- Автор: Георги Василев, основател на Философския клуб
- 10 Sep 2020
- 318
- 22
Първа мантра:
- „БЪЛГАРИТЕ СА ЕГОИСТИЧНИ ИНДИВИДУАЛИСТИ И СОЦИАЛНО ПАСИВНИ“
Една от най-сериозните грешки на всеки рационален опит за теоретизиране е да се правят генерални обобщения от частна извадка данни. Гъската си мислела, че няма по-прекрасен и щастлив живот от нейния, защото всеки ден в продължение на месеци й поднасяли храна. Докато един ден ….
Всъщност нашето поведение зависи от обстоятелствата, в които сме поставени. И това е валидно за всеки човешки индивид, независимо от национална принадлежност, културна идентификация, или раса. Робин Дънбар, водещият експерт по еволюционна психология излага безупречна аргументация, демонстрираща как езикът, религията и културата са тези мощни средства възникнали в процеса на социализацията на индивидите, които гарантират по-ефективното оцеляване на всеки един индивид пред предизвикателствата на външния свят.
И българите не са изключение в този свят и ревностно съхраняват и се придържат към своите език, култура и религия. Защото историческият опит им е доказал, че тяхната езикова, културна и религиозна интеграция е помагала и помага да оцеляват. Естествено, историята не стои на едно място, обществото се развива, а с него и формите на интеграция и социализация.
Проф. Атанас Атанасов, изтъкнатият български генетик, обръща внимание в своите изказвания, че способността към адаптация е заложена много дълбоко, в самите човешките гени. В зависимост от външните обстоятелства и с цел съхранение на индивида, се включват или изключват определени гени, или тяхното действие се модифицира и адаптира към промените в околната среда.
Това всъщност, което се повтаря като мантра за социалната, дори в някои твърдения квалифицирана като „робска“ пасивност на българите, е теза в заявленията на претенциозни, но не дотам образовани пишещи люде. Самата тяхна епистоларна активност е вече доказателство за противното – че не всички българи са пасивни пред решението на обществените дела.
Това, което всъщност предизвиква раздразнение е чувството, че българското общество не реагира спонтанно при първо поискване на всяка едно вредно, глупаво, или незаконно действие, или бездействие на функционерите на държавната власт. Или по-скоро не реагира така, както тези пишещи люде считат за правилно българските граждани да реагират.
Само че причините да не се случва това, което се иска, не са една и две:
– Ако използваме методите на теорията на информацията, за да има адекватна реакция трябва да има адекватен, пълен и своевременен достъп до информация. Дори и повърхностния анализ на българската медийна среда предоставя множество примери, че има сериозен проблем с правото на гражданите на имат такъв адекватен, пълен и своевременен достъп до информация. Медийното финансиране е проектирано така, че възнаграждението идва от реклама и ПР поръчки. Съответно това детерминира и мотивацията на заетите в медийната индустрия, да изкривяват информационния поток в посока към това, което винаги привлича вниманието – секс, скандал и ужас, или към изпълнението на пропагандни поръчки.
Трудно можем да обвиним целокупния български народ в замислянето и поддържането на тези медийни конструкции. Напротив, отговорността е индивидуална и лесно проследима, и тя води към шефовете на съответните институции, които имат дори законовата отговорност да предлагат решения за подобряване на медийно-информационната среда, да реализират такива решения и да осигуряват анализ и обратна връзка. В случая, това са председателят на СЕМ, министър-председателят и президентът. Те не си вършат работата, не народа!
– Дори и да има достъп до необходимата информация, това също не е достатъчно. Необходим е и ефективен метод за обработка на тази информация. На алгоритъм, както казват математиците или информатиците. На ниво общество, алгоритъмът се осигурява от културата и образованието. Колкото по- ниска е културата, тоест репертоарът от историческа памет за минали проблеми/решения, толкова по-малка е вероятността от полезна реакция.
Американската писателка Анаис Нин знаменателно беше казала, че „ние не виждаме нещата, такива каквито са, ние ги виждаме такива, каквито сме!“ И като имаме предвид, че културата се насажда чрез образованието, една зле организирана и управлявана образователна система възпроизвежда това, заради което се вайкат оплаквачите на българския народ – масова простотия, примитивизъм, социална апатия.
Прехвърлянето на вината за това състояние върху българското общество не е нищо друго освен отлично усвоения похват на отвличане на вниманието от истинските виновници, които отново са лесно разпознаваеми – шефовете на министерството на образованието, на министерството на културата, на техния шеф, министър-председателя и на президента като върховния морален коректив. Когато те не искат, или просто не могат да си изпълняват функциите, страда цялото общество.
– Нобеловият лауреат Хърбърт Саймон използва понятието „ограничена рационалност“ (bounded rationality), за да опише състоянието на ограничени възможности, които има отделния индивид в процеса на вземане на решения. Процесът на вземане на решения се ограничава не само от липсата на достоверна информация или на индивидуалните познания за обработка на информацията, но също така и от нещо така просто като ограничеността на времето, с което разполагаме.
Владимир Илич Ленин имаше мечтата да научи всяка домакиня да взема държавнически решения, но така и не успя. Няма как да мислиш каква да е цената на тока от ВЕИ, когато мъжът ти те чака за вечерята, а децата са се скарали за играчките си. Колкото и да не ни е приятно, няма как да минем без разделение на труда и в тази важна за всеки един от нас сфера – вземането на политически решения.
Без професионални политици не може. Въпросът е как да стане така, че те да не бъдат като нас, а напротив – да са по-информирани, по-умни и по-посветени на обществените дела. Въпросът е напълно легитимен, защото ние заделяме част от нашите доходи във вид на данъци, за да избираме и издържаме тази професия. Въпросът е дважди по-легитимен, особено когато са налице масово невежество, широко разпространена мизерия, икономически застой, социално неравенство, корупция, несигурност, дупки по улиците, и явно недоволство, че сме уж в Европа, ама не съвсем.
Тук предчувствам справедливия до болка въпрос: нали обществото, тоест ние си ги избираме? Кой ни е виновен? Само че, наистина ли си ги избираме сами? Не е ли това по-скоро хвърляне на масата на претоплена манджа с подтекста: изборът е твой, или яж какво има, или си стой гладен! Истинският свободен избор предполага не само правото на избор, но и предоставянето на възможностите за избор. Към възможностите за избор принадлежат и правото на достоверна информация, и правото на висока култура и образование, и правото на институционална уредба, чрез които сме в състояние да преодолеем нашата човешка „ограничена рационалност“.
Дотук нищо ново в изводите. Политиците са виновни! Не обществото, не българският народ, дори не и циганите! Това е така, без съмнение.
И все пак, има ли задачата решение? Моят отговор е, че решение има. Само че то не е едно, по простата причина, че решението на обществените дела е уравнение с неограничено число променливи и неизвестни.
Решението не идва и с някаква обективна предопределеност, както ни демонстрира историята. Обществата възникват, развиват се, изчезват. Други се появяват в друга конфигурация, с други цели и степен на развитие.
Истинският въпрос за мен е не дали, а кога и кой от българите ще посвети своя талант, знание, енергия и емпатия да убеди невярващите и да организира демотивираните за един победен марш към позитивна промяна. Новият Левски на новото българско общество в комплексния днешен свят, пълен с толкова рискове, но и с толкова възможности и далечни хоризонти!
*В следващите есета, ще разгледам и другите четири често повтаряни трафарента:
– „Демокрацията е висшата форма на държавна власт“
– „Нищо не зависи от нас“
– „Държавата само пречи“
– „Пазарът решава всичко“
Текстът е публикуван в сайта http://philosophyclub.bg
Сайтът „Философският клуб“ - http://philosophyclub.bg/ - е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа, която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединени около идеята за единство на мисълта и действието, в помощ на едно по-добро държавно управление в 21 век.
