Германия, Франция и още девет държави искат край на ветото във външната политика на ЕС

Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Испания и Швеция настояват в писмо до ръководителката на европейската дипломация Кая Калас да се проучи идеята за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство при взимане на решения в ЕС за външната политика.

Групата от 11 държави от Европейския съюз иска край на "обструктивните" вета, твърдейки, че принципът на лоялно сътрудничество трябва да има предимство.

"Културата на консенсус в Съюза е важен източник на неговата легитимност. Затова ние продължаваме да се стремим към консенсус, където е възможно", се казва в писмото - видяно от Euronews  - Но трябва също така да гарантираме, че тази култура на консенсус насърчава общите действия, а не ги предотвратява - в противен случай ще имаме легитимност, но нямаме сила."

"Външните действия на ЕС са изправени пред фундаментално променен пейзаж, оформен от стратегическа конкуренция, нарастваща нестабилност и опити за подкопаване на международния ред, основан на правила - пише още в документа, изпратен и до държавите членки, които не са го подписали - В тази среда способността на Съюза да защитава своите ценности и интереси зависи от това дали може да мобилизира бързо и ефективно колективната си политическа, икономическа и дипломатическа тежест."

Съгласно правилата на ЕС външната политика се регулира стриктно с единодушие, което означава, че една-единствена държава може по всяко време да върже ръцете на останалите 26 членки.

Този модел се повтаряше многократно по време на 16-годишния мандат на унгарския премиер Виктор Орбан. Преди да загуби властта през април, Орбан редовно възмущаваше колегите си, като използваше правото си на вето, за да изтръгне отстъпки и да прокара интересите си, отбелязва "Евронюз". По-рано тази година той предизвика безпрецедентна криза, когато внезапно блокира заем от 90 милиарда евро за Украйна, лично договорен от лидерите на ЕС, заради несвързан спор с Киев, свързан с нефтопровода "Дружба".

Въз основа на поуките, извлечени от годините на Орбан, подписалите излагат пет принципа, които според тях трябва да ръководят и подобряват общата външна политика на блока: поддържане принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност; увеличаване използването на конструктивни въздържания за замяна на ветото; въздържане от свързване на решенията във външната политика с "съществено несвързани" въпроси; проучване възможностите в договорите на ЕС за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство; предоставяне на "обосновани важни причини" за блокиране на подобен ход.

"Правната рамка за всичките пет принципа вече е налице. Единствено от нас зависи да ги приложим на практика и по този начин да напреднем във външната си политика", се казва в писмото.

Идеята за активиране на т. нар. "клауза за преход" по член 31 за преминаване от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство е дългогодишен дебат в Брюксел, който придоби известност след войната на Русия срещу Украйна. Преминаването може да се извърши за всеки отделен случай, а не като цяло.

Поддръжниците твърдят, че това би ускорило вземането на решения и би избегнало ненужни вета, докато противниците твърдят, че би подкопало демократичната легитимност. Малките държави членки смятат ветото за полезен инструмент в краен случай за защита на своите възгледи и интереси срещу тежестта на по-големите членове. Нито една от балтийските страни не се е присъединила към инициативата.

"Клаузата за преход" е описана като Парадокс, защото преминаването от единодушие към квалифицирано мнозинство само по себе си би изисквало единодушие, което означава, че противниците със сигурност биха спечелили битката. Съвместното писмо призовава за "смислени" консултации за разрешаване на потенциален спор и постигане на компромис.

Натискът за реформа на външната политика на ЕС набра скорост след поражението на Орбан, което мнозина виждат като безценен прозорец от възможности, който може да бъде затворен, ако Марин льо Пен - убеден евроскептик, спечели френските президентски избори догодина.

Германия и Франция предложиха план, който би засилил ролята на върховния представител Кая Калас, но би я поставил под прякото ръководство на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Източник: dnes.dir.bg