Представете си въображаема държава. Казва се например Бобоциана. Много е изостанала. Как ли ние българите щяхме да се смеем на бобоцианците, ако разберем, че изнемогват заради сбъдването на собствените си мечти. Иска ли са например да ги управлява премиер на име Бобоциан, защото са му повярвали, че ще вкара в затвора мафиота Доганян. Избират го с две трети от гласовете, но той не вкарва никого в затвора, а сам се оказва най-големият мафиот. 10 години после бобоцианците не могат да го помръднат и се чудят отде им се е стоварил Бобоциан. Не е ли смешно? В тази държава Бобоциана обаче се случват и далеч по-забавни неща. Нека, ние, българите, като по-напреднали, да им се посмеем:
Държавата, в която Николинка стана Никол, си заслужава съдбата

 

В едно по-старо време бобоцианците живеели изолирано от развитите държави. Те искали да паднат границите и всеки да има право да живее там, където желае. Сбъднало се. Мнозина отишли в напредналите страни, една част се върнали, други пак отивали...

 

Минали доста години, през които милиони бобоцианци давали мило и драго децата им да се изучат добре, за да се пласират на работно място в чужбина.

 

По едно време обаче епидемия връхлетяла света. Оказало се, че няма кой да лекува родителите бобоцианци, защото децата, завършили медицина, лекуват хората в другите страни. В продължение на десетилетия по-рано все по-застаряващото население на Бобоциана отглеждало младежи, които захранват с качествата и младостта си други народи. По едно време бобоцианците осъзнали, че са прецакани, и започнали да се чудят отде им се е взела и тази беда. Започнали да обвиняват избираните с над 50% управляващи, че не вдигнали икономическия стандарт, за да се изравни с развития свят. Не им минало през ума, че тая работа със стандарта не става за 20-30 години. Не забелязали още, че каквито прогреси или регреси да настават, те със  съседната Румъниана винаги били най-назад на опашката, а други сходни страни винаги по-напред  – точно защото 30 години са къс период за промяна.

 

Но емблема на бобоцианските терзания оставал фактът, че самото население искало да живее в свят без граници, на абсолютно лесно придвижване и установяване – за него да важи обаче, не за някакви си бежанци.

 

И бобоцианците заминавали в чужбина, изпращали децата си, наглеждали по скайп внуците, а успоредно неистово оплаквали изтичането на мозъци, тела и застрашеността на собствената им изпразнена територия. Пустосвали всички, но не и себе си.

 

Бобоцианците имали и голям афинитет да копират. Някак си се чувствали по-напреднали  и модерни, кръщавайки децата си с чужди имена – на баба Николинка внучката ставала Никол, на дядо Мишо внукът – Майкъл.

 

Думичката „готвач” изчезнала, появила се „шеф”, а някогашните шефове вече се събирали на тиймбилдинг с коуч-и и ейчар-и.

 

Но най-много от всичко бобоцианците обичали да псуват собствената си страна за нещо, което го имало в странство, а при тях го нямало. Такова едно нещо например било дистанционното обучение. Десетилетия правителствата на Бобоциана пишели планове и стратегии за такъв вид преподаване. Умно-красивият елит и народът въздишали по чуждите деца, които учели чрез вайбър, скайп и другите модерни технологии. Еххх! – мечтаели бобоцианците – един път електронните учебници да сменят хартиените, дневниците да станат дигитални, не гума и химикал, а кликване, без родителски срещи  - такъв живот ще настане! Разнасяли се легенди как в развитите държави ученикът си стои вкъщи и хоп – диплома накрая, егати кефа! Изведнъж обаче заради епидемията дистанционното обучение се наложило от раз и се оказало че.... бобоцианците искат да върнат децата си в класната стая.

 

Те не били изчислили, че някой трябва да наглежда вкъщи отрочетата им.

 

Пък и, с ръка на сърцето да признаем, питомците им не се оказали чак толкова интелигентни и дисциплинирани, че да се оправят сами. В крайна сметка се случил парадокс – вместо да желаят още повече дистанционното обучение и усъвършенстването му, бобоцианците почнали да искат да го премахнат. И пак забравили, че то била стара мечта на собственото им общество.

 

Пустата епидемия сторила още едно безобразие. Тя накарала личните лекари да преглеждат по телефона, да диктуват рецепти в слушалката.

 

Бобоцианците почнали с право да се възмущават, но отново забравили нещо – че по абсолютно същия начин от много години лекуват докторите в държавите, по които копнеят.

 

„Не ходиш по опашки, не се редиш пред кабинети. По мейла те питат за симптомите и ти изписват лекарствата”, пак в унес преразказвали бобоцианците чуждия опит. И изведнъж, след като епидемията по принуда променила действителността, този вид лечение се оказало лошо. Пуста глава бобоцианска, отде да знае всичко това по-рано?!

 

Гадната епидемия направо разбила на пух и прах всичко съкровено! Дълго време преди нея бобоцианците искали децентрализация. Насред епидемията великият вожд Бобоциан дал на кметовете и областните управители право да спускат каквито си поискат мерки, но... и таз мечта се оказала ялова, защото децентрализацията донесла хаос. В началото на епидемията бобоцианците искали още нещо - да се изгражда стаден имунитет. Никакво затваряне – стаден имунитет ще правим, това е!

 

После Бобоциан тръгнал да им предоставя имунитета, но пак всичко се оказало лъжа – „Не, не щем имунитет, измираме!”.

 

Но и политическата опозиция на Бобоциан хич не била по-различна от мат’ряла. Имало едно „Отворено трио”, което поискало Велико Народно събрание. Бобициан обаче се оказал още по-отворен – съгласил се. Триото се принудило да се обяви срещу собствената си мечта. Имало и един президент, който пледирал за държавен бюджет в подкрепа на хората и настоявал за слаби мерки при епедимията. От един момент нататък не само мерките били слаби, ами и бюджетът за следващата година надхвърлял по щедрост най-смелите мечти – за всяко джобче петдесетолевка, на всяко чело стотарка. Но и тази мечта се оказала кофти, защото, явно е, появила се била във вакум под фуражката.

 

Само една съкровен блян останал нереализиран в бобоцианското общество - електронното гласуване.

 

И народът заедно с опозицията се вкопчили без колебание в него. Колебанието, всички доказателства сочат, е за глупаците. Бобоцианците са умници! Само умник би се сетил да промени Николинка на Никол.

 

Но да се върнем в реалността. Такава държава Бобоциана няма и цялото това писание бе единствено за разтуха. Ние, българите, хич не сме прости като тия въображаеми бобоцианци. Който намери паралели, трябва да бъде позорно заклеймен. Никаква поука не бива да има, няма защо - ни-ка-ква!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

