Ако си поставим за цел да изброим всички последици от пандемията заляла света в последната година, със сигурност ще се провалим. Ковид-19 освен че промени тотално познатия ни начин на живот, вирусът нанесе гигантски промени в почти всички сфери, за които можем да се досетим. Твърде рано би било обаче да направим оценка, анализ или прогноза колко от тези промени ще останат и след като болестта си замине. Спекулациите, че Ковид-19 завинаги ще промени едно или друго са чисто и просто стреляне в тъмното. Трайни промени със сигурност ще има, но просто не знаем все още кои ще са те.
Ковид-19 и краят на Просвещението

Димитър Ганев и Тончо Краевски

 

Изтъкнатият историк Ювал Харари направи силно предположение, че най-важната и дългосрочна промяна от пандемията ще бъде дигитализацията. Трудно би могло да се спори с подобна теза. Като че ли всеки може да се подпише под подобно допускане. Но дигитализацията на обществата ни няма да е някаква фундаментална промяна, която ни е сполетяла. Процесът по навлизането на все повече технологии в живота ни не спира от десетилетия. Годината на ограничения заради разпространението на Ковид-19 само ускори в пъти този процес. Но това беше тренд, който беше наличен преди пандемията и тя само го засили, без да внася качествено различен елемент в него.

 

В такъв случай оставаме в търсене на промяната. На това, което коронавирусът сложи край и даде ново начало. Отговорът като че ли дойде в началото на края на самата пандемия. Новото, промяната не е свързано с наложените безпрецедентни ограничения, които промениха начина ни на живот. Нито пък с икономическия шамар, който беше нанесен вследствие на мерките. Новото, голямата промяна е в начина на мислене на огромна част от Западния свят. Начинът на мислене, формиран през Просвещението се разпада пред очите ни.

 

Светът намери решение на пандемията чрез ваксина, но това се оказа недостатъчно. Дебат „за“ и „против“ ваксинирането не се води само в България. Скептицизъм по темата присъства в целия Запад. Намираме се в нов етап, в който разумът и науката вече не са достатъчни да убеди човечеството в своята безпогрешност. Посятото съмнение в научността и разума дават своите резултати.

 

Доверието в науката и разума започва да губи своята сила, за сметка на вярата в нещо друго. Дали вяра в световен заговор, в който последният етап е ваксинирането или в опита на няколко корпорации да спечелят от ваксина, това няма такова значение. Въпросът е че един от фундаментите на Запада, каквото е просвещенското наследство е поставено под съмнение и губи почва под краката си.

 

И как се стигна до тук? Пандемията ли ни доведе до тази ситуация? Краткият отговор е „не“. Процесът по разпад на духа на Просвещението със сигурност е бил наличен, но Ковид-19 го направи напълно видим. Безпогрешността на просвещенския подход на науката и разума беше доведен до крайност на Запад през последните десетилетия до степен да се отхвърля напълно всяка вяра в нещо различно. Заявената кауза на просвещението винаги е била да замести митологията с наука, да го освободи от митичния страх. Самият този митичен страх е движещата сила зад нашия стремеж да (пр)осветим.

 

Какво имаме преди Просвещението? Как разбираме дали нещо е така или не е? Ние знаем, защото чуваме и предаваме разкази: директна трансмисия на социална практика. Разказът не се подлага на научна проверка. Той е верен, защото работи, извършва социалната си функция успешно. Дори когато хората го обновяват, те пак го разказват сякаш винаги е бил такъв. Живата традиция забравя дори повече, отколкото помни. Обратно е при научното знание, което е исторично, там можем да проследим промените във вижданията по един въпрос и можем да припишем авторство на даден учен, когато той ги е изменил.

 

Отричайки митичните разкази, научното познание се отрича и от самото разказване като средство за своето легитимиране. „Имало едно време...“ или „Един човек ми разказа...“ не са валидни форми за изказване на научни твърдения. Науката признава за истинни само твърдения, които подлежат на проверка чрез научен метод и които могат да бъдат преведени на логически и математически език. Този метод изглежда така. Необходими са три неща: адресант (учен, който изказва твърдение), референт (предмет, за който се касае твърдението) и адресат (учен, който възприема твърдението и който може да го потвърди или отхвърли). Например ученият Галилей заявява, че Земята е кръгла пред учения Бруно. Задължително изискване за адресанта е да може да предостави доказателство за твърдението си. Задължително изискване за референта е да подлежи на проверка, да може да бъде наблюдаван и изпитван, без да дава разнообразни и противоречиви резултати. Задължителното изискване пък за адресата е да бъде друг учен, тоест между него и първия да съществува равенство. Този подход се е наричал през XIX век „верификация“, а през XX век „фалсификация“. Той върши отлична практическа работа за натрупването на познание между съвестни и способни учени. Но той има някои слабости.

