Дали е възможно да се говори за този ден, без да се кажат банални неща. Сигурно не. Сигурно е също и че многобройните рецепти за постни сърмички, чушки, ошав и т.н. 9 блюда от Бъдни вечер, които трябва да останат на трапезата цяла нощ с неизмитите чинии, нямат нищо общо с този празник. Той не е ден на суеверието. Той е ден на надеждата, на светлата интуиция, че в живота има една последна тайна, която го осмисля, заради която си струва самият живот. От две хиляди години християнството празнува раждането на тази надежда. Рисковано е да се говори за нея. Тя е дълбоко и интимно преживяване. Твърде крехка е тя. Особено във времена, в които хора, облечени в расо, бранят миналото си в ДС, българският синод прилича повече на политбюро от времената на застоя, отколкото на духовен водач, а най-разпространените изразни средства на вярата са бутилките с олио и чинийките с парастас. Точно заради това не бива да забравяме за надеждата. Раждането на Христос е раждането на спасението. Това не е клише, а истина, която може да бъде преживяна, но не може да бъде натрапвана. И освен това е истина, която въпреки своята очевидност остава скрита за голяма част от света. Дори и за онзи, който доскоро се имаше за християнски и който все още не е разбрал, че кризата, която го сполетя, е свързана със загубата на спомена за тази истина и отказа да се живее в нея.
Рождество Христово. Денят на великата тайна

 

Борис Пастернак има няколко чудесни изречения в "Доктор Живаго". Там той говори за това как сред блясъка и славата на римската империя, сред разкоша на една древна и богата култура, сред интелектуалното самомнение на римляните и самодоволното благочестие на фарисеите, незабележимо, непретенциозно, без демонстрация на човешко могъщество Бог посещава историята и я преобразява. Велика тайна. Нейното незабележимо присъствие помага да се понася абсурдността на ежедневието. Трудно е човек да остане пет минути с ясното съзнание за безсмислието и безобразието, което го заобикаля всеки ден, за болката, която другите му причиняват, за вредите, които сам си нанася и за пропиляното време, в което е загубил себе си. Трудно е да се понася това, ако поне за миг някъде дълбоко в душата му не проблясва, макар и смътно, споменатата тайна. Ако я няма надеждата, че тя е неговото спасение. Един от големите православни богослови на ХХ век, отец Александър Шмеман, казва, че християните са хора, които знаят, че Христос е дошъл, и които очакват Неговото завръщане. За тях дълбокият смисъл на днешния ден идва от миналото. Той е ден, свързан с Христовото пришествие в света.


Но днешният ден има и друго значение, защото е ден преди Христовото завръщане. Християните винаги живеят между двете Христови пришествия: едното в миналото, другото в бъдещето. А смисълът на настоящето идва от думите на Спасителя, който казва: "И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Мат. 28:20). Миналото, настоящето и бъдещето не са просто времето от календара, а време, което вътрешно се преобразува чрез вярата и опита на християнина. То е свързано с Христовото пришествие в миналото, с Неговото пришествие в бъдещето и с присъствието Му сега. Това е време, което коренно се различава от онова на хората, които "деловото" време на света повлича в своя въртоп. Хора, чиито цели са уж прагматични – да спечелят пари, да добият собственост, всеки ден да повдигат "стандарта си на живот", а накрая да умрат с думите: "Ето, аз притежавах всичко това, но вече нищо няма смисъл". "Тъжно, трагично тъжно е – пише отец Шмеман – да не се знае, че миналото, настоящето и бъдещето са получили от Христос нов и радостен смисъл". Обикновено в навечерието на християнските празници медиите публикуват най-различни "нови" разкрития за Светото писание, за Иисус, за произхода на християнството и за "тайните ръкописи", в които се крие "истината" за Него. Подобни "сензации" винаги се мъдрят под рубрики като "Гръм и мълния". Затова бих искал да ви предложа кратък текст, посветен на Тайната, чието Рождество празнуваме за пореден път. Това са думи на друг голям християнски мислител от ХХ век – Пол Тилих:


"Тайната на спасението е в тайната на един Младенец. Очаквали го пророк Исая, заради възторженото си видение, Вергилий, заради поетичното си проникновение, а също и онези, които чрез учението си за мистериите празнували раждането на новия Еон. Всички те, както и ранните християни, знаели, че спасението идва с раждането на едно дете. Младенец реален и в същото време нереален. Младенец, който е в историята, но все още не е историческа личност. Неговата същност е видима и невидима. Той е тук и в същото време Го няма. Спасението има природата на този Младенец. Християнството всяка година си спомня детето Исус на най-вълнуващия си празник, подобно на същността на спасението – колкото и да е видимо, то винаги си остава и невидимо. Този, който иска само видимо спасение, не би могъл да види нито святото дете в яслите, нито светостта на Човека на кръста, нито парадоксалната същност на всяко свещенодействие. Спасението е Младенец и като порасне, Го разпъват на кръста. Само онзи, който може да види силата в поражението, славата в страданието, невинността във вината, светостта в греха, живота в смъртта – само той би могъл да каже: Моите очи видяха спасението. Трудно е да кажем това в наши дни, но трудно винаги е било и винаги ще бъде. Спасението е било, е и ще бъде тайна. Тайната на един Младенец. И колкото и дълбоко да затъва светът, дори да стигне до пълно самоунищожение, докато има живи хора, те ще изпитват тази тайна и ще казват: Блажени са очите, които виждат онова, което виждаме ние".

Още от категорията

3 коментар/a

хамалин на 25.12.2011 в 05:04
Чудесно!Светъл празник!
До Хамалин от Гласове на 25.12.2011 в 05:38
Светъл празник и на вас! Благодарим ви за подкрепата и вниманието! Бъдете здрав! Във всеки смисъл на тази дума, който като лекар сигурно разбирате най-добре:) Честито Рождество Христово!
П. Г. А. на 30.12.2011 в 23:20
Честит празник! Прекрасна статия!

Напиши коментар