Минаващ на 15.11.2020 в 15:33
Този просто мрази България. Всичките му словоизлияния са на такава тема. Колко е зле и как другите са виновни, а той е знаел най-добре.
София на 15.11.2020 в 15:47
Да бе , все ние сме виновни , че шайката заграби властта с фалшифицирани избори , а ние да спазваме законите , които тия некадърници измислят и да протестираме тихо и възпитано, за да не им пречим да крадат !
Въпрос на 15.11.2020 в 16:37
Искрене, а къде в този опус е Корнелиана? Или, според теб, тя е нещо по-различно от Бобоциан или Доганян (този много го докарва на арменец, бе Искрене, това търсен ефект ли е?). Или пък обяснението е по-простичко - самият ти си върл "корнелианец"?
На някои много им се иска да втълпят на 15.11.2020 в 17:03
тези елементарни измислици на електората на опозицията. На същите изпълнения се наслушахме през лятото от отровното трио.Дай им елемнтарни мозъци и им пусни приказките на Бабикян. Не случайно в горния памфлет един от главните герои има подобно име. Туй нещо от разни Бабикяновци може и да го преглътнем - толкоз му бил акъла. Но когато подобни неща започнат да се говорят от един Президетг, става страшно.Тогава идваме до нещо, на което му се вика "гражданска война". Всеки тръгва да търси сметка от съседа си и да го пребива, защото е решил, че точно неговия съсед е мутрата.
Леонсио Белмустаков от Бобошево на 15.11.2020 в 17:15
Уважаеми преждеговоривши бобоцианци! Вашата реакция доказва правотата на казаното в опуса на Искрен Вълчев (съгласен съм само с мнението, че е малко тромав и неошлайфан) Продължавайте да търсите Корнелии под всеки наличен вол. Желая ви успех!
искренно вълче на 15.11.2020 в 18:08
к-о-рнелиян не се ли пише с У ?
observer на 15.11.2020 в 21:32
Искрено заявявам, че не си губих времето да чета, а се захванах направо да пиша, воден от искреното желание да изкоментирам заглавието. Та по повод на това, че авторът се притеснил как в държавата Николинка станала Никол, искам да му заявя, че и Никола, респективно Николай не е българско име. С това смятам, че изчерпах темата и слагам точка.
Кръстника на 15.11.2020 в 22:43
Re: observer на 15.11.2020 в 21:32 Observer нали е българско ...
Woland на 16.11.2020 в 03:18
Много им се ще на някои България да фалира, да я няма, да се разпадне на румелия и Княжество България. Това не зависи от болните амбиции на платени тролове. Това зависи от други фактори - глобалните играчи. Ако решат , румелията ще я подарят на южните комши и язък за инвестициите във филибето и сердика. Театъра продължава , както казва колегата Шекспир, със или без квиченето на д.билите. България я правят българите.
мдам на 16.11.2020 в 06:43
Слаб текст, без литературна, или публицистична стойност.
Пешевиян на 16.11.2020 в 07:31
Много слабо, опитай пак. Успех.
хамалин на 16.11.2020 в 09:48
(мдам на 16.11.2020 в 06:43 Слаб текст, без литературна, или публицистична стойност.):"Държавата, в която Николинка стана Никол, си заслужава съдбата": задължително требвъ дъ се "вхооодиръ" зъ мътурите и дъ се поръчъ дисиртъциони докторати (проекти) нъ уни-то ни съ рицинзенти бан. само заглавието.авторъ е направо убиец нъ сееееелЕнете:както викът Те:кой ръзбрал разбрал:главатъ му стоплилъ. хабитат му е майкътъ:по троооотоари одиме и плочницити въ тиквити ни тропът и пак и пак съъъпорт е ъкълъ ни втори.
terrarium на 16.11.2020 в 11:21
Упреците и подигравките към българите обобщено в дописката са частично неоснователни и доста несправедливи.
Adolf на 16.11.2020 в 11:55
Не бобоцианци,а просто тулупи.
Щеше да е смешно, ако... на 16.11.2020 в 12:56
...не бе истина...
Adolf на 16.11.2020 в 11:55 Не бобоцианци,а просто тулупи. на 16.11.2020 в 12:58
Толуп /м.р/ на български е бобоцианец, а мисирка /ж.р./ е на български бобоцианката.
Проблемът на 16.11.2020 в 14:14
Проблемът е, че кака с интелектулания багаж (и по скоро липсата на такъв) като Николинка може да стена министър на туризма, а не че децата се казват Никол.
Перо на 17.11.2020 в 08:07
Моретата и океаните са сълзи от сбъднати мечти (на бобоцианци)
007 на 18.11.2020 в 13:29
Работата ще се оправи, като Бобоциан го пратят на гилотината, а ятото му калинки бъде напръскано обилно с мухозол. Като нямаме наши медсестри, ще внесем от Куба, там ги произвеждат с милиони...ако не купуваме несъществуващи фърчила, парите ще стигнат.
майска на 20.11.2020 в 09:09
Кой е Искрен Вълчев, бе с кво е известен тоя дегенерат, дето дори не може да пише без грешки? ХОди да лижеш Боко падишаха и ми се махай от главата...
Антон Сираков на 20.11.2020 в 20:12
Интересно, че толкова претенциозен автор подменя фалшифицирани, заплашени и купени със "спечелени" избори. Или го прави умишлено...

Напиши коментар