Избраният по безапелационен начин с гласовете на над два милиона българи – при рекордно висока изборна активност и при силно противодействие от криминалния режим на ГЕРБ –президент Радев е единствената легитимна институция на властта в България днес и в обозримо бъдеще. 80% от българите всеки ден благодарят на съдбата дори само за това, че той не е Плевнелиев.
Парламентарните избори, минали при ниска изборна активност, в обстановка, в която служебният кабинет блестеше със своето отсъствие вредом, дето ставаше дума за ограничаване на клиентелизма, корпоративния и купения вот, на пропагандата на „националните“ медии и на ЕНП в полза на ГЕРБ, не създадоха условия за легитимно народно представителство и правителство.
Претърпели победата, ГЕРБ усещат, че не могат да управляват (крадат) още дълго. „Патриотите“ (какво нелепо име!) още преди официалните консултации загубиха доверието на и без това намалелите си привърженици, които реално са или леви, или крайно леви. ГЕРБ и „патриотите“ са свързани само от желанието за грабеж и за някои – да останат на свобода. Както знаем, всички партии освен БСП са присъдружни на герберския ОФ, дъщерни организации.
Разбира се, най-доброто решение би било – след дълго усукване – ново правителство да не се сформира и да има нов служебен кабинет и нови избори наесен, които да бъдат спечелени от БСП. Това би зависило и от умението на президента, каквото той, за съжаление, явно засега още няма.
Радев ще остане за дълго единствената надежда на българите за нещо добро, честно и автентично в политиката,
за национално достойнство, сигурност и социална отговорност – в обстановка на изостряща се криза в ЕС и на все по-непопулярен, антинационален, антисоциален, терминално корумпиран и обречен на катастрофа – най-късно с пресъхването на еврофондовете след три години – трети герберски режим.
Радев е колосален проблем за ГЕРБ – общонародната партия-държава не може да управлява при наличието на независим от нея популярен център на властта.
Затова и грешките на Радев, които дават повод на гербери и други често да го атакуват и да говорят за импийчмънт, трябва да бъдат отстранени. Не бива честните му и справедливи мнения, отговарящи на настроенията на огромното мнозинство българи, да дават повод за превратно тълкуване. Радев трябва да се научи да разбира нещата в цялата им сложност, да търси винаги подкрепата на народа, но и да го напътства с авторитетно слово, когато народът е подведен от зложелателска пропаганда, да бъде твърд и безкомпромисен, когато трябва, и в страната, и навън.
Конкретният повод да пиша това е, разбира се,
глупавото изказване на МВнР за бомбената пиар илюминация на Тръмп в Сирия.
По този въпрос написах отделен коментар и няма да се повтарям. Нито дума в изявлението не е вярна и то не се приема от поне 80% от българите. Радев беше избран именно защото хората бяха уморени от безгръбначието на българските политици пред неправдата и насилието на големите. Колеги от МВнР, вижте поведението на Боливия в Съвета за сигурност вчера. Как не ви се прииска веднъж да се изправите от поза пълзешком? Никой от Вашингтон не ви е натискал да се изказвате. Държавният департамент сам е объркан, страшно много народ не работи вече там, действията им са хаотични. Акредитиран съм в чуждестранния пресцентър на ДД в Ню Йорк – всеки ден общувам с тях, засипват ме с мейли, мога да преценя разликата с преди. Самият Вашингтон е разделен. Никой и от ЕС не ви е натискал. Самата Германия е объркана и смутена, Меркел каза едно, външният министър – съвсем друго. Защо правите такова изявление? И Митов, вместо да е в затвора, и той дава мнение по телевизора.
Това показва и липсата на нравствена насока, moral leadership, от страна на президента, назначил служебния кабинет. Аналогични ситуации обаче показват и липсата на „Дондуков“ 2 на съвсем ясно разбиране по важни въпроси и на артикулирано говорене за тях. За изключително несполучливия избор на Герджиков вече е ставало дума.
Отношението на мнозинството българи и европейци, и леви, и десни, към СЕТА е безспорно отрицателно. С основание, защото това е мошенически адвокатски договор, който вкарва през прозореца изгонения вече през вратата ТТИП, който няма нищо общо със свободата на търговията, а налага паралелен правен режим на корпоративен комунизъм при пълна безотчетност и за сметка на работниците, потребителите и обществото. Това и трябва да се казва винаги – и да се действа съобразно с него, а не да се създават двусмислици. Ние сме за коренна промяна на ЕС в интерес на народите. В ЕС трябва постоянно да се търси взаимодействие с всички прогресивни сили, а те не са малко. Ето например – учредителен член съм на Дием25 – общоевропейско народно движение за демократизация на ЕС. Тези дни излезе програмният им документ за европейски „Ню Дийл“: https://diem25.org/wp-content/uploads/2017/03/European-New-Deal-Complete-Policy-Paper.pdf. В него още има и брюкселски вятър и мъгла, но и много конструктивни новости, включително обсъждат се мерки за защита на трудещите се при разпадане на еврозоната.
Законът за концесиите също стана повод за двусмислици. Трябваше ясно да се разграничи необходимостта от пресичане на корпоративния грабеж и от защитата на природата, живота и здравето на хората – същото, за което става дума и в СЕТА и ТТИП, и от национално достойнство пред външния натиск, от необходимостта от привличане на компетентни инвеститори, дето трябва, и от развитие на регионите. Същото се отнася и за строителството в планините, и за шумотевицата около Копривщица. Президентът трябва да заема справедлива, народна позиция, демонстрирайки обаче и добро и всестранно владеене на материала.
Президентът трябва да образова народа по важните и противоречиви въпроси и да се противопоставя твърдо на медийната и партийно-корупционерската отрова.
По въпроса за бежанците нещата трябваше да се поставят в много по-широк контекст.
Българите преживяват болезнено, че стават все по-бедни, а за бежанците се искат луксозни според тях разходи за издръжка. Това е проблем на доходите и социалната справедливост, а не на расизъм. Българите страдат от насилието, престъпността, от липсата на защита на живота, честта и имота им от страна на полицията, и това е социален, а не расов въпрос. Европейските градове също треперят от откачените терористи. Българите страдат, че на техен гръб трафикантите на хора и строителите на огради богатеят и после влизат в Народното събрание за имунитет. Винаги трябва да се напомня и защо на първо място имаме бежанска и мигрантска криза. А не да се оправдава цирковото бомбене на Сирия от Тръмп, което спада към първопричината им.
По отношение на изборния туризъм,
който е безспорно престъпление и срам за днешна Европа, Радев можеше например да не споменава за „идеите“ да се премахне двойното гражданство, които автоматично разделят българите, гласували „за“ и подкрепящи президента, на „родници“ и „безродници“. Последната седмица трябваше да чуя за хиляда и първи път, и то от приятели във Фейсбук и съмишленици по други въпроси, че съм безродник, че трябва да бъда лишен от конституционното си право да гласувам, че трябва да бъда лишен от българско гражданство напук на Конституцията, да бъда превърнат в невъзвращенец. Само не ми отговориха ще ми разрешат ли да продължавам да пиша в българските вестници. И това – в XXI век и в ЕС.
Какво общо има моето гражданство и конституционно право с изборния туризъм на ДОСТ?
Миналата неделя излязох от нашето българско неделно училище след Празника на буквите на децата от първи клас с немалък триумф в душата от успехите на малките от класа ми, научили се да говорят, четат и пишат на български, от грейналите лица на майките и татковците (представете си колко труд на родители и учители струва всичко това!), за да прочета във Фейсбук от приятели как правилно „президентът бил казал“ да ни лишат от българско гражданство, тъй като ние сме били тъй или иначе със затихващи функции и децата ни нямало да са българи.
И тук президентът трябваше да заяви ясно отнапред, а не вицепрезидентката Йотова да обяснява след дъжда, че ние не приемаме позорния и незаконен изборен туризъм и ще го премахнем, но без да нарушаваме конституционните права на хората. Изискването за уседналост, което и аз съм предлагал много пъти, вече има прецедент, признато е за конституционно и е технически възможно, е добро решение. Най-лесно ще е на турската граница 89 дни преди избори да се слага печат в паспорта – „влезе, без право да гласува до...“. В екскурзиантските секции по преценка на комисията да се искат и паспорти. Предполагам, там знаят кои са екскурзиантите.
