Председателят на Европейската асоциация за пешеходен туризъм Лиз Нелсън пристигна в България за официална среща със зам.-министъра на икономиката Бранимир Ботев с ресор туризъм. Поканата е от страна на Българския туристически съюз. В Европейската асоциация за пешеходен туризъм членуват 35 европейски държави, а страната ни е неин член от 1991 г. и участва с три маршрута.
Венцислав Удев от БТС: Министърът на туризма не знаеше, че имаме европейски пътеки

- Г-н Удев, каква беше причината за посещението на Лиз Нелсън и срещата й със зам.-министър Бранимир Ботев? 

- Срещата отдавна беше планирана и целта бе да споделим с един от държавните мъже кои са проблемите на международните европейски маршрути, които преминават през България. За голямо съжаление г-н Ботев дори не знаеше, че съществуват такива. Въпреки че му изпратих преди седмица в една страничка откога сме членове, писах му, че 16 години преди да влезем в ЕС, вече сме членове на това сдружение, че сме открили топлата вода, че сме построили първите европейски маршрути, които са на територията на Балканския полуостров, той дори не си беше направил труда да я прочете. 

Разговорът се водеше на английски, а той се обърна към мен на български и попита: „Ние имаме ли такива пътеки?“. 

Помолихме го да обещае, че ще предложи законови промени, за да може да се финансира продължаването на тези европейски маршрути, които минават през България. 

 Бранимир Ботев научи за европейските пеши маршрути в България ден преди оставката на правителството в което работи 

 

- Колко са тези маршрути? 

- У нас те са три: Е3, Е4 и Е8. И тъй като имаме отсечки, които по времето на събитията в Югославия нямаше начин да бъдат развивани, сега изграждаме маркировката Е3 – маршрута Ком-Емине в България, свързваме го със Сърбия. Трасето Е4 тръгва от Витоша, от Черни връх, и стига до остров Тасос, като минава през Витоша, Верила, Рила. Е8 свършва на Босфора. Пътека ще дойде и от Румъния, да мине през Дунав мост 2 и оттам ние трябва да поемем щафетата и да маркираме трасетата.

- Колко са дълги пешите маршрути в България?

- За цялата страна възлизат на около 38 хиляди километра. А от тях международните маршрути са около 1560 км. 

- Как изглеждат тези маршрути? Задължително отъпкани пътеки или добре уредени пътища?

- Първата туристическа маркировка е положена през 1901 година, тогава е поставен първият кол на Драгалевци. Традициите датират от тогава. Държавата обаче е отпуснала бюджет от 300 хил. лв. за трасетата. 

В наши дни една модерна екопътека е в рамките на 230–250 хил. евро, а тя може да е 5–6 км с две мостчета, една беседка, едно изкуствено водопадче, едно огнище за барбекю и там са парите. За съжаление в последните години всичките пари отидоха в подобни екопътеки, които де факто покриват маршрутите, изградени от БТС в тези сто и няколко години.

- Средствата са по оперативните програми и са вложени в нещо, което съществува?
- Да, точно за това става дума. „Реноваторите“ слагат по-големи табели, нови знаци измислят, макар да имаме правилник за планинската маркировка, признат от ЕС, и парите са усвоени. Понякога дори и ленти режат! 

В същото време съюзът е на пълна самоиздръжка, за държавна политика не можем вече и да мечтаем.

 

 Ето така обаче изглежда едно от Смолянските езера... 

 

- От 90-а година насам колко нови пътеки са изградени? 

- Екопътеките не ги броим, защото те лежат върху изградените от нас трасета. По наша инициатива сме изградили маршрути в новите планини, които се освободиха за туризъм след падането на ограничителните режими за приближаване до границите. Направили сме нова маркировка с пълна лятна и зимна инфраструктура върху Осоговска планина, с отпечатване на карта, с включване на македонска територия, съвместно с македонците. 

Освен Осоговската планина сме направили нова карта на Беласица, същата маркировка сме направили на планината Славянка. 

- Наясно ли сте колко пари са усвоени по оперативните програми за дублиране на вашите пътеки? 

- Не, това никой не знае и няма как да се разбере. Как са усвоявани тези пари, трябва да попитате следствието, не мен. Това са толкова потрошени пари, а най-голямата глупост, която можеше да се случи, е екопътеките. Каква е тази пътека, която тръгва от високото, влиза в една долина и не води до никъде? Спираш, оглеждаш се, обръщаш се и хайде обратно назад. 

Идеята на туристическите пътеки е те да се изкачат на билото на планината и туристът да продължи. А еко-то отива до едно дере, до някаква рекичка или водопадче, завърта на 180 градуса и се връща обратно. Това е порнография с туристическата маркировка. 

- Какво очаква от нас г-жа Нелсън?

- Да си свършим работата – като партньори, като членове на това сдружение. 

