Прокараните промени много напомнят за начина, по който определени кръгове се опитаха да прокарат Истанбулската конвенция – благородна цел, зад която се крият необявени интереси, обслужващи тесен кръг от хора. В Истанбулската конвенция това бяха гей лобитата, които целяха промяна на Конституцията и законодателството така, че да бъдат легализирани гей браковете и променено определението за пол под прикритието на борбата срещу домашното насилие. В законодателните промени за вероизповеданията прозират финансови и политически интереси, които са маскирани като борба с тероризма от религиозен характер. Най-голямата скрита цел на тези промени, от една страна, са църковните имоти, с които сега Православната църква, която е един от най-крупните собственици на такива в България, се разпорежда по свое усмотрение, както и контрол върху даренията за Църквата, много често анонимни, а от друга страна, пълно овладяване на електората на ДПС.

 

 

В началото на месеца премиерът Бойко Борисов се срещна със Светия синод на Българската православна църква. Негово светейшество Българският патриарх Неофит и митрополитите са изразили силното си безпокойство от внесените промени в Закона за вероизповеданията.

 

Вносители са депутати от ГЕРБ, ДПС и Патриотичния фронт. Впрочем всички вероизповедания изказаха остри възражения срещу текстовете, което не попречи на депутатите да ги приемат на първо четене в Народното събрание.

 

С това бе направена безпрецедентна стъпка към груба намеса на държавата в църковните дела, както и в тези на мюсюлмани, католици и протестанти. Според някои анализатори подобно нещо не се е случвало дори по времето на комунистическия режим.

 

Прокараните промени много напомнят за начина, по който определени кръгове се опитаха да прокарат Истанбулската конвенция – благородна цел, зад която се крият необявени интереси, обслужващи тесен кръг от хора. В Истанбулската конвенция това бяха гей лобитата, които целяха промяна на Конституцията и законодателството така, че да бъдат легализирани гей браковете и променено определението за пол под прикритието на борбата срещу домашното насилие. В законодателните промени за вероизповеданията прозират финансови и политически интереси, които са маскирани като борба с тероризма от религиозен характер. Накратко, промените в закона, както бяха мотивирани от вносителите – ДПС, ГЕРБ и ВМРО – са насочени към намаляване на риска от проникване на радикален ислямизъм.

 

Това е обявената цел, а средствата – да се наложи строг финансов контрол на всички вероизповедания, държавата да се погрижи за тях, да даде пари за заплати на свещенослужители и обучение в специализираните учебни заведения, но срещу това да влезе във финансите им, да проверява и изисква, както го прави във всички бюджетни предприятия.

 

ВМРО стигна даже дотам да поиска забрана на богослужения извън „определените за тази цел места“ и само на български език, с което се постави в абсурдната ситуация да иска забрана на Гергьовския водосвет и освещаването на бойните знамена например, както и произнасянето на „Отче наш” на църковнославянски. Най-голямата скрита цел на тези промени, от една страна, са църковните имоти, с които сега Православната църква, която е един от най-крупните собственици на такива в България, се разпорежда по свое усмотрение, както и контрол върху даренията за Църквата, много често анонимни, а от друга страна, пълно овладяване на електората на ДПС. Не че последният и сега не е контролиран, но през държавното финансиране на мюфтийството (а ДПС е истинският, но скрит коалиционен партньор в сегашното управление) влиянието на Движението върху българските мюсюлмани ще стане тотално и непоклатимо завинаги, защото ще осигурява на всички избори присъствието на Доган във властта.

 

Това е двойното дъно на промените в Закона за вероизповеданията, които се рекламират от вносителите като жизненонеобходими за борбата с радикалния ислям и религиозния фундаментализъм.

 

Никой от тях обаче не посочва кое налага прибързаното им приемане сега. В България, слава Богу, все още няма нито едно престъпление на верска основа, което да се свързва с определено вероизповедание. Дори да приемем, че промените целят превенция срещу подобни явления, няма обяснение защо държавата не може да се опре на сега действащото законодателство.