 

Най-напред, от него следва, че ние не можем научно да опознаем предмети, които нямат постоянно битие. Например историята изчезва веднага щом се случи. Ние имаме косвени сведения каквито са документите, но веднъж случило се, едно историческо събитие отлита безвъзвратно и не може да бъде наблюдавано повече. Затова, строго погледнато, историческото познание не е научно, тъй като научният метод не може изцяло да се приложи върху него. Подобен проблем има с всички „социални“ науки, доколкото човешкият индивид и  общество са исторически, развиват се динамично и имат тенденция към постоянна „оригиналност“.

 

Втората слабост на научния метод е, че той се затруднява сам по себе си да легитимира научното познание в обществото. Да легитимира, това означава да накара хората да се държат сякаш даденото твърдение е истина. Всички сме виждали как учен се опитва да отговори на въпрос в телевизионно интервю. Той неизбежно прибягва до разказ или анекдот, за да обясни мисълта си, тоест обляга се на старата форма на разказано познание, която научното познание поначало отхвърля. Това не е никак маловажна подробност, защото заявената цел на Просвещението се проваля в същия момент, в който ученият започне да разказва митове. И ако мислите, че този недостатък може да се преодолее с обществено образование или дори с превръщане на всички хора в учени, ще сгрешите. Дори между учени, легитимирането на знанието си остава проблем. Да не забравяме, че всяко твърдение трябва да може да се докаже. Но с какво доказателство разполага ученият, че неговото доказателство е истинно? Всяко друго твърдение, което той може да изкаже, ще бъде твърдение от същия порядък и така науката захапва опашката си. Обикновено учените изграждат научен консенсус, водени най-вече от социалната динамика на своята общност (като всички нормални хора), а не от невидимата притегателна сила на научната истина. Те също ползват разкази, по един или друг начин. Диалозите на Платон или пък „Разсъждение за метода“ на Декарт, книги, които стоят в основата на съвременния научен подход, сериозно се облягат на разказната форма. И това не е от литературната суета на авторите, а защото разказът е единствената ефективна „процедура“ за легитимиране на знанието в обществото (научното общество и голямото общество).

 

И третият недостатък (който най-лесно се прощава) на научното познание е, че то произвежда само денотативни (обозначителни) твърдения. От него не следват прескриптивни (препоръчителни) твърдения. Например, водата се издига на еднакво ниво в скачени съдове, но от това не следва дали градското началство трябва да изгради нов водопровод или не. Ученият човек не се освобождава от необходимостта на преценява и да взема решения, а просветеното общество не се освобождава от политическия процес, с който назначава хора на съответните отговорни длъжности.

 

Правени са опити да се разрешат горните проблеми – през XIX век в Прусия и през XX век в Съветския съюз. Там се решава въпроса за легитимирането на научното познание чрез философия. Тази философия има белези едновременно на митичен разказ и на наука. Тя постановява, че познанието ще освободи човешкия дух (в Прусия) или ще еманципира работника (в СССР) – тоест, науката се легитимира през митичен разказ за освобождение, а този митичен разказ от своя страна претендира, че е научна истина. По този начин се решава едновременно проблема за легитимирането и проблема за денонативния характер на знанието. Казаното от науката е валидно, защото то води към освобождаване на човека. А освобождаването на човека е валидна цел, защото науката ни я повелява. Когато тази впечатляваща двумисъл (печално известна като “метанаратив“) се проваля в края на 20. век, на нас ни остава само едно решение и то е решението, което възприема либералната демокрация. В либералната демокрация се приема, че науката само информира и консултира политическите решения. Тя определя или прогнозира границите на възможното, но в тези граници решението си остава на суверена (народа) и то е продукт на политически процес (демокрация). Така денотативните съждения се правят от учените, а прескриптивните се правят от политиците. Двата въпроса се разделят формално. Благодарение на това разделение, легитимирането на научното познание може да бъде оставено на самите учени. Те се превръщат в специално обществено съсловие със специална съвещателна роля в демократичния процес. През своите институции те генерират някакъв консенсус и накрая връчват становищата си на политиците. Обществена легитимация на научното познание на практика не се търси. Истинността си остава вътрешен въпрос на научното съсловие и той се решава по правилата на научния метод. Тази херметическа изолация на научната мисъл от социо-културната среда се нарича „позитивизъм“. Позитивизмът е официалната идеология на либералните демокрации по отношение на науката.

