Путин и Ердоган са в мъртва хватка

От тази гледна точка свалянето на руския самолет от турски изтребител може да се превърне в ключов момент за съвременното ни развитие. Той бележи преминаването от подмолната борба и нанасянето на индиректни удари към пряка конфронтация между силите в Близкия изток. Играта им вече е „окървавена”.

Занапред в небето над Сирия двете въздушни кампании (на ръководената от САЩ коалиция и руската) няма да бъдат конкуриращи се, а ще добият чертите на антагонистични проявления. И дори този инцидент да бъде преодолян посредством дипломацията, всеки следващ ще носи в себе си все по-голям риск да се превърне в глобален детонатор.

А ситуацията тепърва ще се усложнява. Засега само стана ясно, че руският отговор ще се изрази в засилване на изтребителното и противовъздушно прикритие на авиационната им групировка. В района на Латакия те дислоцираха ракетния си крайцер „Москва”, който разполага на борда си със зенитната система С-300ф. Предвижда се и разгръщането на наземен дивизион С-400. Което означава, че те значително подсилват капацитета си за нанасяне на ответен удар във въздуха. А може би и на превантивен.

Но извън чисто военнотехническите мероприятия, сблъсъкът между двамата авторитарни лидери - Путин и Ердоган, предполага, че ситуацията в Сирия драматично ще се влошава. Никой от тях поне в краткосрочен план няма да е склонен да отстъпи, напротив, по-вероятно е да се опита да преодолее тактическите си поражения чрез ново повишаване на залога. Което пък допълнително ще дестабилизира глобалната среда. Като начало вероятно руските ВКС ще интензифицират ударите си по посока на туркменските ареали в Сирия, на което пък турците ще се опитат да отговорят с повишаване на напрежението около Латакия. Насетне ожесточението само ще нараства.

За руския президент участието в Сирия е ключов момент в преследването на най-съкровената му външнополитическа цел. Която не е, както мнозина смятат, да бъде заличен споменът за украинската криза, нито пък да се провокира сближаване със Запада. Мащабът е много по- голям. Със сирийската си операция Москва поставя под удар идеята за американското глобално лидерство.

За първи път след края на Студената война сила, различна от Вашингтон, се опитва да преследва своите интереси, използвайки военна сила далеч от своите граници. Интегрирането на този факт в системата на международните отношения ще доведе до коренна промяна на последните. И не е изключено в бъдеще този прецедент да бъде използван отново от Русия, а и от други регионални сили. Което ще означава, че Путин е постигнал създаването на нов свят, който може да бъде определен като многополюсен.

Тази свръхцел изисква тя да бъде постиганата по един категоричен начин. Успехът трябва да е безспорен, за да бъде възприет от само себе си от останалия свят. Свалянето на руския самолет е факт, който работи в точно обратната посока: той разкрива руската слабост и преформулира значението на руските военни усилия в Сирия. Те губят ореола си на антитерористична операция и се превръщат в елемент от противопоставянето НАТО - Русия. Няма как Путин да не е вбесен от подобно развитие.

А във вътрешен план той е изправен пред неприятния избор да отговори на Турция така, както очаква неоимперската руска публика (която до голяма степен сам създаде), или да се опита да използва инцидента за сближаване със западните сили. Което пък ще бъде възприето от определени среди отново като признак на слабост.

Непосредствено след инцидента реакцията му бе ожесточена. Той не само нарече случилото се „удар в гърба”, но и определи Анкара като съюзник на „Ислямска държава”. За да разберем целия смисъл на неговото изказване, трябва да се върнем няколко дни назад.

След като стана ясна причината за катастрофата на самолета над Синай, Путин нареди на външния си министър да бъде оповестено през дипломатическите канали, че Русия ще воюва срещу всяка страна, подкрепяща организации, извършили терористични нападения срещу руски граждани.

Едно наистина епохално заявление, което днес е дискредитирано от собствения му автор. Лавров открито заяви, че война с Турция няма да има. Въпреки че последната бе определена като съюзник на главната терористична заплаха за Русия. Подобно на Обама, руският президент прибързано начерта червена линия, която не може да защити. Тази негова слабост ще бъде направен опит да бъде прикрита чрез прокарването на палиативни мерки - споменатото вече усилване на военната групировка в Сирия и възможен отказ от някои общи руско-турски проекти.

Но руската реакция съдържа и втори план. И той е истински опасният. Търсейки изход от днешната конфликтна ситуация, Кремъл създава предпоставки за възникването на нов инцидент, вероятно от по-голям мащаб. В заявленията на руските военни се прокрадва мисълта, че занапред всеки чужд военен самолет в сирийското небе ще бъде разглеждан като потенциална заплаха.

Напрежението се усилва многократно и от факта, че от другата страна на барикадата стои Ердоган, чиито действия във външната политика се отличават с абсолютна непродуктивност. Започвайки своето управление под девиза за разрешаване на всички проблеми със съседите, днес той има нормален контакт единствено с България. Да се провали в Сирия, означава да подпише окончателния отказ на страната си да играе ролята на регионален фактор. Нещо, което би представлявало истинско фиаско за него персонално и за оглавяваното от него политическо течение.

Свалянето на руския бомбардировач, ако изключим случайния фактор, е белег за крайно рисковано поведение на международната арена. Дори да е вярно, че руснаците са нарушавали многократно турското въздушно пространство, дори споменатия Су-24 да е навлязъл над турска територия, Турция няма юридическо право да „наказва” нарушителя над небето на Сирия. А като добавим и осигуреното телевизионно покритие и бунтовническо присъствие, версията за провокация изглежда наистина много вероятна.

Въпросът е каква е целта. Нито Русия бе уплашена, нито западните съюзници се втурнаха да се солидаризират с Анкара, а напротив, изпитаха голямо безпокойство от случилото се, в допълнение става все по-проблематично формирането на безполетна зона в Северна Сирия... За Москва ще се превърне във въпрос на чест да не я признае. Случилото се илюстрира сякаш нагледно причината за поредицата от турски дипломатически провали.

Занапред за Путин и Ердоган ще е изключително трудно да излязат от мъртвата хватка, в която са се сграбчили. И което е по-лошо - един бъдещ сблъсък между силите им трудно би бил локализиран. За да не се стигне до подобно катастрофично развитие, трябва да се работи днес. Веднага.

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.