 

Точно както вносителите на Истанбулската конвенция се опитваха да внушат, че тя ще бъде панацея в борбата срещу насилието над жени, напълно пренебрегвайки действащите закони, които са достатъчно добри, стига да има воля да се прилагат.

 

В момента у нас има поне 7 закона, които осигуряват защита на държавата от тероризъм и които, ако се прилагат, правят излишни сегашните предложения на ГЕРБ, ДПС и патриотите. Няма по-сериозна защита от вече уредената в гл. ІІІ, раздел ІІ от „Престъпления против изповеданията“ в Наказателния кодекс и по-конкретно чл. 166: „Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използва църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание”. Освен този изричен текст по-високоспециализирано ниво на защита е осигурено в следните закони:

 

  • Закона за противодействие на тероризма 

 

  • Закона за мерките срещу финансиране на тероризма

 

  • Закона за управление и функционирането на системата за защита на националната сигурност

 

  • Закона за държавна агенция „Национална сигурност“

 

  • Закона за държавна агенция „Разузнаване“

 

  • Закона за мерките срещу изпирането на пари

 

  • Закона за ограничаване на плащанията в брой. 

 

 

Това са средствата за защита и в държавите, членки на НАТО и ЕС, и са адекватен законов инструментариум за борба с тероризма. Въпросът е защо се предлага с такава невиждана законодателна упоритост дублиращ закон в борбата с тероризма, но за сметка на това, с оригинални и лобистки решения за намеса на държавата във вероизповеданията.

 

Вносителите очевидно не са светила в законодателството и са съшили интересите си с бели конци, но за сметка на това са тънки психолози и се опитват да ударят Борисов в „слабото” място. А то е в неговия страх от Началника, както той го нарича. Не влагам никаква ирония в това. Мисля, че Бойко Борисов е искрено вярващ човек по свой начин и никога не би навредил на Църквата съзнателно. Напротив, той й помага както може, откакто е във властта, и точно това се опитват да използват хората, които прокарват поправките в закона за вероизповеданията.

 

Пробутват му лобистките си интереси за грижа и се надяват да го спечелят по евтин начин, защото знаят, че в тази област той самият не би проявил корист. На срещата му с патриарха и Светия синод той е чул аргументите на Българската православна църква срещу опитите частни кръгове да сложат ръка върху вероизповеданията през законодателството и се надявам, че няма да остане безучастен. Мога да кажа всичко срещу този човек като управленец, но не бих си изкривил душата да твърдя, че е в комплот срещу Православната църква и останалите вероизповедания. Мисля, че Борисов може да е всякакъв, но не е зъл и има страх от Бога.

 

Извън разговорите за пари и имоти, грижата за вероизповеданията е грижа за духовните устои на нацията. България я има благодарение на Православието. За един атеист или повърхностен либерал това може да звучи абсурдно, но за средно чувствителен и нормален човек, който вижда накъде върви светът и познава историята си, не е. Все по-очевидно е, че религиозните връзки доминират над разпадащите се материални конструкции на марксизма и неолиберализма.

 

На фона на разколническата криза между Русия и Цариград би било крайно неразумно българската държава да създава предпоставки за разпад в Българската православна църква, да подари мюфтийството изцяло на ДПС и да направи невъзможна мисията на католици и протестанти. Т.е. на всички, които се грижат за душата на българския народ по свой начин и по своите пътища. Силно се надявам, че Борисов ще разбере това и няма да се продаде за паница леща, каквато е и идеята на това „законодателство”. 

 

Това е публицистичната част на коментара ми, а по-долу ви предлагам синтезирани основните аргументи срещу промените в Закона за вероизповеданията, които са залегнали в позицията на Светия синод на БПЦ и са изготвени от юристи и богослови, както и поясняващи коментари към тях

 

Основни юридически аргументи срещу промените в Закона за вероизповеданията

 

І. Аргументи от действащото законодателство, включително и от Закона за вероизповеданията за гарантиране на националната сигурност:

 

1. Държавата е създала в действащия закон ясни и категорични законови гаранции за защита чрез иск на прокурора или всяко заинтересовано лице пред съд да се реализира и най-тежката санкция – прекратяване на вероизповедание, когато дейността му бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и когато религиозните общности и институции и верски убеждения се използват за политически цели (чл. 7 и 8 от Закона за вероизповеданията).

