Кой съд все пак ще гледа делото „Октопод”?

Кой съд все пак ще гледа делото „Октопод”?
На 7 ноември прокуратурата внесе в Софийски градски съд (СГС) обвинителния акт по т.нар. малък „Октопод”. Година и девет месеца след шумната едноименна полицейска акция и четири месеца след законния срок, в който това трябваше да се случи. Противно на широко огласената преди месец новина, че новосъздаденият Специализиран наказателен съд (СНС) „ще тръгне” през януари 2012 г. с делото „Октопод”. Защо прокуратурата всъщност внесе обвинителния акт в СГС?
<p>&nbsp;</p> <p>Преди да се опитам да дам отговор на този въпрос, ще припомня някои детайли около развитието на делото, в основата на които всъщност стои и обяснението за настоящото действие на прокуратурата.</p> <p>На 10 февруари 2010 г. при операция &bdquo;Октопод&rdquo; на МВР бяха задържани 7 лица: Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, братята Пламен и Йордан Стоянови (известни като Дамбовците), Николай Велков и Момчил Кръстев.</p> <p>Впоследствие в ареста влезе и издирваният Димитър Митов, който сам се предаде.</p> <p>Веднага след задържането им беше съобщено, че според разследващите тези хора участват във въоръжена организирана престъпна група, създадена и ръководена от Алексей Петров през 1997 г., в продължение на почти 13 години се е занимавала с рекет, изнудване, склоняване към проституция, сводничество, пране на пари, укриване на данъци, източване на &bdquo;Кремиковци&rdquo; и друга престъпна дейност.</p> <p>На 18 февруари 2010 г. състав на Софийския апелативен съд остави бившата барета и Марчело Джотолов в ареста. Братята Стоянови и Момчил Кръстев бяха пуснати срещу подписка. Антон Петров и Николай Велков излязоха срещу парична гаранция от 20&nbsp; хиляди лева. &nbsp;</p> <p>През септември миналата година, след като все още нямаше внесени обвинителни актове, Софийската градска прокуратурата (СТП) направи незаконен опит да раздели делото &bdquo;Октопод&rdquo; на две. Върховна касационна прокуратура (ВКП) отмени това постановление.</p> <p>На 13 октомври 2010 г. мярката за неотклонение на Алексей Петров беше променена от задържане под стража в домашен арест. Една година след задържането му в началото на февруари 2011 г. отново беше променена мярката за неотклонение на Петров от домашен арест в подписка. Марчело Джотолов излежа в ареста 1 година и също в началото на февруари беше пуснат под парична гаранция.&nbsp;</p> <p>През март 2011 г. Николай Велков, братята Стоянови и Момчил Кръстев получиха прокурорско постановление, че поради липса на доказателства частично се прекратява производството по дело №2/2010 г. по описа на СГП. От 20 май 2011 г. пък е прокурорското постановление със сходно съдържание, връчено на Алексей Петров и Антон Петров. Разследването не е предоставило никакви доказателства за взаимовръзка между задържаните на 10 февруари 2010 г. лица. Прокуратурата призна, че няма въоръжена престъпна група, организирана и ръководена от Алексей Петров, която е действала от 1997 до 10 февруари 2010 г. С което тихомълком призна, че обявената за венец на борбата на Цветанов и МВР с организираната престъпност операция &bdquo;Октопод&rdquo; е била един балон.</p> <p>С частичното прекратяване на дело №2/2010 г. СГП образува две нови дела, които всъщност съдържат същите обвинения. Едното дело &ndash; т.нар. Голям октопод, е срещу организирана престъпна група от 7 лица (без Марчело Джотолов) с ръководител Алексей Петров, извършвала финансови и данъчни престъпления, пране на пари и пр. За година и половина обаче няма конкретизирано нито чрез кои дружества, нито кои конкретно длъжностни лица са извършили финансови и данъчни престъпления, нито какви пари, придобити по престъпен начин, са изпрани и от какъв вид престъпление са придобити.</p> <p>Другото дело е срещу т.нар. Малък октопод, включващ Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Янко Попов, бившия прокурор от ВКП Цеко Йорданов и Кирил Топалов. По делото за т.