Валери Жискар д’Естен: Финансовата глобализация беше грешка

Снимка: АФП, архив

- Г-н президент, каква шеметна бездна има между Франция, която сте управлявали през 70-те г., и днешната Франция от 2016 г.!

- По онова време Франция много страдаше, тя бе преживяла поражението от 1939 г., Окупацията, войните в Индокитай и Алжир, но наистина това не беше същата Франция! Франция преживя криза на управляващите. Някои ѝ причиниха вреди, други я оставиха да се отклони. Към това трябва да прибавим технологичните промени, които тя не беше готова да посрещне. Както и нашествието на консуматорското общество, което навреди на икономиката и на обществото на хиперкомуникацията и разклати умовете. 

- Какви бяха вашите ориентири и убеждения, когато дойдохте на власт?

- Самият аз бях свидетел на последователните нещастия на нашата страна, както и на нейните победи. Бях на десет години по време на социалните вълнения през 1935-1936 г., наблюдавах погрома в Оверн през 1940-а, след това преживях чудатостите на Четвъртата република и най-вече забележителното възстановяване, дело на генерал Дьо Гол. Исках да продължа това възстановяване. Исках Франция да бъде средноголяма нация за пример в света.

- Средноголяма нация, ето голямата промяна спрямо онова, което е било преди вас. Вие действахте така, че да говорим като равен с равен с Русия и САЩ…

- Числата са си числа! Аз имам научна основа, познавам демографията. Ние бяхме станали 1 процент от населението на планетата. 

- Но само числата ли са важни? Атина, Рим демографски нямат тежест.

- Имате право! И Франция можеше да послужи за пример, по-скоро като универсален модел, отколкото като размер. Това, което беше важно, бе Франция след 20 години.

- И как си я представяхте?

- Много различно от това, в което се превърна. Мечтаех за силна и спокойна демокрация. Изпитвам някакво отвращение от постоянните изборни и политически фалшификации. Никога не съм си служел с тях. Исках неотслабващ икономически растеж. През моя мандат впрочем ние имахме втория растеж в света след Япония. В крайна сметка, исках една щастлива с изключителното си културно съкровище Франция. Културно съкровище, което според мен е на 1000, а не на 200 г. Само дългата история е интересна.

- Как определяте тази френска идентичност, която според вас е на 1000 г.?

- Тя е съчетание на два компонента: гало-римската същност на юг, която дава логиката и цивилизацията, и германската същност на север и на изток, която внася енергията и решителността. Следователно страна за пример.

- Вие дойдохте на власт в тази древна страна малко преди в света да се надигне неолибералната вълна, която постави началото на цикъла от 80-те и 90-те години.

- Не съвсем. Все още бяхме в края на следвоенната фаза. Тогава ставаше дума за изграждането на Европа. Трябваше да се възстанови свободата на потоците, които войната беше възпряла. Но не е ставало дума икономиката да стане световна! Тази опция не я бях разглеждал. Това беше грешка, която е в основата на икономическите и валутни колебания, които познаваме. Това стана между 1997 и 2005 г., под влияние на Бил Клинтън и американския финансов министър Робърт Рубин. Всичко започна с финансовата глобализация, която даде на банките свободата да правят каквото си искат. Те премахнаха разделението между банковите и спекулативните дейности, определено от Рузвелт. Наложи се недалновидността. 

- Чуваме от критиците на тази финансова глобализация, че повечето от проблемите ни идват от един ваш закон. Прочутият закон от януари 1973 г., който въвеждате като финансов министър и който постановява, че държавата трябва да минава през частните банки, вместо да се финансира директно от френската централна банка. Мнозина смятат, че тук е ключът към проблема. Дори Мишел Рокар смяташе, че тежестта на дълга ни се дължи отчасти на това решение.

- Това беше фундаментална реформа. Тя слагаше край на една улесняваща практика: тази на прякото финансиране от френската централна банка. Беше нужна гъвкавост, но държавата продължаваше да се финансира само от националния пазар. Голямата промяна настъпи, когато френската хазна започна да се финансира извън нашите граници в периода 1990-1995 г. Бях напълно против това и дългът, умножен десетократно, стана до голяма степен международен.  

- Това е икономическото измерение, но онова, което ще се запомни от вашето управление, е либерализацията на нравите: законът “Вейл” за доброволното прекъсване на бременността, пълнолетие на 18 г., развод по взаимно съгласие… и разбира се, законът “Аби” за колежите. Това не са ли закони на левицата?

- Какъв беше моят аргумент? Франция е най-старото общество в Европа (дори и ако повярваме на французите, че тяхното общество е само на 200 г.) и това беше сурово общество. Дьо Гол възстанови независимостта и достойнството на Франция, но той не посегна на обществените структури. Когато аз отидох в Елисейския дворец, те не отговаряха вече на психологията и на нивото на образование на французите. Това, което особено ме шокира, беше крехкото положение на възрастните хора и на хората с увреждания, но също така и на жените. Идеята ми не беше на развращавам обществото, а да въведа в него свободите, които прехвърлят на индивидите избора, който някога беше определян от обществения ред!

Със Симон Вейл 

- Но това е няколко години след Май 68-а. Какво влияние оказа той върху възгледите ви?

- Не одобрявах Май 68-а. Това беше разрушаване на един от основните стълбове на нашето национално съществуване: образованието. Една цивилизация почива върху няколко стълба: религия, образование, справедливост и въоръжени сили. Франция имаше прекрасно образование, основаващо се на разумна дисциплина. Май 68-а разруши този стълб и въведе системна дезорганизация, която повреди връзката учител-ученици. И впоследствие нищо не беше възстановено. Аз, от своя страна, исках колеж за всички, защото като депутат бях забелязал разпределянето на децата от народните класи в една структурно неравностойна система. Но тази реформа беше саботирана. Трябваше да се създаде специфично преподавателско съсловие и да се преразгледат програмите, така че всички млади французи на 16 г. да имат един и същ образователен багаж.

- Законът “Аби” е през 1975 г. Не можехте ли да действате?

- Не, все още бяхме на вълната на Май 68-а. 64 процента от французите смятаха тогава, че това ще започне отново. Аз си казах: “По време на моя седемгодишен мандат няма да има нов Май 68-а”.

- Споменахте преди малко консумарството сред основните ни проблеми. Не е ли неговият зародиш в 70-те г., между появата на голямото разпределяне и развитието на индивидуалните права?

- Проблемът е в приемането на културата на глобализацията: да се въвеждат евтини потребителски стоки, без оглед на качеството или полезността им, за да бъде удовлетворено общественото мнение, въпреки намаляването на растежа. Освен това, за съжаление, има френско културно отслабване, което е много тревожен феномен. 

Днес повечето медии във Франция са леви. Голяма част от образованието също. Тази двойка образование-медии прокарва този дух. По онова време това вече беше така, но в академична форма. Франция беше театър на цивилизационна битка, започнала отпреди Революцията. Поддръжниците на Просвещението, на политическата промяна, бяха много важни в общественото образование, но не по разрушителен начин. Мале и Исак, авторите на прочутия учебник по история, със сигурност бяха хора от левицата, но техният учебник беше обективен. Изопачаването дойде след 68-а. Днес образование и информация са прекалено далеч от точката на френското равновесие. Те теглят в посока, която ни отдалечава от него.

- Друго измерение на вашата равносметка, много актуално днес: имиграцията. През 1976 г. вие вземате решение за събиране на семействата. От дистанцията на времето, добро решение ли беше това?

- Когато аз встъпих в длъжност, имиграцията беше европейска - португалска, испанска. През 1976 г. ние публикувахме декрет, според който трябва да бъдат спазени някои условия, за да се претендира за събиране на семейството (т.е. един имигрант да доведе децата си във Франция - б.а.): въпросният чужденец трябваше да пребивава поне една година във Франция с редовни документи, да разполага със стабилни средства и подходящи жилищни условия. Трябваше също присъствието на неговото семейство да не представлява заплаха нито за обществения ред, нито за общественото здраве. Откъдето и умерената и безпроблема имиграция. През 1981 г. условията за събиране на семейството бяха изоставени, което доведе до масови узаконявания! Ето това е грешката.

Днешната имиграция е много различна. Това е движение на дълбоко дестабилизиране, много слабо анализирано, включително от германците. Трябва да приемем достойно и щедро жертвите на политическо и религиозно потисничество, сред тях аз мисля за източните християни, но с идеята, че те трябва да се върнат в родината си, когато тя се успокои. Съществуват също имигрантите според “обстоятелствата”. За тях трябва да бъде прилагано националното законодателство за имиграцията. Ние смесихме двете. Откъдето и противоречията. Това е любопитен феномен: международните конференции, включително онази от Бурже, не засягат по никакъв начин демографския въпрос, който все пак е основният фактор за дестабилизация чрез образуването на отпадъци, потреблението на енергия, преместванията… Няма нито дума! Така че проблемът с имиграцията ще стои за дълъг период напред. 

- През 90-те г. Сборът на републиката и Съюзът на френската демокрация проповядваха нулева имиграция, без да се възприемат като крайна десница. Какво стана? На идеологическия натиск ли се поддаде десницата?

- Идеологическият натиск не може да се отрече, тъй като понякога имаше бедствени ситуации. Но основният феномен е другаде: това е отхвърлянето на съществуващата политическа система от французите. Това отрицателно отношение създава един влошен образ на френската политика. Дори вие допринасяте малко, вие, които не искате да разгледате нуждата на Европа. Европейските страни са малки, много сходни като начин на живот. Оставайки раздробени, те запазват част от автономността си при вземането на решения, но нямат силата да ги приложат. 

С добрия си приятел, германския канцлер Хелмут Шмит

- Всичко зависи от характера на договора на асоцииране. Европа, такава каквато е днес, съответства ли на вашата мечта?

- Не, разбира се! Но идеята трябва да просъществува. И това е френска идея. Френска идея, която тръгна на зле. Европейското устройство достигна своята зрялост към 1990-1991 г., в момента на Маастрихт, в Съюза с 12 страни членки. Сега те са 28 и се опитват да ги направят 29. Без да е променено нищо в системата за вземане на решения. Мигрантският въпрос няма да бъде решен със заседания на 28-те и използване на принципа “един глас - една държава”! Трябва да се намери моментът, когато беше добре изграден Съюзът, и оттам да се тръгне напред.

- Централният въпрос е този за суверенитета.

- Суверенитетът се нуждае от средства, за да бъде упражняван. Единната валута не лишава от суверенитет, но го девалвира.

- Парите не са ли един от основните елементи на държавния суверенитет?

- Парите се адаптират към нуждите на политиката, а не обратното. Освен това французите са против изоставянето не еврото. Те разбраха, че имаме нужда от нещо по-голямо, което може да има международно измерение. За по-малко от 15 г. еврото стана втората най-използвана валута в света.

- Но това се случи зад гърба на народите, задължавайки ги да прегласуват, когато те казаха “не” на въвеждането на еврото. Това е въпрос на демокрация.

- Това е така. От тази гледна точка ние се излъгахме. Вземете за пример избирането на Европейския парламент с всеобщо гласуване, решено през 1976 г.: ние вярвахме, че този парламент ще бъде демократичният израз на волята на народите. Но това не се оказа така. Членството не се носи във въздуха като пеперуда. Това е присъединяване към един проект. Какво опорочи проекта? Институциите в Брюксел, Парламентът и Комисията, които се опитаха да си присвоят властта в своя полза. Неведнъж не е било взимано решение, защото въпросът не е в европейските компетенции.

- Това не е от вчера. Чрез решението по делото “Коста” през 1964 г. Европейският съд постановява, че правото на общността има превес над националното право.

- Трябваше да се придържаме към силните текстове като Договора от Маастрихт. Вместо това искахме да засилим безкрайно компетенциите и позволихме да се развие европейска администрация, която надхвърля нуждите. Как може да бъде оправдан фактът, че регламентацията за малките реки на наша територия вече е компетентност на ЕС? Това е гротескно! Във всички големи федерални държави това остава в правомощията на местните власти.

- Да обобщим: вие сте искали една Франция, интегрирана в по-голямо пространство, но сигурна в своята история и култура. Защо се наруши равновесието?

- Защото основополагащият принцип бе отслабен от самите французи. Ядрото на проблема трябва да се търси в образователната система. Спасението може да се търси само в масово усилие в тази посока. 

- Как си обяснявате, че десницата и левицата провеждаха една и съща политика в образованието от 40 г. насам?

- Заради страха от ученически стачки! Френската власт е слаба. Срещу малка група демонстранти имаме начини да реагираме. Срещу ученици, подтиквани от учителите, нищо не можем да направим. Това е причината, поради която реформите бяха изоставени.

Елисейският дворец, 21 май 1981 г., предаването на властта между Валери Жискар д'Естен и Франсоа Митеран

- Няма ли също така в десницата едно модернистко-утилитаристко изкушение, което се присъединява към лявата, модернистко-егалитаристка идеология?

- Несъмнено донякъде. Но по-скоро си мисля за последиците от политическите речи, които не отговарят на онова, което хората преживяват. Французите усещат това и гласуват по съответния начин. Ако едно умерено политическо предложение им покаже, че Франция може да се справи и да стане модерно, конкурентно общество, те биха го подкрепили. Французите са лишени от своето минало, а няма проект за бъдещето. Забележителното в днешните лидери - което е уникален случай, който заслужава да бъде показан на изложба зад витрина - е, че те нямат никаква визия за бъдещето.

Гласуването в началото на нашия републикански период се състоеше в това да се изберат възможно най-добрите решения за една група; сега търсим задоволяване на личните потребности. Искаме да бъдем щастливи изолирано, каквато и да е цената, която налагаме на другите.

- Този индивидуализъм, който може да бъде наречен либертариански, не е ли следствие на регулирането на пазара, основа на икономическия либерализъм? Това е прочутата “либерално-либертарианска революция”, скъпа на Серж Жюли.

- Не мисля. Това, което смути французите, е индустриалната революция, която беше едновременно блестяща, но тежка за работниците. Вината на управляващата класа по онова време е, че позволи да се развие идеята, че приоритет е подобряването на производството, без значение на съдбата на работниците. Тази ситуация се промени, но рефлексът остана. 

- Как ще излезем от това положение?

- Франция е една от страните, създали най-много културни и интелектуални произведения. Преминаваме през един не толкова блестящ период, но това не е фатално. Ако възстановим образователната система и насърчим развитието на личността, ще излезем от стагнацията. Интересувам се най-вече от избора на следващия министър на образованието. Той трябва да бъде избран извън системата и назначен за пет години. И новото поколение, онова, което е под 25 г., ми се струва, че има повече способности и креативност от предишните. 

- Мислите ли, че са по-способни да се справят с насилието в света?

- Бъдещето ще бъде сложно. Този прилив на насилие ще продължи. В това отношение изборите в САЩ са по-важни от нашите и те дават тревожни сигнали. Унищожаването на “Ислямска държава” ще отнеме време и няма да бъде достатъчно, за да промени начина на мислене на някои жители на Близкия изток и Африка.

- А във Франция?

- Във Франция проблемът е рискът от загуба на идентичност и промяна на начина на живот. За френското общество рискът е по-голям от разпадане, отколкото от насилие. 

- Имате ли някакви съжаления?

-  Не. Освен едно, много голямо: че нямах време през моя седемгодишен мандат да завърша започната работа. Имах още проекти. Исках да отбележа два големи напредъка: образованието и продължаване на технологичните иновации. Исках да станем световната Силиконова долина. Имахме средствата за това. Имахме инженери, които бяха най-добрите в света! Историческа култура, основана на дълготрайността, и модерна технология на базата на компетентността. 

- Ако трябва да се обобщи в едно изречение?

- Гледайте към бъдещето. 

Превод от френски: Галя Дачкова