 

2. Законът за вероизповеданията е устройствен закон, а борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите, се уреждат от други закони. Защитата срещу тероризма не може да се използва като мотив за промени в специалния Закон за вероизповеданията, който е изграден въз основа на принципа на свободата на вероизповеданията и на отделеността на религиозните институции от държавата и ненамеса на държавата във вътрешния им живот. 

 

Извод: българското законодателство дава всеобхватна законова защита и съответни мерки и правомощия на специализираните органи – ДАНС, разузнаване, прокуратура, МВР и съд, по специалните закони за борба с тероризма, без с това да се променя демократичната законова основа за вероизповеданията. Верските убеждения и богослужебната практика на традиционните вероизповедания в България изключват по своите учения и практика такива явления. Следователно абсолютно неубедителни са аргументите, че защитата на националната сигурност може да стане със съобщаване на имената на дарителите в дирекция „Вероизповедания“ към МС. С това се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията. Това е груба намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията. 

 

3. Ограничението за финансиране на вероизповеданията от чужбина поставя и други въпроси, които възникват. Какво става, ако има подобни ограничения за българската държава в чуждите законодателства относно финансирането на българските църковните общини, които са юридически лица по съответното право на държавата, където се намират? 

 

Може ли да се предлага такова универсално ограничение за вероизповеданията и не следва ли да се приложи общото законодателство и да се прилагат общите мерки за защита, когато има данни за определено финансиране, че е свързано с престъпление, в това число тероризъм или изпиране на пари? От юридическа гледна точка по същество не могат и да се използват други мерки освен тези в изброените по-горе закони. 

 

Кое разграничава извършването на терористични акции от определени конкретни лица, изповядващи определена религии, от такива, които са атеисти или изповядват друга антидемократична идеология? Един вярващ, който не членува в определено вероизповедание, може да извърши атентат и няма никакво значение ограничението за финансиране от чужда държава, т.е. важно е какво са свършили специализираните органи за разкриването на конкретно престъпление. 

 

Зам. главният мюфтия изрично подчерта, че няма извършено престъпление на основата на религия, което да се свързва с определено вероизповедание. Следователно има нещо концептуално объркано или националната сигурност се използва, за да се оправдае финансовата помощ. Трябва да се обърне внимание, че по сега действащия закон има възможност да съществуват религиозни общности, които не са юридически лица, т.е. не са субекти на правото, за да им се налагат тези ограничения, а са просто обединили се лица на някаква верска основа, които не са формално вероизповедание, регистрирано в съда. За тях този механизъм не може да бъде приложен. Освен това едно лице, което изповядва определена религия, без да членува в определено вероизповедание, може да извърши всякакво престъпление, включително и терористичен акт на основата на вярата си. 

 

Всеки може да се самоопределя свободно какво изповядва и не е длъжен да членува формално в определено вероизповедание. Следователно каквото и да извърши едно лице или група лица, дори да е на верска основа, ще носи лична наказателна отговорност и не може отговорността да бъде прехвърлена на вероизповеданието. Няма формално регистри кой къде членува във вероизповеданията, освен при участие в избори за църковни настоятели при БПЦ, ако вярващият пожелае това. И това може да стане по най-демократичния начин, като се впише в регистрите до последния възможен момент – вечерта преди избора за църковни настоятели според Устава на БПЦ. Регистри има за тайнството кръщение, но това не е юридическа обвързаност. Следователно само общи механизми за защита в специалните закони могат да осигурят националната сигурност при достатъчни данни за престъпления, които се събират от специализираните органи. 

 

Използването на данни от НСИ за самоопределилите се лица е критерий, който не означава членство в определено вероизповедание, а и лицето може въобще да не отговори на този въпрос в анкетата, защото не желае да разкрие вярата си или да посочи различна вяра от действителната. Декларирането на определена вероизповед не означава юридическо членство в съответното вероизповедание. 

 

Държавата можеше открито да каже, че в държавната политика един от приоритетите е финансиране на вероизповеданията, за да извършват своята духовна мисия за българското общество, а не да се използва като мотив защитата на националната сигурност, която се осигурява по друг законов ред. 

 

ІІ. Аргументи против легално определение за „религиозен радикализъм“ в проекта на патриотите 

 

4. Явленията следва да се назовават с точните понятия, а не да се борави с общо и неопределено понятие като „религиозен радикализъм“. За „религиозния радикализъм” няма ясно определение в познатото ни законодателство, включително и в международни договори. Това позволява да се интерпретира във всеки отделен случай така, както е угодно на съответната власт.

 

Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност според действащите закони, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. Чрез обтекаеми определения от рода на „религиозния радикализъм” всеки духовник може да попадне под ударите на закона за изказани виждания или проповеди. Това по същество води до ограничаване на проповедта и до цензура, тъй като всяко вероизповедание може да бъде обвинено в радикализъм.

 

ІІІ. Аргументи за запазване на досегашния модел за държавно субсидиране и контрол и против съобщаване на дарителите в Дирекция „Вероизповедания

 

5. Сега действащата нормативна уредба е достатъчно ясна и прозрачна при определяне на субсидиите за вероизповеданията и не създава проблеми. Тя се прилага от години. Контролира се само разходването на средствата, които са отпуснати чрез Закона за държавния бюджет, а не всички финанси и дарения на вероизповеданията. 

 

И сега държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, при условия и по ред, определен в съответните специални закони (чл. 29 от ЗВ).

 

Намесата на контролните финансови органи във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията чрез проверка на техните финансови отчети и представянето им пред Сметната палата, означава контрол върху имуществото, формиращо се основно чрез дарения и завещания. Този законов подход е в нарушение на Конституцията и практиката на Конституционния съд. 

 

6. В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия. Като част от неговия интимен религиозен живот, даряването, видовете пожертвования, начините за даряване не могат да бъдат предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт. Не могат да се прилагат ограниченията за даренията на политическите партии, защото те основно се финансират от държавата, а вероизповеданията са отделени от държавата и основно се издържат от дарения. 

 

Не може да има посредник в лицето на държавата между дарителя и надарения, при това надарения да съобщава името му на Дирекция „Вероизповедания“. Това е груба намеса във вътрешните дела на Църквата и по-конкретно засяга вътрешноорганизационния живот, който се отнася до начина на благодарност от страна на вярващите към Бога чрез пожертвования и дарения. По този начин се събира информация за религиозните убеждения на вярващите, а правото на вероизповедание е от категорията на личните абсолютни права по Конституцията, които не могат да бъдат ограничавани. 

 

Администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес Църквата формира своето имущество главно чрез дарения. Това са пожертвования на хората към нея и имената на много хора остават неизвестни дори за църковните служители. 

 

7. В становището на почти всички вероизповедания по тези два основни въпроса – контрол върху финансовите отчети и дарения, присъства думата „Конституция“ и „конституционни принципи“. Това е много сериозен сигнал за вносителите да се замислят, че са преминали конституционната граница – отделеност на религиозни институции от държавата и свободата на вероизповеданията.

 

8. Ако Църквата обявява дарителите си, дарения няма да има, и Църква като институция няма да има. На подаянията на държавата ли ще съществува Църквата, която е отделена от държавата? За дарения, за които има данни за престъпления или изпиране на пари, специализираните органи по действащото законодателство могат да осъществяват контрол и да предприемат съответните законови мерки за защита. 

 

9. Следва да припомним, че дарителите, които искат да ползват данъчни облекчения, декларират това чрез данъчни декларации и разкриват самоличността си, но голяма част от дарителите не желаят да се разкрива самоличността им и даренията са анонимни. Абсурдно е да се предлага праг за дарения, защото винаги този праг може да бъде преодолян чрез разделянето на сумите на части – ако има праг 100 000, ще се направят 10 пъти по 10 000. Невъзможно е да се осъществи контрол какво се поставя в касичките за дарения. Винаги в един храм могат да бъдат оставени пари, без да е ясно кой ги е оставил.

