Апартаментаджиите

<p>В интервюто си пред Нова телевизия Бойко Борисов показа, че не просто бяга от въпросите (колкото и да бяха сервилни), той бяга от самата действителност. Да се твърди, че властта му се ползва още с одобрението на хората, е не просто глупаво, то е налудничаво А това, че се опира на изборните резултати в четири села, означава, че той сам е загубил смисъла на политическото си съществуване. Защитавайки Цецо с всичките му апартаменти, премиерът зачеркна своята уникалност, която така се харесваше на масите. Сам се нареди до Костов, който дълго бранеше и Бакърджиев, и Бисеров, до царя, който бе достатъчно умен да брани само себе си и имотите си, до Станишев с всичките далавери на тройната коалиция. Борисов е вече част от проблема, а не от решението му. Един вид е съсобственик на Цецовите апартаменти.</p> <p>Преди три месеца написах, че слабото място на тази власт е личното его на премиера, което ще го превърне в крепител на статуквото. Признавам, не очаквах толкова бързо и в такъв обем да се оправдаят очакванията ми. Но освен егото, според мен днес Бойко Борисов съзнава, че това е само началото на разплитането на чорапа. Заел е изчаквателна позиция, дали за да се опита да обхване мащабите на кризата, дали вцепенен от самото й развитие, но към момента демонстрира безпомощност. Нито дава решителна подкрепа за имотните си съпартийци, нито ги отстранява от политическата сцена. Донякъде е парадоксално, но и Борисов, и Първанов имат интерес всичко да се върти по оста Алексей Петров &ndash; Цветан Цветанов.</p> <p>За премиера е важно да не бъде накърнен образът му на успешен кмет. Защото ако се подхване съпричастността му към бизнеса на Тодор Бояджиев, много трудно след това ще се прокарва тезата, че днес имаме некорумпиран министър-председател. Когато става въпрос за ремонтите в софийската топлофикация, закупените на безценица апартаменти са най-малкото, което може да излезе. А и за парното не отговаря кметът по сигурността. Бойко Борисов може да прежали политическата смърт на дясната си ръка в ГЕРБ, може да прежали и самия ГЕРБ, но много трудно ще възприеме собствения си образ омаскарен. Той може би все още не възприема драматизма в цялата ситуация, снишил се е като своя учител Тато и разчита бурията да премине. Лъже се.</p> <p>Това, че услужливи медии &bdquo;забравят&rdquo; темата, не означава, че тя ще отшуми. Напротив. Тя се пренася вече на чисто битово ниво, влиза като елемент от общуването на улицата, офиса, таксито, липсата на публичност вече й предава апокрифни измерения, т.е. тя се пренася в комуникационни пространства, където не може да й бъде противодействано. Там е гнездото на раковата клетка, която убива морално всяка власт. Там бе създаден образът на народния герой Бойко и там той първо ще бъде зачеркнат. Ние вече навлизаме в агонията от взаимна непоносимост между власт и общество. И щом този процес е отключен, мястото на премиера е определено и то не е сред хората, а сред техните противници.</p> <p>Оттук насетне Бойко Борисов наистина може да не предприема нищо. Вече не е необходимо да се отстранява нито вътрешния министър, нито общинския шеф на София. Времето за това е изпуснато. Подобна стъпка вече няма да може да се възприеме като безкомпромисна борба с корупцията, а като наложено политическо отстъпление. И то от Трактора и Яне Янев. Образите на Цветан Цветанов и Андрей Иванов ще се превърнат в симптоматични за цялото управление и измъкване от този капан няма.<br />Предстои му да търси &bdquo;спасение&rdquo; в наизустените фрази за магистралите, &bdquo;стабилните&rdquo; ни кредитни рейтинги и подкрепата от Меркел, Барозу, Путин и всички останали международни фактори. Не че това ще му помогне в политически план, но в емоционален &ndash; може би. Вербалната му безизходица и ограниченост е може би най-ярката илюстрация на политическия му колапс.</p> <p>Когато НДСВ спечели изборите, Е. Дайнов остроумно заяви, че те един ден просто ще спрат да ходят на работа. Това не се случи, но за днешната власт става все по-вероятно. Тя, поради суетността на Б. Борисов, не е способна да изпие до дъно чашата с общественото презрение като своите предшественици. Ако за предишните правителства беше важно да изкарат пълния си мандат, то днешното трудно ще понесе мисълта, че му предстои дискредитация. При това &ndash; заради шест апартамента.</p> <p>Но ако Цветанов трябва да бяга само от проблеми по отношение на имотите и финансирането на партията, то премиерът е изправен пред кошмара на т.нар. политически проект на Първанов. Колкото и измеренията на това начинание да изглеждат ретроградни, направо извехтели, именно поведението на ГЕРБ вдъхва живот на своя бъдещ антагонист. Президентът е заинтересован двубоят Цветанов-Петров да продължава, защото именно в тази среда, във всекидневното изнасяне на нови скандални факти и компромати обществото може да обърне внимание на семплото откъм идеи и поведение, но звучащо експертно и разумно политическо послание. Това сработи при изборите през 2001 г., защо да не бъде повторено. Та кой ли очаква нещо оригинално от Първанов. На него вече не му е нужно да бъде пръв по рейтинг. Стига му да създаде сила, малко вдясно от БСП, която да вземе дори и 10%, така че да създаде една бъдеща коалиция със социалисти и ДПС. Това, което му е нужно, е още малко време. Борисов ще го разочарова не ако се задържи до края на мандата си, а ако падне от власт преждевременно. И то заради някакви си апартаменти.<br /></p>