Че това не щяло да важи само за българите от ЕС, а не и от САЩ (и в бъдеще от Англия), е малко обидно за нас, към 300-те хиляди американски българи, но мисля, че може да го преглътнем, ако наистина изборният туризъм от Турция секне. За екскурзиантите, все пак дошли в секциите, да има гласуване по пощата, което да става в самите секции, а книжата, вместо да се пускат в урната, да се изпращат в плик за сметка на гласуващия до посолството в Анкара или до консулствата в Истанбул и Одрин, а оттам гласовете да се разпределят равномерно по всички райони в България.
Главното обаче е проблемът за османистката агентура в България per se
Партията ДОСТ просто трябва да бъде отписана от регистъра на съда. Местан просто трябва да е в затвора. Тук съм напълно съгласен с бившия главен прокурор Филчев. Никакви сравнения с „руската“ партия, която и да е тя, тук не ловят дикиш. Русия не е заплаха за България, а единствен реален гарант на сигурността й пред лицето на хаотичния неоосманистки султанат, който ферментира на югоизток от нас. Ердоган сега се конфронтира по различен начин и с Русия, и с ЕС, и със САЩ, и с арабския свят, и с Израел, и с всичките си съседи, и с армията си, и с медиите, и със съдиите и прокурорите, и с интелигенцията, и с кого ли не. Сега е моментът османистката агентура у нас да бъде изкоренена.
Антибългарската кауза на ДОСТ консолидира психологически най-реваншисткия елемент на тъмносиньото („психодясното“ по Сашо Симов), за която борбата с „путинизма“ е единствена задача на нашето време. Вече съм изразявал отношението си към сините колеги, които пристанаха на ДОСТ – било за (смешно малко) пари, било от идейни – русофобски – съображения. Последните тръбяха „антикомунистите да застанат до Местан“, за да „нанесат удар върху проруската партия ДПС“.
Изборите на 26 март показаха, че тези антикомунисти не са много. В Ню Йорк се оказаха само двама – и един от тях, мой доскорошен приятел, обвини в социалните мрежи Генералното консулство в града и секционната комисия, в която бяха все негови (и мои) познати, във фалшификация – според него трябвало гласовете за ДОСТ да са поне четири (от 497 гласували). Сподели, че бил снимал своята бюлетина за ДОСТ в тъмната стая (нарушение, което прави гласа невалиден).
Трябва да кажа, че по-нататък човекът на ДОСТ, мой доскорошен приятел, ме разби в социалните мрежи като користолюбив бивш седесар ренегат, изцицал колкото могъл от сините и продал се на путинистите може би за пари. Призова съмишлениците си да не водят децата си на „българско неделно училище“ при „учители путинисти“. Призивът бе „лайкнат“ и препостнат във Фейсбук от бивша ръководителка на българско неделно училище в същия град и обсъден от настояща учителка в същото училище. Увлечени в клюки срещу колеги, тези учителки не видяха, че човекът на ДОСТ агитираше срещу „българското неделно училище“ като такова.
Да се пазят свято българските училища в чужбина от калта на български политически дрязги е изискване на закона и пръв морален императив на учителите и родителите. Тези, които го престъпват, вършат най-тежко престъпление против българската просвета и национална кауза.
Турскосиньото е несъвместимо с елементарното чувство за чест. Тези хора са по душа цензори, доносници, клеветници, душегуби. Може би не само по душа. Другарите им все говорят за Пиночети и стадиони и не се съмнявам, че ако можеха да дойдат на власт, нямаше да останат с говоренето.
Успокоението ми е, че българите добре разбират това – изритаха завинаги антибългарската шайка на агент Павел от властта и категорично въплътиха надеждата си за нормалност в избора на президента Радев през ноември – и в силната си подкрепа за него сега и в бъдеще срещу беснуващите достове и гербери.