 

10. Как ще се използва законът срещу имотите, финансите и даренията, които постъпват в Църквата?

 

Първо, в становището на Светия синод ясно е казано, че недвижимото имущество на БПЦ е публично, тъй като всеки, който има интерес коя църква каква собственост има, може да провери в имотния регистър. Сделките с недвижими имоти са публични. Вероятно се проявява интерес към договорите за наем и размерите на наемите чрез финансовите отчети. Всъщност големият интерес е кой да наеме един имот и кой да предложи по какъв европроект да участва.

 

Второ, и двата законопроекта предвиждат представяне на финансови отчети в Сметната палата за онези „вероизповедания, които получават държавна субсидия“ (чл. 21, ал. 16 от „консенсусния проект“). Тоест държавата дава пари, срещу което контролира цялото имущество на вероизповеданията, на които е дало пари. Финансовият отчет е огледало на всички приходи и разходи, на цялото финансово състояние на всеки субект, а в случая на вероизповеданията, и в частност на БПЦ. Това означава информация за договори за наем, завещания, дарения от физически лица, юридически лица, обществени организации и фондове, арендни вноски по договори за аренда, приходи от лихви по банкови сметки и ценни книжа, приходи от свещи, от предмети, свързани с религиозната дейност, църковни такси. Такъв контрол грубо нарушава автономията на Църквата. Според Устава на БПЦ БП обществения контрол върху финансите на Църквата го правят самите членове на Църквата чрез църковните настоятелства и епархийските съвети. В тези органи участват миряни, избрани по демократичен начин.

 

Трето, основният удар е срещу даренията. В консенсусния законопроект пише: „Вероизповеданията до края на месеца, следващ всяко тримесечие, предоставят информация на Дирекция „Вероизповедания“ на МС за всяко дарение по ал. 1 от местно физическо или юридическо лице, което е в размер над…….. по ред и условия, определени от Дирекцията.“ (чл. 28, ал. 4). И още: „Даренията по ал. 1 от чужди държави и чужди физически или юридически лица се извършват след предварително разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на МС“ (чл. 28, ал. 3). А даренията по ал. 1 са „дарения за целеви социални помощи и средства за ремонт и строителство на храмове, манастири и други недвижими имоти“. От това по-груба намеса на държавата не може да има! И най-страшното е, както се вижда от текста, че това ще става „по ред и условия, определени от Дирекцията“. И всъщност този контрол ще спре всякакво по-голямо дарителство, което основно се дава за строителство на храмове и издръжка на Църквата. Това поставя под въпрос бъдещото нормално функциониране на Църквата. Освен това чрез такива огромни правомощия лично на директора на Дирекция „Вероизповедания“ чрез закон се предоставя огромна власт и възможност за въздействие върху дарителите.

 

ІІІ. Други ограничения

 

11. Във връзка с изискването за българско гражданство на свещенослужителите следва да се припомни, че подобна норма вече е обявена от Конституционния съд като противоконституционна.

 

Това предложение би довело до ограничаване на правото на митрополитите да ръкополагат свещенослужители въз основа на критериите на вътрешното (канонично) право на Църквата и би представлявало груба намеса на държавата във вътрешните дела на вероизповеданията. Ръкоположението на свещенослужител не може да бъде обвързано с гражданство, тъй като Църквата не е основана на национален, а на съборен принцип. В каноничното право на Църквата не съществуват национални църкви, а автокефални църкви. Категорично това изискване не може да бъде приложено и за епархиите на БПЦ – БП, чийто диоцез се разпростира извън границите на България.

 

12. В законопроекта на патриотите, чл. 11 ал. 2, с която накрая се добавя: „а за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително официалният български език“. Този законов текст ще създаде непреодолим проблем за съвместното служение с представителите на поместените православни църкви и на междуцърковните отношения. Богослужението и проповедта не могат да бъдат разграничавани, защото са обусловени. Богослужебен език в БПЦ – БП е църковнославянският. В България има представителства и храмове на чужди православни църкви, където богослужения, проповеди и прочее се извършват на съответния език – гръцки, румънски, руски.

 

13. В законопроекта на „патриотите” е предвидено следното изменение: „Не се допуска извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност“. Това влиза в колизия със свободата на вероизразяването, гарантирана с нормата на чл. 6 ал. 2 от Конституцията, както и с нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗВ, даваща легално определение на правото на вероизповедание. Тази норма поставя забрана за осъществяване на частни и обществени богослужения, които се осъществяват по покана от православните християни както в домовете им, така и в публични сгради. 

 

Как ще се провежда освещаването на бойните знамена, как ще се прави ежегодният водосвет и хвърляне на кръста за празника Богоявление, как ще се извършват опела и погребения в селища, в които няма храмове, как ще се извършва света Литургия на открито или на места, на които няма изградени храмове? 

 

ІV. Относно субсидирането от държавата на средства за заплати на свещенослужителите

 

14. Основният мотив, който се посочва, е, че по този начин ще се ограничи субсидирането от чужбина и това гарантирало националната сигурност. 

 

Чрез действащото законодателство националната сигурност е достатъчно гарантирана, а и предвидените ограничения за даряване от чужди държави и чужди юридически лица може да бъдат заобикаляни чрез прехвърляне на средства на български юридически или физически лица. Даряването от български физически лица няма как да бъде ограничено. Дарението в зависимост от предмета му е неформална сделка и може да се осъществи чрез простото предаване и няма как да се установи какво и как е дадено. 

 

15. Законопроектът на тримата политически лидери не определя справедлив и обективен критерий за разпределението на държавната субсидия за заплати. По данни на последното преброяване, извършено през 2011 г., населението на България е 7 364 570. От тях 4 374 135 са православни, 577 139 са мохамедани, 48 945 са католици, 64 476 са протестанти, 706 са юдеи, 1715 са армено-грегорианци, 9023 – друго изповедание, 272 264 сочат, че нямат вероизповедание, и 409 898 сочат, че не се самоопределят. Видно от броя на населението на Република България държавна субсидия ще получат само православните и мохамеданите. 

 

Православните от 2001 до 2011 г. са намалели от 6 552 751 на 4 374 135, както и мохамеданите от 966 978 на 577 139. В §14 от Преходните и заключителни разпоредби е посочено, че държавната субсидия за 2018 г. за всяко вероизповедание се определя съгласно чл. 21 ал. 5 при размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Това означава, че мохамеданите ще получат пълния размер на дължащата им се субсидия – т.е. 577 139 лв. При 4 374 135 милиона православни, ако го няма прага от 15 000 000 лева, както се предлага в проекта на народните представители Цв. Цветанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лева (четиридесет и три милиона седемстотин четиридесет и една хиляди и триста и петдесет лева). Следователно съобразно числеността си православните ще получат много по-малко от мохамеданите, ако има праг от 15 милиона. Затова следва да се приеме друг, принципен начин на разпределение на субсидията. Трябва да се посочи, че нормата е дискриминационна спрямо другите вероизповедания.

 

 16. Субсидирането на вероизповеданията от държавния бюджет, без това да е обсъждано с вероизповеданията, постави много въпроси в обществото и настрои групи от хора срещу БПЦ, които имат вероятно по-сериозни основания да получат възнаграждения от държавния бюджет. Това законодателно предложение настройва хората срещу БПЦ, а всичко можеше да бъде направено през Закона за държавния бюджет, както и досега вероизповеданията са били субсидирани. М. Йоан в Комисията по вероизповеданията и правата на човека постави въпроса за формулировката на понятието „заплати за свещениците“, че е проблемно, защото това рефлектира върху определени вътрешни въпроси в Църквата и нейната йерархия.

