- Автор: Георги Георгиев
- 10 Sep 2020
- 228
- 18
Иде реч, че ГЕРБ изгради партийна стратегия, която максимално използва всеки недостатък на българския политически модел, за да се реализира търсеният резултат. Всяка уродлива черта в народопсихологията ни, всяко законодателно несъвършенство, всяка неформална обвързаност между власт, бизнес и медии са впрегнати, за да се реализира изборната победа. От тази гледна точка проблемът не е, че ГЕРБ е спечелил на много места с „тодор-живковски” резултат, а че като управляваща сила, ще става все по-заинтересован от деградацията на обществено-политическия ни живот. За да запазят реномето си на „машина за изборни победи”, на тях им е нужна безкритична обществена и медийна среда и население, което продължава да губи политическата си чувствителност. И герберите ще работят неуморно, за да „усъвършенстват” средата, която им носи настоящия властови уют.
Само за една година втория кабинет на Борисов предприе действия, които биха взривили всяка социална среда, но не и българската. Ние не забелязахме как бяха орязани здравните ни права и половината медицински дейности се превърнаха в платени, как всички солидарно, през данъците, ще финансираме частното образование, не сме и наясно в чии ръце отидоха огромните активи на КТБ.
Липсата на реактивност у хората позволява т.нар. обществено мнение да бъде манипулирано, та дори и форматирано така, както си пожелаят стратезите на ГЕРБ. На нас повече от две години ни се обяснява каква гротеска е било избирането на Пеевски за шеф на ДАНС и паралелно с това в образа на „всеобщо любимия ни министър-председател” е вкарана една персона, която е кумец на Пашата.
Някой може да каже, че тези теми не са в обектива на местния вот. Но в условията на демокрация всеки збор носи в себе си и оценка за централната власт. И тук се крие може би най-големият успех за ГЕРБ: те мобилизираха максимално своите привърженици, а противниците им дори не се потрудиха, за да превърнат изборите в своеобразен вот на недоверие към днешното управление. Всички възприеха идеята, че ще бъде оценявана само местната власт.
С което опозицията сама падна в капана. Тя загуби възможността да се презентира с някакво послание, което да има общонационално звучене. Получи се значителен дисбаланс: от една страна, кандидатите на ГЕРБ използваха като аргумент позитивите на днешната централна власт, а на техните опоненти остана единствено възможността да се опитват да посочват местните недъзи. Като във всяка община поведението на опозицията бе различно. Така изборът на обществото се сведе до две алтернативи: властовата, която се представяше за носител на стабилност и просперитет, и опозиционната, която в повечето случаи изглеждаше като проява на политическа маргиналност.
Освен от значимо национално послание опозицията бе лишена и от енергия да се бори за властта. Всъщност в днешния парламент няма ясно очертан разлом между власт и опозиция. ДПС играе ролята на „скрит” партньор на ГЕРБ, БСП влезе в договорки при избора на омбудсман, а „Атака” подкрепи конституционните промени. Ние сме в ситуация, при която анти-ГЕРБ настроените избиратели нямат свой автентичен представител. Интересно, че и никой не желае да заеме тази роля. Още един пример доколко хората на Борисов са успели да моделират в своя полза българското политическо пространство.
Освен манипулациите ГЕРБ използва максимално в своя полза и занижените ни очаквания от местната власт. В неголемите градове хората не обръщат вече внимание на разпадащото се здравеопазване и анархията в училищата и се радват на пейки, тротоари и озеленяване. Пожертвахме стремежа си към качество на живот в името на качествен пейзаж. Нещо, което тепърва ще ни изправи пред социална и културна пропаст. Но което перфектно устройва ГЕРБ - полагай асфалт, строй фонтанчета и никой няма да те пита за обръчите ти от фирми, затворената болница или некачествените ремонти.
Накрая влизат в действие и машинациите. Някак си свързвам огромния брой недействителни бюлетини с едни инструкции, които преди години даваше пловдивския кмет Иван Тотев на герберските активисти. Тогава националните медии игнорираха случая, както направиха и с по-прясната изцепка на пернишката кметица. За да се стигне до нощта на изборите, когато отново основните телевизии ни показваха „екшъна” от НАТФИЗ, а заложническата драма в „Арена Армеец” бе загърбена.
Днес няма как да остане скрит неистовият опит на управляващите да потулят грандиозния скандал, който сами сътвориха и който се нарича Местни избори 2015 г. Следите се замитат ударно. Опитват се да ни внушат, че проблемът за депутатския имунитет е по-важен от това как избираме кмет и общински съвет. Само за един ден бе създадена комисия, която да разглежда случая с Волен Сидеров, нейните членове успяха само за няколко часа да прочетат 500-страничното искане на главния прокурор и само в едно заседание решиха случая. В добавка инициираха и консултации за промяна на конституцията. Само и само да спре да се говори за кашата, която надробиха.
Изобщо, превръщайки изборните нарушения и катаклизми в своя запазена марка, ГЕРБ се опитва да създаде „нов стандарт” за формиране на местната и централната власт. Където идеите няма да бъдат от значение, спазването на закона ще бъде чисто факултативно, а проявите на етика и нравственост ще будят само присмех.
За българската действителност това няма да бъде кой знае каква трансформация. Проблемът е, че не това е пътят към политическото успокоение, както си въобразява герберската върхушка. Деградацията не носи стабилност. Напротив. Днешното управление ще се превърне в заложник на случайността. Дори и най-невзрачният повод може да доведе до край и второто правителство на Бойко Борисов. Когато падна първото, за него съжаляваха само един тир прасета, докарани незнайно откъде.