 

Идеята за разделяне на науката и политиката звучи, поне на първо четене, много по-адекватна от научния расизъм в Германия или научния комунизъм в СССР. И до един момент наистина беше по-успешна. Но тя не е имунизирана от злоупотреби, дори напротив, тя създава предпоставка за един нов вид злоупотреба. Това е злоупотребата на политиците с експертните анализи и оценки. Ако учените определят първо границите на възможното, а политиците решават в тези граници (водени от мандата на народа), появява се една злоупотреба, на която последните не могат да устоят. И тя е следната: да поискат от учените такова становище, което да очертава границите на възможното така, че да оставят само изгодни за политиците възможности. По този начин политиците могат да си измият ръцете пред публиката, приписвайки отговорността за непопулярни и противоречиви решения на учените: а учените говорят от името на науката, която е по презумпция обективна природна сила. В идеалния случай, никой не консумира негатив (освен избирателите). Но в живота идеални случаи няма и през последните десетилетия видяхме как политици насилват късмета си, за да може накрая учените да изконсумират негатива. Учените се хванаха на това хоро, защото погрешно сметнаха, че тяхната легитимност е неизчерпаема. Но това е заблуда на позитивисти, които са откъснати от социалната действителност. В тази действителност имат преимущество разказите, от тях се черпи истинската легитимност. Ние станахме свидетели как рухна авторитетът на икономическата наука през 2008, как рухна авторитетът на социологията през 2016, а днес виждаме как рухва и авторитетът и на медицината. Повече хора приемат, че коронавирусът сигурно съществува и сигурно е опасен, но те също така чувстват, че политиците и лекарите имат собствен разговор зад завесата, в който гражданите не участват; чувстват, че ще ги „прекарат“. А това чувство на огорчение е по-силно от страха от вируса. Опитът на политиците да сведат кризата до медицински, „експертен“ въпрос не може да успее, макар че има голяма доза основание; не може, защото обществото усеща с кожата си въпроса като политически, като въпрос за власт и пари.

 

Има и още един проблем. Ако преди вярвахме в науката, днес няма една наука. Именно с аргументи от учени се атакуват ваксините. Всъщност антиваксърството е родено от счупването на научния консенсус. И това не е само в медицината. Просто Ковид-19 оголи и тези разделения. Тук вече се стига не до спорове около нечие его, а до противостоящи си тези, от които зависят човешки животи.

 

Сведена до експертно съсловие, днес науката преживява същата криза като католическата църква през 16. век. От собствения й клир се откъсват дисиденти, които обвиняват църквата в лицемерие, политическо интригантство и печалбарство от индулгенции. По същия начин днес се появят критици на медицината и фармацията, често от самите редици на научната общност, които я обвиняват, че не лекува, а търси да спечели от хапчета; и лобира в политиката, така че да спъва по-евтини форми на лечение и т.н. Накратко, обвиняват ги в профанизиране на онова, което преди е било свято.

 

Сега, когато монолитния небосвод на християнството и на просвещенските метанаративи е унищожен, ние отново живеем в езически свят, свят на много богове. Всеки телевизионер или комик, всеки добър разказвач с достъп до социални платформи може да си основе собствен култ. Най-голямата грешка е да смятаме, че това се дължи на „фалшивите новини“. В този свят „истински“ новини няма.

 

 

Още от категорията

26 коментар/a

деконструкцията на модерния мит едва е започнала, а нека не забравяме, че научният дискурс, ако е свръхлегитимен, е един от крепителите на матрицата на 25.01.2021 в 14:26
Цитат: "Да не забравяме, че всяко твърдение трябва да може да се докаже. Но с какво доказателство разполага ученият, че неговото доказателство е истинно? Всяко друго твърдение, което той може да изкаже, ще бъде твърдение от същия порядък и така науката захапва опашката си." - Много навременен материал, похвално! Това е ключовото твърдение спрямо темата на цялата статия - това бе вече изтъквано в дискусии около ковид-истерията, включително и в тоя форум. Научните твърдения от гледна точка на логическия анализ, нямат абсолютна онтологична истинност, а само перформативно-подръчна такава. Научната рационалност, ако и да е била демитологизиращ фактор през Просвещението, самата тя не е последна инстанция на истината, както би й се искало в качеството на класическа (макар и вече модерна) форма на обяснение на света чрез разум. Но който е чел Хайдегер знае, че средата на ХХ век бе времето, когато самата научна митология би следвало да бъде прозряна и деструктивирана, напр. т.нар. мит за техниката, както можем да видим в прословутото едноименно есе на създателя на фундаменталната онтология.
Скоро приятел, известен журналист, на 25.01.2021 в 14:31
с почти енциклопедична обща култура каза: Ковид 19, след него Ковид 119... Аз пък ще кажа, че от 5-6 години слушам за 2020 година - щяло нещо да се случи. Мислех, че просто ще спрат фондовете..... Второ: В един и същи ден миналия март затвориха света; 3-то, 4-то.... и т.н. Най-отвратителното е, че успяха да натресат страх и омраза сред човечеството, което, уви, е ограничено и просто в голямата си част! Много жалко!
Допълнение на 25.01.2021 в 14:33
Не мислете, че хваля журналистите! Такива като този, когото споменавам по-горе, са единици.
матричното уеднаквяване на поп-дискурсивно управляваните "човешки ресурси" на 25.01.2021 в 14:37
Някои постове в линка, който препоствам, разкриват директната опасност от свръхлегитимацията на позитивнонаучния императив за експерименти и налагане на нови форми на корпоративна диктатура: https://glasove.com/categories/novini/news/zapochva-masovo-testvane-na-uchitelite-v-stranata
Опираме на 25.01.2021 в 14:55
пак до въпроса в чий ръце са медиите (социалните платформи), които ще ни разказват света.
Пържен въздух и кюфтета от мъгла на 25.01.2021 в 14:56
Науката от епохата на Просвещението та досега постепенно се превърна в слуга на политиците. Не случайно масовият човек вече презира социолизи,политолози и социални антрополози. За съжаление вече се настройва и срещу биолози,биохимици,медици и IT гурутата. Тия си повярвяха,че ако не са най-малкото Господ,то със сигурност са го хванали на . ура. При природните науки разбира се е трудно - там нещо е вярно,ако друг човек след откривателя следвайки описаните стъпки получи същите резултати като описаните от откривателя. При хуманитарните науки нащата се изкористиха и днес политиците могат и си поръчват "научно" обосновани доказателства за политическите щуротии,които правят. Тази проказа още преди десетилетия се порояви в разузнаването - вместо политиците да ползват информацията и изводите на разузнаването,те започнаха да си поръчват събития,истини,информации и митове които разузнаването да им сътвори - атомното оръжие на Садам и химическото на Кадафито са само едни от многото примери. Днес виждаме,че това масово се е пренесло и в политиката,и в изкуствата,и в банковите балони,т.е., създават се виртуални реалности,успоредни реалности и продажбата на пържен въздух и кюфтета от мъгла успешно върви.
Един тъжен българин на 25.01.2021 в 15:15
На мен лично тази доста академично написана статия ми вля глътка чист въздух и лека до умерерана надеждица.Беше наслада за душата.Но веднага провокира и няколко съвсем различни помисли. Първата бе ,че все има още останали българи, млади при това,които все още ползват главите си по предназначение.Втората бе провокирана от първия коментар под статията.Явно написана от един типичен днешен ,просто ръка не ми дава да напиша думата'човек',защото такива твари,в чиито черепни кутии няма и помен на какъвто и да било зачтък на духовност,интересуващи се само от безсмислени матариални глупотевини и стигащи до реална безумност суети,затънали до дъното на духовната си нищета,без да им мигне око обявават ,без дори да им мигне око,всичко което не могат да проумеят със закърналите си безгънкови мозъчета, за тъпо ,скучно или просто . Та в тази връзка се зароди и малко мрачния ми въпрос към самия себе си: Колко ли са такива адекватно можещи да мислят души ,на лица до 30 годишни,като авторите на статията съществуват в цялата ни Сирота Майчица България ??? Ако са повече от сто ,значи не всичко е загубено.Но дълбоко се съмнавам да надминават 100 !
Един тъжен българин на 25.01.2021 в 15:18
Извинявам се ,но коментара ,споменатия от мен 'първи' коментар,докато писах моя коментар изчезна.Беше в едно изречение и обвиняваше авторите ,че били прости момчета в тоя смисъл.За него и говоря,а го няма вече.Така,че надеждата ми порасна с още един 'микрон'....
Виртуалната клада на 25.01.2021 в 16:29
Днешните либерастни апологети на Прогресистката наука точно по първия закон на диалектиката са се превърнали в 100% противоположност на някогашното Просвещение. По манталитет,самочувствие и всезнайковщина вече са огледален образ на Светата Инквизиция. В САЩ малкото учени позволяващи си за изкажат еретично,НЕполиткоректно мнение начаса са остракирани,заклеймени и изгорени на виртуалната клада на Политкоректността.
тамплиер на 25.01.2021 в 16:43
Цитат: "Този подход се е наричал през XIX век „верификация“, а през XX век „фалсификация“ " - Двете използвани методологични понятия не са еднопорядкови. Верификацията е легитимация откъм съдържанието (класика). Фалсификацията е делегитимация на съдържателно-истинните пропозиции откъм априорната форма на знанието (некласика). Да речем имаме наратив, нещо е обяснено. Историята на наратива обаче изначално не е еднопорядкова с оня, който разказва историята - точно така, както времето, в което героите на един роман се подвизават, няма нищо общо със собственото време на автора му (разказващия). Тоест, авторът е изначално извън съдържателното повествование, както и пропозиционално сглобените теории са извън оня, който ги описва. Всеки фактически и исторически наратив е условен и фиктивен дотолкова, доколкото се изобретява като нечий заинтересован разказ, който няма как да изразява абсолютно състояние на нещата.
OLD на 25.01.2021 в 16:57
Странна симбиоза на тези две "млади души". От различни лагери, но явно с общ "генезис". И приели "максимата-нищо лично, просто работа", в другата си битност. Добре е, че са били със сериозно отношение, към образованието си. Дано не е, в полза лична. Само!
mмм на 25.01.2021 в 17:07
Браво! Впечатляваща дълбочина и аналитичност. Обяснява целия академичен и политически театър който се играе в последните години. Подобна сила имат Jordan Peterson и Douglas Murray. Aнализa е достоен за предишния Ню Йорк Таймс (преди да стане Правда).
Ама, разбира се! на 25.01.2021 в 18:04
Правилно е да се върви от простото към сложното! Както и в този семинар! Що не ги обясните тия неща на Борисов!? Той ще ви разбере и ще ги приложи на практика!
мунчо спасов на 25.01.2021 в 19:24
дигитализация? напротив. тя означава затваряне. а се оказа , че никой не иска да се затваря и изолира. точно обратното. много хора преоткриха истинското общуване. технологичният балон изпуска. но пък следва напън за 5 поколение....който не ще ....локдаун....
observer на 25.01.2021 в 21:03
Случвало се е и преди и много по-страшно от сега. Но едно е да четеш историята, друго да я изживееш. Разликата днес е, че живеем в медийна среда. И в някаква степен тя започва да контролира мислите и поведението ни независимо от нашето желание и съвсем не задължително по нечия зла воля. Легендите и страшните истории разказвани край огнището вечер, слуховете, че в съседното село се появила зла болест, днес са универсален фактор, обхващащ целия свят в реално време.
Кактус на 25.01.2021 в 23:11
Днешната наука е делегитимирана понеже е оставила въпроса с истината за света в който живеем и го заменила с псевдо консенсус ,диктуван й от днешните неолиберални медии ,поставили се в услуга на шепа свръхбогаташи с болни фантазии. Днешната наука е в блатото на натурализма. Отрича всяко не емпирично знание и страда от манията за непогрешимостта на знанието което претендира ,че само тя носи. Толкова много комерсиализация във всичко ,че доверието е сринато ,а подозренията в печалбарство ,все по-основателни. Научния консенсус е резултат от амбициите за кариерно израстване ,което няма как да стане ,ако не пееш в общия хор. С инакомислие няма да сложиш "д-р" пред името си ,нито ще си в някой предизборен щаб.