 

Законите се приемат, за да изпълнят стратегически цели, и трябва да се мисли, че утре могат да управляват хора, които да ги използват срещу един или друг духовник, без оглед на религията. Трябва при окончателното гласуване да се държи сметка за всички последици, които могат да предизвикат тези промени, и да се отстоява да бъдат съобразени с Конституцията. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

OLD на 25.10.2018 в 12:56
Добър анализ ! Поздравления , за "погледа под юргана" или " под тезгяха".
Маги на 25.10.2018 в 16:19
Нашите управляващи, както винаги с оглед на вечните си алчни икономически интереси, пак измислиха нова хватка чрез закон за вероизповеданията. Меракът им е да подчинят всички вероизповедания и заграбят имотите им, но пак няма да успеят! Целта им е много прозрачна. Долу ръцете от вероизповеданията! А впрочем, кога ще анулират подписа на държавата ни, направена беззаконно в полза на Истанбулската конвенция? Докога ще нарушават решението на КС и законите на България? Ние не сме забравили!
Helleborus на 25.10.2018 в 18:56
Религията се третира като нещо присъщо на една част от населението. Много от модите, които се налагат като масова култура са също религия, основават се на доверие и крият духовно начало. Не почиват на никаква наука, рационално мислене или факти. Хората вярват в джендърната идеология, във феминизма, в комунизма, глобализма, капитализма, сексуалната революция, в анархизма, кариеризма, в регулацията на пазара или в това, че са говорещи животни и са канибали, ако ядат месо. Атеизмът пък е напълно сляпа и безпочвена вяра в неживата материя, че може да се първо самосъздаде, после да се оживотвори, одухотвори и да самоеволюира без външен тласък до там, че да създаде ДНК и видове. Всяка една полемика на злободневни теми е и религиозен спор, разкриващ всеки на кого се кланя и всичко това не може да бъде регулирано от държавата. Събрание на християни, които изучават учението на Христос няма разлика от това хора да се съберат и да си говорят за НЛО, за Кей-поп, да правят конференции на тема евразийски съюз или евроатлантизъм. Освен в качествено отношение. Затова регулацията със закони на такива общества е дискриминация, основана на религия, приложена от политиката, която свободно разпространява ДРУГИ духовни практики и идеологии, чийто духовен източник е СКРИТ. Светската държава се хвали с „науката“, но политическите доктрини са далеч от науката, хората се хващат за гушите всеки ден в политически спорове, в които се чуват абсурдни тези. Държавата узаконява смело ненаучни теории под наименованието политики и под покривалото на „светски“ промотира тези идеологии в политиката и в образователната система. Нима светската държава не наложи фантасмагорията за свободен избор на пола до там, че да финансира човешкото осакатяване на малки дечица? С какво всъщност се борим, с религиозния фанатизъм, но какво се получава, гониш Христос, идва друг „бог“, дори в политиката, защото няма вакуум. Комунисти, фашисти, болшевики, джендъри... производство на светската държава, със здраве да ги ползвате. Хората не искаха някакви християни да им говорят за морал, сега децата ги учат да пият хормони и да се самозадоволяват, защото и това вече е в учебниците, видяхме! Няма неутрална политика без идеология! Няма идеология без своите фанатизирани зверове, опасни за човечеството, те са част и от светската държава! Няма светска държава, която мисли чисто рационално, има ПРИКРИТИ богове. Жестокият фанатизъм, който свързваме с традиционните религии не се ограничава с тях, той се развива изключително добре в светските религии. Хитлер е надминал по жестокост и „светата“ инквизиция, те са си роднини по дух. А по-малко зловещо ли е да превърнеш едно момченце в момиченце, от това да го научиш да върти меч? Щом като хората не контролират своите така наречени светски идеологии и събирания, които раждат подобна варварска невежа жестокост, а политиката съдейства на всичко това, на какво основание ще контролират събиранията на вярващите, които все пак говорят за истина, правда, милосърдие? „Патриотите“ са вкарали в текстовете си, че всяко регистрирано вероизповедание трябва да публикува адресите, трите имена и ЕГН на 300 свои членове, за да не им бъде заличена регистрацията. А кой ще задължи тези 