Въпреки сериозните различия, Западът очаква с нетърпение да работи с Русия за предотвратяване на терористичната заплаха, идваща от Афганистан. Очевидно само така трябва да се тълкува интервюто, дадено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според експерти в този случай е възможно тясно сътрудничество между Руската федерация и Запада, но то ще бъде усложнено, ако не е и изключено изцяло, от проблеми в други области на външната политика и от миналия не особено успешен опит за взаимодействие по Афганистан , пише руският вестник “Независимая газета“, цитиран от Агенция "Фокус".
"Независимая газета": За Запада Афганистан може да се окаже по-важен от Крим

 

 

В интервю за Sunday Telegraph Столтенберг говори за уроците, които НАТО ще извлече от последните събития в Афганистан. Според него талибаните са успели бързо да завземат страната преди всичко поради корупцията на местните власти и липсата на ясни планове за противодействие на врага от силите на западната коалиция, включително за преходен период - тоест по време на изтеглянето на американските войски.

 

Тези обяснения за афганистанския провал на Запада не са нови. Фактът, че правителството на Ашраф Гани е корумпирано и следователно няма да може да организира ефективна борба срещу талибаните, а Пентагонът няма последователна стратегия за действие, беше заявен в западната преса, дори още когато американските войски бяха в Афганистан. Съдейки по думите на Столтенберг, НАТО е научило нов урок що се отнася до взаимодействие със страни извън Алианса.

 

„Напълно съм съгласен, че цялата международна общност, включително Русия и Китай, трябва да положи усилия, за да гарантира, че Афганистан няма да се превърне в място, където терористичните групироски могат свободно да действат, организирайки, планирайки и финансирайки атаки в нашите страни“, каза генералният секретар на НАТО.

 

В какво трябва да бъдат изразени тези усилия, Столтенберг не обясни. Редица събития също свидетелстват за факта, че на този етап много западни лидери проучват възможността за сътрудничество с Русия за минимизиране на заплахата, породена от победата на талибаните.

 

Например в интервю с министъра на външните работи на Япония Тошимицу Мотеги, дадено в неделя на телевизионния канал NHK, той заяви, че "за обсъждане на ситуацията в Афганистан, Г-7 ще проведе преговори следващата седмица на ниво външни министерства". Министърът твърди, че на тези преговори трябва да присъстват представители на Русия, Китай и други страни.

 

Самият факт на участието на Русия в събитие на Г-7, дори и да няма статут на пълноправен член, би бил дипломатически пробив в отношенията със Запада. Г-8 стана Г-7 през 2014 г., когато седемте държави осъдиха присъединяването на Крим към Русия.

 

Сега този неформален клуб от държави, който условно се нарича Запад, включва САЩ, Великобритания, Италия, Япония, Франция, Канада, Германия. Идеята за връщане на Русия към нея беше изразена от Доналд Тръмп по време на неговото председателство, но не намери подкрепа.

 

Самото ръководство на Руската федерация многократно е заявявало, че този формат на сътрудничество вече не го интересува. Както каза руският външен министър Сергей Лавров, „животът се е продължил напред“. Има формат Г-20. Руската федерация е негов участник, както и страните от Г -7. Съответно няма нужда да се връщаме към Г-8.

 

Въпреки това не е сигурно, че многобройните изявления от този род, направени от руски служители от различен ранг, са наистина искрени. Все пак членството в Г-7 има голямо символично значение. Завръщането на Руската федерация в този клуб, на който страната стана член при Борис Елцин през 1997 г., би показало намаляване на нивото на конфронтация със Запада.

 

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова не потвърди думите на Мотеги. Тя отбеляза, че западните партньори на Русия показват „несистемен подход“.

 

„Преди два дни получихме сигнали от Берлин и Париж относно определена среща, но не се говори за Г-7. Това беше последвано от изявление на Токио в контекста на Г-7. Всичко това се случва на фона на разнокалибрените изявления на Г-7 по отношения на Русия и неучастието, или участието ѝ във формата“, каза тя. Според Захарова „липсва ясно разбиране на партньорите какво искат от себе си и света около тях“.

 

Всъщност изявлението на Мотеги поражда много въпроси. На първо място, не е ясно за коя среща на Г -7 се има предвид. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви на 3 септември тази седмица онлайн среща на външните министри по Афганистан, но във формат Г-20. Тя ще бъде организирана от САЩ и Германия.

 

В същото време ден по-рано италианският премиер Марио Драги заяви, че „двадесетте“ ще се срещнат „при всички случаи“ след Общото събрание на ООН. Тоест в края на септември. Трябва да се добави, че Италия е председател на Г-20. Възможно е обаче Драги да има предвид именно среща на върха на държавните глави, а не среща на външни министри.

 

Както и да е, от неясните и противоречиви изявления на западните лидери можем да заключим, че поне САЩ и техните съюзници няма да пренебрегнат Русия в своята афганистанска политика и това е разбираемо. Руската федерация, заедно с Китай, поддържа контакти с талибаните и също може да повлияе по отношение на страните от Централна Азия, граничещи с Афганистан. Русия също така е заинтересована от облекчаване на натиска на западните санкции. Остава открит въпросът дали всичко това може да се превърне в сътрудничество по Афганистан.

 

Доцентът в катедра „Международна сигурност“ на Факултета по световна политика на, Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“, Алексей Фененко, в интервю за НГ, обърна внимание на факта, че за САЩ борбата срещу влиянието на КНР и Руската федерация все още е по-важен приоритет от пълното премахване на терористичната заплаха. Това следва от твърденията и действията на Джо Байдън.

 

„Странно е, че Столтенберг смята, че Руската федерация и КНР трябва да направят нещо в тази ситуация“, каза той. Освен това Фененко отбеляза, че сътрудничеството между Русия и НАТО по време на западната операция в Афганистан като цяло не се получи.

 

„Опитите от този вид бяха направени през 2001 и 2002 г. Но в крайна сметка през 2003 г. НАТО обяви прехвърлянето на мисията в Афганистан под нейния специален контрол без съгласието на ООН ”, каза експертът.

 

 

 

Източник: Агенция "Фокус"

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Атанасов на 07.09.2021 в 11:09
Каквото си надробиш, това и ще сърбаш.
Желев Желязко на 07.09.2021 в 16:02
Както реките имат естествени русла така и политическите процеси имат естествен ход.Да се противопостави на естествения ход на Русия са необходими колосални ресурси.Веднъж го прави!Втори път? Да има заплаха за нея,но всеки хидроинженер може да обясни как се прави.А да ние си имаме успешен политик хидроинженер.Не знам кое му е първото хоби но определено синергизират.
Ежко Бежко на 08.09.2021 в 09:08
Според мен усилията на Русия спрямо нивата власт в Афганистан трябва да са насочени в ядреното въоръжаване на талибаните и успешното му използване за унищожението на САЩ.
Ежко Бежко е успял да схване есенцията на 08.09.2021 в 21:43
А именно петминутка на омразата под методическото ръководство на Министерството на истината.

Напиши коментар