Отиде си Бернардо Бертолучи, последният император на италианското кино

Отиде си Бернардо Бертолучи, последният император на италианското кино
Италианският режисьор Бернардо Бертолучи почина днес на 77-годишна възраст, съобщи ТАСС, позовавайки се на телевизионния канал Rai News 24. Бертолучи е сред най-известните италиански режисьори. Той е автор на шедьоври като "Последно танго в Париж", "Чай в пустинята", "Открадната красота", "Последният император", "Двадесети век" и др. "Това беше последният император на италианското кино, майстор на всички фрески и лудории. Купонът приключи: за танго са нужни двама”, каза Жил Жакоб, бивш президент на филмовия фестивал в Кан. През 2011 г. той връчи Почетна палма на Бертолучи.

 

Снимка: АП, архив

 

Режисьорът е починал тази сутрин в дома си в Рим. Бернардо Бертолучи, носител на два Оскара през 1988 г. за "Последният император", боледуваше от известно време. Режисьорът е издъхнал, обграден от близките си, съобщава италианският телевизионен канал.

Режисьор, сценарист и продуцент, Бернардо Бертолучи е роден на 16 март 1940 г. в град Парма. Открива магията на киното, докато гледа "Долче Вита" на Федерико Фелини. Баща му, който е поет, учител по история и кинокритик, му подарява първата 16-милиметрова камера, когато Бернардо е 15-годишен, разказва "Пари мач".

Първият голям успех на режисьора е "Конформистът" през 1970 г., адаптация по романа на Алберто Моравия, следван от "Последно танго в Париж" (Ultimo tango a Parigi, 1972 г.) с Марлон Брандо в главната роля. Истинска жива легенда, Брандо изиграва една от последните си роли. Сцената със содомия предизвиква скандал и е причина филмът да бъде забранен в Италия. Младата актриса Мария Шнайдер, 19-годишна по време на снимките, е белязана дълбоко от това преживяване, а Бертолучи разказа по-късно, че актрисата не е била предупредена за съдържанието на тази сцена.

След скандала, но и успеха на "Последно танго в Париж", Бертолучи разполага с достатъчно средства, за да заснеме голямата историческа фреска “Двадесети век”. Филмът е с престижен международен кастинг (Робърт Де Ниро, Жерар Депардийо, Бърт Ланкастър, Доминик Санда). Признанието на неговите колеги идва с "Последният император", заснет през 1987 г., който му носи два Оскара. 

Бернардо Бертолучи е също сред малкото италиански режисьори, които са снимали много в чужбина. В Париж, декор на последния му филм, "Мечтатели" (2003), но също и Китай с "Последният император" (1987), Африка с "Чай в пустинята" или Бутан с "Малкият Буда" (1993 г.).

Последните години режисьорът прекара в инвалидна количка. До неотдавна той участваше в различни форуми и даваше майсторски класове, отбелязва ТАСС.

 

Едно от последните интервюта на Бернардо Бертолучи вижте тук: http://glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/in-memoriam-bernardo-bertoluchi-ne-sym-moralist

 

 

 

 

 

Коментари

  • БЕН ГЪН

    26 Ное 2018 11:39ч.

    Пропуснат е антифашисткият филм "Двадесети век". Може да се свали от ЗАМУНДА Novecento / Двадесети век (1976) http://zamunda.net/banan?id=111638&hit=1&t=movie Режисьор : Бернардо Бертолучи ## В ролите : Робът Де Ниро, Бърт Ланкастър, Жерар Депардио, Доминик Санда, Доналд Съдърланд ## Държава : Италия, Франция, Германия

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sangvinik

    26 Ное 2018 11:50ч.

    Някой по-възрастен кинокритик да каже, по времето на комунизма Последно танго в Париж бил ли е въртян по кината или това не е било допустимо с оглед социалистическия морал..., както и книгите на Селин, Буковски, Ницше, Фройд, Хамсун, Хайдегер и прочее.... После се чудим що по времето на комунизма са възпитани такива илитерати като ББ, ми то с Лили Иванова, Йорданка Христова и казионна литература какво друго да произлезе

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Радева

    26 Ное 2018 12:44ч.

