- Автор: Искрен Вълчев
- 04 Май 2021
- 6899
- 77
Рожден ден на Бойко Борисов, юни 2004 г. Слави Трифонов му подарява полицейска палка. Снимка: Николай Литов, "24 часа"
Действието му бе феноменално. Обществото е толкова зашеметено, че не схваща основният нюанс. Трифонов не просто отказа да прави правителство. Той го стори още преди президентът Румен Радев да е предложил дата, на която да му връчи мандата. Само два дни по-рано държавният глава заяви, че няма да бърза, за да даде време на новия парламент. Той искаше чрез процедурата при мандатите, която не му предписва срокове, да удължи времето за ревизия на ГЕРБ, приемане на мораториуми, за нов избирателен закон и т.н. Но връщайки недаденото и ненасроченото нещо, Трифонов знаменателно сви времето. Можеше да го удължи не само като партнира на Радев, но и чрез 7-дневния срок за съставяне на кабинет след получаването на мандата.
С цялото свое действие постигна три в едно – отказа се от правителство, постави в неловка ситуация Радев, който сега няма друг изход, освен да бърза, скъси и без това малкото време за разчистване след ГЕРБ.
А има и четвърто, което отново тепърва ще се осъзнава в следващите дни. „Законът, Конституцията и демокрацията ни дават възможност да направим по-добър избор”, завърши Трифонов първоначалното си фейсбук-възвание. ”Какъв е проблемът да има избори, това е логичният път на демокрацията? Да се справяме чрез избори! Управлението е ръцете на суверена, той решава”, добави и в прякото си включване.
Така стана ясно, че Трифонов ликвидира и възможността правителство да се състави чрез третия мандат. Никакъв линч за ГЕРБ, стоп на ревизионната комисия на Мая, никакви нови закони, Капон да се връща на площада! На избори ще се ходи, а те означават точно това!
Впечатляващ е и начинът, по който се случи всичко. Тъй както Борисов е окопан в Банкя, така и Трифонов се е затворил незнайно къде. Премиерът в оставка е с контузен менискус, Слави – и той с болен крак, а и кръст, след като коронавирусът го ударил там. Борисов говори единствено чрез Фейсбук, Слави – също. Не обичат външни хора, например досадни журналисти, затова и двамата леят разсъждения единствено в бункера си – сами или пред приближени. Единият „изгърмя” Даниел Митов като бушон, другият – Антоанета Стефанова. За първия някога никой не би помислил, че може да управлява държавата, довчера и за втория.
В какво точно се различават? Такава еднаквост е доста показателна каква „промяна” очаква българите.
Все пак има и малки разлики. Борисов говори повече, а Слави по-малко. Борисов не спря да кръстосва България по време на предизборната кампания, труди се; Слави не се показа. В крайна сметка единият иска неистово да е премиер, а за другия никак не е сигурно. Този, искащият, постоянно е на показ в добра форма, а за другия от години витаят съмнения годен ли е здравословно да участва в политическия живот. При най-голяма доброжелателност спрямо Трифонов сравненията не са в негова полза. Изводът е трагичен, защото се оказва, че има и по-голямо дъно от Борисов.
Мотивите, които изтъкна Трифонов за отказа, са нелепи. Нямал мнозинство, другите партии били алчни измамници. А откъде е сигурен, че ще има мнозинство след новите избори? Политиката не е детска игра, нито егоизъм, тя е изкуството на възможното – строят се мостове, въпреки личните емоции, в услуга на общото благо. Но трябва ли всички да се правят на ощипани днес? „Нямаме мнозинство за промяна, какъв ужас, оле-мале!”.
Чак днес ли го разбраха? Та нали отдавна се знаеше, че парламентът ще е пъстър, а мнозинството срещу ГЕРБ трябва да събере разностранни парчета?
Никога не е имало вариант, при който от „партиите на промяната” няма да се изискват компромиси, да не търсят нежелани съюзници. Да се жалват сега всички и правят на ощипани от вота на народа, е крайно нелепо.
