- Автор: Иван Стамболов - Сула, "Труд"
- 16 Май 2021
- 5091
- 76
Поне разбрахме кои са важните неща – Възкресение Христово (по католически) и финалът на Европейското по футбол. Това са. Това са дните, на които не е подходящо да се правят избори, въпреки че се правят. Случаен статус във фейсбук гласи: „Човешката простотия е лошо нещо, но политическата е още по-лошо. Военният пенсионер назначи избори на 4 април, Великден за католици и протестанти. Сега изборите са на 11 юли – финала на Европейското по футбол. Простотия, нали разбирате“.
Има ли нещо общо между католическия Великден и финала на Европейското, освен пренебрежението от страна на Румен Радев, който не че е искал да обиди някого, просто не се е замислил, защото нито едно от двете няма общо с преизбирането му? Разбира се, ако се напънем както трябва, сигурно ще се сетим за много белези, но на практика няма нищо общо между католическия Великден и финала. Освен съвпадението, че и на двете дати в България се провеждат парламентарни избори с трагикомичен резултат.
Общо е може би и народното чувство, че цялата тая работа с изборите не е особено сериозна, не е толкова важна, колкото иска да се изкара, и не си заслужава заради нея човек да си вгорчава мача в меката неделна вечер. Някой се беше притеснил (дали не Огнян Минчев?), че изборният ден няма да навреди на гледането на мача, но гледането на мача ще навреди на осмислянето на изборния ден, защото ще излъчат финала точно по времето, когото дежурните умници ще започнат да обикалят по телевизиите и да разясняват на народа кое как е, но народът в това време ще гледа мач. И ако трябва да се каже нещо важно за отминалия изборен ден, народът няма да го чуе. Какво толкова важно могат да кажат дежурните умници на народа, особено пък след като изборният ден е свършил? Нищо.
Може би Народът има право. Изборите изглеждат свирепи, изглеждат на живот и смърт, на довършѝ свет, обаче в тях не тлее кой знае каква интрига. Преувеличават ония, които патетично въпият: „Излезте да гласувате, Родината загива! Гласувайте за своите деца!“ и пр. „Моят глас има значение!“, изписука зряла дама във фейса. Сигурно, мадам, сигурно, ама не чак такова. Всъщност каквото има да става, ще става. Пиесата е ясна, надпреварата е само между актьорите – кои ще изпълняват ролите на добрия, грозния и злия и съответно ще вземат хонорарите.
Помните ли, че при Тройната коалиция Бойко Борисов беше добрият, после стана злият, при Орешарски – пак добрият, а сега отново е злият може би до деня на футболния финал или малко по-нататък. Националната амнезия допуска това. Виж, за ролята на грозния кандидатите са повече. Този сериал започва да става по-дълъг и по-досаден от „Дързост и красота“ с всичките му осем хиляди епизода. Затова да не се сърдим на онези, за които финалът на Европейското е по-важен от изборите – той също няма отношение към тяхната съдба, но поне е по-шарен.
Но сигурно ще се намери някой, който не мисли така и затова остава отворен въпросът кое е по-важно – изборите за 46-о народно събрание или мачът. Дали пък не е най-демократично да поставим този костелив въпрос на референдум? Нали пряката демокрация е много готина? Ето, г-н Станислав Трифонов би могъл да изкара оркестъра на площада и заедно с балета (той има ли още балет?) да организира референдум не само дали изборите са по-важни от финала на Европейското, но и например по въпроси като: „Съгласни ли сте субсидията да стане отрицателна, тоест партиите, вместо да получават, да внасят в бюджета определена сума за всеки глас, който са изкарали на избори?“ и „Съгласни ли сте броят на депутатите да се намали до 10 души, след което веднага да бъдат разстреляни?“. Не бойте се! Дори Станислав Трифонов да свика такъв референдум, надали решенията му ще се случат, както не се случиха и на предишния.
Извън кръга на шегата, главно действащо лице в политическия фарс не са добрият, грозният и злият, не са все по-досадният напоследък Бойко Борисов и любимката на десницата Корнелия Нинова, не са гневните самодейци Бабикян, Славето Минеков и Хаджигенов, не е вечната професионалистка Мая Манолова, не са конферансието Трифонов и хумористът Тошко, не е загадъчното ДПС, което „разпределя порциите“, не са даже и Христо (Пинокио) Иванов, корпулентният Иво и Тони Цонева с фюрерския перчем. Не, не са.
Главното действащо лице в политическия фарс е Негово величество избирателят, наричан за краткост „Народът“. Той се възпроизвежда и олицетворява във властта чрез политиците, които е избрал, или си въобразява, че е избрал. Политиците, дето вика поетът, и тях ги е раждала „българка майка юнашка“.
Никакви мутри, никакво задкулисие, никакви олигарси не са ни виновни. Още повече че и тях ги е раждала онази майка. Виновен е Суверенът. Мутрите и олигарсите са негов продукт, негова еманация, а не извънземни или друго някакво биологично оръжие. Както правилно мисли Дàвила (и наскоро го цитирахме, а сега ще перифразираме по-свободно), качествата не се носят от хората, а от техния статут. Докато Гошко е безпартиен служител в някое учреждение, Гошко е добър, честен, мил и скромен, даже малко боязлив и сервилен. Когато стане началник, партиен функционер и особено ако се намести в Парламента, тогава се превръща в мръсен депутат.
Докато Тошко е сравнително беден, Тошко е сравнително приемлив. Налапа ли се обаче с пари и влияние, тогава се превръща в мръсен олигарх. Но през цялото време Гошко и Тошко са хора от народа, нищо че са претърпели ефективна промяна, нищо че са променили същността си. Когато човек промени статута си, възприема качествата на новия статут. Виждали сме Мая Манолова и от двете страни на загражденията около Народното събрание.
Тъй че за Гошко и Тошко, за техните безобразия си виновен единствено ти, г-н Народ (или по-добре: бай Народ), и никой друг! Ти им отнемаш един статут и им даваш друг. Ще си вземеш ли поука? Пък и каква поука да си вземеш… Ако стана ясно, че 45-ия парламент нищо не струва, то не би трябвало да повтаряш грешката си, бай Народ. Такава е логиката. Логиката е да не пращаш в 46-тото събрание хората от 45-тото. Но кого да пратиш тогава? Как да осъществиш радикална промяна? Да гласуваш само за партии, които последния път не влязоха? Но в такъв случай, бай Народ, майтапът ще е грандиозен, ще напълниш следващото събрание с такива карикатури, че ще предпочетеш да гледаш, люпейки семки, тях пред всеки финал на всяко футболно първенство.
Да си признаем, бай Народ, че ти вече си неспособен да излъчиш свястно представителство. Обратната селекция е действала толкова дълго, че ще бъдат нужни поколения, за да се обърне низходящият ѝ тренд. Но как така! Ами кога ще живеем? Кога „шъ съ оправим“? Кога ще бъдем щастливи? Никъде, ама абсолютно никъде, скъпи и наивний бай Народ, не пише, че трябва да си щастлив. Кой те излъга, че щастието се полага на народите? Кой те излъга, че безметежното охолство е твоето естествено състояние, а пък бедността, простотията, неволята и мъките са само временно отклонение от него? Няма такова нещо.
Ти, бай Народ, както и всеки друг народ на света, получаваш от историята това, което ти се полага. Ама, ще кажеш, виновни са турското робство и комунизмът! Те ни направиха бедни и изостанали. Ами ти, бай Народ, защо допусна да паднеш в тях? Защото си бил много смирен и благочестив? Защото си обичал ближния като себе си? Не си го предавал, не си го клеветил, не си го ограбвал? Защото си обичал държавата си и си се жертвал за нея? Или защото при вида на всеки нов завоевател най-напред си пресмятал каква може да бъде личната ти изгода от него, а пък обществото, както се пееше в онази хулиганска песен от 80-те, да го духа…
Народ, който се притеснява да не би предсрочните избори да съвпаднат с финала на Европейското, е заслужил всяка една минута от съдбата си. Поне не го мъчете с демокрация. Турете му някой сатрап – Радев ли ще е, Борисов ли, някой внесен по познатия от края на 19 век начин било от Русия, било от Съединените щати ли – все едно. Турете му сатрап, па оставете този народ да се моли сатрапът да не се окаже малоумен садист. Поне ще се научи да се моли. И го оставете също така да си гледа мача, като на полувремето му подхвърляте по някой хляб и кило кренвирши. Долнопробни, но питателни кренвирши от Картаген, който трябва да бъде разрушен.
Източник: "Труд"
