Кубински лекари, пред портрет на Фидел Кастро, се готвят да заминат за Италия, за да се включат в битката срещу Covid-19 през март
По време на кризата с Covid Куба изпрати 3000 лекари в чужбина. В Европа, Италия и Андора бяха преди Франция. На 23 август, в летния университет на “Непокорната Франция”, Жан-Люк Меланшон ги поздрави: “Благодаря на кубинските лекари, които дойдоха във Франция. Защото в Мартиника именно те дойдоха да ни помогнат”.
Стратегия
През 2005 г., след урагана Катрина, Фидел Кастро предлага 1586 лекари да заминат за Ню Орлиънс. Джордж У. Буш отказва, но бригадата се ражда и Коменданте ѝ дава името на нюйоркчанина Хенри Рийв, бригаден генерал от кубинската армия за независимост от 1869 до 1876 г. Това е бригадата, пристигнала в Мартиника. Но интернационалните бригади са родени преди това. “Инициативата се роди през 60-те години, когато младото революционно правителство на Куба изпраща бригади лекари в Алжир и Чили след земетресение. Хавана осъзнава, че е открила непобедима стратегия: държавата може да мобилизира лекари в последния момент и да ги изпрати навсякъде, дори на трудни места, да ги накара да работят с еднократни договори и да останат, колкото иска. Това беше реклама за социализма и начин да се засилят връзките със страните домакини”, пише Мария Верлау, специалист по кубинските лекари.
Кубинските лекари пристигат във Фор-дьо-Франс, Мартиника
През 2002 г. Уго Чавес подписва споразумение с Куба: Венецуела плаща на кубинските лекари, за да лекуват безплатно там, както и в други страни от Боливарския алианс на народите в Америка (АЛБА). На други места фактурите на Куба са в чуждестранна валута. През 2003 г. Фидел, гениалният комуникатор, обявява: “Ние не изпращаме бомби на другите народи, нито хиляди самолети, за да бомбардират градове. Но бихме могли да изпратим нужните лекари в най-отдалечените райони”. През 2015 г. те са били 50 хиляди, а от 60-те г. на ХХ век досега са 400 хиляди в 164 страни според официалните данни. Дълго време Куба твърдеше, че става въпрос за хуманитарна дейност. Но през 2010 г. трябваше да обяснява значението на износа и липсата на лекари на острова. През 2018 г. приходите от медицинските мисии, според Националното статистическо бюро, възлизат на 7,7 млрд. долара, далеч преди туризма, 1,25 милиарда, и трансферите от диаспората, 3,716 милиарда през 2019 г. (The Havana Consulting Group). Доставките на венецуелски петрол се сринаха, а през 2019 г. Куба загуби клиенти в Бразилия, Еквадор, Боливия, Салвадор, ориентирали се надясно. 9000 лекари се върнаха, а Covid беше неочаквана възожност за инвестиране в нови пазари.
Ограбване на заплатите
Страната домакин плаща джобни пари на място, а заплатите - на кубинското правителство, което превежда между 5 и 25 процента от тях на лекарите по сметка в Куба. "Работническа сила" говори за 23 евро на ден. Тук се крие “горчивината”, за която спомена Жан-Пиер Жан-Луи: “Това е недопустимо за толкова опитни хора. Всеки домашен помощник получава повече. Това е принудителен труд”. Дали Сантиестебан намира заплатата си за нормална? “Това е работа на правителствата”. Анхело, който е в Бразилия, разказва: “Забраниха ни да питаме колко получават местните лекари. Когато ми плащаха по 1976 рейса (450 евро), основната заплата беше 11 хил. рейса (1670 евро) за останалите от програмата Mais Médicos. Беше забранено да им казваме колко печелим”. Карлос: “Куба получаваше по 12 хил. рейса на лекар (4440 евро през 2013 г.). Това ни отвори очите”. Разбира се, заплатата на един лекар на мисия е по-висока от приблизително 50-те евро, които получава на острова, където кубинците отделят по 14 евро месечно за сметки, 84 евро за интернет, 170 евро наем за гарсониера в центъра на града. Но населението “се бори”, без транспорт, лекарства или храна. Санкциите не обясняват всичко: след реформата от 2000 г. Куба внася селскостопански и медицински продукти от САЩ. Търгува с Китай, Испания, Русия… “Съгласни сме да заминем на мисия, за да подобрим семейните финанси, но когато се върнем на острова, виждаме, че положението се влошило. Чудех се: “Какво прави правителството с парите от мисиите?”. Виждаме снимки на деца на лидерите, които живеят като милионери…”, ядосва се Яренис.
Ограбването на заплатите е един от мотивите за двете жалби, подадени пред Международния наказателен съд срещу Куба за “престъпления срещу човечеството поради прояви на робовладелство”. Неправителствените организации Prisoners Defenders и “Патриотичният съюз на Куба” се опират на случаите на 622-ма дезертьори. На 6 ноември двама докладчици на ООН изратиха писмо до Куба, в което изразяват тревога, че “много лекари, които работят в чужбина, са подложени на условия на труд и живот, равнозначни на експлоатация, неадекватни заплати”. “Хюман Райтс Уоч” призова “правителствата, които прибягват до кубинци заради Covid-19” да “настояват властите да променят правилата, които нарушават правото на личен живот, свободата на изразяване и сдружаване, индивидуалната свобода и свободата на движение”. Куба отхвърля тези “срамни” обвинения, а поддръжниците на кастризма смятат, че безплатното образование оправдава контрола…
Че Гевара с бригадата в Сиди Бел Абес по време на първата кубинска международна медицинска мисия в Алжир през 1963 г.
Задължения
Защото лекарите са продукт за износ. Член 23 на закона за миграцията гласи, че специалистите в “дейности, жизненоважни за научното, техническото развитие, в стратегически програми, в здравните служби” не могат да получават паспорти без специално разрешение. Животът им по време на мисия се регулира от резолюция 168 на Министерството на външната търговия, 22-страничен “Дисциплинарен правилник за цивилните работници, служещи в чужбина”. Глава II излага подробно тринадесет задължения, като “да информира началниците за нарушения на правилата, които са му известни” и за “любовните си отношения”. Глава IV изброява 60 нарушения: “неинформиране на ръководителите на бригадата за всяко деяние, което заслужава санкция”, “поддържане на отношения с кубинци или местни жители, заемащи позиции, враждебни на кубинската революция”… Ръководителят на бригадата се отчита пред координатор или администратор от партията, който често е от разузнавателните служби. Санкциите предвиждат мъмрене, глоба, по-сурова работа и връщане в Куба с риск да загубиш заплатата си. Дезертьорството води до прогонване от острова за осем години и на мнозина бе отказано да присъстват на погребението на родителите си.
А какво мисли Сантиестебан за обвиненията в робство? Усмивката му изчезва: “Това е лъжа на САЩ. Куба никога не е причинила зло на никого, направихме революция, погрижихме се за народа си и се изправихме срещу агресията на империализма на янките. Показахме, че страна с 11 млн. жители може да се изправи срещу всякакви несгоди. Както казва нашият президент, ние ще браним завоеванията си”. “Чертаем линии за дългосрочно сътрудничество”, уверява Сантиестебан. Той става, усмихва се, подава здравата си ръка: “Имаш приятел в Куба”.
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова