Лихвопад

Лихвопад
Сблъсъкът правителство-банки за това колко точно ниски трябва да са лихвите по кредитите все повече прилича на турски сериал – не само по продължителността, а и по драматичните обрати. Диалогът започна няколко месеца след идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. и периодично се разпалва. Всеки нов епизод протича по сходен сценарий: финансовият министър Симеон Дянков (при нужда подпомогнат от тежката артилерия в лицето на премиера Бойко Борисов) призовава банкерите да помислят как могат да свалят лихвите и така да се стимулира потреблението и инвестициите, а от бранша обясняват, че е въпрос на пазар и че ще се случи, когато икономиката се стабилизира.
<p>Последния път, когато Дянков вкара темата в публичното пространство в сушата на новини между Коледа и Нова година, прехвърчаха сериозни искри. А само месец по-късно, изглежда, полето за дебат съвсем се е свило, след като вицепремиерът обяви по БНТ обяви планове за промени в Закона за потребителския кредит, които целят да се понижи цената на потребителското кредитиране, като новите разпоредби ще обхванат и ипотечните заеми. И това е само началото, ако се съди по думите му: "Основните, поне първият пакет, който бързо може да стане, са основно три мерки и смисълът на тези конкретни мерки е да има много по-голяма предвидимост относно как банките залагат лихвите си от гледна точка на потребителски кредити, кредити за жилища и т.н. за домакинствата", каза Дянков.</p> <p><strong>Ето и конкретните промени:</strong><br />- лихвите по жилищни и потребителски кредити ще се изчисляват само на база пазарен индекс или индекс, изчислен по методика на БНБ и обявяван от нея<br />- банките и небанковите финансови институции няма да имат право да събират такси и комисиони за действия в полза на самия кредитор<br />- заемите до 400 лв., които в момента са извън обхвата на Закона за потребителския кредит, ще бъдат включени в него.</p> <p>В банковите среди останаха изненадани от несъгласуваните с тях промени и отказаха да коментират, докато не се запознаят с мерките. Управителят на БНБ Иван Искров също беше лаконичен. "Нашето законодателство е изцяло съгласувано с европейското законодателство, няма никакви забележки по регулатора на финансовата система, знаете, през годините. Когато видим нещо на масата, сме готови, ако бъдем поканени, разбира се, да си кажем мнението. Винаги има нещо възможно за подобряване", каза той след първата си среща с новия президент Росен Плевнелиев. "Лихвите в една държава трудно могат да бъдат свалени с административни мерки. Свалянето на лихвите зависи от икономиката", коментира пък самият Плевнелиев, който изрази надежда следващата седмица да се стигне до решение след дебат с широка представителност. Все пак финансови експерти, с които "Капитал" се свърза, бяха скептични доколко тези мерки ще постигнат желания ефект, макар да ги оцениха като добра стъпка в посока по-прозрачни отношения банка-клиент.</p> <p><strong>Идеите на правителството</strong></p> <p>най-общо представляват в смляна форма част от отдавна циркулиращи искания на потребителски организации и либерални независими икономисти. Например първата промяна &ndash; използването на пазарен индекс като база за кредитите с плаващ лихвен процент, се беше превърнала в нещо като лична кауза за бившия съветник на изпълнителния директор на Световната банка и бивш член на управителния съвет на БНБ Любомир Христов. Досега законът позволяваше на банките да ползват пазарен индекс (като EURIBOR и SOFIBOR) или такъв, изчисляван от самата институция по нейна си методология. Нормално повечето банки предпочитаха втория вариант, като в т.нар. си базови лихвени проценти вкарваха и компоненти, зависещи от самите тях, което реално им позволява едностранно да променят лихвата както и когато намерят за добре. Така взимането на кредит в момента прилича на подписването на празен чек - клиентите реално нямат почти никаква представа за цената на парите, които получават.</p> <p>Предложението е вече банките да могат да ползват само пазарни индекси или индекс на БНБ като нейния основен лихвен процент. Така промяната в цената на кредитите ще зависи само от измененията в пазарното възприятие за риск, а няма да може да се променя или влияе от самата банка.</p> <p>Може би най-противоречива е забраната банките да събират редица такси, като например за кандидатстване или за одобряване за кредит, за оценка на обезпечение и др. Размерът на други такси и комисиони, които клиентът ще плаща, няма да може да е по-висок от разхода за съответната услуга. "Или ще ги направим незаконни, или ще се делят между банката и получателя на кредита просто за да са по-евтини кредитите, а и защото така е справедливо", обяснява Дянков. Любомир Христов обаче има доста критики към подхода. Според него вместо за премахване на такси трябва да се помисли клиентите да имат реална възможност да се откажат от услуга при промяна (повишение) на таксите с достатъчно голямо предизвестие, а не да научават постфактум. "Нека свалим оковите от конкуренцията и да освободим пазара. Това сега е принуда към данъкоплатци, лишени от избор, да издържат частни търговци - банки. Това е идеята, която обединява и 2-те предложения на Дянков. Нека бъде реализирана интелигентно с възможност за реално сравнение на условията по банкови услуги (лихви и такси) и избор", коментира за "Капитал" Христов.</p> <p>Последната проектопромяна, включването и на микрокредитите под 400 лв. също да бъде регулирано от закона, като че ли е най-безспорно. Представители на по-големи компании, специализирани в този сегмент, приветстваха идеята.