- От изказването на Еманюел Макрон пред Европейския парламент ще запомним първо злобните атаки на няколко френски депутати, сред които Яник Жадо и Жордан Бардела. Неизбежно ли беше това?
- Опитвам се, доколкото е възможно, да не допринасям за заблудите на тази президентска кампания, за която най-малкото, което мога да кажа, е, че засега не е на висотата на залога. Но има граници, които всеки трябва да си наложи да не прекрачва. Пред Европейския парламент бяха прекрачени граници и аз, като французин, се срамувам от това. Това излагане на показ на нашите политически караници, тези политически нападки пред представителите на целия Европейски съюз, които превръщат последните в арбитри на нашия публичен живот, бяха непристойни, недостойни за нашата демокрация. Всеки един, независимо от амбициите си, би трябвало да си наложи дълга да не принизява образа на Франция на световната сцена.
Но президентът на републиката също е отговорен. Това, че прие френското председателство на Евросъюза да съвпадне с календара на президентската кампания, беше не грешка, а прегрешение, чийто почти неизбежни последици едва започваме да виждаме: то нарушава най-важната демократична среща в нашия политически дневен ред и отслабва френското председателство на Европа. Мъдростта, усетът за държавност и дори грижата за общия европейски интерес трябваше да накарат Франция да отложи своето ротационно председателство, сменяйки мястото си с това на някоя друга държава членка.
- По същество държавният глава предложи стратегическо превъоръжаване на Европа, което ще изисква Европа на отбраната и диалог с Русия. Какво мислите за това?
- Това е по-скоро обезпокоително, отколкото успокоително. Отбраната, както обясняваше Малро, е преди всичко желанието да се отбраняваш. В Европа обаче, освен Франция, няма голямо желание за отбрана, особено откакто Великобритания напусна. Дори само защото мнозина предпочитат да поверят съдбата си на САЩ и НАТО, макар и да се появяват съмнения относно силата на американския ангажимент. Сборът от доброволния отказ и безсилието няма да ни направи по-силни, а по-слаби. Къде беше Европа на отбраната, като обща воля, когато турските кораби навлязоха в гръцки териториална води?
Да очертаем нашите политики на отбрана, да, но защо? Актуализирането на стария проект за Европейска общност за отбрана (CED), отхвърлен през 1954 г., би било пагубно за нашата национална отбрана и няма да направи Европа по-силна. Проблемът е, че проектът остава неопределен и че - както често се случва с европейското изграждане - рискът е да поставим пръста си на фатална предавка, която да ни отведе до точка, където никой не е имал намерение да отива в началото.
Що се отнася до Русия, това е решаващ въпрос, по който европейците са дълбоко разделени. И тук, зад големите думи, трябва да внимаваме да не ни поведат натам, където никой не би искал да отива, т.е. в крайна сметка да тласнем Русия в обятията на Китай.
- Еманюел Макрон възнамерява да инициира реформа на Шенгенското пространство. Вярвате ли в това?
- Приоритетът е първо да си върнем контрола върху нашите собствени граници, което изисква свободното движение вече да не се смята за абсолютен принцип. Изглежда обаче, че идеята е да се разчита напълно на контрола по външните граници на Евросъюза, за да запазим на всяка цена свободното движение между страните членки.
Ако се върви докрай по тази логика, вместо да ѝ се поставят граници, ще се случи точно обратното на това, което трябва да направим, за да запазим контрола над нашата съдба и миграционните потоци. Тук отново логиката на предавката е опасна.
- Макрон се представи като защитник на правовата държава и изрази желание хартата на основните права на ЕС да бъде “актуализирана, за да бъде по-изрична относно признаването на правото на аборт или за защита на околната среда”. Какво мислите за това?
- Пак предавка. Прокламираме красиви и велики принципи, а после съдилищата правят каквото си искат с тях. Това е заблуда, подтиквана от всички онези, които искат да изграждат демокрация чрез правото, вместо да изграждат правото чрез демокрация. Ако продължим така, скоро ще можем да премахнем изборите, от които вече няма да има никаква полза: Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека ще имат почти цялата законодателна власт. Всичко това не е нито обмислено, нито сериозно, нито отговорно с оглед на дълбоката криза на нашите демокрации.
- Как оценявате като цяло програмата на френското председателство на ЕС?
- Като стремглаво препускане във всички заблуди на европейското строителство през последните десетилетия. Те са подкрепени, ако не и предполагаеми, от идеята, че Европа трябва да премине към федерализъм, ако все още иска да тежи на световната сцена, докато това е най-сигурният начин да отслабим нашия континет. Европейска демокрация и суверенитет не се градят от нулата по милостта на върховенството на закона, защото не се създава от нулата европейски народ, който има съзнанието на народ. За пореден път радетелите на този проект разчитат на логиката на юридическите, икономическите, политическите механизми, които да поведат Европа в посоки, които народите не са утвърдили.
В тази изкуствена конструкция срещу историята, културата, географията, бих искал специално да спомена проекта за съставяне на официална комисия от официални историци, за да напишат официалната история на тази изкуствена Европа, за която явно мечтае президентът на републиката. Кой говори постоянно за тоталитарна опасност? Тоталитарната опасност започва с полицията на мисълта, с официалната история, официалната наука, официалната култура. Тези хора знаят ли какво правят?
Превод от френски: Галя Дачкова