- Автор: Ришар Жанорио, “Мадам Фигаро”
- 01 Яну 2021
- 3291
- 11
Снимки: Туитър
- Какво е настроението ви днес?
- Предпазлив оптимизъм. Относително оттегляне. В момента живея в провинцията в Англия. Току-що полях растенията, нахраних животните, а мъжът ми прави хляб. Забавно ми е като виждам, че всички мъже около мен започнаха да правят хляб по време на карантината…
- Изпитвате ли нужда в този период на световна криза да преоткриете себе си като жена или като актриса?
- Знаете ли, това е неизбежно за всички нас, това са промени, пред които се изправяме от десетилетия насам, от индустриалната революция. Оттогава приемаме промените без да си задаваме много въпроси. Днес тези, с които се сблъскваме, са катастрофални. Така че тази криза ни кара да се изправим пред вече съществуващи проблеми, които не сме имали желание да решим. В известен смисъл природата напомня на нашия вид за задължението му да се развива. По този начин забелязваме още повече отпреди неравенствата между различните социални класи, население и култури и това може да ни раздели още повече. Но в същото време забелязвам и много възможности пред нас. Достатъчно е да погледнем всички тези често блестящи инициативи, предприети от групи и хора, които се стремят да живеят по различен начин. И тези проекти на солидарност се увеличават. Убедена съм, че желанието за промяна е много силно и вече е невъзможно връщане назад, към стария ни начин на действие.
- През тези трудни месеци открихте ли в себе си нови добродетели?
- Напротив, по-скоро бих казала, че открих много пороци! Най-вече не намерих решение или лек за моите тревоги или страхове, нито поправих някои лоши навици в ежедневието си. В крайна сметка, единственият житейски урок е да се научим на търпение, защото, като мнозинството от нас, обичам да вървя бързо напред и да постигам много в живота и в професията си на актриса. Очевидно всички тези движения бяха значително забавени. Енергията на другия, събирането, колективът, всичко това много ми липсва.
- Все пак върнахте ли се поне малко към нормалния живот? Намерихте ли обратния път към киностудията?
- Връщането към нормалния живот изобщо не ме интересува! Като много други хора, които работят, и то не непременно в киното, аз се стремя най-вече да забавя темпото и да се обърна към самата себе си… За 2020-а бях решила да си взема една година почивка, особено заради големия ми син, който завършва училище и исках да го подкрепа, за да подобри развитието си като личност. Карантината само засили тази пауза.
- Продължават ли текущите ви проекти?
- Работех с режисьора Гилермо дел Торо по филма Nightmare Alley (трилър с Брадли Купър - б.а.), когато обявиха карантината. Руни Мара (друга актриса във филма) роди първото си дете и аз се прибрах у дома. Мисля, че филмът трябва да е на етап постпродукция. Но извън спирането на снимките, което в крайна сметка ще бъде само лош спомен, истинското предизвикателство е връщането на зрителите в киносалоните. Обсебена съм от този основен социален компонент, на който почива киното: един филм е история, прожектирана на голям екран в зала, потънала в мрак, която гледаме с непознати, всички заедно. Идеята е, че това събиране, този церемониал, е нещо ценно, нещо, което отблъсква изолацията, нещо, което трябва да запазим абсолютно непокътнато. Разбира се, стрийминг платформите са невероятни, а предложенията се все по-интересни и богати, но все пак продължавам да мисля, че някои кинематографични творения се разкриват напълно само на големия екран.
- Като актриса, възприемате ли лицето и тялото си като инструменти? Кой според вас е най-добрият ви коз?
- Най-добрият ми коз е моето любопитство. За останалото, да, лицето и тялото са инструменти за работа… Единственият начин, за да успея да вляза в една роля, е да си присвоя тялото на друг и да се потопя в света около него.
Превод от френски: Галя Дачкова