нар. група на Малкия октопод Алексей Петров е обвинен в организиране и ръководене на престъпна група, в рекет и изнудване на бивши свои бизнес партньори, в опит за убийство на един от тях и в изнасяне на държавна тайна (обвинение, апропо, за което вече няколко съдебни състави обявиха, че липсват всякакви доказателства).</p> <p>През май започна предявяването на материалите по делото на защитата на Петров. Част от тях бяха четени абсолютно ненужно, след като обвиненията са отпаднали, тъй като в прокурорското постановление от 20 май е записано, че по тях няма намерени доказателства. Все пак законът изисква по несъмнен начин да бъдат доказани обвиненията.</p> <p>Адвокатите на Алексей Петров и Антон Петров внесоха жалби срещу постановлението от 20 май, че е незаконосъобразно, защото не е мотивирано, и поискаха то да бъде изменено в частта относно основанието за прекратяване. Според тях то не е поради липса на доказаност, а поради липса на извършено престъпление.</p> <p>Предявяването на материалите по делото за всички обвиняеми приключи на 14 юни. От този момент нататък прокуратурата разполагаше с едномесечен срок да прецени дали да прекрати производството по някои от обвиненията, за които няма достатъчно събрани доказателства, и да внесе обвинителния акт. Единственото друго, което наблюдаващият прокурор може да прави в рамките на този месец, е да отстранява процесуални нарушения, свързани със самото предявяване. В случая не са били открити такива.</p> <p>На 20 септември обаче Алексей Петров беше привикан в Националната следствена служба за... предявяване на още материали по делото &ndash; 4 тома, наречени от прокуратурата &bdquo;допълнително разследване&rdquo;. Това, както споменах по-горе, е незаконно, защото съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 242) е забранено органите по разследването да извършват повече разследвания по съществото, след като са предявени материалите по делото.</p> <p>Част от доказателствата в тези 4 тома са били укрити преди това от съда. Става дума за справки на службите на МВР по различни подслушвания, които прокуратурата не е представила пред съда, когато са гледани мерките за неотклонение. Това е поредното закононарушение на прокуратурата по делото срещу Алексей Петров.</p> <p>&bdquo;Очаквахме много отдавна делото да е в съда, защото такъв е законът. Сроковете отдавна изтекоха. Очаквахме, че след като съдът отмени частичното предявяване на прокурор Светозар Костов (<em>прокурорското му постановление от 20 май &ndash; б.а.</em>), защото е нарушил елементарни изисквания на НПК и не го е мотивирал, ще получим поне мотивираното му постановление, понеже това е законно, но и това не се случи&rdquo;. Това са думи на един от адвокатите на Алексей Петров &ndash; Васил Василев, казани пред НСлС на 20 септември.</p> <p>Междувременно в началото на юли наблюдаващият прокурор по делото Светлозар Костов, който бе избран от Висшия съдебен съвет за ръководител на новата Специализирана прокуратура, на брифинг заяви, че чакат СГС да се произнесе по жалбите на защитата на Алексей Петров и Антон Петров. &bdquo;Чак тогава ще можем да внесем обвинителния акт срещу &bdquo;Октопода&rdquo;, който все още се пише. Не приемайте прокуратурата като ресторант, в който може да се сготви морска храна за 15 минути&rdquo;, обясни той, като подчерта, че не бави внасянето нарочно и че не изпълнява никакви политически поръчки.</p> <p>Така или иначе, новият едномесечен срок, извоюван от Костов с предявяването на 4-те тома материали от незаконното &bdquo;допълнително разследване&rdquo;, изтече на 20 октомври. В този период обвинителен акт не бе внесен, защото като кандидат за президент по време на предизборната кампания Алексей Петров имаше имунитет.</p> <p>От казаното дотук следва, че прокуратурата най-сетне действа законосъобразно, внасяйки обвинителния акт на 7 октомври в СГС. Вероятно за да не бъде санкционирана, защото всички срокове са отдавна изтекли. Всякакви процедурни хватки за бавене на внасянето &ndash; законни или незаконни, бяха използвани, но с решението Специализираният наказателен съд (СНС) да заработи едва от 1 януари 2012 г. желанието делото &bdquo;Октопод&rdquo; да бъде гледано в СНС се оказа трудно осъществимо. Поне от гледна точка на закона, независимо че преди месец навсякъде официално беше разтръбено, че стартът на СНС ще бъде даден именно с делото &bdquo;Октопод&rdquo;.</p> <p>Сега се очаква Владимира Янева, като председател на СГС (тъй като е обжалвала решението на ВАС за отмяна на назначението й), на &bdquo;случаен&rdquo; принцип да разпредели делото. Дано го направи публично!*</p> <p>След това &ndash; вероятно през декември, би следвало да бъде насрочено и първото заседание. Всъщност и Светлозар Костов подсказа преди време такова развитие на събитията, като заяви, че няма намерение да се оттегли от делото &ldquo;Октопод&rdquo;, защото може да бъде командирован от своя административен ръководител в Специализираната прокуратура да се явява в СГС.</p> <p>Дали обаче наистина ще се получи така, или сега ни очаква ново &bdquo;бавене на топката&rdquo;? За да влезе въпреки всичко делото срещу Алексей Петров в СНС. Принципното законово основание за това е налице, защото обвинението е в организиране и ръководене на престъпна група, а СНС има точно такива правомощия.</p> <p>Как би могло да се отложи гледането на делото по същество? Ами например ако обвинителният акт е написан (целенасочено) нескопосано и съдът го върне на прокуратурата за коригиране. Дали не е достатъчно само това, че в акта фигурира обвинението срещу Петров за изнасяне на държавна тайна, по което няма никакви доказателства според всички съдебни състави, гледали мерките са неотклонение? Ще видим...</p> <p>Впрочем ето какво констатира 14-и състав на Наказателно отделение на СГС по постановлението на Светлозар Костов от 20 май:</p> <p>&bdquo;Съдът намери, че постановлението в обжалваната му част страда от пороци, които поставят в невъзможност съда да осъществи контрол по обосноваността и законосъобразността му. Отразено е само, че е извършен анализ на събраните в хода на разследването доказателства, въз основа на който е направен и крайният извод, но този анализ не е намерил отражение като мотиви на постановлението. Такива изобщо липсват. (...) обвиненията не са конкретизирани, а само са преписани буквално текстовете от НК. Прокурорът се е ограничил единствено с изброяване на имената на разпитаните по делото свидетели, като дори не са посочени фактите, изложени в техните показания, за кои престъпления се отнасят и какви са изводите на прокурора, направени въз основа на тях. Липсата на мотиви относно доказателствата по делото и направените въз основа на тях правни изводи, поставят в невъзможност осъществяване на правомощията на съда в производството по чл. 243, ал. 4 от НПК...&rdquo;</p> <p>С други думи, в постановлението на Костов липсват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото, което би принудило съда &bdquo;да замества&rdquo; прокурора, като се произнесе по въпроси от неговата компетентност, което е недопустимо.</p> <p>Цитирах този откъс като доказателство за това, че изобщо не е сигурно кой до момента е предизвиквал &bdquo;бавенето на топката&rdquo;. Според думите на Костов по-горе обвинителният акт се забавил заради пуснатите срещу това постановление жалби. А щеше ли да има такива жалби, ако той си го беше написал както трябва?</p> <p>По същата логика е напълно възможно СГС да върне заради &bdquo;пороци&rdquo; и обвинителния акт за &bdquo;доработване&rdquo;. И така делото срещу Алексей Петров да влезе съвсем &bdquo;законно&rdquo; в Специализирания съд.</p> <p>&nbsp;</p> <p>*След публикуването на коментара БТА съобщи, че съдия Румяна Ченалова, която оправда бизнесмена Людмил Стойков по обвинение за пране на пари, поема делото срещу Алексей Петров.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи