- 12 Ное 2026
- 1337
- 0
Автор: maritime.bg
Ударите с дронове по търговски кораби край България и Румъния целят да отклонят товари и поръчки за кораборемонт от българското Черноморие. Говоренето за „блокада“ помага на тази цел, защото стига до застрахователите и корабособствениците в Лондон и Хамбург. Това казва в интервю за Maritime.bg Борислав Гуцанов, варненец, възпитаник на Висшето военноморско училище и доктор по военно-политически проблеми на сигурността.
Според него пристанищата във Варна и Бургас продължават да отчитат ръст на трафика, а щетите вече се виждат в кораборемонта. По предварителни данни на бранша през октомври са отменени договори за ремонт на девет кораба на обща стойност над 4,2 млн. евро.
- Г-н Гуцанов, безопасно ли е днес Черно море?
- Нека започна с това, което рядко се казва на глас: българската акватория е охранявана така, както не е била от десетилетия. Военноморските сили, Гранична полиция, Морска администрация, наблюдението от въздуха, сътрудничеството с Румъния и Турция по линия на противоминната група и съвместния мониторинг – всичко това работи всеки ден, денонощно. Държавата е вдигнала нивото на защита и го държи. Това не означава, че рискът е нула – в морето, в което от години тече война, нула няма. Но означава, че екипажите на корабите, които влизат и излизат от Варна и Бургас, не са оставени сами.
- В началото на октомври обаче кораби бяха ударени в нашата изключителна икономическа зона. Не е ли това доказателство, че тази защита не стига?
- Това е доказателство, че войната се опитва да се пренесе на запад. Ударите край нашите и румънските брегове не бяха случайни. Те целят да покажат, че никой не е недосегаем, и да предизвикат точно реакцията, която виждаме: нервност, политически спорове, бягство на клиенти. Важно е да правим разлика между изключителната икономическа зона и териториалните води и пристанищата. Самите международни застрахователи от Joint War Committee изключиха българските териториални води от зоната на военен риск – това е професионална оценка, а не политическо успокоение.
- Какво според вас целят тези атаки?
- Дестабилизация. Не военна победа – с удар по празен търговски кораб в нашата икономическа зона никой не печели война. Целта е да се разклати доверието: на корабособственика, на застрахователя, на инвеститора, на обикновения човек във Варна. Ако корабособственикът реши, че е по-спокойно и евтино да ремонтира кораба си другаде, ако товародателят пренасочи стоката си през друго пристанище – целта е постигната, без нито един следващ дрон. Затова казвам, че най-силният отговор е спокойствието и работещата държава.
- Говорите за страх. Не е ли нормално хората да се страхуват?
- Нормално е, разбира се. Но има разлика между разумната предпазливост и ескалацията, която сами произвеждаме. Когато всяка вечер по телевизията се говори за „блокада на Черноморието“, за „зона на война“, когато политици си правят пиар върху всеки инцидент – това се чува и в Лондон, и в Пирея, и в Хамбург. Чуват го брокерите, които определят премиите. Чуват го онези, които избират кораборемонтен завод. Страхът няма нужда от граница, за да мине. И той носи преки, измерими икономически щети.
- Колко големи са тези щети?
- Цифрите на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт са тревожни. По предварителните им данни за октомври запитванията за ремонт са паднали с 40 до 60 на сто спрямо година по-рано, натоварването на заводите – с 20 до 60 на сто. Отменени са договори за ремонт на девет кораба за над 4,2 млн. евро. Под риск са над 4500 преки и над 10 000 непреки работни места – само в кораборемонта, и годишни приходи от над 180 млн. евро. Аз съм бил министър на труда. Зад всяка от тези цифри виждам семейства във Варна, Бургас, Девня, Белослав. Затова не приемам лекотата, с която някои подминават темата.
Именно в браншовете разбират най-добре колко опасно е безотговорното говорене. И БНАКК, и Българската морска камара са на едно мнение: всяка дума за Черно море днес има цена.
Морската индустрия живее от доверие и репутация. Клиентът, който веднъж си е тръгнал, трудно се връща.
Затова браншът иска конкретни неща: дипломатическа инициатива в ЕС, НАТО и IMO за прекратяване на атаките срещу граждански кораби, европейски механизъм за компенсации, подкрепа за застраховането срещу военен риск, общ мониторинг по западния бряг и национална работна група с участието на индустрията.
Това е разумно и държавата трябва да го чуе. Впрочем самата асоциация оценява положително усилията на правителството за сигурността на корабоплаването.
- А пристанищата? Има информация за кораби, които са отказали да влязат в български пристанища.
- Да видим фактите. Министърът на транспорта Георги Пеев заяви, че в месеца на военните действия трафикът през Варна и Бургас не само не е спаднал, а леко е нараснал. Пристанище Варна отчита ръст на товарооборота и транзитните товари. БМФ Порт Бургас, най-големият частен оператор, съобщи за 20 на сто повече контейнери спрямо година по-рано и опроверга твърденията за масови откази.
Държавата работи и по нова схема за превоз на над 2,3 млн. тона зърно по железницата към Варна и Бургас. Пристанищата ни са безопасни и работят. Единични откази винаги ще има, но те не са тенденцията, тенденцията е ръст.
- Как да бъдат защитени компаниите, които все пак губят?
- Като в Европа. ЕС има инструменти и позволява държавна помощ за компенсиране на щети от извънредни събития, имаше временни кризисни рамки и при пандемията, и при енергийната криза. Има и прецедент със застраховането срещу военен риск за украинските пристанища. Не виждам защо български кораборемонтен завод, който губи поръчки заради война, която не е наша, да няма същия достъп до подкрепа. Това трябва да е позиция на България в Брюксел – твърда, конкретна и аргументирана с данни.
- Вие също настоявате за мирни преговори. Има ли решение без тях?
- Дългосрочно – не. Мирът е единственият път, по който рискът в Черно море ще падне трайно. Никакви фрегати и дронове не заменят дипломацията. Но докато стигнем дотам, задачата ни е ясна: да запазим живота на моряците, да опазим морето чисто, да пазим работните места и да не помагаме сами на онези, които искат да ни дестабилизират.
- Какво бихте казали на морските хора и на варненци, които следят новините с тревога?
- Че морето ни е пазено и пристанищата работят. Че държавата трябва да бъде до бранша не с думи, а с мерки. И че най-голямата услуга, която можем да направим на тези, които стрелят, е да изпаднем в паника. Варна е морски град от векове. Преживели сме и по-трудни времена – и сме ги преживели, защото сме знаели да запазим хладнокръвие.
Кой е Борислав Гуцанов? Роден във Варна. Завършил ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и Военната академия „Г. С. Раковски“, доктор по военно-политическите проблеми на сигурността. Бивш председател на Общински съвет – Варна, народен представител от Варна в няколко парламента и министър на труда и социалната политика. Бил е председател на транспортната и регионалната комисии в Народното събрание.
Източник: maritime.bg
