"Още на 19-годишна възраст се надявах да правя кино. Това ми се струваше идеалното изразно средство, за да предам онова, което исках да кажа на другите, но също така и онова, което исках да кажа на самия себе си".
Нани Морети: Животът ми като кино

В последния си филм, "Моята майка", италианският режисьор Нани Морети разказва за болестта на майка си, починала преди няколко години. Среща с един от водещите режисьори в съвременното италианско кино.

 

По времето на "Стаята на сина", който му донесе Златната палма на фестивала в Кан, Нани Морети заговори за един от най-големите си страхове: загубата на дете. Петнайсетина години по-късно италианският режисьор разказа за изпитанието, през което сам е преминал преди няколко години след смъртта на майка си.

"Винаги съм смесвал драмата и комедията във филмите си", обясни той в интервю за канадското издание La Presse по повод представянето на филма му "Моята майка" на фестивала в Торонто миналата година. Откъдето и желанието му да покаже паралелно заснемането на политически филм, в което на практика нищо не върви, като се започне с капризите на американската звезда, в ролята Джон Туртуро.

Учудващо е, че в тази изключително лична творба Морети не е отредил главната роля за себе си, както често е правил в миналото.

 

Героинята

 

Този път той е предпочел главната роля да се изпълнява от жена. Маргерита Буй, която играе в последните филми на режисьора, влиза в кожата на режсьорка, която освен че трябва да разреши милиони проблеми на снимачната площадка, се грижи за умиращата си майка.

"Още на първата пресконференция в Рим журналистите веднага ми зададоха въпроса, спомня си Морети. До такава степен, че Маргерита се обърна към мен и ми каза, че може би никога няма да й простят, че е изиграла главната роля вместо мен! Но истината е, че аз никога не съм мислел сам да изиграя тази роля, защото никога не съм си я представял като мъжка роля, дори когато я пишех. Освен това исках да придам на героинята, която играе Маргерита, качества, които обикновено се приписват на мъжете, като се започне с професията й. Все още има много малко жени режисьори в Италия".

Морети искал също героинята да се разкъсва вътрешно, така както се случва с мъжките образи в киното. Така Маргерита (героинята й във филма носи същото име) има чувството, че се справя зле с всичко - в професионалния си живот, както и в личния.

"Още в началото направих този избор, посочва режисьорът. Още повече, че исках да направя филм специално за Маргерита. Тази прекрасна актриса е недооценена в Италия. Често й дават едни и същи роли на невротична жена".

 

Нани Морети и Маргерита Буй в "Моята майка"

 

40 г. кино

 

Нани Морети прави кино вече повече от 40 години. Дори и начините на разпространение и "потребление" очевидно да са се променили много с годините, първоначалната му мотивация е останала почти същата.

"Още на 19-годишна възраст се надявах да правя кино. Това ми се струваше идеалното изразно средство, за да предам онова, което исках да кажа на другите, но също така и онова, което исках да кажа на самия себе си".

"Това желание да разказвам истории от лична гледна точка остана непокътнато през годините. Както не намаля и любопитството ми да видя филмите на другите режисьори. Има обаче нещо, което се е променило: ако някой ми предложи сценарий, който наистина ми харесва, съм готов да го пресъздам на екрана. Когато бях по-млад, тази идея никога не би ми дошла наум".

Със собствена продуцентска къща (Sacher Film), собствена разпространителска фирма (Sacher Distribuzione), както и собствен киносалон в Рим (le Nuovo Sacher), Нани Морети отдавна участва във всички аспекти на филмовото изкуство.

"Още преди 30 г. се говореше за криза в киното, отбелязва той. Вместо да участвам в конференции и колоквиуми, за да обсъждаме колко е ужасно положението, аз предпочетох да действам, като създам продуцентска къща и дам шанс на млади режисьори. Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени днес, е липсата на ново поколение кино публика. Виждам го ясно в собствения си киносалон: младите бягат от авторското кино и предпочитат да гледат суперпродукции. Но аз вярвам, че махалото ще се върне обратно".

 

 

 

 Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар