- Автор: Пиер Валантен, “Фигаро”
- 12 Дек 2020
- 24516
- 32
- Обединеното кралство - макар и за кратко - и Швеция направиха опит за колективен имунитет, а сега изоставят тази стратегия. Защо е така?
- Колективният имунитет не е стратегия, а научно доказан феномен, като гравитацията. Нито една страна не прие стратегия на колективен имунитет, но каквато и да е използваната стратегия, накрая всички страни ще постигнат колективен имунитет. Целта би трябвало да бъде да се сведе към минимум едновременно на Covid-19 и на косвените смъртни случаи, докато постигнем колективен имунитет. За тази цел, стратегия за целенасочена защита позволява да се защитят по-добре възрастните хора и другите рискови групи, докато младите възрастни се насърчават да живеят почти нормално, за да се избегнат огромните косвени щети, свързани с карантината. Това е като самолет в небето: каквато и стратегия да използват пилотите, гравитацията в крайна сметка ще накара самолета да достигне земята, и целта не е гравитацията, а да го приземят с минимални човешки загуби.
- В Декларацията от Грейт Барингтън от 4 октомври хвалите застъпвате “целенасочена защита” («Focused Protection»), карантина само за най-уязвимите хора. Кои са “високорисковите”?
- Декларацията от Грейт Барингтън препоръчва по-скоро целенасочена защита, отколкото обща карантина. Въпреки че всеки може да се зарази, рискът от смърт е над хиляда пъти по-висок между по-възрастните и по-младите, а за децата Covid-19 e много по-малко опасен от ежегодния грип. Така че ключът е да се защитят по-добре хората над 60 и особено над 70 години.
Например, вместо да бъдат затваряни, обитателите на старческите домове трябва да бъдат по-добре защитени чрез чести тестове на персонала и посетителите и по-малка смяна на персонала. На пенсионерите могат да се доставят покупките и ако не могат да се срещат със своите приятели и роднини навън, техните посетители трябва да бъдат тествани. Ако хората над 60 г. не могат да работят от вкъщи, може да им се предложи кратка отпуска в разгара на предаването на вируса, като се използват пенсионни фондове или фондове за инвалидност.
Освен това, като задържим студентите в университетите и младите възрастни на работа, ще предотвратим преместването им при възрастните родители, което увеличава в този момент броя на домакинствата, в които съжителстват няколко поколения. Допълнителни и по-подробни препоръки за общественото здраве са предоставени на страницата FAQ на Декларацията от Грейт Барингтън. С ваксина ще имаме допълнителен инструмент за защита на на-уязвимите, но добрата защита на възрастните хора не може да чака нейната поява.
- В Декларацията от Грейт Барингтън казвате, че “настоящите политики на карантина водят до опустошителни последици за общественото здраве краткосрочно и дългосрочно”. Какви са най-лошите последици, измерени досега?
- Като учен, натоварен с общественото здраве, мога само да съжалявам за огромните косвени щети, които стратегията на затваряне причини в други здравни области. Да цитираме няколко примера: срив на нивото на детските ваксинации, влошаване на сърдечно-съдовите заболавяния, намаляване на скрининга за рак и влошаване на психичното здраве.
Хиляди деца в развиващите се страни починаха от глад заради карантината. По-пълен списък може да намерите на сайта www.collateralglobal.org. Сред американците на възраст от 26 до 44 г. само 4 процента от смъртните случаи през 2020 г. се дължат на Covid-19. Същевременно се наблюдава свръхсмъртност от 26 процента спрямо предходни години. Това означава, че за всяка смърт от Covid-19 във възрастовата група, има повече от пет други смъртни случаи, дължащи се на косвените щети от стратегията на затваряне. Всичко това е трагично.
- В Декларацията от Грейт Барингтън намеквате, че евентуално бихме могли да постигнем колективен имунитет без масова ваксинация. Какво ви кара да мислите така и колко време би отнело това на повечето западни страни?
- Колективният имунитет може да бъде постигнат чрез естествените заразявания, чрез ваксина или чрез комбинация от двете. Моят колега от Харвардския университет, проф. Марк Липсич, смята, че някои места може би вече са постигнали колективен имунитет. Но ако бяхме следвали стратегия на целенасочена защита от самото начало, тази пандемия вече щеше да е приключила с по-малко жертви.
Колко време ще отнеме това зависи от стратегията, която ще използваме в бъдеще, както и от ефективността и календара на ваксините. За съжаление, колкото по-дълго пандемията се удължава с различни мерки на карантина, толкова по-трудно е да се предпазят високорисковите възрастни хора.
- Има много научни различия относно периода, през който един човек, който е бил заразен с вируса, е имунизиран срещу него, а оценките варират между шест месеца и няколко седмици… Не създава ли това проблем пред колективния имунитет?
- Ако това е така, то би било проблем и за естествените заразявания, и за ваксините, но това не са научно обосновани оценки. Броят на повторните заразявания с Covid-19 е незначителен, така че ние знаем, че съществува силен имунитет, както при другите коронавируси. Това, което все още не знаем, е дали имунитетът е през целия живот и каква е степента на кръстосания имунитет с други коронавируси.
- Съществуват и значителни разногласия какъв трябва да е точният процент на заразените с вируса лица в една страна, за да се постигне колективен имунитет. На какъв процент го оценявате?
- Невъзможно е да се знае и нито един достоен за уважение епидемиолог не би дал точна цифра. Това зависи също от използваната стратегия за борба срещу пандемията. Ако младите с широки професионални и социални контакти са заразени, то процентът е много по-слаб, отколкото ако са заразени по-възрастните и живеещи уединено хора. Той варира също така географски, като в градските райони е необходим по-висок процент в сравнение със селските райони.
- Публикувахте Декларацията от Грейт Барингтън преди почти два месеца. Каква беше реакцията на медицинските експерти, на политическите лидери и на широката общественост?
- Имаше невероятно положителен отговор от страна на много колеги учени и медицински специалисти по целия свят. Това са хора, които виждат всекидневно негативните последствия от стратегията на карантината. Обществеността също реагира много положително. В замяна на това, политиците и медиите от англоговорящия свят реагираха по-скоро отрицателно, въпреки че критиките бяха по-скоро повърхностни и неоснователни по същество.
Превод от френски: Галя Дачкова
