Бивши служители на Комисията за защита на потребителите (КЗП) изпратиха отворено писмо до президента Румен Радев, премиера Росен Желязков, Бойко Борисов, министъра на икономиката Петър Дилов и др. политици, с което изразиха дълбоко възмущение от сегашната председателка Мария Филипова. В писмото те изразяват редица доводи срещу нея, които според тях са „загубили авторитета на институцията“. Според членовете на КЗП Мария Филипова ползва КЗП за личен пиар чрез „неверни медийни послания, с които се формират нереални очаквания в потребителите и създаване на хаос на пазара“.
„В подкрепа на твърдяното даваме пример с издадените заповеди за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) срещу мобилните оператори, с които се твърди, че се забранява увеличението на цените, без комисията да има каквито и да е правомощия за това. В официалните съобщения към медиите се твърди, че с допускане на “предварително изпълнение” на забраната от председателя на КЗП операторите са задължени веднага да прекратят действията си, без това предварително изпълнение да е влязло в сила с краен съдебен акт“, пишат в писмото експертите.
Те казват още, че „действията ѝ показват, че не познава материалните и процесуални закони, по които КЗП има компетенции. При издаване заповеди за налагане на ПАМ мотивите за нелоялна практика са вече забранени от закона нарушения, което е правен абсурд, защото няма как едно и също деяние да изпълва два състава на административно нарушение.
Според тях Филипова „превишава правомощия с явен дивидент - ПР и медийно представяне на неверни факти по забрани от КЗП“. Подобни действия създават нереални очаквания в потребителите, които търсят несъществуващи права пред КЗП и търговците, от което следват прибързани реактивни действия, хаос на пазара и неспазване на установени с години добри практики и правила, аргументират се те.
Друг сочен проблем е, че огромна част от издадените заповеди на КЗП са отменени от съда заради незаконосъобразност и по този начин допълнително се понижава авторитета на институцията.
„Обезпокоителни са посочените факти, като се надяваме да вземете предвид изложеното и предприемете следващите Ви се по закон действия и следва също да се вземе предвид, че преди протекционното политическо назначаване на г-жа Мария Филипова за председател на КЗП, институцията извършваше в цялост качествен контрол на пазара по всички предоставени ѝ за контрол нормативни актове, провеждаха се обучения на служителите, които се подготвяха нормативно и организационно, в това число и за посрещане на членството на Република България в Еврозоната, с цел да се предотвратят отделни опити на търговци да се възползват от преминаването от едната в другата валута, като натрупат спекулативна печалба и с тези действия да създадат предпоставки за прилагане на нелоялни практики на пазара в широк спектър.“
Писмото е подписано от Георги Георгиев, Венета Подбалканска, Цветанка Христова, Метин Аптула, Надя Иванова, Искрен Маринов, Ангел Димитров и др.
Коя е Мария Филипова
Припомняме, че Мария Филипова бе назначена за шеф на КЗП 22 май миналата година. Оттогава тя започна медийна война срещу редица бизнеси, вкл. банки, телекоми, онлайн търговци. В годината преди да поеме позицията на председател на КЗП, а преди това и заместник-председател на КФН, управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Филипова е председател на Държавна комисия по хазарта, осъществяваща държавния надзор върху хазарта.
Миналата година по едно от делата срещу Васил Божков Филипова влезе в ролята на свидетел и заяви, че Божков й предлагал по 10 хил. лв. на ден, за да „прави каквото й каже“, а след като отказала на Божков да изпълнява негови поръчки, той направил опит да я изнасили.
Какво направи тя в КЗП и защо има бунт срещу нея
Още в първите месеци от нейното назначение стана ясно, че тя иска да става медийна звезда, като слуховете твърдят, че тази медийна активност идва от нейното желание да стане новия омбудсман.
Мария Филипова подхвана редица индустрии и започна да им „забранява“ със заповеди практики, които вече са забранени, да се хвали с постижения, които не променят нищо и да обяснява медийно как брани потребителите.
Една от първите "мишени" на Мария Филипова бяха фирмите за бързи кредити и банките.
Първоначално издаде заповед с предварително изпълнение до всички небанкови финансови институции да преразгледат договорите си и да отстранят от тях всички неравноправни клаузи. Малко след това се закани, че ако в 14-дневен срок фирмите не го направят, тя ще заведе колективни искове срещу тях.
После Филипова влезе във война с адвокатите като призова потребителите да подават директно в комисията жалби за неравноправни клаузи в договорите с фирми за бързи кредити, тъй като КЗП вече работела за тях и не им били нужни адвокати, а дори и служебните вземали минимално възнаграждение. Веднага след това Софийски адвокатски съвет поиска оставката й и я помоли да обясни какво е имала предвид и да съобщи през последните пет години колко оплаквания и жалби, свързани с договори за кредити, са подадени в КЗП чрез адвокат. Шефката на комисията не даде отговор, но разтълкува позицията като призив към гражданите да не подават сигнали. Филипова каза още, че комисията има задължение и правомощия да прекратява нарушенията на нормативните актове в защита на потребителите, докато адвокатурата можела само да съдейства, но не и да спира нарушенията или да упражнява контрол над нарушителите.
„Считаме за недопустимо председател на държавен орган да се изразява по подобен начин публично. Такова изказване, от позицията на поста, който заемате, звучи като сериозно незачитане на труда на адвокатите. Изглежда сякаш председателят и неговият екип трупа незаслужен имидж за сметка на адвокатите в страната, които в годините са се доказали, като достойни защитници на правата и свободите на българските граждани“, посочват адвокатите.
Вчера реакция срещу нея дойде и от Алиансът на технологичната индустрия, който представлява телекомите в страната. До острата реакция се стигна след като Мария Филипова публикува десетки прессъобщения, с които призова отново гражданите да й се жалят, за да има повод тя да глобява операторите.
На обявените от Yettel подобрения в плановете Мария Филипова реагира първо с това, че проблем няма, тъй като компетентна е Комисията за регулиране на съобщенията, която отговаря за прилагането на Закона за електронните съобщения, на базата на който се правят промените в договорите с клиентите. Часове след това Филипова смени позицията и каза, че проблем има, защото подобренията от Yettel били „непоискана услуга“. Тази теза на Филипова беше оборена публично от бившия шеф на КЗП Димитър Маргаритов, който каза, че в този случай непоискана услуга не може да има, тъй като това са бонуси от оператора.
При вдигането на цените от втория оператор – Виваком – Филипова също откри как да се противопостави. Този път тя издаде заповеди срещу вдигането на цените с аргумента, че според Закона за защита на потребителите всяка измяна в договорите изисква писмено съгласие на потребителя. Този закон обаче не се прилага в този случай, тъй като правото на едностранна промяна на договорите е заложена в „специалния закон“ ЗЕС, където компетентна е Комисията за регулиране на съобщенията. Въпреки че още с първото медийно становище Филипова призна, че КРС е компетентна да проследява, тя продължи да атакува телекомите. В разговора се включи и Стоил Алипиев – предишния шеф на КЗП. Комисията за защита на потребителите категорично не може да се меси в ценообразуването по договорите между мобилните оператори и техните клиенти. Законът изключва тази опция. Това обясни в ефира на „Здравей, България” бившият председател на КЗП Стоил Алипиев. Коментарът му дойде по повод новината за издадена заповед от страна на настоящия шеф на комисията – Мария Филипова, с която тя забранява повишение на тарифите на телекомите. Той подчерта, че държавата категорично не може да се намесва в казуса, който засяга двата компонента, договаряни индивидуално – цената на услугата и предметът на контракта. „КЗП може да търси само и единствено равнопоставеността – няма друг контролен орган, който да направи това и да сезира съда, ако установи нарушения”, допълни Алипиев.
Тази седмица нещата излязоха извън контрол, тъй като Филипова отново изпрати прессъобщение, с което информира, че е поискала от КРС да отнеме лицензите на трите телекома, тъй като те извършвали „икономическа експлоатация“ на потребителите. Не е ясно и дали КЗП разбира сериозността на тази мярка, която иска от КРС, а именно спиране изцяло на мобилните комуникации в страната.
Вчера КРС заяви, че тази мярка е крайна и няма основания да се приложи в сегашната ситуация. Реакция дойде и от АТИ. Операторите каза в становището, че „безотговорните и некомпетентни изявления“ от КЗП трябва да спрат. Алиансът определя изявлението на КЗП като "не само лишено от обективност и правна аргументация, но и изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори и стратегическите партньори на България", добавяйки, че подобни популистки внушения "застрашават сигурността и икономиката на страната".
Същевременно в последния годишен доклад за 2023 г. на КРС се посочва, че "жалбите от потребители на телекомуникационни услуги са намалели с близо 10% спрямо предходната година, а значителна част от разгледаните случаи са били решени в полза на потребителите", което според Алианса представя твърдението на КЗП за "системни нарушения" от страна на телекомите като голословно и напълно несъстоятелно. В същото време проблеми като измами и недостатъчна регулация на неконтролирани дигитални платформи остават извън вниманието на Комисията, което поставя под въпрос истинските мотиви зад действията ѝ, посочват от АТИ.