- Автор: "24 часа"
- 13 Фев 2025
- 2294
- 17
През 2024-а 40% от новодошлите си тръгнали преди третия месец
Чуждите специалисти с разрешение за работа са доста малко
През 2024 г. за първи път от пандемията насам броят на гастарбайтерите от трети страни, които се трудят в България, премина границата от 10 хиляди.
10 403 жители от държави извън Европейския съюз са започнали работа у нас миналата година според Агенцията по заетостта. Заради нови облекчения и увеличаващите се доходи у нас
България става все по-привлекателна за чужденци извън ЕС.
Въпреки това обаче, погледнато през годините, вносът на работниците не се е увеличил драстично. Преди пандемията - през 2019 г., сме внесли 11 443 сезонни работници. Заради COVID ограниченията година по-късно вече бяха само 5268.
През следващите години темпът отново започва да нараства и през миналата година стига 10 403. (Виж инфографиката.)
В рекордната 2019-а от Украйна са внесени 1624 работници, следва Молдова с 250, Северна Македония със 111, Туркменистан с 64 и Киргизката република – 43.
Днес топ 5 изглежда така: Киргизка република – 2709, Узбекистан – 2151, Непал –1328, Молдова-1043, и Турция - 1003.
Днес подреждането е почти същото с разликата, че цифрите са далеч по-внушителни.
Бизнесът обаче продължава да изпитва все по-голям глад за кадри, като недостигът стига до внушителните 250 000 служители за почти всички сектори на икономиката ни. Това се дължи най-вече на застаряването на населението и рекордно ниската безработица у нас, която през декември м.г. за първи път падна под 150 хил. души.
Твърде е възможно цифрите на Агенцията по заетостта за вноса на работници да не са съвсем точни, защото разрешенията за сезонен работник и за преместване на човек по вътрешнокорпоративен трансфер вече се издават от дирекция “Миграция”. И на практика достъпът до пазара на труда се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Писменото становище е относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда.
Синдикатът КНСБ например оспорва данните на Агенцията по заетостта и твърди, че е преброил над 36 хиляди работещи у нас от трети страни, само че няма как да докаже това.
От началото на годината Агенцията по заетостта е обработила над 150 заявления за краткосрочна заетост до 90 дни и е регистрирала заетостта на над 1200 души от трети държави. Обикновено сега е сезонът, в който наемането на нови работници започва и с наближаването на лятото бройката винаги се увеличава многократно.
Не се променя засега тенденцията кадрите, които внасяме, да са предимно персонал за хотели и ресторанти.
Затова логично сезонната заетост на чужденци е най-търсена в Бургас, Слънчев бряг, Варна, Албена, Златни пясъци, Несебър, Созопол, София, Банско, Боровец и др.
В тази връзка Агенцията по заетостта напомня за новата електронна услуга, която предоставя чрез Платформа за производство за издаване на разрешителни за работа на чужденци (ППИР). Чрез нея регистрацията на сезонна заетост до 90 дни за чужденци е улеснена и може да бъде извършена не само на хартия, но и по електронен път.
Тя се намира на адрес https://workinbulgaria.egov.bg.
Лошото е, че през миналата година повече от 40% от чужденците с разрешение да работят у нас са напуснали България преди третия месец и отиват в Западна Европа. Това бяха предимно работници от Индия и Шри Ланка. Случаите на оплаквания предимно на хотелиери не бяха един или два.
Засега обаче няма как да се противодейства ефективно на това явление. В един от случаите току-що дошли шриланкийци в един хотел бяха зарязали всичко, включително и издадените им документи за работа в хотела, и просто са заминали нанякъде.
Със синя карта, която е предназначена за внос на специалисти, а не на общи работници, все още идват твърде малко хора – само 492 карти са издадени от края на юли до 31 декември 2024 година.
През 2023 г. това право бяха получили 955 граждани, като общо издадените положителни становища от агенцията са 1195 става ясно от отговор на социалния министър Борислав Гуцанов до депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров.
Най-много специалисти продължаваме да внасяме от Русия – 486, следват Беларус и Турция с по 79, Украйна с 52, Куба с 44, Индия с 36, Сърбия с 15, Тунис с 14, Филипините с 11 и др.
Привличането на висококвалифицирани работници от трети страни както и задържането им на българския пазар на труда, от една страна, зависи от улесняването на достъпа чрез законодателни мерки, но от друга – от инициативата на българските работодатели да създават работни места с условия на труд, конкурентни на останалите държави в ЕС, пише министърът в отговора си.https://admin.glasove.com/news/create
В строителството са предимно от Турция, шивашките цехове наемат чак от Индия
В строителството у нас най-голяма е групата на чуждестранните работници от Турция, докато в шивашката ни промишленост вече са принудени да наемат служители от най-далечните страни - Индия и Шри Ланка, което са избягвали доскоро заради големите транспортни разходи.
Обикновено нашите работодатели наемат групи от по 10, 20 дори по 50 човека. Законовото ограничение е, че една фирма не може да има повече от 35% служители от трети страни извън Европейския съюз. Например, ако през 2024 г. една фирма е имала средно 100 работници, то през 2025 г. тя има право да наеме максимум 35 души от страни извън ЕС. Заплащането на тези служители трябва да е същото като на българите.
В туризма, където са най-многобройните работещи от трети страни, започват подготовката за внос на работници за летния сезон още през зимата, тъй като процедурите траят доста дълго, най-малко 2-3 месеца. Опитът от 2018-2019 г. показа на хотелиерите и ресторантьорите, че няма как да отлагат тази работа чак за април-май, когато обикновено наемат българските си служители. Защото персоналът им трябва още в началото на юни и ако кандидатстват късно, сезонът може да се е преполовил, докато намерят кой да работи.
Освен това в туризма продължават да настояват разрешителните за сезонни работници да са по-дълги от сегашните 90 дни, защото това е продължителността на целия активен летен сезон, а трябва все пак да има и период на адаптация и обучение преди това. В много от курортите биха искали персоналът от далечните държави да стои поне до средата и дори до края на септември.
Изнточник: "24 часа"