1978 на 26.01.2021 в 09:46
До авторите - там, където се говори за консенсус, не може да се говори за наука и обратно. В основата на науката е проверката на твърденията, което би могло да се извърши от всеки компетентен и снабден с подходящата апаратура. До проверката (доказателството) на твърденията те си остават теория. Ако някой говори за "научен консенсус", може да сте сигурни, че лъже.
не съм от авторите, но... на 26.01.2021 в 10:46
Ами нали консенсусът е още по отношение на самия принцип на доказателството, който самият той не се поставя под съмнение, а подлежи на доказване?! Що се отнася до теориите - те не са (и не следва да са) едностранно детерминирани от практиката, а на свой ред самата практика е консенсус (а не абсолют в себе си), при това средностатистически и относно най-простото и компромисно обяснение за масата от потребители на знанието. Консенсусът в науката - това са постулатите за научно обяснение на света изобщо, известни още с името научна рационалност.
грейки на 26.01.2021 в 13:21
Науката също е част от "големите разкази" на класиката (по Ж.Ф. Лиотар), а не само тяхна критика и деструкция, защото - и тя като тях - си остава знание в памет на традицията, а същевременно си позволява да не самодеструктивира собствените си основания, т.е. не познава (игнорира) питането спрямо собствените си метафизически опори. А всички големи разкази подлежат на деконструкция, не само митологичните и ненаучно повествователните. Например тъкмо големият разказ на модерната наука отдава върховенство на практиката като едностранен и уравниловъчен критерий за истината, забравяйки, че емпиричното изследване не е самостойно ценно извън изборите на субекта. Същото се отнася и за научния универсализъм - при определени случаи и условия чисто издевателство спрямо чистата форма на рационализация е да я превръщаме само в научна такава. Нека не забравяме и това, че научните теории се създават вследствие на упование във входящи хипотези, които не винаги и безусловно са верни. Ние сме длъжни по фалсификационистки подбуди всеки път наново да поставяме въпроса "Какво е това - науката?", ако искаме да не допускаме превръщането на индуктивнонаучната матрица в удобна идеологическа платформа за различни видове тоталитаризми, каквито очевидно избуяват пред очите ни, вследствие на предоверяването в научната легитимност.
минаващ на 27.01.2021 в 10:59
Най-напред искам да поздравя г-н Ганев за отличното попадение с този младеж в Айнщайнова възраст, който влиза на галоп в голямата наука, и който в близко бъдеще може „да премести Земята с Архимедовия лост”. А след това няколко ключови забележки и съвсем кратки насоки, които бих искал да помогна на Делото. 1. КОВИД и куп други пандемии в Историята на Цивилизацията (като Юстиниановата чума или Испанския грип в началото на миналия век) имат по-скоро инцидентно-ситуативна връзка с цивилизационните процеси от типа на Просвещението. Те служат като ускорител/забавител на определените цивилизационни явления. Проблемът на Просвещението следва да се анализира в контекста на Теорията на Цивилизацията и основните цивилизационни закони и много по-слабо в ситуативни комбинации с обективни събития. 2. Просвещението като понятие има и друга дефиниция – „популяризиране на науката”- масово разпространение на научното познание, което се ИЗИСКВА от характера на икономическата и организационно-политическата цивилизационна фаза. 3.Към днешна дата ние знаем твърде малко в структурирана семантична научна форма за Цивилизацията като същност. Днешната социология към същността на цивилизацията се отнася така, както рисувалните упражнения на Леонардо ДаВинчи към биологията и физиологията на напр. на птиците или конете- там има твърде много наблюдения и твърде малко структурна теория на познанието. 4. Съвременни сравнителни изследвания показват странна-ненормална крива на нарастването на ителекта на вида Хомо Сапиенс – от 80те години на миналия век известния IQ индекс вместо да продължи да нараства така, както е расълот зората на цивилизацията преди няколко хилядолетия започна да Стагнира и ДА НАМАЛЯВА!!! Което означава трансформация на цивилизацията във фаза от развитие към фаза на... смърт!!! И това съвсем не е свързано с КОВИД или нещо друго, а с някои от приложимите закони на съществуване на днешната цивилизационна фаза (т.н. „постиндустриална” цивилизация) . 