- Автор: БГНЕС
- 19 Дек 2022
- 547
- 3
Министерството на икономиката и индустрията не разполага с пълна информация за изплатените компенсации заради високите цени електроенергията, тъй като мярката се администрира от Министерството енергетиката.
Така министърът на икономиката Никола Стоянов коментира какъв е ефектът върху икономиката от отпуснатите над 10 млрд. лв. компенсации за електрическа енергия, предаде репортер на БГНЕС.
„Безспорно мярката има важно значение за запазване конкурентоспособността на българските предприятия и ограничаване последствията от рязкото повишаване на цените на електроенергията“, посочва икономическият министър.
Той отбелязва, че в сравнение с 2020 г., когато икономиката беше повлияна само от здравната криза, през настоящата година, върху нея оказа значително влияние и военният конфликт в Украйна, който е дал негативни ефекти и в глобален план.
Ето основните индикатори на икономиката ни през последните години с фокус развитието й след започването на конфликта в Украйна и съответно въвеждането на компенсации за бизнеса.
Брутен вътрешен продукт
От 2010 г. БВП отчита устойчив ръст, като изключение правят 2013 г., когато икономиката отчита незначителен спад и 2020 г., когато спадът вследствие на здравната криза е по-сериозен, или 4.0%.
„Като цяло през периода, годишният ръст на българската икономика е в диапазона 1.0%-4.0%, което е индикатор за устойчивост и предвидимост на икономическата среда в страната“, отбелязват от икономическото ведомство.
През 2021 г. икономиката започна да преодолява последствията от коронакризата и БВП се възстанови с 7.6% на годишна база.
През първото и второто тримесечие на 2022 г. икономиката продължи своето възстановяване и БВП отчете увеличение съответно с 5.2% и 4.6% на годишна база, Икономическият ръст през третото тримесечие на 2022 г. бе З. 3%, като за сравнение средният ръст на БВП за ЕС27 за същия период бе 2,4%,
Според есенната макроикономическа прогноза 2022 г. на Министерство на финансите, ръстът на БВП през 2022 г, ще бъде 2.9%, а през 2023 г, 1,6%. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2022 г, е дори по-оптимистична и предвижда ръст на българската икономика през 2022 г. с 3.1%.
Безработица
По отношение на социално-икономическата обстановка, преди настъпването на здравната криза се наблюдаваше положителна тенденция на пазара на труда. Кризата, предизвикана от коронавируса оказа влияние, изразено в покачване на безработицата в страната през 2020 г. до 6.7%, но след премахване на ограничителните мерки този показател започна да спада.
В края на 2021 г. безработицата спална до а по последни данни през октомври 2022 г, този показател намаля до 4.3%.
Според Есенната прогноза на МФ, безработицата в страната през тази година ще достигне 4.6%, а през следващата 4.5%. Имайки предвид отчетените до момента има голяма вероятност тази прогноза да се окаже песимистична и безработицата да бъде на по-ниски нива.
Инфлация
Интензивността на инфлационните процеси през последните години беше повлияна от икономическите процеси в национален и международен план,
Кризата в резултат на COVID-19 доведе до понижена инфлация, която през 2020 г. бе само 1.7%, но вследствие започналото икономическо възстановяване през 2021 г. инфлацията достигна 3,3%.
Военният конфликт в Украйна повлия на повишение на инфлацията в глобален план, като „България не остана изключение в това отношение. От началото на 2022 г. се отчита тенденция на постепенно засилване на инфлационните процеси. От 9,2% през януари 2022 г., през септември индексът на потребителските цени нарасна на годишна база с 18,7%. Това бе и едно от основните предизвикателства през служебното правителство като след всички предприети действия в два поредни месеца наблюдаваме намаление на този показател“, заявяват от икономическото министерство.
През октомври този показател отчете намаление от 17.6%, а през годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г, е 16.9%.
Според последната макроикономическа прогноза на МФ, през тази година средногодишната инфлация ще достигне 12.7%, но ще намалее до 6.4% през следващата година.
Промишленост
През 2020 г. в резултат на кризата с COVIO-19 индексът на промишленото производство намаля с 6.2% на годишна база. През 2021 г. промишленото производство се възстановява с 9.2% спрямо предходната година.
От началото на 2022 г. се отчита ръст на индекса на промишленото производство, като средно месечният ръст на индекса за периода януари-октомври 2022 г. е 15,8% на годишна база, Характерно е, че от юли ръстът на индекса на индустриалното производство е намаляващ. От 18% ръст на индекса на годишна база през юли 2022 г., през октомври този показател расте само с 5.7%. Този процес не е неочакван, поради естественото насищане на пазарите.
Въпреки нарушените вериги на доставки, през октомври 2022 г. индексът на индустриалното производство достигна 125,9% при база 2015 г.
От началото на 2022 г. ръстът на индекса в преработващата промишленост е стабилен и за периода януари-октомври средно месечният ръст на индекса е 14,7% на годишна база. Максимален месечен ръст е отчетен през май 2022 г., когато индексът в преработващата промишленост нараства с 21.5% на годишна база, а ръстът му през октомври 2022 г. е 14.2%.
Преки чуждестранни инвестиции
През 2020 г, преките чуждестранни инвестиции в България бележат ръст, когато достигат 2 975.6 млн. евро или 4.8% от БВП. През 2021 г. в страната са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 1 205.4 млн. евро, което е 1.7 % от БВП на страната.
Въпреки настоящата международна криза от началото на 2022 г., за периода януари-септември 2022 г. преките инвестиции в страната са на стойност 1 468.7 млн. евро или 1.9% от БВП.
Източник: БГНЕС