</p> <p><strong>Обратен ефект</strong></p> <p>Ако предложените промени се приемат в този вид, на теория кредитополучателите ще спечелят по няколко линии. Първата е прозрачност &ndash; ползването на еднаква база дава възможност за по-лесно сравняване на условията на различни банки и съответно за по-лесно избиране на най-изгодните условия. Втората е предвидимост &ndash; лихвеният процент ще си остане плаващ, но плаващият компонент ще зависи от обективни фактори и няма да има възможност банката да им прехвърля индиректно загубите си от лоши кредити. Третата е възможност за рефинансиране - всички входящи такси действат като бариера за преместването на клиент към друга банка, ако условията изведнъж са му станали неизгодни или просто е намерил по-добри, тъй като всички нови разходи оскъпяват операцията.</p> <p>Това, което едва ли ще спечелят обаче, е по-ниски лихви. Ако банките искат да неутрализират негативния финансов ефект от загубата на приходи от такси, те лесно могат просто да ги прехвърлят в надбавката. Така, ако досега са отпускали кредит при EURIBOR + 7 процентни пункта, те просто могат да го вдигнат на примерно EURIBOR + 9 процентни пункта. Или пък да сложат по-висока надбавка (или фиксирана лихва) само за първата година на по-дългосрочен кредит и така да си съберат аналогична сума. При това тук няма никакво значение дали таксите са необосновано високи (както твърдят потребителски организации) или не &ndash; така или иначе повечето от тях покриват някакъв реален разход, който все някой трябва да плати и това обикновено е крайният клиент.</p> <p>Освен разходите за такси обаче тези промени вероятно ще дадат стимул на банкерите и просто превантивно да прехвърлят част от цената на риска върху всички клиенти. Логиката е, че ако досега са знаели, че при нужда могат да натоварят вноските на изрядните си платци допълнително, сега, когато опциите им са ограничени, ще трябва априорно да приемат всички клиенти за по-рискови. Експерти от финансовия сектор коментираха пред "Капитал Daily", че така предвидени, тези промени осигуряват увеличение на лихвите по кредити с 2 до 3 процентни пункта.</p> <p>Друг проблем идва при използването на базови индекси. Логично е за левови кредити да се гледа местният SOFIBOR, само че местният пазар е изключително неликвиден. Това, от една страна, не може да осигури реално финансиране на институциите от него, а от друга, дори им дава възможност при желание да го манипулират. Използването на EURIBOR пък има недостатък, че местните банки въобще нямат достъп до пазара на необезпечено кредитиране между банките в еврозоната.</p> <p><strong>Объркана цел</strong></p> <p>Така правителството едва ли ще успее да постигне прокламираната цел и ако има някакъв ефект на сваляне на лихвите, той едва ли ще е съществен. А също така и при ясно изказаното желание да се стимулира икономиката е странно защо Дянков се съсредоточава върху потребителските, а не върху фирмените кредити. Ако свали лихвите по първите, това по идея се пренася в повече потребление, което обикновено отива в немалка част за внос и не произвежда голям растеж. Докато, ако се облекчи финансирането за бизнеса, то се превръща в инвестиции, които създават работни места и доход.</p> <p>Всичко това поражда и въпроса дали няма и някакви допълнителни цели. Най-очевидната хипотеза е просто инжекция популизъм - да се експлоатира натрупаното силно негативно отношение към банките.</p> <p>Друго предположение е планираните промени да са просто разменна монета за преговори с банките. Финансовият министър вече изрази намеренията си тази година по-активно да се опита да финансира заложения бюджетен дефицит и отчасти падежиращия външен дълг с емисии ДЦК на вътрешния пазар, където основни купувачи са банките и пенсионните фондове. Публична тайна е, че през миналата година ведомството на Дянков е подканяло настоятелно поне последните да са по-активни на пазара. Натискът над местни финансови институции да купуват държавен дълг под заплахата от законови рестрикции или регулаторни проверки е учебникарски пример за това, което икономистите наричат финансови репресии - начини на държавата от позицията на по-силния да канализира средства към себе си. Те обаче са доста по-характерни за развиващите се държави, а не за либералните европейски икономики, каквато България се опитва да е. Финансисти коментираха, че ако се прибегне до такъв натиск, това би било прекалено груба намеса на държавата.</p> <p>Но най-голямото притеснение е начинът, по който държавата подхожда към проблема със замръзналото кредитиране в страната. Цената на кредита зависи от много фактори, но фундаментално се движи от търсенето и предлагането му и доколкото има конкуренция между 31 банки в страната, лихвените нива са такива, каквито пазарът определя. Ако правителството има някакви основния да се съмнява, че този механизъм не работи, то трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията. А ако са нужни законови промени, те трябва да са с ясно формулирана цел да засилят пазара, а не да влияят на цената. Защото имаме съвсем пресен пример от Унгария какво става, когато държавата се опитва да намалява лихвите по кредитите.</p> <p><em>Текстът е публикуван във в.&nbsp;<a href="/admin/&quot;http:/www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/10/1763949_lihvopad/?sp=0#storystart&quot;">"Капитал".</a></em></p>

Коментари

  • Samya

    24 Март 2012 21:32ч.

    That's a sharp way of tinhknig about it.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • yyvzbup

    25 Март 2012 20:00ч.

    5EMTgO zxkzapqwslnv

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи