Представата за света, която тези промигрантски и проислямски активисти се опитват да наложат, е представата за “жертвата” (неизбежно чернокожа или мюсюлманска), която действа, за да си отмъсти за минало, което не е преживяла, срещу палачи, които не са убили никого.

 

 

“Идваме на гроба на вашите велики мъже, за да изобличим извършеното от вас оскверняване”. Сочейки обвинително с пръст, близо 700 нелегални мигранти, повечето дошли от Африка на юг от Сахара, нахлуха в Пантеона в Париж в петък, 12 юли. Те поискаха узаконяване на положението си и жилище, както и среща с министър-председателя. Окупацията беше мирна, продължи няколко часа и приключи без насилие.

 

Точно преди година 150 мигранти нахлуха в базиликата “Сен Дени”, гробница на френските крале, по същите причини: за да осъдят миграционната политика на правителството - по онова време Националното събрание разглеждаше закона за имиграционното убежище - и да поискат положението им бързо да бъде узаконено.

 

И в двата случая мигрантите бяха организирани от активисти на асоциации в помощ на мигрантите: La Chapelle Debout, Gilets noirs и Droits devant! при нашествието в Пантеона и Coordination des sans-papiers (CSP93), collectif Femmes en luttes 93 и Paris Exil при нашествието в бализиликата “Сен Дени”. Тези асоциации се ръководят главно от приближени на “Непокорната Франция”, на френската Комунистическа партия и на “Туземците на Републиката”, без да забравяме някои троцкистки организации. 

 

Движещата роля на тези политически движения е очевидна, тъй като е трудно да повярваме, че новопристигнали мигранти от Мали, Нигер или Бенин владеят едновременно правилата на приобщаващото писане ( “ние, имигрант(к)ите без документи”) и науката за оскверняването на високо символични места от историята на Франция. Ако добавим тяхната реторика на жертви (“Франция продължава робството по друг начин…”, “Държавата и нейният расизъм” - цитати от пропагандната брошура, разпространявана от трите асоциации в помощ на мигрантите), основа за абсолютно агресивни действия срещу закона и символиката, трябва да се запитаме каква е стратегията на левите и крайнолеви партии. Ще се опитат ли да създадат революционна ситуация, използвайки едно предимно имигрантско население? Или ще свършат работата на ислямистките организации (“Мюсюлманските братя”, салафитите), които много успешно ще подхванат след това тези прясно узаконени нови французи?

 

Методите и речникът на активистите от Пантеона не оставят съмнение, още повече, че тези методи и речник стават международни. Когато Карола Ракете, германският капитан на “хуманитарния” кораб “Сий Уоч” с мигранти, се опита със сила да акостира в пристанището на Лампедуза, тя не действа по-различно. 

 

Нарушението обаче не е там, където го виждат активистите. Френските асоциации и германският капитан са най-добрите съюзници на ООН, на Договора от Маракеш и либералната идеология на мултинационалните компании в сферата на свободната и безконтролна имиграция. Истинското нарушение е в представите: през 80-те и 90-те г. младите момичета, които прекрачваха забулени и със сила вратите на колежите, се опитваха да наложат ислямските правила в едно републиканско пространство - училището, по принцип защитено от външните страсти. 

 

“В ислямския свят се събират в джамиите; трябва да могат да намерят убежище и в колежите и гимназиите. Свалят си обувките, за да влязат в джамията. Защо не и фереджето, за да влязат в училище?”, пледираше тогава Режис Дебре. 

 

Петнадесет години по-късно стратегията вече не е да се аклиматизират системите, които се стремят взаимно да се изключат, а да се взриви езика и системата на общите символични представи. Тези, които влизат с уважение в Пантеона, са обиждани от онези, които проникват там със сила. Асоциациите за защита на нелегалните мигранти в Пантеона и базиликата “Сен Дени” не действат по-различно от Александрия Окасио-Кортес, конгресменката от щата Ню Йорк, която обвини Доналд Тръмп в края на юни, че строи “концентрационни лагери” за мигранти по границата на САЩ.

 

Представата за света, която тези промигрантски и проислямски активисти се опитват да наложат, е представата за “жертвата” (неизбежно чернокожа или мюсюлманска), която действа, за да си отмъсти за минало, което не е преживяла, срещу палачи, които не са убили никого. 

 

Нахлуването в басейн с буркини или провеждането на политическо събрание в Пантеона, в името на правото на всички да се настаняват свободно във Франция, априори не са насилствени действия във физическия смисъл на думата. Но речникът и представите, които се използват, за да се нарушават обществените правила, са неприемливи. Лишаването на врага от неговата ценностна система и представи, има само една функция: да му се отнеме всяко основание да се защити.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

4 коментар/a

observer на 16.07.2019 в 18:39
Съжителството между чужди една на друга култури, при пълната липса на всяка от тях да се откаже от ценностите си, се оказа невъзможно. Французите, а и другите бивши колониалисти и империалисти, трябваше да се замислят дълбоко, преди водени от гузна съвест, след столетия на експлоатация и геноцид, решиха да отворят границите си. Да сърбат попарата сега. Свобода, равенство, братство ли? Дето вървеше заедно с гилотините по площадите.
един българин на 17.07.2019 в 09:21
Всъщност това е ефектът на бумеранга. Бумерангът на злото. Злото, залегнало в "ценностите" на антихристиянския, прехвален Запад.
"... след столетия на експлоатация и геноцид, решиха да отворят границите си. Да сърбат попарата сега. Свобода, равенство, братство ли? Дето вървеше заедно с гилотините по площадите." на 17.07.2019 в 09:47
Отлично написано!
В. Николова на 17.07.2019 в 10:38
Това не са европейски ценности , това е лудост, безумие . Дори животните имат повече чувство за самосъхранение и си маркират територията като я пазят с цената на живота си . Да се промени тази самоубийсвена политика на ЕС относно миграцията трябва да бъда най важната точка .

Напиши коментар