    Да - филма Последно танго в Париж е прожектиран по времето на соца. Друг е въпроса доколко е бил изрязан.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anton

    26 Ное 2018 14:13ч.

    ...ДА ПОЧИВА В МИР!!! ...XX ти век не е пропуснат и не е антифашистки...това е епопеята на XX ти век... а "Последно танго в Париж" по време на соца не беше изрязан...е не го даваха много често но това е...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Ное 2018 15:22ч.

    Последно танго мина по т.н. кинолектории, със симултантен превод. Така стана и с Конформистът. Двадесети век мина с редовни прожекции. Всички бяха черно-бели копия. Дали е бил поизрязан Последно танго, не знам. Но знам, че когато излезе, писаха много в тогавашния ЛИК, във Великобритания е бил забранен и са правели специални екскурзии до Париж. Те имаха един спектакъл No Sex Please, We're British. Такива времена бяха. И киното беше изкуство. Бертолучи беше един от големите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Ное 2018 15:42ч.

    sangvinik, по времето на соца съществуваха две култури, официалната и другата, полулегална, полузабранена. Някога стената е била по-висока, знам, че дори Достоевски е бил забранен по сталиново време, у нас Талев, Тютюн е бил пренаписан отново. Но по наше време не беше така. Пак имаше някаква цензура, имаше подбор, та всъщност идваха само най-добрите филми и книги. Което пък ни създаде представата, че на Запад се раждат само шедьоври. Всеки западен филм се процектираше при препълнени салони, всяка книга се изкупуваше на часа. Слушахме музиката им по чуждите станции, някои пренасяха плочи, които презаписвахме. Наистина цензорите ни лишиха от щастието да гледаме Рамбо, а дочухме, че режисьорът бил българин, Тед Кочеф. Та когато най-сетне го видях, бях потресен. От такова нещо и в Боливуд биха се засрамили. Имаше и български филми, спрени от цензурата, като Привързаният балон, изключително бездарен по мое скромно мнение. Защото руснаците бяха спрели един Андрей Рубльов например.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цветомир Цанков

    26 Ное 2018 17:26ч.

    Моля ви, поправете пълната глупост, която днес не за пръв път засичам, че "Конформистът" е дебют на Бертолучи! Поне вие я поправете! Дебютът на Бертолучи е "Сухата кумица" от 1962!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анален оргазъм в Симитли?

    26 Ное 2018 17:53ч.

    "Някога стената е била по-висока, знам, че дори Достоевски е бил забранен по сталиново време" - наблюдателният форумец лъже на едро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Ное 2018 21:34ч.

    Не му е тук мястото за грозни спорове. И не само това, и ти нямаш място под тази статия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бате Гойко

    28 Ное 2018 14:39ч.

    Последният Император обра цели 9 Оскар-а накуп... За каквото го бяха номинирали, всичко взе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чичиков

    01 Дек 2018 15:37ч.

    Лично съм гледал "Последно танго в Париж", както и "Двадесети век" по времето, когато все още имаше кинА. Не ми пука дали някои го наричат "соц". И да не ми дрънкат, че тогава не съм могъл да слушам "Флойд", Пърпъл", "Рейнбоу", "Джудас", "Мейдън", "Уайт Снейк", "Сабат"...щото баш тогава почнах да ги слушам. Да не говоря за класика и джаз, от понеделник всяка вечер имаше музикално предаване по радиото. "Едно от пет", "Пулсиращи ноти", Музикална стълбица", "Хоризонт на вълните на младостта", със сигурност пропускам нещо, но тава го е имало и стига с тия глупости за дива цензура. Не лъжете, това е грях пред Бога!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чичиков

    01 Дек 2018 15:43ч.

    Прочее, видях сега, че "наблюдаващият" е упоменал като цензурирани и български филми. Един от най- представителната извадка е "Царска пиеса".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За старите български филми...

    03 Дек 2018 0:36ч.

    могат да се кажат само хубави неща. Много по-добри от сегашните, прекрасни артисти...Привързаният балон не само, че не е бездарен, той е култов филм. Ролята на Парцалев е запомняща се, както впрочем всичките му роли...Любимата ми сцена: Малките циганчета се пляскат полуголи в един мръсен гьол, Парцалев ги гледа с умиление и възкликва: Лебеди мои!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи