза е повече литературен световен фолклор.имал съм всеки ден психопати като по учебник и въпреки всичко тези диагнози (личностови разстройства) сме поставяли (тима)винаги много внимателно и предпазливо.няколко пъти съм го казвал по форумите:става дума за колективното бг съзнание, което е различно от т.нар. манталитет, което също го дъвчим до втръсване (тук е ролята на унитата да внесат бистрота по такива важни неща, но няма как да стане с тебеширените ни професори). бб (пунта мара)няма да има и един час като началник на пожарна в германия (германското колективно мислене няма да го търпи дори само с говоренето, да не говорим за трудовите му навици,и пет минути)например:дори в частни разговори германецът не търпи общи лафчета.моя колежка (унгарка), която дойде пресна, назначи някакво изследване,след като размисли в кабинета си 10 минути, се обади и го отмини, след което сестрата нахълта в кабинета крещейки и питайки яростно де се намира фрау молнар та през пет минути да си мени мнението. същата фрау на вторто си работно закъснение отново с пет минути,беше раздразнено предупредена от психоложката (тима стартира работния ден в 7:30),че трети път няма да бъде търпян.подкрепата която бе инжектирана на бб има за основа само едно и също нещо:широката бг мисловна посредственост, която се изразява с малка библиотека (или никаква),погрешно възпитание от първите земни дни на бг индивидите, изкревени културни принципи.един изграден умствено, културно и житейски човек не може да се подаде на никаво странично влияние (такъв човек има т.нар. човешко достойнстово)прочетете бавно немската и швейцарската литература,за да си отговорите защо беше възможен бай тошо (казвам бай), зет му иван славков(казвам батето) и г-н бб (казвам бате бойко).защо се цупим,когато употребяваме селяндурщина:ами не бяха ли бг селяните, които на масите си манджеха върху работническо дело (толкова ли нямаха покривки, и за това ли бай им тошо беше виновен).вижте им на тези селяни и сега селските дворове (вижте по DW на германците селската къща), чуйте една селянка как говори ( реализирахме, опоненти и etc).досега няма един бг психолог да обясни този новоговор,че е чиста миловна шизофрения, който се отразява и на битието ни. портретът на бб винаги ще издиша, тъй като по същество не засягаме корените на тази творба.фичо минава за ерудит,аз предпочитам друг вид събеседник.
приятно изненадан на 23.01.2014 в 21:47
Искрометно писание, г-н Хаджийски, този път - браво! Струва ми се, личностните разстройства ( или характеристики) на ББ в някаква по-малка степен могат да се открият в повечето хора; едва ли само неговата личност е причината за всички беди. Вие, впрочем, го казвате,quote:\"...Rазбира се, действията на Борисов в политиката не бяха негов каприз и в голяма степен отразяваха икономическите интереси на олигархичния кръг, произвел го от нищото с черната магия на своите медии и агитпропчици. Откриването на зародиша на бъдещия „бащица” от Рейгъно-Живков тип у един посредствен, набеден махленски бабаит е без съмнение „успех” за мозъчния тръст на олигарсите.\"unquote. Щеше ми се тoзи аспект да се развие повече, както и да има по-обстоен анализ на наложената тоталната деградация на обществото ни, позволила феномена ББ. Хубав материал, желая Ви успех!
Нарцисист на 23.01.2014 в 22:37
1.Десните са кофти хора 2.Мойта позната е нарцисист, тя влезе в конфликт с мен и оспори ръководството ми. 3.Борисов е нарцисист, аз го мразя, трябва и вие да го мразите. По тези опорни точки мога дълго и напоително да ви говоря.
Вайю на 24.01.2014 в 05:25
Голямата беда, която рано или по-късно спохожда повечето хора е последица от тяхната безкритична вяра в \"песните на сирените\", за които Омир пише в \"Одисея\", но пък не всеки е като Одисей да знае за пагубната им роля и да поиска да го вържат здраво за кораба! Та тези \"песни\" на \"сирените\" от \"онези времена\" закараха лековерните в пъкъла, както чак след четвърт век е проумял \"Чичо Фичо\" и както през този период проумяха доста от лековерните българи, като се оказаха без спестяванията си, без доходи, без свобода, без сигурност, без визия за своето и на децата си бъдеще, а други и без деца (както вероятно неговите родители, дай Боже да са живи и здрави) и още много други \"без\". В такива случаи се казва: \"кьорав карти не играе\". А за да не е \"кьорав\" младият човек, е крайно желателно в личен план, през тази възраст, за която той говори, да научи няколко критерия за да познава хората, с които му предстои да общува. Първо - да знае, че \"сиромашия, кашлица и простотия не може да се скрият!\"; второ - да знае, че ако на човек не му е дошъл акъла до седмата година, няма да му дойде и до седемдесет и седмата; трето - да знае, че когато на шестия ден Господ направил хората и Св. Петър го попитал: \"Боже, ти добре направи хората, ама как ще се познава кои от тях са болни и кои долни?\", Господ му отговорил: \"Не се бой Св. Петре, те сами ще си казват.\" Не, че и да е умен човек и да знае за тези ориентири, няма да изпадне в критични обстоятелства. Не всичко зависи от него, но му помага да се ориентира в \"песните на сирените\". Като чета за неговата позната Б., тя е давала \"нишани\", както и банкянският кабак подаваше, но болшинството не ги е проумявало, та да се \"върже\" за \"мачтата\" на кораба, а и \"сирените\" от онова време вече бяха почнали да го блъскат в \"Сцила\" и \"Хибрида\" и да го рушат.
естет на 30.01.2014 в 21:09
Фичо, поздравления за втората част \"Вино от нарциси 2\", която бързо изчезна от сайта. Очевидно \"башизъмЪт\" се оказва заразен. Нищо, на /пре/възпитателката от форума на Сега и така може да се връчи червеното знаменце на най-големия прът.
Дорис и Фичо два весели друга! на 30.01.2014 в 21:37
Дорис, героинята на Вино и нарциси 2 реагира светкавичко, типично като описаната вътре поетаса Башева - премахна от сайта втората част, както комунист премахва идеологически неправилната литература от библиотеки, книжарници, вестници и др. източници. Брао Дорис, брао Мириана! Фичо, ти може и да си инкриминиран във форума на \\\"Сега\\\" от нея, но изглежда ще те инкриминират от всичко, що е българска медия, м?
Дорис и Фичо два весели друга! на 30.01.2014 в 21:50
Дорис, героинята на Вино и нарциси 2 реагира светкавичко, типично като описаната вътре поетаса Башева - премахна от сайта втората част, както комунист премахва идеологически неправилната литература от библиотеки, книжарници, вестници и др. източници. Брао Дорис, брао Мириана! Фичо, ти може и да си инкриминиран във форума на \\\"Сега\\\" от нея, но изглежда ще те инкриминират от всичко, що е българска медия, м?
Pasi на 30.01.2014 в 23:03
Уважаеми г-н Хаджийски,уважаеми форумци тук и от форумът на в.Сега. Позволих си да коментирам днес този материал във специално отворената тема в изданието. След коментара незабавно бях завинаги /баннат/ изключен от достъпа. Това е не нарцисизъм на споменатата тук М.Башева /Дорис/ и модераторът Сибил. Това е мракобесие. Разбира се, от това страда вестника. Поле за изява и коментар в интернет колкото щеш. Малко цифри: След включването ми на 01.01.2014г. в темата ми \\\\\\\\\\\\\\\"Злободневните куплети на Паси Тема 2 има към 30.01.2014г. 2536 посещения или средно 85 дневно. Едно лице се осмели да пише стихове в темата ми и беше изключено незабавно. После форумец предлага пари да не поствам злободневки в обсъжданите теми,после след постване на стихотворение озаглавено \\\\\\\\\\\\\\\"На н.в.Редакторът\\\\\\\\\\\\\\\" последва твърдение за обида към персонала на изданието и предупреждение за окончателен бан. Днес след изявата ми по повод статията на г.Хаджийски бях изключен окончателно. Не че много ми пука за въпросната поетеса. Пука ми за това ,че се е превърнала в цензор,който в съвременния свят просто няма как да оцелее. Да ходи да бричи комари... А иначе поздравление за прекрасния материал,който е истина и от която уважаемите много го боли!!! Тролове Де са троловете днеска? Поетес и Поетеска. Те Паси без свян преписват, спам и флуд навред курдисват. Ало Цецо, дай им тяга, на безмозъчни бродяги! Заклейми Паси-то днеска, с Поетес и Поетеска! Паси, 29.10.2013г.
67 на 30.01.2014 в 23:08
За \"Вино и нарциси 2\" може да не се е намерил редактор преди публикацията, ама поне асенизатор е бил необходим!
Фичо срещу Развеселената Дорис на 30.01.2014 в 23:14
От днешната Дорис чеп за зеле не става, та камо ли поeт. Цензор...Нарцис,Злобар... Това и т.н. Дорис уважаеми... Вредна е за изданието което и плаща!
естет на 30.01.2014 в 23:34
Фичо добре е описал какво представлява или в какво чудовище се е превърнала Башева. Ако бе жив Иван Башев, сигурно щеше да и отвърти два шамара на тази неосталинистка. Фичо обаче е пропуснал нещо съществено или недостатъчно го е развил - това е самопревърналото се в безгръбначно и пълзящо пишещо влечуго, което позволява на самозабравилата се Башева да издевателства с тях и да си прави експерименти като един литературен Менгеле. Фичо ги нарича \"неличности\". Не, това са безгръбначни и угоднически екземпляри, които нямат нито чест, нито достойнство. Пълзят в краката на книжния сатрап Башева, текат им лигите в някакъв угоднически транс и треперят да не ги \"банне\", ако случайно не достатъчно добре са пречупили гръбнака. В цялата държава е така, не само във форума на Сега.
Pasi на 31.01.2014 в 00:29
Оказа се ,че съм баннат за 1000 години от в.Сега. Браво на М.Башева. Башевизмът в действие!!!
Pasi на 31.01.2014 в 00:32
Колкото години ми е отнел от потенциалния живот, за да го дондуркам, темички да му правя, читав поети или куплетисти да му провождам и пр.; както и да изтърпявам жалби от негови близки, изплакани с молба за лобиране на мои наивни близки - неангажирани и индиферентни към форума. Аргументът: \"Ама той е наше момче.\" Толкоз.
Pasi на 31.01.2014 в 00:40
\"Тишината на спалнята раждя безумия\". Прав беше плевенчанина по отношение на една политичка...
Жълтата подводница на 31.01.2014 в 03:03
Кунев се уплаши от собствената си темичка и ревна да я затварят. Зер, Кака ще му дърпа ушите и \"жежко\" ще го дебне. А е и страхлив. Останалите безгръбначни, след като дежурно полегнаха и пълзейки оставиха лигавите си следи в прослава на Неосталинистката-модератор - също започнаха да пищят да се затваря темичката на Куня Кунев. Злите езици говорят, че получили просветление и се видели в пълния си блясък във фичовата статия- жалки, безпомощни и безгръбначни. А това си е дразнещо отвсякъде.
Жълтата негодница на 31.01.2014 в 05:19
Камък в блатцето на Башева? Nice! Недоделка в амок? Splendid!! Фичлето баннат завинаги и от \"Гласове\"? PRICELESS!!! :)))
Iezuit на 31.01.2014 в 05:53
Хубав форум беше...
Iezuit на 31.01.2014 в 05:57
Хубав форум беше...
Чичо Фичо на 31.01.2014 в 10:18
Уважаеми колеги от \\\\\\\"Сега\\\\\\\", от всички цветове, радвам се, че се виждаме тук. Климатът на земята постоянно се мени, някъде настъпва нова ледникова ера, някъде запролетява. Преживели сме няколко преселения на народите в търсене на място под слънцето за свободен обмен на различни мнения, но цивилизовано и с взаимно уважение. Научихме се, че рибата се вмирисва от главата, форумните безобразия са невъзможни без одобрението на началството. А най-често се и подстрекават, и вършат от него. Поздрави на всички!
Knight Templar на 31.01.2014 в 13:45
Здрасти Фичо! :-)
За съдника \"Развеселената\" и палачът \"Сибил\" на 31.01.2014 в 16:43
Темичката е затворена в \"Сега\" . Но остава обществено отворена завинаги. \"Башевизма\" е смърт за едно издание,ако не бъде систематично изкореняван. С годините вдъхновената поетеса, се е превърнала в цензор. Напредналата възраст,житейската самота,закостенялото схематично мислене и дадената и власт \"от последна инстанция\" обясняват нарцисизмът описан от Фичо. Нарцисизмът е вид догматизъм, а оттам до цензорството няма спиране.
Дорис на 31.01.2014 в 21:55
В резултат на разприте изгоряха и дондуркани и недолюбвани общо 3 бр. във вечността.
Чичо Фичо на 31.01.2014 в 23:43
Здрасти Тамплиере Колеги, Боцмана създаде чудесния термин дорцисизъм, който е според мене по-добър от башизъм. На приликата на башизма и сталинизма ми обърна внимание още Евгений Дайнов. Дорис преследваше и него като колумнист във вестника, както и други авторски неличности.
mercury на 01.02.2014 в 15:05
Здравей, Чичо Фичо. Аз чак днес научих за конфликта, като прочетох втората част на написаното от теб (първата част - тази, признавам, не съм чела).Знаем си двамата, че имаме различни позиции както за протеста, така и за Сергей Станишев, и доста сме спорили по тези въпроси. А ти, също така, знаеш моето отношение към Априлското въстание, с което по най-елементарен начин може да бъде обяснено последователното ми отношение към Протеста. Друго искам да напиша тук, свързано с останалите тези в писанието ти. Според мен в основата на упадъка на форума на в. \"Сега\" е липсата не само, а дори на най-елементарна справедливост. Именно гаврата със справедливостта доведе до разделения във форума, противопоставяния и отмъстителност. Несправедливо наранените чрез немотивирани неказания личности търсят реванш, и имат основание именно поради толеранса към т. нар. от теб форумна номенклатура. Несправедливостта е камъчето сред камъните, което катурна каруцата на форума на в-к \"Сега\". А, струва ми се, то е и камъчето, което катурна целия Аварски каганат и сума ти политически системи. :) :) :) Жив и здрав, Чичо Фичо.
mercury на 01.02.2014 в 15:23
Искам да добавя нещо, Чичо Фичо. Тъй като аз съм една от неличностите във форума, защото си позволих да демонстрирам достойнство (поне така смятам), искам да информирам тези, които ще прочетат написаното от мен тук, че имам 6 други никнейма във форума, които използвам нелегално. Като партизанин. :) :) :) И изобщо не чувствам вина, като законопристъпник. :) :) :)
mercury на 01.02.2014 в 15:31
Искам да добавя нещо, Чичо Фичо. Тъй като аз съм една от неличностите във форума, защото си позволих да демонстрирам достойнство (поне така смятам), искам да информирам тези, които ще прочетат написаното от мен тук, че имам 6 други никнейма във форума, които използвам нелегално. Като партизанин. :) :) :) И изобщо не чувствам вина, като законопристъпник. :) :) :)
Нели на 01.02.2014 в 23:44
Здравей, mercury. Признавам, че имаме много различия във възгледите, но твоята тема за протестите следях с удоволствие. Не толкова написаното в нея, колкото снимковия материал, който беше отлична картина на времето и страстите. **Това за справедливостта е точно така. Няма нормално и здраво общество без в него да има елементарно чувство за справедливост, морал и законност. А форума на Сега поради единоначалието на някогашната соц поетеса Миряна Башева се дорцисира и башевизира до неузнаваемост. Татко й Сталин ряпа да яде. Имам бан до 2023 г. само защото попитах на съответното за целта място защо отново е спрян Чичо Фичо. Той дори не беше е пускал мения от месеци когато това стана. Явно беше поредното Башево извращение - наказва защото не й се обръща внимание. **Относно писането с нови никове имам своя позиция. Още с влизането си във форума през август 2002 г. попитах защо редакцията ползва множество никове. За да създава множественост на поддържащите правилната линия? Това явно беше Башево нововъведение в социологията. Или за да потъпче още в зараждането му, с критична мръснословна маса, другомислието? За да говори от сянката на анонимността недопустими в едно нормално общество неща? Всекидневното явяване на даден човек във виртуалното пространство с различни одежи, имена и характери е нещо отврартително за наблюдаване. Това е душевно заболяване както виждаме в примера с Башева. Подобни действия постепенно променя до неузнаваемост съответната персона. Дорис в 2002 не беше толкова болна колкото е в 2014. Трябваха й 12 години, хиляди поклони на придворните й към образа й на уж любим полковник, както я наричаха вътрешните когато им се явяваше като ник ясенево. Шломо, Дорис, Краваджо и какво ли не още. Трябваше постване на десетки хиляди руски стихове и повтарящи се до световъртеж няколко руски заглавия за да стигне до това дъно. А Башева препоства, защото явно има проблем да напише дори 2-3 свои собствени изречения - това което Фичо нарича \"смислова дисграфия\". В добавка, множеството й никове са лесно разпознаваеми защото бяха недосегаеми за форумните правила и винаги, без изключение мразеха Фичо и Нели и говореха за тях сякаш ги познават от години, дори да са абсолютно нови и да са написали само 2-3 мнения, или тормозеха всяка по-нежна душа в Сега. Всички тези Башеви маски мразеха емигрантите като цяло и не пропускаха случай да ги клъвнат, унизят и заплюят, къде повече, къде по-малко. Те мразеха и добре пишещите български журналисти. Мразеха левите, десните, центристите и явно обичаха единствено и само себе си. Като цяло, никовете й мразеха всичко и всички. Омразата беше главното чувство, което тя проектираше в този форум. Не приятелството, не разумното решаване на проблемите, а омразата, цинизма и нетолерантсността във всичките й разновидности. Ролята на плебса беше да мълчи и блее.
Нели на 02.02.2014 в 00:12
Точно поради изброените причини винаги съм държала да пиша с едни ник, в моя случай това е реалното ми име. Така или иначе ме познават, без значение какво напиша в мястото за ник. По същия начин разпознават Фичо. Или пък Грациян. Струва ми се, че едно от нещата, което достойнството изисква, е да пишеш не като анонимен, а да стоиш с името си зад написаното. Пък и въпреки правилата, по които уж сме спрени, имената ни (а и части от биографиите ни, снимки и т.н.) бяха разпространени без наше разрешение във форума още в 2002 от една съфорумка, от скоро вече не е сред живите. Тя първа публикува както моето, така и името на Фичо. *****Писането като партизанин може би носи някакво удовлетворение на някого, но то изкривява действителността/реалността като цяло. Не знам дали самата Дорис е толкова умна за да разбере, но сталинския терор, който тя налага така сладострастно в това виртуално място е изключително вредно за българското общество като цяло. Това е един полигон, който показва какво става в държавата, когато в него няма и помен от справедливост и когато нормалните душевно и хората с достойнство биват тормозени, замразявани, осквернявани, заплашвани, наказвани. Всеки участник във форума на Сега би помислил не два пъти, а десет пъти дали да направи нещо добро и достойно в реалността след като е видял как подобно поведение се наказва виртуално. Някои хора мислят, че това мое гледище е пресилено, но те не оценяват, че живеем в 21 век и ролята на виртуално решаване на човешките и обществени проблеми е бъдещето на човечеството. Примерът на Сега е особено безнравствен защото той учи, че всеки, който мисли самостоятелно, проявява гражданска позиция и има сили да говори смислено и с достойнство ще бъде стъпкан. Не случайно Фичо направи паралел на Башева в Сега и Бойко Борисов в реалността. Резултатът, социалният продукт е абсолютно идентичен: чалга култура, чалга общуване, чалга нравственост, чалга толерантност, чалга писнае, чалга образованост, чалга емоции. Насажда се страх, омраза в обществото (реалното и виртуалното). В добавка, всеки който поради многогодишен бан започне да пише с нов ник всъщност се подчинява на новият тоталитаризъм на простаците и слабограмотните. Спреният човек е по някакъв начин наранен, той започва да флуктоира, да се променя, да се нагажда, да се опитва да пише така, че да не бъде отново спрян и остракиран. Човекът е социално животно, той не може да живее в самота и по-слабите започват да правят немислими неща за да бъдат приети отново дори в чалга обществото. Издържат само най-силните, те вероятно са хората с истинско достойнство. В крайна сметка пишещия с пратизански никове става онзи продукт, който са искали Башева или Борисов. Ако изобщо последните двама имат мисловните способности да мислят в персектива. Хората с новите никове попадат в месомелачката - без лично достойнство, реално име и биография, и най-важното, нраственост. Не препоръчвам писането с нови никове, ако искате да сте истински достойни и да запазите душевното си здраве. България е преживявала къде по-тежки чуми от Башевизма/Дорцисима и Бойковизма.
mercury на 02.02.2014 в 03:02
Здравей, Нели. Ние с теб за първи път разговаряме виртуално.Не познавам бекграунда в отношенията ви с Дорис и други участници във форума, поради което е възможно да не съм обективна. Но знам своята история във форума и си правя изводи от нея. От 2007 до лятото на 2012 г, когато започна екологичният протест за Витоша, не бях активен член на форума, но последвалата протестна година и половина и създадената от мен Тема на протестиращите ме увлече. Бих казала, че до юни 2013 г., т.е. в продължение на 6 години, бях девствен участник във форума на в-к \"Сега\". Спорили сме, подмята ли сме си какви ли не неща, но такава виртуозност в мръснишките номера дори не си представях, че може да съществува. За два месеца - юли и септември (август посвещавам на планината, където нямам почти никаква връзка със света), mercury беше оглозгана от кучета, и това беше позволено. Като оня професор - дошъл от света на Доброто в един софийски квартал, за да бъде оглозган. И тук, в това отношение, изразявам съгласие с паралела, който правиш между форумния и реалния свят. Това, което искам да ти кажа, Нели, е, че mercury умря. Убиха я. В поста си до Чичо Фичо съвсем умишлено написах, че имам нови 6 ника (аз не съм единствената неличност с много никове), първо, защото атмосферата във форума предполага този тип действия (излезеш ли с истинския си ник, ще те гонят до дупка из целия форум), и второ, защото (извинявай за изказа)бъркайки в кацата с лайната ставаш лайно, както ти си написала, всъщност. Та, Нели, през тези два месеца, докато ме оглозгваха, се учех как става, защото на терена на лайната можеш да воюваш само с техните средства. Подчертавам - да воюваш. Другите два варианта са да се пречупиш и да станеш блюдолизец (както си го описала ти), или просто да напуснеш. Силните хора, за които споменаваш, според мен, са онези, които имат волята да напуснат сами форумната гнилоч на в-к \"Сега\". Аз лично нямам тази воля, но мисля, че постепенно я развивам, защото виждам, че прекарвам все по-малко и по-малко време във вестника, някои автори съвсем спрях да ги чета, и ми става все по- и по-, и по- безинтересно, и накрая ще спра изобщо да го отварям. Аз така отказах цигарите - постепенно, постепенно и накрая от само себе си спря да ми се пуши. Но тъй като отделихме доста време в обсъждане на помията във форума на в-к \"Сега\", все пак трябва да кажа, че там има много стойностни хора. Когато ме блокираха, неочаквано за мен, доста хора надигнаха глас в моя защита и бяха наказани, някои дори с по-тежки като времетраене банове от моя. Разбира се, наясно съм, че подкрепата не беше персонално за мен, а за протестната идея и против начина на разправа с мен, но това \"самоубийство\" на тези никове е нещо, което заслужава уважение, и аз няма да го забравя.
mercury на 02.02.2014 в 03:07
Здравей, Нели. Ние с теб за първи път разговаряме виртуално.Не познавам бекграунда в отношенията ви с Дорис и други участници във форума, поради което е възможно да не съм обективна. Но знам своята история във форума и си правя изводи от нея. От 2007 до лятото на 2012 г, когато започна екологичният протест за Витоша, не бях активен член на форума, но последвалата протестна година и половина и създадената от мен Тема на протестиращите ме увлече. Бих казала, че до юни 2013 г., т.е. в продължение на 6 години, бях девствен участник във форума на в-к \"Сега\". Спорили сме, подмята ли сме си какви ли не неща, но такава виртуозност в мръснишките номера дори не си представях, че може да съществува. За два месеца - юли и септември (август посвещавам на планината, където нямам почти никаква връзка със света), mercury беше оглозгана от кучета, и това беше позволено. Като оня професор - дошъл от света на Доброто в един софийски квартал, за да бъде оглозган. И тук, в това отношение, изразявам съгласие с паралела, който правиш между форумния и реалния свят. Това, което искам да ти кажа, Нели, е, че mercury умря. Убиха я. В поста си до Чичо Фичо съвсем умишлено написах, че имам нови 6 ника (аз не съм единствената неличност с много никове), първо, защото атмосферата във форума предполага този тип действия (излезеш ли с истинския си ник, ще те гонят до дупка из целия форум), и второ, защото (извинявай за изказа)бъркайки в кацата с лайната ставаш лайно, както ти си написала, всъщност. Та, Нели, през тези два месеца, докато ме оглозгваха, се учех как става, защото на терена на лайната можеш да воюваш само с техните средства. Подчертавам - да воюваш. Другите два варианта са да се пречупиш и да станеш блюдолизец (както си го описала ти), или просто да напуснеш. Силните хора, за които споменаваш, според мен, са онези, които имат волята да напуснат сами форумната гнилоч на в-к \"Сега\". Аз лично нямам тази воля, но мисля, че постепенно я развивам, защото виждам, че прекарвам все по-малко и по-малко време във вестника, някои автори съвсем спрях да ги чета, и ми става все по- и по-, и по- безинтересно, и накрая ще спра изобщо да го отварям. Аз така отказах цигарите - постепенно, постепенно и накрая от само себе си спря да ми се пуши. Но тъй като отделихме доста време в обсъждане на помията във форума на в-к \"Сега\", все пак трябва да кажа, че там има много стойностни хора. Когато ме блокираха, неочаквано за мен, доста хора надигнаха глас в моя защита и бяха наказани, някои дори с по-тежки като времетраене банове от моя. Разбира се, наясно съм, че подкрепата не беше персонално за мен, а за протестната идея и против начина на разправа с мен, но това \"самоубийство\" на тези никове е нещо, което заслужава уважение, и аз няма да го забравя.
mercury на 02.02.2014 в 03:43
Пропуснала съм да напиша, че има и вариант да се бориш с открито чело, докато те ликвидират завинаги, след което за теб ще се пишат песни. Ххехехе...
Нели на 02.02.2014 в 04:45
Приеми, че ние, Фичо и аз, се \"борим с открито чело\" вече 13 години. С имената си и с биографиите си, пуснати не от нас, разбира се. :-) Но най-вече с идеите си. Но не сме/не бяхме единствени. За останалото, малко по-късно.
Нели на 02.02.2014 в 05:30
Да, mercury, не сме си говорили и една от основните причини е проблемите на форума на Сега. След като беше направен втория форум в 2005 г., първият беше превърнат в клоака наречена скайфорум, въведох едно рестрикция в своето писане, която спазвах поне в 90% от постингите си: общувах с форумните никове много рядко и се опитвах да пиша само по конкретна тема или идея. Стараех се да не се докосвам до лични конфликти. Малките изключения, които съм правила, винаги са ми носили проблеми. По стечение на обстоятелствата всяка моя дума или постинг се гледаше под лупа. Същото важеше и за Фичо. Въпреки това е имало моменти, когато няма как да не изкажа позицията си. Обикновено тази позиция беше свързана с потъпкване на свободата на речта и идеите или с газене на личното достойнство на някой форумен ник. Въпросната Дорис Башева обожава да души, тормози и подритва по-невинните души списващи в Сега. При това го прави почти винаги на руски и със сладострастно-кагебистки прийоми. При една такава травля (отново на любимия й руски), в която винаги участва и някой мръсник от личното й придворие, написах, че тормоза над ник softwind е \"орусначена простащина\". Доколкото разбирам, за Дорис изявата на лично достойнство и желанието на някой да се запази личното достойнство на околните е като подъл удар от друго измерение. Тормозената softwind получи един месец бан, аз получих една година и един месец за това, че я защитих. Толкова за справедливостта. Социалното послание беше ясно: не защитавайте нападнатите, не помагайте на унизените, не им подавайте ръка, не се правете на добри и справедливи. И също: всеки, който посмее да противоречи на повелителката Дорис ще бъде смазван. Последния път бях спряна за 10 години заради един-единствен въпрос: защо Фичо е спрян след като дори не е писал в този форум от месеци. Можеш ли да ми кажеш, mercurу, поне една причина поради която трябва да имам партизански никове и да се смесвам с тези хора. Те нямат нужда от нормални, психически здрави и добре образовани българи. Повечето емигранти във форума си казват, че най-хубавото нещо на живота им е, че не са оставили децата си да живеят и растат в подобно общество и си тръгват. В последното има голяма доза несправедливост. Все пак, децата ще растат в подобно общество само, ако ние, като родители, позволим подобни нищожества да творят бъдещето на България. Но е истина, че редакцията на Сега като цяло и повелителката на мухите от форума в частност явно нямат нужда от напомняне какво е добро и достойно в живота, Това ги определено ги дразни. Те харесват циничното, безгръбначното и мръснословното и се борят по всякакъв начин да сътворят този техен кошмар за нас и рай за тях.
