- Автор: Георги Георгиев
- 23 Авг 2021
- 2729
- 23
И след предишните парламентарни избори, когато тя върна директно мандата, мнозина побързаха да я отпишат, а в действителност се оказа, че между април и юни ГЕРБ са загубили 200 хил. гласа, а ИТН прибавиха 100 хиляди. Провокираната от ИТН тогава политическа нестабилност сработи в тяхна полза (и в полза на "Демократична България"). Днес, разбира се, изглежда малко вероятно, че номерът може да бъде повторен, но подобно нещо не е изключено.
Факт е обаче, че в момента неодобрението към на ИТН се разпростря в много по-широки среди. Те включват не само привържениците на ГЕРБ, но и тези на останалите политически играчи, които видяха в държанието на Слави неистов стремеж за власт и властване, демонстриран на фона на проявата на пълна политическа неграмотност.
Ключовият въпрос обаче е не дали се е променило отношението на избирателите като цяло към ИТН, а какво се случва при хората, гласували през юни за ИТН. Дали и каква част от тях са се разочаровали от партията на Слави, или напротив, те продължават да държат на своя избор. А може би кръгът на подкрепа за ИТН се разширява.
Отказът да се играе по правилата на нормалната политическа логика може да се тълкува като проява на непрофесионализъм и инфантилизъм, но за избирателите, търсещи неконвенционално приложение на своя вот, то може да бъде нещо крайно привлекателно. Стабилността, с която ГЕРБ ни облъчваше повече от едно десетилетие, придава на днешното състояние на политическа неопределеност доста позитивен ореол. Най-малкото заради наблюдаваното завръщане към парламентаризма и медийния плурализъм.
В този смисъл, сегашната неопределеност не се възприема с опасения от преобладаващата част от обществото ни, доколкото тя поне гарантира, че ГЕРБ ще бъде извън изпълнителната власт. Неприятният момент е, че тя оголва определени политически навици и амбиции, трудни за възприемане от обикновените хора.
Засега тази негативна тенденция се компенсира от усилията на служебното правителство, което продължава да вади кирливите ризи на ГЕРБ. Нещо повече, служебното правителство демонстрира потенциал да изчегъртва влиянието на ГЕРБ, който трудно може да бъде продължен от някой редовен кабинет.
Тук е ключова ролята на Бойко Рашков. С думите и действията си настоящият вътрешен министър се превърна в символ на това изчегъртване и неговото изваждане от изпълнителната власт ще създаде усещането, че се слага край и на водената от него политика. Която се ползва със значима обществена подкрепа.
Голяма част от българските избиратели се стремят вотът им да има максимална анти-ГЕРБ насоченост. На това впрочем се дължи и огромният електорален спад на БСП - тя загуби точно този сегмент от гласуващите, които припознаха в ИТН и "Изправи се. БГ" по-ярки противници на модела на Борисов, в сравнение със столетницата.
Точно този момент не отчетоха ИТН. И при двете им предложения за кабинет не бе даден знак на тази маса избиратели, че ще се работи за удоволетворяване на политическите им желания. Странно е, че самият създател на „термина“ за изчегъртването не се опита да му придаде необходимото кадрово обезпечение.
И ако ИТН загуби гласове на предстоящите избори, то това ще бъде заради провала им да изиграят ролята си на основен враг на ГЕРБ. С което отвориха ниша за ДБ и ИСНИ да привлекат гласовете на разочарованите избиратели на Слави. На това се дължи и решимостта на двете партии да отхвърлят категорично ултиматума на ИТН.
Възстановяването на разбирателството между трите партии на протеста ще бъде доста трудна задача. Между тях се насъбра огромна доза обида и подозрение. Но обективните процеси предопределят установяването на някаква форма на сътрудничество, закономерно изградена на анти-ГЕРБ основа. В това се заключава тяхната ценност за обществото. В противен случай те не само ще се превърнат в лесна жертва на герберската машина, но и ще постелят трасето за реабилитацията на ГЕРБ.
Това, което днес ни се струва като безизходица, не обозначава провала на обществото ни да конструира алтернатива на ГЕРБ, а е показател за тежките последици, нанесени от десетгодишното мафиотократично управление. Държавата ни бе превърната в крепостно имение на Борисов и е доста трудно в момента да се направи разграничение между демонтажа на предишния властови модел и руинирането на политическите ни институции. Важно е обаче да се запази разграничението между носителите на промяната и крепителите на рушащото се статукво. Ако това се случи, не е фатално и с години да ходим на избори на всеки четири месеца.
