- Автор: Валентин Хаджийски
- 03 Юни 2021
- 3839
- 70
Новото НС може да приеме закон за дегерберизацията, който да има правни последици
Наистина, на 27 май Иван Бакалов отбеляза във Фейсбук, че „колкото повече потъват Бойко и ГЕРБ, толкова повече се наблюдава едно явление – изгерберясване. Хора, които са били критични към управлението на Бойко години наред, сега са скочили да се бият яростно със служебното правителство, с партията ИТН, с ДБ, ИМВ, БСП, въобще с всички, които свалят Борисов от власт... някакъв психологически феномен.“ Това е така, или по-точно беше така от 12 май до миналата седмица, но вече почва да отминава.
Става дума за диалектиката у интелигентите, свикнали от над десетилетие да мерят ценността на писанията си със скалата на антигерберизма, и които се почувствата ограбени, когато изведнъж много нови хора скочиха в същата лодка. Нещо подобно наблюдавахме и след 10 ноември 1989 г. Или пък тези, които по разбираеми причини не харесваха летните протести от 2013 г. и кой знае защо ги отъждествяваха с протестите от лятото на миналата година, тъй че успехът на последните досега им се зловидеше. Именно сред горните две категории от тази седмица вече се наблюдава постепенно приемане на служебния кабинет и разбиране, че с ГЕРБ е свършено завинаги.
На 24 май Евгений Дайнов пък писа, че „активистите на ГЕРБ, техните главатари на държавни институции, техните медии и техните пропагандатори продължават да действат така, все едно още упражняват цялата власт“. Безспорно е така, но и при тях, особено при някои от пропагандистите на свободна практика, в последната седмица се наблюдават и признаци на резигнация и мигач за преориентация. Моя любима герберска пропагандистка, която всекидневно следя, от три дни се разостави да громи Радев, протестърите и служебния кабинет и се преориентира към запазената си марка в лайфстайл журналистиката, дето е сила.
Дайнов продължи, че у нас има „система от практики, чиято цел е да изгради реално двувластие в страната.“ И за двувластието си е така. Читателите помнят, че още миналата година използвах термина „двувластие“ в коментара „Двубоят Радев – Борисов и американските директиви“ (11 февруари 2020 г.): „след последната размяна на любезности между Борисов... и президента Радев... в България има двувластие. И то датира поне от началото на 2018 г., ако не и от края на 2016 г.“ И в последния си „дореволюционен“ коментар в деня преди избухването на протестите на 9 юли: „след като ковид-19 даде няколко месеца отсрочка, бурята от скандали около Борисов и... ГЕРБ отново се развихри и България пак изпадна в състояние на двувластие. Радев и Борисов, официално снели доверие един в друг, са в обявена война.“
Но двувластието в момента не е нещо, което тепърва възниква, както казва Дайнов, а е по-скоро заключителен акт на нещо, което бе налице от години, и което в момента се движи „с стъпки бързи към своят свещени конец“. Съпротивата на герберите е малко като у кокошка с отсечена глава, която още кудкудяка и тича по двора. Преломият момент, изглежда, настъпи скоро след двете вече можем да кажем исторически интервюта на Бойко Рашков по btv и БНР. Също както ноември 1989 г. настъпи след бележката на Стефан Продев за „камъкът рухна“ и особено след обърканата реч на ген. Славчо Трънски срещу Живков в НС.
И най-големите скептици разбраха, че у нас наистина се върши революция. Нещо, което герберите озвучават с квичене за „народен съд“ и „комунистически преврат“. Назначеният от Радев служебен кабинет направи очевидно за всички това, което писах през август 2016 г., още при първата поява на изненадващия генерал кандидат-президент от БСП по тв. „Сякаш цяла професионална България въстава в негово (на Радев) лице срещу профанщината, парашутизма, националния нихилизъм и нелоялността на Борисов“. Замяната на герберските калинки с подготвени професионалисти – и просто с читави хора – стигна за броени дни до съзнанието на масите именно като такава. Въпреки герберския квич, че уж едни мутри били сменяни с други. Особено след красноречивите тв кадри с калинките от БАИ и ДАНС и си историята за дъщерята на шефа на последната служба.
Вече отвред се чуват и гласове, че независимо от партийните тънкости на изборите на 11 юли ще е най-добре всички партии анти-ГЕРБ да се съгласят да оставят кабинета Янев да управлява поне до след встъпването на Радев във втория мандат през януари, а оттам значи и до след евентуалните нови избори, т.е. реално докъм края на април 2022 г. Единствената кадрова промяна, която според мене би била оправдана, ще е след преформатирането на МВР и службите Бойко Рашков да отиде главен прокурор при новото НС и ВСС.
Служебният кабинет е точно какъвто трябваше да бъде още в края на 2016 г. Но по-добре късно, отколкото никога! Вече над две седмици след назначаването му мутропропагандата не може да намери нито едно що-годе по-сериозен компромат в биографиите на служебните министри.
Кабинетът Янев е еманация и на порядъчна България, и на „отечественофронтовска“ България, която ще преизбере Радев с над три милиона гласа. Кабинет на широка антимутренска платформа, решаващ общонародни, общодемократически, общоцивилизационни задачи.