5. Наскоро (възможно публикувано и в Гласове) в един руски форум имаше една много полезна статия за един от съвременните закони на възпроизводство на цивилизацията , съставена от една дама под псевдоним : Връзката на неолибералния Капитализъм, в условията на преобладаваща икономика на услугите и изчерпано екстензивно разрастване на глобализирания пазар с ОГЛУПЯВАНЕТО на населението. Тъй като основния закон на капитализма е печалбата,а в условията на пазарна икономика на услугите повече обем на пазара може да има само и единствено при намаляващ капацитет на самообслужване на населението (от там – и ползване на външни платени услуги), то и единственият начин на увеличение на печалба от услуги е оглупяването – процес на ограничаване възможността за самообслужване. Като следствие на тази нова тенденция – и писанията на Клаус Шваб се необходимия РЕГРЕС на цивилизациите... 6.Но!!! Регрес в цивилизационния клас е възможен само в тривиална посока – смърт!!! От тук – или се отърваваме от либералния капитализъм и неговия нагон за индивидуална печалба на всяка цена, или се самоубиваме в скоростен порядък. Да не забравяме , че изкуствените роботи на дигиталната ера НЕ ПРИТЕЖАВАТ ПОТРЕБИТЕЛСКИ КАПАЦИТЕТ на ново-възникващи услуги! Те не могат да заменят потребителския капацитет на консуматорското общество на Хомо Сапиенс...А извън консуматорското общество на оглупяващи индивиди няма кой да осигурява разрастващ се пазар на капиталистическия доставчик...
1978 на 28.01.2021 в 10:27
@ не съм от авторите, но... на 26.01.2021 в 10:46 - говоря за точни/естествени науки. Доказателството си е доказателство, няма ограничения за начина (хеле па "консенсус"), по който може да бъде направено. В интерес на истината много интересни математически теории все още не може да се докажат - скоро четох за една такава - доказана от младо момиче в университетска възраст точно заради различния подход. А нали никой не си мисли, че многото математически и физически константи (е, pi, g, епсилон0, Болцман, Планк, прочее), на които се крепи цялата наука, са въведени на базата на "консенсус" вместо много работа и изчисления? Пак да повторя, появи ли се думата "консенсус", излизаме от науката и влизаме в теориите (по-добрия случай), спекулациите или чистата измама.
никак не е лош терминът "консенсус", след като всички истини в науката са плод на конвенции на 28.01.2021 в 11:33
Доказателствеността е постулат, но не и израз на абсолютна истинност на подхода. Тя зависи от своите ограничения - напр. критерий за истина, почиващ на адекватност, допускане на вярност на базовите хипотези при изследването (които не се оспорват), недоказване на самите доказателства и пр. Тоест, чрез доказателства се осигуряват правилата на една сравнително ограничена, но все пак популярна игра на обяснения, но това не са единствено възможните и верни обяснения. Целият модус за широко приложение на науката, се разполага в политиката.
кантиана на 28.01.2021 в 11:36
А какво са тия т.нар. константи, освен еталонни фикции, приети за удобство, за да се получават уравненията? Самата база за изчисления си е въобразена като константни мерни единици, т.е. измеримостта не предхожда идеята за човешка общност, а напротив - произтича от нейната регулативна функция.
минаващ на 28.01.2021 в 23:45
За упорстващите извън темата от заглавието – Ковид и Просвещението : 1. Някъде в началото на миналия век покрай борбите около Квантовата теория във физиката Айнщайн и голяма група учени около него въвеждат правилото за истинност в науката въз основа на съставена математически коректна и стабилна теория. Днес това продължава да бъде „златен стандарт“ 2. Малко по-късно Курт Гьодел с неговата теорема за допълнението (!!!) забива болта в мераците на схоластичния научен свят по абсолютното доказателство и абсолютната истина. Днес обаче болшинството, особено в т.н. хуманитарен спектър обикновено игнорират Гьодел , ако въобще са чували за него, иначе философията на 20 век сменя чувствително посоката си след тази теорема (изведнъж „агностицизмът“ намери математическо доказателство…) 3. А съвсем наскоро се появи една нова интересна теорема на Вавилонската кула(!!!), съгласно която в мултимерният хипер-куб на нарастваща семантична информация натрупвана в (цивилизационна ) общност от информационно-отворени индивиди с крайна структура и краен информационен капацитет от един момент нататък започва загуба на семантична интероперабилност (точно така, както звездните купове на Материята в разширяващата се Вселена се разбягват в пространството и времето) от там - и загуба на… общност!