- В новия закон за туризма, който досегашните управляващи веднага се заеха да ремонтират, намирате ли полезен текст за пешеходния туризъм?
- Споменато е само в един член, който казва, че държавата се задължава да поддържа туристическите пътища и маркировка. Такова пожелание могат да направят и устно. В същото време в Словения, в Черна гора, сега в Македония, които са много години са зад нас в самото трасиране на пътеките, са вече със специални закони за туристическата маркировка. Кое дружество от коя до коя отсечка отговаря, в коя планина, колко километра, какво трябва да поддържат. 

- И при царя ли не успяхте да пробиете – той много обичаше да показва как се катери до Черни връх...

- По времето на царя спечелихме проекта за Осогово. После имаше един резервен фонд от 1 млн. лв. към Министерството на правосъдието и там кандидатствахме през 92-ра година. И винаги се класирахме, защото се намираха хора, които осъзнава колко важна е туристическата маркировка, и намирахме по някоя малка ниша. Не сме получавали по 300 хил. лв., но по 20–25 хил. лв. ни помагаха да свършим истинска работа. 

- В наши дни какъв е бюджетът за поддържането на маркировката, за пътеките?

- Нулев е бюджетът, това е.

- Природните паркове са със собствено управление. Да се хванем за Витоша, че ни е под носа. В официалната си страница са изредили цял поменик от ландшафни архитекти, специалисти по флора и фауна. А от сезон на сезон планината изглежда все по-зле и е все по-трудно проходима. Какво изобщо прави управата на парк „Витоша”, след като са финансирани с пари от бюджета? Обяснете ми, моля, че аз като турист, се чувствам много объркана. 

- Не знам дали сте объркана, щом задавате толкова конкретен въпрос. „Витоша” имаше дълги години директор, който се казваше Тома Белев. Той може да дава акъл на цялата държава, негова сила са специалните назидателни изказвания, той много успешно контролира процесите в България по отношение опазване на природата, но той не работи. Неговото пребиваване като директор на парка доведе до съсипването му. 

Тръгна в планината една зараза – корояд – срещу която не бяха взети никакви мерки и за тези 10 години на неговото управление гората изчезна. Сега, ако го попитате, ще каже, че той всъщност не е отговарял за това. А ние се питаме за какво ли изобщо е отговарял директорът на парка? 

По правилник в националните паркове директорът отговаря за дърводобива, за опазване, за поддържане на маркировката, за поддръжка на заслоните и в националните паркове в страната не срещаме съпротива. Там се спазват изискванията по правилника на БТС. Добре, че са националните паркове, та да можем да покажем нещо на света.

В случая на „Витоша” отговорността се разсейва много лесно – единият управител е горското стопанство, а другият е дирекцията на природен парк „Витоша”. И като направите допитване, всеки ще каже, че другият отговаря. 

Аз съм работил в парк „Пирин” 30 години и там, когато се покаже едно сухо дърво, заболяло от корояд, горските веднага го маркират, по най-бързия начин се отсича и се изнася от гората, за да не зарази другите. Такова явление на Витоша и такива мероприятия никога не са правени. Това е опасна заразна болест, която физически трябва да се отстрани, не да се умува и да се пишат дисертации.

- Витоша е планината на столицата и от години идеята е хората лесно да се качват и лесно да могат да си тръгнат, защото понякога човек стига до горе, но няма как да се върне в града. 

- Да, точно така е. 

- Но няма паркинги, няма транспорт, пътеките се скапват с всеки сезон. Съществува ли някаква визия за Витоша, или ще я гледаме как загива пред очите ни и под краката ни?

- Как да предположа? Отстрани се вижда, че няма никаква воля да се променят нещата на Витоша. Нашите хижи, които са 12 на брой, до една работят обаче. Маркировката на Витоша е добра и хората могат да се ориентират. Но за голямо наше съжаление, от хората до 16 годишна възраст, жители на столицата, в планината са се качили между 3 и 4%. Така че тези бомбастични приказки за това как се развива масов спорт в прилежащата планина са пълна фалшификация. Нищо не развиваме! Един отбор от 100 колоездачи не е столичният спорт, това е кампанийно явление, което започва с групови снимки с шапки пред НДК, викаме ура и толкоз.

 

 

 

- Но в момента състоянието на маршрутите е такова, че ако тръгнете с дете до 10-годишна възраст, то няма да има сила да премине през буренаците, с които са обрасли пътеките. Не говоря за това през какви мочурища и какви хлъзгави камъни трябва да се промъкне. 

- Да, там не може да се отиде с летни дрехи. Трябва дълъг дебел клин, дебели обувки, гети, дълги ръкави – само така ще се опазите, вярно е. Трябва да внимавате и за змиите.

Причината за това състояние на пътеките е също и в това, че потокът от туристи намаля между 10 и 15 пъти из планините на България. Дори при най-дъждовното време, което води до бурно избуяване на растителността, постоянният поток от хора оформя пътеките – храстите се подчиняват на телата на хората, които упорито си проправят път. 