Кабинет за времето преди още да се стигне до разделящите ОФ въпроси за капитализма и социализма, либерализма и консерватизма, европеизма, атлантизма и суверенитета и т.н. Затова сега потенциално разделящи анти-ГЕРБ партиите и народа злободневни въпроси като Лукашенко и Триморието не бива да се потенцират, а по въпроса за Северна Македония се надявам, че имаме широк консенсус. Много пъти сме говорили и все повече хора разбират, че пред единния български народ и великите сили биват безсилни. Това, разбира се, не значи да воюваме като безумци с всичките си съседи като през лятото на 1913 г. – или с всички останали велики сили като септември 1944 г., а просто да сме единни като през септември-ноември 1885 г.
Овладяването на властта е основният въпрос на революцията. Маркс и Ленин говорят за „разбиването на държавния апарат“ на стария режим – именно това се извършва сега. Не, разбира се, разбиване на целия държавен апарат – днешните ни революционери не са болшевики като Ленин, нито дори анархисти като Ботев – а на „дълбоката държава“, изградена за 12 години от ГЕРБ в МВР и силовите служби, в прокуратурата и специалните съдилища, финансовия надзор, разпределянето на еврофондовете и другите големи държавни харчове, в местната власт и в медиите.
Става дума за дегерберизация на държавата по подобие на денацификацията на Германия, и това трябва да се обяснява при сгода на американските партньори, които се предполага да са запознати с богатия опит на своите окупационни власти в следвоенна Германия начело с бъдещия президент на САЩ ген. Айзенхауер. Новото НС може да приеме закон за дегерберизацията, който да има правни последици, за разлика от седесарския закон за забрана на комунизма от 2000 г., който може и трябва да бъде анулиран един ден.
Четвъртата власт е толкова важна, колкото другите, и сякаш засега най-малко разклатена останка от герберския режим. Неслучайно Ленин настоява още в самото начало на революцията да се завземат пощите и телеграфът. Изказванията на Бойко Рашков за водещите от Битиви и Велислав Минеков за шефа на БНТ бяха напълно уместни и това трябва да се направи в най-скоро време в рамките на закона. Както с класическа яснота обясни Иван Бакалов, не става дума за свобода на словото, а за разбиване пропагандната машина на мутрорежима. Тя служи на всичко друго освен на свободата на словото. За мерките, които изискват решение на НС, до изборите Радев и кабинетът може да се обърнат и към народа, който може да им отвее плявата за една вечер на ул. „Сан Стефано“.
Мутропропагандата трябва да бъде пометена безапелационно. Агитпропчиците на ГЕРБ в националните медии, по-известни, с леката ръка на бившия премиер, като мисирки, трябва, както вече сме говорили, да бъдат свалени най-малко за срок от две години от публичните трибуни, които още заемат. Като се почне с шефовете и се свърши с редовите бойци от окопите на медийната война на мутрорежима срещу българския народ и истината. Журналистите, които се издържат с професията си, и които се разкайват за лакейството си на ГЕРБ, междувременно могат да бъдат преназначени при възможност на технически длъжности в медиите.
Важен елемент на мутропропагандата са частните фирми за проучване на общественото мнение, погрешно наричани и „социологически“. Някои от тях вероятно нямат бъдеще след ГЕРБ. Необходимо е да се разделят търговските им функции в маркетинга за частнния бизнес от политическите им функции за формиране изборното поведение на хората. Според мене политическите проучвания отсега трябва да се правят само от автономни научни звена – университети или институти на БАН. А огласяването на резултати от екзитполове ефективно да се разрешава и под каквато и да е езоповска форма само след приключването на изборния ден.
Учените лакеи на мутрите – хараланите, спецовете по грохот в джунглата – също трябва да платят солено гяволъка си. Ако са университетски преподаватели, очаквам студентите им да ги бойкотират и изхвърлят от университета. Ако са държавни чиновници, да бъдат наказани дисциплинарно по закона за дегерберизацията. Никакви псевдолиберални сантименти към тях!
Бъдещето на ГЕРБ? Прогнозата, както казват лекарите, е неблагоприятна. И за изборите, въпреки упорстващите придворни полстери, и въобще. Разкриването дори отчасти на истината за управлението на ГЕРБ ще вкара стотици, може би хиляди в затвора, разбира се, начело с Борисов, Цацаров и Гешев. Този породист екземпляр вършеше престъпления всекидевно, в реално време, в открит ефир. Пресичането на герберските престъпни номера за печелене на избори, за рекетирането на бизнеса, несъбирането на данъци, използването на публични финанси за финансиране на приближени, парекселанс мафиотските дела – трафик на наркотици, проституция, бежанци, търговия с българско гражданство – неизбежно ще доведе до колапс на ГЕРБ и вероятно и неговите сателити ДПС, МВРО и НФСБ. Законът за дегерберизация би трябвало да обяви ГЕРБ за това, което е – ОПГ, да отмени съдебната й регистрация, да конфискува имуществото й.
Преследването на герберските престъпления не бива да спира до националните ни граници. Обновената ни прокуратура ще трябва да повдигне обвинения и срещу чужди физически лица, замесени в създаването на ГЕРБ и години наред подкрепяли от партийна и лична корист престъпния мутрорежим, вкл. и със застъпничеството си за мутрите на последните избори от 4 април. Правна помощ ще бъде поискана от други държави и за разследване престъпленията на Борисов и апапите му в миналото.
В последната седмица окончателно се потвърди и, че глупостта Гешева беше дар Божий и стана камъчето, обърнало колата на мутрорежима. Но без значение кое точно камъче обърна джипката, радостта ни от работата на служебния кабинет няма равна на себе си.
Да са здрави да ни радват дълго! Много дълго ги чакахме.