300 членове да вярват същото и утре и защо трябва да се обвързват с държавата, че цял живот ще мислят едно и също? Убежденията не съдържат ангажимент към обществото, те са лични. Дайте да запишем днес имената на 300 вегани с техните ЕГН и адреси, иначе им забраняваме да си разменят рецепти за кисело мляко от ядки. Може би и на 300 прелюбодейци да запишем ЕГН-тата, за да позволим разказването на мръсни вицове? Когато хората се ругаят в мрежата, те представят ли предварително на държавата списък с ругатните, които ще използват? Няма морално основание вярващите да са подложени на такъв свръхконтрол, защото тяхната вяра с нищо не се различава от вярата на всеки един човек в неговите си философии. Още малко и марки на ушите ще искат да ни поставят. Църквата е част от обществото, една частица от всичко онова, което ври и кипи като поглед и нагласи, един глас от много други гласове. Организация измежду много различни професионални организации или клубове по интереси. Тя формира мироглед точно толкова, колкото един шоумен от екрана или един рапър. И има правото да бъде в изявите си точно толкова свободна, колкото всеки културен деятел.
Helleborus на 25.10.2018 в 18:56 на 25.10.2018 в 19:03
Логореята е наистина болест, но подчинена на друга "патерица" / може и религията/, свързана с предоляване на комплекс при Егото.
Този на 26.10.2018 в 10:13
трябва да подкрепим църквата, а не лапачите и соросоидите.
Helleborus на 28.10.2018 в 14:00
Този на 26.10.2018 в 10:13 Майките на деца с увреждания се оплакват, че човек като се роди глух или сляп и още с поставянето на диагнозата го водят член на някакви държавни съюзи на слепите или глухите. Които се спонсорират от държавата, все едно че те представляват задължително всички болни. Макар че болните нямат и представа от дейността на тези държавни организации, които с нищо не се проявяват в живота им. И с тези организации и без тях, те ще са каквито са, в случая организациите се нуждаят от тях, за да си докарат членска маса, а не те от организацииите. Съвсем същото се получава с БПЦ. Всеки, който се е преброил като православен християнин трябва да даде 10 лв. данък на БПЦ. Вярата в учението на Христос и общението със Светия Дух е едно, а дали имаш общение с поповете на БПЦ е друго. Христос е много преди БПЦ да се сформира, а църква по нашите земи, основана от апостолите Павел и Андрей има много преди „покръстването“ на част от народа в подчинение на гръцката имперска църква. Кубарих, Аспарих и Теларих също са практикуващи християни, част от тази българска църква. Държавата няма право да покровителства избирателно определени обществени сформирования, като ги противопоставя на други обществени сформирования, по неясни критерии. Да взема данъци от едните и да ги раздава на другите, като одържавява вяра, култура, образование. Ако критерият е бройката, значи отново политиците са станали болшевики.
Прав си Този на 12.11.2018 в 16:44
ДО Този на 26.10.2018 в 10:13 - с тебе сме брате ! Интересите на България най-напред! Човешките права се използвани много за разруха на личността и обществото. Да правим разлика кое право е здрсавомислещо и кое е либерастко. ДА ПОДКРЕПИМ ЦЪРКВАТА !
г-н Дачков justo a TODO COSTO на 12.11.2018 в 18:23
Г-н Дачков, не ми се иска да виждам, че сте написали това през призмата на "невъзможна мисията на католици и протестанти". Католиците са/сте братя на православните, независимо от някои крайни изказвания, които са импулсивни и моментни. Анализът е колкото издържан в посока европейски законност, толкова и анти-български по дух. Ако демокрацията е само интелектуална, тя е безлична, без индивидуални черти на страната, като географията например - тотален глобализъм и диктатура на финансовия елит. Демокрацията на либералите от Европа - човекът е икономическ агент (М. Тачър) и свободата за морална / национална разруха е човешко право и законно защитена........................ Това е дълъг спор, а Вашият анализ ме загуби като читател на Гласове, какъвто бях от много време. Mejor sea amable/cariñoso que justo a TODO COSTO. По чисто интелектуална гледна точка, в Истанбулската Конвенция няма нищо лошо, дори посегателството върху децата - законност и свобода и равноправие за всички. Само пример. .....................................Сбогом.

Напиши коментар