mercury на 02.02.2014 в 15:35
Питаш защо трябва да имаш няколко партизански ника на територията на лайната, най-добре да са от различни IP - източника. Защото, като се бориш с открито чело, или като те дундуркат с очакване за подчинение (какво унижение!), те отстрелват завинаги. Ти можеш да се гордееш с това, но всъщност не си накривил на никого шапката. Когато имаш партизански имена, макар в действията си да си осакатен поради анонимността, имаш две възможности на територията на лайната. Да изказваш и поддържаш нечия опозиционна на номенклатурата позиция, защото, ако си забелязала, откриточелите опозиционери ги отстреляха (някои имат други никове сега)и е трудно да се каже, че в този форум има опозиция. Има мимикрия на опозиция, за фон. Втората функция, която могат да изпълняват партизанските никове, е да защитават и подкрепят читавото във форума от простащината на номенклатурата. Партизанските никове - дори и да ги баннват, им е все тая, защото са свикнали. С думи прости - трябва да се поддържа баланса в този форум. Чичо Фичо направи няколко опита да влезе с други никове във форума, но той е прекалено ярка фигура, за да не бъде забелязан, а и си е създал много врагове там. Броят на враговете му е по-голям от броя на приятелите му. Така разсъждавам аз. Довиждане, Нели.
Pasi на 03.02.2014 в 19:32
Писмо до herr Muller Червена шапка-Невидимка, наложи модератор зъл. Обхождам нета като димка, и поствам стихчета,акъл. Във паралелната реалност, намирам пристан, тук и там. И ръся:- ту една баналност, ту някъде раздавам плам. Но жив и здрав съм и се боря, до край за моя светоглед. На пук на герберски копои, с Победата ще дойде Ред. Pasi
Pasi на 03.02.2014 в 19:36
заради една проста забележка: „Има нещо гнило в Дания“ и насочване към една заплаха,породена от стихотворение,възприето като обида. Ето го,този път с посвещение: На М.Б.-Дорис До н.в. Редакторът Кат фелкуратът Ото Кац невидим аз останах. Сибил изкълчи ми крака, главата- във Вълтава. Светът без мен бил по-така, твърди редактор важен. По-скучен,празен, самота… разправя момък снажен. Фирмин поръчва стихове, Генек пък ме очаква, а Мето стихчета плете, хер Мюлер пък е драка. Дори за Ловкият стражар аз липсвам-неразкостен! А форумния коментар без мен е бобец постен. След поредното ми излизане от фризера,в същност осъзнах ,че Фейса ми харесва повече като място за коментар. Вече съм там.Членувам в групата „София без блокади“. Който му е интересно да ме търси там.Появявам се и в Дир-а,Афера,Стандарт и т.н. ,без да забравям и някои блогове на приятели. А Дорис,Ловкия и други в същност попиляха чара на форума на в. Сега.Последното ми участие за двайситена дни беше вяло,без особено желание. Странното е, че и единственият посетител /със стихче/ в моята тема също бе запратен във фризера. Фичо в същност е прав. Башевизъм=Нарцисизъм.
Чичо Фичо на 04.02.2014 в 03:18
Здравей, mercury! Също редовно следях темите ти за протестите. Права си за станалото на форума. Миналото лято наистина писах с други никове и айпита, защото бях цензуриран по политически причини и се чувствах като нелегалното радио Христо Ботев. Изпитвах потребност да коментирам ставащото. От септември съм се отказал. Радвам се, че не съм български журналист. На българските медии, всичките, истината им е скъпа, но Платон им е приятел. Има нещо датско в Гниляне :) *** Паси, това, което Дорцис написа за тебе, беше позор и отврат, изпитал съм го и аз, когато тя пусна преди 11 години един анонимен парцал срещу нас от форума като \"фейлетон\" във вестника. Ти обаче стана рекордьор хилядолетник :)
Чичо Фичо на 04.02.2014 в 03:18
Здравей, mercury! Също редовно следях темите ти за протестите. Права си за станалото на форума. Миналото лято наистина писах с други никове и айпита, защото бях цензуриран по политически причини и се чувствах като нелегалното радио Христо Ботев. Изпитвах потребност да коментирам ставащото. От септември съм се отказал. Радвам се, че не съм български журналист. На българските медии, всичките, истината им е скъпа, но Платон им е приятел. Има нещо датско в Гниляне :) *** Паси, това, което Дорцис написа за тебе, беше позор и отврат, изпитал съм го и аз, когато тя пусна преди 11 години един анонимен парцал срещу нас от форума като \"фейлетон\" във вестника. Ти обаче стана рекордьор хилядолетник :)
Вуйчо ви на 05.02.2014 в 23:47
Нация от безпрофилни хора, бордерлайн политици, самовлюбени поети и поетеси, инфантилна интелигенция, деца, бягащи бързо и надалеч от нарцистичните си бащи. А сега и Чичо Фичо го няма във форума на \\\"Сега\\\"! Нарцисизмът е диагноза, но никой терапевт не е успявал да помогне на тези отровни личности, те бягат от терапия, не допускат никаква промяна, защото ги парализира страхът от разпадане. Не са луди нарцистите садисти, луди сме ние мазохистите, които им държим огледалата.
Pasi на 08.02.2014 в 22:06
Прав е вуйчо. Не дръжте огледала на нарцисите!
