- Автор: Искрен Вълчев
- 10 Май 2021
- 2643
- 26
Снимка: "Ройтерс", архив
Промяната на изборните правила се изчерпва с:
- въвеждане на повсеместно машинно гласуване, хартиеният вот ще е по изключение
- видеонаблюдение при броенето на бюлетините и попълването на изборните проколи
- консултациите за ЦИК и назначаването на членовете ѝ ще се извършват от президента
- улесняване на процедурите по разкриване на секции в чужбина
Както и да се умува върху промените, единственият обслужен с тях в стратегически план е ДПС:
Първата новост (практическото отпадане на стандартните бюлетини) е глупост отвсякъде, а в партиен аспект ще пострада възрастният електорат на БСП.
Втората (видеонаблюдението) е напълно безсмислена, знае го всеки човек, занимавал се с избори. Третата (за ЦИК) връща старо положение и няма особена практическа стойност. Но четвъртата (секциите в чужбина) обезпечава за години напред интереса на ДПС. Спори се в момента за промяната - в Турция ли ще увеличи тя гласовете, или в Западна Европа. Това е несъществен дебат, тъй като гласовете от Европа се разпределят между много партии. Вчера лъвският пай от тях се падаше на ГЕРБ, днес на „Има такъв народ” (ИТН), утре на трети. Но в Турция няма вариации, всичко е за ДПС, гарантирано от „протестните партии” напред във времето.
Но това не е всичко.
Мажоритарни избори няма да има, електронен вот – също, гласуването по пощата остана химера. В по-общ план и партийната субсидия остана непроменена. Комисия за "Росенец" липсва.
Ревизионната, която уж щеше да праща Борисов в затвора, ще проведе три заседания. Закриването на специализираните съдилиша пропадна. Къде е промяната?!
Естествено, всичко това е обусловено най-вече от късия живот на парламента. Остават му още ден-два работа, заради което няма смисъл и от много други неща, като например комисия за полицейското насилие при летните протести. Но като се дръпне чертата, резултатът е едно голямо нищо, разнообразено от гореописания подарък за ДПС. Още в зародиш повечето от идеите бяха див популизъм, неосъществими.
Но сега е истински забавно да се наблюдава как обещанията се провалят и само текущите циркове на Мая Манолова и статусите на Трифонов разконцентрират българите да проумеят какво точно се случва.
Скоро ще го осъзнаят обаче.
Вината за почти всички неща е на ИТН. Именно тя избяга от отговорността да направи правителство и да реализира поне част от заявките. Трифонов се оправдава с липсата на мнозинство. Но практически той мнозинство за големите си обещания няма как да намери никога. И три мандата няма да му стигнат например, за да въведе 1 лв. партийна субсидия и мажоритарен вот. По-важното е, че ИТН не направи промени, и за които имаше мнозинство.
Показателен бе циркът, разиграл се на консултациите вчера при президента Радев за ЦИК.
Понеже българите гледат едро на нещата, този казус също се нуждае от подробно разяснение: На консултациите ГЕРБ издигна крайно неподходящ човек за шеф на комисията – бившият зам.-министър на МВР Красимир Ципов. Но той сега е на косъм от назначаване, защото другите формации не предложиха свои кандидатури. Няколко пъти на консултациите ИТН бяха призовани от другите партии да издигнат човек в качеството им на втора сила – и той щеше да бъде подкрепен от тях.
Така щеше да се сформира мнозинство, което да победи ГЕРБ и Ципов. Но ИТН така и не предложи номинация.
Дори Радев леко сконфузено намекна, че за да не е Ципов, просто трябва да се предложи друго име. Но ИТН пак си затраяха. Това бягство от отговорност е по-малко значимо след отказа на мандата, на е още по-показателно заради начина, по който се случи. И кого в крайна сметка обслужи два пъти ИТН, абдикирайки? ГЕРБ, естествено. Другата подробност от консултациите е, че единствената номинация за секретар на ЦИК бе на Севинч Солакова от ДПС.
Така ГЕРБ и ДПС получават двата най-важни поста в ЦИК. Това ли е промяната?
А те заедно ще имат шест представители в 15-членната комисия, тоест са малцинство. „Мнозинството” ги подпомогна, пасувайки.
След консултациите тръгнаха коментари, че протестните партии и Радев хитро прецакали ГЕРБ с Ципов – за да я контрират, че кадруват в ЦИК. Това са пълни глупости. Истината е, че заради писаните на коляно изборни промени, особено с ликвидирането на класическите бюлетини, вотът на 11 юли може да се превърне в истински хаос.
Нито протестните партии, нито Радев искат да си навличат отговорности по тази беля.
Ще я прехвърлят на Ципов. А колкото до ГЕРБ, те се натискат за шефското място, понеже са си милиционери и действат стандартно – защо да не овладеят ЦИК, след като може? Но независимо от коментарите и мотивите, по-важен е резултатът от снишаването на ИТН и „колегите им от протеста” за ЦИК. А той е не само, че спечелиха ГЕРБ и ДПС.
Появи се огромен въпрос - ако те за ЦИК не могат да се разберат, кога точно да очакваме, че ще съборят Борисов?
Питането, естествено, важи и след другите им неразбории. В крайна сметка всички, които твърдяха, че ИТН е патерица на статуквото, а другите „протестни партии” поради безхаберие или друга причина също ще го подпомогнат, познаха.
Въпреки препирните в края на деня вчера, и до преизчисление на пенсиите няма да доведе новият парламент. Печелившият от него е един - ясно е КОЙ.