не допълнението, а непълнотата на 29.01.2021 в 09:18
Не можеш с математическа теорема да променяш философски схващания, ако става дума за професионални философи. Математиката е метод на логиката, априорито на математиката се изследва от философията, а не от самата математика, на свой ред принципът на чистото количество, който прави възможен математическото разбиране, е редукционистичен принцип, който не пресреща самостойна универсалност преди универсализациите по правилата на математиката. Само че светът като цяло е качество, преди да бъде разделен дробно на потенциално безкрайни количествени вариации. Безкрайната количествена делимост на битието е само хипотеза.
Влизаме на 02.02.2021 в 13:33
в съвсем нова цивилизация, като прескачаме друга по първична цивилизация. Тази нова цивилизация е диамантена цивилизация с четириединен Бог, разположен като кристалната решетка на диаманта - тетраедъра. Прескачаме графитна цивилизация, която е трябвало да бъде създадена, като в нея равностойни е трябвало да са жените. Както има Света Троица от мъже, да има Света Троица от жени.Но е създадена само Светата Троица от мъже. Ако е имало Света Троица от жени, то двете троици е щяло да бъдат разположени, като два равностранни триъгълника, като еврейската звезда. А като съединим върховете на еврейската звезда се получават шестоъгълници, които са кристалната решетка на графита, от елемента на живота - въглерода. Това е щяло да бъде най меката и справедлива цивилизация, защото графита е най мекият минерал. Докато тетраедъра, като кристална решетка на диаманта е пак от елемента на живота - въглерода, но най твърдия минерал. Но и тук трябва да се вкарат жените в религиозната система и те да имат своята четворица, която заедно с мъжката четворица създава семейно християнство. А цивилизацията на светата Троица е най висшата доскоро цивилизация, като протестантите са изменили православното и католическо християнство, и са го направили близко до диамантеното християнство, но пак без жените. Само католиците признават жените и то само в лицето на Божията майка - Дева Мария с младенеца, която е равна с Христос. Защо пиша това? Пиша защото всяка цивилизация започва с църквата, религията и Бог и може да се обясни само с църквата. Нашите учени не са наясно с тези неща. Например първото развитие на обществото е почнало от шамана, жреца.Човек е живял в стадо и начело е била жената - майка и мъжете са се карали и биели, кой да изяде храната събирана от жените и кой да оплоди жените. Това е бил най силния мъж и това е било естествения подбор. Но се намира по умен и силен мъж, който уплашва мъжете, че може да направи нещо лошо на мъжете, чрез бог, чрез танци и заклинания и взема властта в стадото. И имайки властта казва на мъжете да подгонят някой едър звяр в близка пропаст и да го убият и да му вземат месото. Така изхранва стадото. После казва на мъжете заедно да набият или убият най силният мъж, който не си дава властта. И накрая казва всеки мъж да има една жена и от нея деца, които да изхранва. Самият той става първата църква - шаман или жрец. Затова сега казвам, че църквата ще се развива и то все повече и повече, и от църквата идват идеите за обществото. Християнската цивилизация идва от християнската църква и всяка деноминация създава цивилизации, които макар и от христос, но са със съществена разлика. Но сегашната православна църква е същата както от времето на Император Константин и не е била реформирана. Та това за църквата. А двамата автори се опитват да развият някаква идея за новото, но не знаят от къде да започнат. Иначе промени има много, те са кодирани в съзнание и подсъзнание на хората и ако хората започват да мислят малко повече ще могат да развият това, което е кодирано в тях. Така Христос е кодирал всичко, което е казал в главите на хората, в съзнание и подсъзнание на хората в целият свят. А там е кодирано всичко за църквата, държавата, икономическото общество и бита и семейството. Има и много кодирано за образование, здравеопазване, спорт, култура, наука право, етика, естетика социални програми, грижи за пенсионери и т.н. Но и Бог не е специалист по всичко. Християнството не е унищожено. То става по различно от християнството на Светата Троица и сега всеки може да дава идеи, как да се развива. То е на базата на Светата Четворица и на базата на семейно християнство, в което са включени и жените.

Напиши коментар