Васик на 15.03.2014 в 04:12
Чичо Фичо в зависимост от начина ви на комуникация с този сайт предполагам, че е възможно да се обсъди положението с предишния опит тук да се направи форум. Без да се засяга някой, но онзи опит беше неуспешен първо, понеже тук оборотът на темите беше много по-малък, второ - изборът на темите беше прекалено обтекаем и всъщност май не беше ясно кой ги предлага, трето - пропагандата срещу този сайт и още няколко медии беше тотална и хората малко или много имаха едно наум, че Цветанов може да слухти. Иначе аз друго не мога да кажа за онзи форум, защото напълно разбирам, че техническите параметри могат да са въпрос също и на финанси и това е разбираемо ограничение. Тази идея сигурно е хрумнала и на други.
Васик на 15.03.2014 в 04:56
Сега препрочетох фейлетона Революция на Караваджо и коментарите. Кой е Ветеран? Той е написал ода с цел да оплюе форумци и не е изтрит. Целенасочена политика на гаври. Защо - форумците не са ли клиенти? Сайтът е услуга, те ни продават реклами, ние им даваме времето си. Винаги ме е поразявала наглостта на Цеков, когато говори с форумци. Той наистина ли се смята за нещо като божество? Излишно е да описвам случаите как журналистите крадят цели текстове отдолу, дори падението на Димитри Иванов беше стъписващо, когато прочетох онази крадената статия от Монд Дипломатик. Тогава Дон вика - Васик, това е една мозайка. Каква мозайка е това, това е чисто плагиатство. Това състояние на форума на \"Сега\" е безобразна порнография. За какво са наказанията? За да се дресираш и да се подчиняваш. Някои омекват. Върхът на гаврата е с Манрико, защото на него му наредиха да отвори темата Реинкарнациите, но по-късно го изхвърлиха като кондом. Предполагам, че Манрико ще се върне с бодряшки закачки. Сократ пробутва смешки, че си бил изтърпял наказанието, пълен мазохизъм. Много хора не се връщат - защо да се връщаш? Номерът с привикването на Манрико аз го научих, когато те с Ловкия и Дорис буквално едновременно се оказват в секция Помощ да се оплакват от мене. Как е станало - ония са на подчинение по телефона или скайпа, дрън една жица и подават оплакване от група възмутени граждани. Ако форумците не бяха разединени, трябваше да разберат тогава. Аз писах в Помощ сериозно против др. Янко, но изведнъж дойдоха други и почнаха да се лигавят, много е вероятно част от тях нарочно да се лигавят, за да ме предизвикат да кажа нещо и да се затвори темата. Чаткате ли? Дорис отвори темата Др. Янко Рупате ли Фафли два месеца преди този случай, значи редакцията много добре знае кой е др. Янко. Рупате ли Фафли се разиграваше пред очите на всички, води се абсурден диалог, те си правят форум във форума и се подиграват с наивността на останалите. Да кажа и за голямото плюскане - какви са тези тези с това плюскане и кулинария, какво беше това ядене. Съзнателно се поддържа ниво на некомпетентност, останалите теми не се толерират, всичко отива за плюскането хиляда страници.
Чичо Фичо на 16.03.2014 в 05:44
Васик, къде е тази Революция? Напълно си прав, така беше от самото начало, форум във форума, подставени лица, инструктирани по други канали. Донякъде това е допустимо в нов форум, докато се оживи. Но не след това. От Гласове обещаха да подобрят техническите възможности тук, да има възможност за редактиране на постовете, постоянна регистрация с архив и др., не било скъпо. Наличието на активенфорум вдига кликовете в пъти и повишава Гугъл рейтнга на страниците. Андрей Райчев е искал да има активен форум, за да го използва за свои социологически и разузнавателни цели, но не се оказаха на висота, и той, и Дончев, и не могат да make use от този безценен инструмент.
Васик на 16.03.2014 в 18:23
http://www.segabg.com/article.php?sid=2012031700040004802 Това е въпросният фейлетон. Ясно е, че в него се описват форумци, с фокусиране върху Дон и адвокатка (Жана). Аз не виждам друга причина да се напише това, освен откровено изливане на злоба, над чертата на вестника се казва вероятно нещо, което не може да се каже под чертата, тоест Караваджо в кавички не иска да говори тези неща под чертата, а ги приписва вече на самия вестник. Безумието тук е, че подобни фейлетони нямат никакъв смисъл за реалния читател на вестника, той няма представа кои са героите и всичко прилича на бълнуване. После какво става в коментарите, което не се разбира от редактираните звездички? Форумците обсъждат фейлетона, но Караваджо в кавички изведнъж изпада в самосъжаление и самобичуване и казва следното: Щом моят фейлетон предизвиква наказания на форумци, аз поемам отговорността и искам наказание и казвам майната на модератора. Модераторът наказва Караваджо в кавички. Някакъв Ветеран пише цяла ода, в която също осмива форумци. След това женската част на форума почва да иска обяснения от модератора и няколко от жените са наказани в пакет. Всичко това е налудничаво, особено когато Парацетамол казва, че Караваджо е най-забавният човек във форума, а Миряна Б. му възразява. Тук на практика много ясно се показва каква е линията на поведение - който пише по-често, той получава наказания по-често, Дон и Жана са активни форумци, затова трябва да бъдат окарикатурени.
Васик на 16.03.2014 в 19:10
http://www.segabg.com/replies.php?id=210922&p=1 Това е темата за др. Янко, открита от Дорис=Башева. Диалозите са налудничави, понеже не се разбира поводът за откриването на тема специално за форумец, но всъщност те много добре се познават. След 1-2 месеца имаше статия за Вежди и Васик оплюва Вежди, а Ловкия го защитава. Идва Дорис и казва, че Вежди в миналото е бил свестен, тя си приписва критиката на Васик към Ловкия на себе си и заплашва Васик, успоредно с този разговор буквално в секция Помощ се отваря тема от Ловкия, Манрико и Янко, че Васик обижда форумци. Въз основа на тези оплаквания модераторът наказва Васик. След един месец Васик се връща и отваря в Помощ тема, в която доказва, че тогава Ловкия и Янко са писали от едно айпи и са един човек. Модераторът изпада в ступор и няколко дни не отговаря, други форумци влизат в темата и ръсят мъдрости. Накрая модераторът обяснява, че Ловкия няма да бъде наказан, а неговото провинение ще се вземе предвид в бъдеще. Темите са следните http://www.segabg.com/replies.php?id=211384 .... http://www.segabg.com/replies.php?id=212398 ..... http://www.segabg.com/replies.php?id=212418 ..... http://www.segabg.com/replies.php?id=212431 .... В тази връзка прочетох форумните правила и ме учуди грешният израз двама участниКА, който се повтаря във въпросните правила, а самите правила са обявени като формулирани през 2005. От 2005 досега никой не си е дал труда да прочете тези правила и да оправи тази грешка, просто никой не го интересува, защото правилата така или иначе не важат. И днес още пише за старите звездички, просто тези правила са проформа. Може да се каже, че това са минали истории. Проблемът е, че безобразната среда на Сега като вестник и форум напълно съответства на байганьовщината в реалния живот, където всички знаем, че шефовете ни са тъпи, но си мълчим, знаем, че е ненормално при минус 10 градуса да се возим в студени автобуси, но иначе няма как да отидем на работа, затова си траем, така се стига накрая до управлението на Бойко Борисов и всички си траят. Ако се разгледат по-цялостно нещата, лесно ще се докаже, че през последните години вестник Сега въобще не е опозиционен вестник, въпреки че постоянно се рекламира като такъв. Още по-лошото, което е моето подозрение, вестник Сега има на по-високо ниво договорки за избягването на определени теми, в замяна на което си приписва статута на опозиционен, като разследва по-незначителни теми. Наскоро е имало някаква форумка, която подчертава принадлежността си към исляма, ще го намерите в секция Помощ. Дискусията е срамна, защото форумката е много интелигентна, вероятно живее извън България, тя иска в секция Помощ обяснение какво правило е нарушила, след като е изтърпяла наказанието си. Самият израз вече ми изглежда нелеп, както и да е. Тъй като нейният въпрос е написан много културно и обосновано, модераторът изпада в ступор и седмици наред не отговаря, но разводняването на темата от други форумци му дава основание да скалъпи някакъв измислен отговор. Тя е наказана безспорно, защото е религиозна, но не защото е конкретно мюсюлманка, просто религиозността не се толерира от модератора. Във самия вестник е наложен сюжет, в който църквата се оплюва и осмива. Мисълта ми е, че всеки културен човек ще се погнуси от ситуацията, в която въпросната форумка се оказва в нелепа ситуация - дошла е с определени очаквания, но сега директно се оказва пред избор да забрави очакванията си или да напусне форума. Нелепият отговор на модератора не е толкова гнусен, гнусно е мълчанието на останалите. Темата е следната http://www.segabg.com/replies.php?id=233273
Васик на 17.03.2014 в 07:05
Тролът Карагьозов естествено не е човек, който ме познава в реалния живот. Той е резервна регистрация на друг ник, защото както можете сами да се убедите има няколко коментара през 2004 и след това цели 7 години не е писал нищо, след това пише рядко, а след статиите на Чичо Фичо започва да пише като луд, буквално се развихря. Той държи да се подписва като във форума на Сега, но причините за това не са ми ясни. Не мисля, че това може да е публичен човек като С. Минева и не ми е ясно кой казва това, тоест съмнявам се в това. Не познавам Минева (дъщеря), нямам мнение за нея. Защо е трол Карагьозов? При регистрацията в Сега имах имейл, който можеше да се проследи в други сайтове и свързаната информация. Но Карагьозов е трол, защото са минали години и първоначалният ми имейл е достъпен само за редакцията, информацията в други сайтове липсва, затова Карагьозов е или самата редакция, или пази спомените за мен с години - нещо абсурдно, ако не си психично болен. То и не си много нормален, ако 7 години помниш паролата си за сайт, който не ползваш. Патологията на този човек е, че обвинява в болни амбиции Чичо Фичо, макар сам да преследва Чичо Фичо в различни сайтове. Той пише и под името Куест, за да подава моркова на Хан Крум и Хънтер Дъглас, надява се да разпалва интригата. Той е трол, който хвърля кал срещу всички, иска да отблъсне читателите.
Google на 21.04.2014 в 14:21
Отворих във форума на сега тема \"Въпрос към Дорис\" и запитах: \"Прочетох някъде, че Дорис е nickname на Миряна Башева. Вярно ли е това?\" Отговор или коментарии няма (видяна е 260 пъти), но откривам, че съм наказан до 20 април 2020 :)
Google на 21.04.2014 в 15:27
Отворих във форума на сега тема \"Въпрос към Дорис\" и запитах: \"Прочетох някъде, че Дорис е nickname на Миряна Башева. Вярно ли е това?\" Отговор или коментарии няма (видяна е 260 пъти), но откривам, че съм наказан до 20 април 2020 :)
Васик на 27.04.2014 в 06:45
А кой тогава е onzi? Тази фигура пак е Дорис според мен.
Спас на 03.05.2014 в 12:20
Я какви работи научавам! А Сибил и тя ли е Миряна Башева?
гьол на 15.05.2015 в 06:32
Фичо, поздравления. На другите от форума в Сега - Здравейте! Радвам се, че би откривам тук, както и да прочета немалка част от мислите си.
ИВАН ПЕТРОВ на 02.05.2020 в 19:56
ГОДИНАТА ВЕЧЕ Е 2020, 2-РИ МАЙ - И ТОВА НИЩОЖЕСТВО ОЩЕ Е НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА! НАРОДЕ....?
чугун на 04.05.2020 в 19:31
Фичо, поздравления. Остарявайки бавно ( като катедрали, надявам се, не като цървули) осмисляме себе си и другите, случилото се. Бойко явно го осмисляме в контекст, далеч по широк от неговата семпла личност - и не е много ласкав извода, за целокупното българско общество. Личността Бойкова е от много по малко значение. Отново, поздравления.

Напиши коментар