За 15 дни претендентът за градоначалник Борислав Игнатов предложи следното: бизнесцентровете да отворят детски градини, нестолични автомобили да не влизат в центъра на града в дни със замърсяване, всяка бюлетина на вота да бъде наградена с посадено дръвче, да се направи референдум за Паметника на съветската армия, след като предишните му идеи за саркофаг с надпис “България над всичко” и залесен хълм се оказаха сатира. Стефан Савов би се обърнал в гроба, ако види какви точно “идеи” занимават този наследник на старата десница! Но всъщност тя отдавна танцува либерално, което днес сублимира в мрачна карикатура –
Демократична България цели да обедини лагерници от “Белене” с момченца и момиченца от “Фейсбук” тип “Грета Тунберг”.
Именно част от тази трагедия се явяват посланията на Игнатов.
Но той прави и безумни индивидуални грешки, плод на него самия или на съветници. Така например поиска ЦСКА да не строи свой стадион, а да ползва общ с други клубове. Успоредно с това се обяви за голям цесекар в минало време (“бях преди да замина в Щатите”). Трябва да си лишен от елементарен усет или да живееш на друга планета, за да изречеш всичко това. С идеята за общ стадион Игнатов рискува да бъде намразен от 500 000 цесекари. С миналото време – от още 500 000 (никой не обича бившите привърженици). Плюс 1 млн. левскари, понеже те не обичат настоящи и бивши цесекари. “Поздравления, чудесни идеи!”, пишат симпатизанти във фейсбук профила на Игнатов.
Какви ли ръчички ваят буквите,
ако са на честен човек (не партиен трол)? Приличат на пубертетски, които 24 часа в денонощието стоят върху телефон, таблет или лаптоп – без досег с реалния свят. Игнатов, който може да е чудесен човек и архитект,
в политически план е лика-прилика с тази социална скопеност.
Но в никакъв случай не е по-различен от предшественици като Мартин Заимов, лепящ сърца в кампанията, и Светослав Гаврийски, наричан Бебо. Изненада ли е тогава, че мнозинството десни софиянци отдавна се ориентираха към Фандъкова и Борисов? Имало корупция при тях? А нямаше ли при Костов и Надежда? Нали не сме забравили славното начало - Бебо срещу Бойко?! При такъв епос
нормалните хора разбираемо отидоха при ГЕРБ,
а дори Костов, архитектът на тази глупост, до днес умира от смях.
Трагедията със старата десница обаче не свършва до тук. Друг е по-дълбокият проблем. Унесена в себехаресване, във войни срещу Путин, вторачена в учебниците, които връщали комунизма, предавана от своите, тя проспа нещо важно за себе си. То е, че дори в София, а и в другите някогашни сини крепости, се превърна в трета политическа сила, която периодично става четвърта. Не втора – трета или четвърта, дори шеста. Маргинализира се не само на национален мащаб, но и в богатите реститутски градски центрове – ето това тя не разбра, взряна в себе си. Сините крепости пак са си сини, но тя, мутирайки в жълто(паветно) - лилаво (“Да, България”) - зелено (еколозите), избяга от потребностите на обикновените хора.
Погледнете “Фейсбук”, вижте темите, които вълнуват тази десница в най-ново време – скутери, перки, гей парад (с любезното съдействие на Радан Кънев, който принуди ДСБ да се занимава с третото).
Всичко това е огромна количествена и качествена промяна за 30 години.
Днес Борислав Игнатов каквото и да прави в София, колкото да се пъне, каквито глупости да изрича, ако ще и дете от горяща сграда да спаси… - всичко това няма значение. Той не вълнува нито Фандъкова, нито Манолова, нито 90% от софиянци. Нито им пречи, нито помага. Даже и на Путин! В най-добрия случай Игнатов може да е трети на огромна дистанция от балотажа. Фактор е единствено в социалните мрежи, където е и единственият резултат от активността му – лайкове или присмех.
Старата десница дори в София е едно голямо нищо, а не го е разбрала – това пък е най-забавната част от драмата.
Ако някой се съмнява в “нищото”, ето цифри. Те онагледяват маргинализацията не само в столицата:
София. 2015 г.: Фандъкова 60%, Вили Лилков е втори с 9%, на процент повече от Михаил Мирчев (БСП), дясната листа е втора. 2011 г.: Фандъкова е първа, Кадиев втори, следва Прошко Прошков с наполовина по-слаб резултат от Кадиев, листата е трета. 2007 г.: Заимов - втори, листа - трета. 2005 г., частичен вот: Гаврийски трети. Пловдив. 2015 г.: кандидатът Здравко Димитров е четвърти, листата - трета. 2011 г.: кандидатът Илко Николов е пети, в съвета са спечелени два мандата. Варна. 2015 г.: кандидатът Чавдар Трифонов е втори; 2011 г.: кандидатът Николай Недков е шести; Русе. 2015 г.: кандидатът Галин Ганчев е четвърти; Стара Загора. 2011 г.: кандидатът Даниела Памукова е четвърта.
Равносметката: ако в София все някога старата десница успява да е втора, в другите бивши нейни крепости слиза до шесто място.
Единствените успехи са на гърба на Фандъкова, подкрепена на междинния вот през 2009 г. и на Димитър Николов в Бургас (листата е трета).
При такива “натрупвания” клоунадата на Игнатов може и да е донякъде оправдана. Той трябва да бъде забелязван, да прави впечатление, иначе ще бъде напълно пропуснат от избирателите.
И тъй както Сидеров твори непрекъснато скандали, за да не бъде забравен, така и младият архитект изобретява лудости,
за да събира погледи. Но има и още нещо, което десницата пропуска – мачът отдавна е за оставане в групата. Няма я в парламента, на европейските избори спечели мандат с танталови мъки.
Още един-два изборни провала и българите ще я изхвърлят напълно, така както организмът изхвърля непотребни вещества.
Историята (по Фукуяма) не се знае има ли край. Но определено има опашка, за която някогашната българска десница се държи с половин ръка.
Едва ли лидерите на Демократична България и Игнатов съзнават този голям залог. Но той е факт, затова трябва да не прекаляват с клоунадата. Симпатизантите на старата десница, както самата тя, при всичките си грехове, не заслужава такъв резил. Дори враговете й я съжаляват – гадно е.