А истината, всъщност, е, че унижената на изборите БСП щеше да подкрепя „Има такъв народ” и другите в правителството, защото за нищо на света не иска нов вот, на който да бъде унижена пак. Реанимирането на БСП преминава през успех на Радев през октомври и пришиването й към прилично „реформаторско” мнозинство – ето затова тя щеше да подкрепя кабинета.
И нито Трифонов, нито Манолова или Христо Иванов имат право да я смятат за част от статуквото, защото именно БСП, за разлика от тях, не влезе в колаборации с ГЕРБ през последните 11 години.
Тя бе на площада, докато сценаристите и началникът им не излизаха от мазетата.
Другият мотив за отказ, изтъкнат по-рано от Тошко Йорданов, е че липсата на мнозинство не може да осигури радикална промяна на избирателната система, за която официално ИТН бе създадена. Но откъде той счита, че ИТН някога ще има мнозинство за целта? Та това значи партията да разполага със 121 депутати, защото никоя друга партия не иска нито мажоритарен вот, нито субсидия от 1 лв. и т.н. А да не би ГЕРБ да разполагаше с мнозинство след 2016 г., когато се проведе референдумът на Трифонов? Не, но това не пречеше на шоумена популистки да громи Борисов всяка вечер от телевизионния екран. Релната политика, наистина, не е нито чалга, нито шоу.
Ходът с Антоанета Стефанова, за която медиите изровиха стари любвеовилни спрямо Васил Божков интервюта, бе изключително слаб. Недоглеждане на вездесъщите сценаристи или директен груб намек за обвързаности?
Всъщност, тепърва над ИТН виси още един въпрос, който отново никой още не си задава – как Трифонов ще удържа депутатите си, как ще ги дисциплинира за решенията.
Ще го слушат ли те или ще се разпилеят на втория ден? Симеон Саксккобургготски се провали в това начинание, вездесъщият Цветан Цветанов се справи от името на Борисов, други обвързваха парламентарната си група чрез запис на заповед. Как точно Трифонов ще „донесе промяната” чрез депутатите си?
Новите избори са не просто нож с две остриета, те са гонене на дивото. Вотът на 4 април, макар да доведе до сложен резултат, изгони паразити като „патриотите”, „Воля”. Той сложи тигана за пърженето на ГЕРБ.
Нужно бе просто да се включи котлона чрез няколко взаимни отстъпки и бе готова коалиция за около година. През това време щеше да се изкара наяве корупцията при ГЕРБ, да се прекъсне пъпната ѝ връв с клиентилистките кръгове и администрацията – и щеше да е свършено с Борисов.
Стига, разбира се, да има партии, които наистина искат да го направят. Нали детронирането на ГЕРБ бе базова най-първа задача на всички? И, парадоксално изглежда, но май БСП бе най-искрена в намеренията си. Сега с новия вот Трифонов се стреми към някакво „автентично мнозинство на промяната”, но за да го има, „партиите на промяната” трябва да увеличат с 30 депутатите си (eдна трета) - тия от „статуквото” да ги намалят с толкова. Че ще стане това вярват само отбрани ценители на „Земи огин, запали ме!”. Много е вероятно вместо „промяна”, новият вот да върне в парламента ВМРО, защо не и „Воля”, НФСБ, да изхвърли „Изправи се!”. Може и Васил Божков да се сдобие с представители. Ситуацията ще стане още по-неуправляема, а един човек се смее отсега – Бойко Борисов, тъй като няма причина след сегашния цирк гласовете за ГЕРБ да намалеят.
Рано е за големи изводи. Но ситуацията към момента показва основателността на хипотезите, че ИТН е просто патерица на ГЕРБ и статуквото. Много пъти назад в историята по телевизията се е говорило за промяна, но „генни инженери” бабуват зад кадър над помяна.
НДСВ, „Атака”, РЗС, самата ГЕРБ – нищо не подсказва, че ИТН не е подмяна като тях.
Трифонов направи много ялова кампания, очевидно мераците са били да спечели ролята на балансьор. И от къщи да реди пасианси като истински последовател на доктор Доган, ръсейки популизми и преносочвайки пАрата в свирката. Вотът на хората обаче изненада всички. Стават бъгове понякога. Сега спешно трябва да се поправят, а ремонтът е комичен, понеже монтьорите не са славят като най-умните хора.