Една от големите беди за Витоша е, че там вече не патрулират полицаите от 6-о районно управление. Те имаха подвижни постове, постове на стоянки. Те пазеха недвижимото имущество от посегателства, те охраняваха планината. А сега е пълно с цигани, които обикалят с металотърсачи, откриват кабели, копаят, дърпат, в скоро време нищо няма да остане.

- Дендрариумът е направен като паркче в планината, отминават се около 900 метра от него и човек попада на едно разрушено и изтърбушено здание, цялото осеяно с боклуци. 

- Да, това е едно от местата, които се разграбват от нашите местни хуни. Всяка вечер се правят набези, хижарите ми се обаждат почти ежедневно и ми казват какво се е случило. Обаждаме се в полицията, но нашето е глас в пустиня. Заради много изоставени сгради, запуснати ски влекове и други съоръжения, които са оборудвани с кабели, сега хитът на кабелите е Витоша. Всичко се реже, сече и се носи при онези мили хора, дето се бунтуваха и затваряха границата преди няколко дни... 

- В най-силните години на планинския туризъм колко хора годишно атакуваха планините? 

- Ще дам пример само с едно дружество, което е стопанисвало 3 хижи в Пирин. В годините 1986–88 г. са реализирани 70 хил. нощувки на година, от които 12 хиляди са на чужденци. Приходите от настаняване, от прехрана са надхвърляли 1,3 млн. лв. В наши дни гостите на същите тези хижи при най-добри резултати не надхвърлят 3500 души годишно. Това е спад от 20 пъти в посещаемостта и се отнася до цялата страна.

- Каква е причината чужденците да престанат да идват у нас? Базата може да е амортизирана, но планините са си същите.

- Разтуриха се дружествата, които привличаха чуждите туристи. Съществуваше бюро „Пирин“, чиято основна дейност бе привличане на чужди туристи, които се интересуваха само от пешеходен туризъм и пълнеха всички добри хижи.
- Средно колко дълъг е бил тогава престоят на чуждите гости?
- Между 15 и 20 дни само на територията на България. За тях тук беше рай. 

- От години алармирате за опасната и неподдържана инфраструктура в планините. Беше се срутил мостът на хижа „Левски“ и цяла група хора паднаха на скалите отдолу. 

- Да, там падаха, на Трънското ждрело паднаха от една изгнила дървена тераса, падат от много места... Тогава предупредих по отношение на екопътеките: къде изпълнен по-добре, къде по-лошо, някакъв проект се прави, приема се, получават се парите, после никой не отговаря за поддържането на инфраструктурата и изграденото нещо остава в небитието. Градят се дървени мостове от материал, който не е влагоустойчив или дървото при строителството е било сурово и веднага е започнало да гние... По тези проекти винаги е било важно нещо да се докара на вид, но никой не го приема по някакви критерии за качество, за технологична устойчивост.

- А защо на Плитвичките езера в Хърватия при километри дървения над вода нищо не е изгнило?
- Направено е добре, направено е заради хората, а не за усвояването на някакви пари и после – дим да ги няма изпълнителите. 

 

 

Километри дървена инфраструктура насред водите на Плитвичките езера са непоклатими открай време

 

- У нас Крушунските водопади също са подложени на разруха. Пътеките са изорани, стълбите са опасни.

- Кметът там само събира пари от таксите за вход. Непрекъснато позволява сборове с автомобили – целият район се тресе от рев на двигатели, изравят пътя, който е уж само за пешеходци, съсипията е пълна! 

- Кой да озапти това безумие?
- Държавата – тя трябва да води ясна и дългосрочна политика по въпроса за опазване на природните феномени. А Крушунските водопади са такъв феномен. Но няма държава, няма политика, няма визия, няма и опазване. Това е положението. 

 

- Колко е общият брой на хижите у нас?

- Работещите са 187.

- Колко от тях са в добро състояние и отговарят на съвременните хигиенни норми и очаквания за комфорт?

- Около 110 и те са реновирани в периода 2002–2009 година – с нови отоплителни инсталации, покриви, дограми.

- Каква е средногодишната заетост на хижите? 

- Не надхвърля 10%. Някои хижи са с 14 нощувки на година. Но ги пазим, съхраняваме ги, защото, ако ги оставим на произвола, ще стане като в парк „Витоша”. Повечето хижи са отдадени от дружествата под наем, но други ги управляват с техни си хижари. 

- Ако сравняваме състоянието на нашите маршрути със съседните ни държави, къде сме ние?

- Общо Балканите бяха много назад, но сега с държавната си политика много ни изпревариха Сърбия, Хърватия, македонците дори, черногорците, словенците. Румъния сега започва, но са осигурили бюджетно финансиране за изграждането на маршрутите. Предполагам, че ударно ще ни стигнат и надминат.

- Какво е днес състоянието на инфраструктурата по опасните пътеки в планините у нас?

- За щастие разчитаме на много инициативни хижари, които се грижат за парапетите в Стара планина. Кончето е напълно безопасно и сигурно. Съоръженията за опора на туристите на най-опасните места се поддържат и в резултат на личната отговорност на хижарите и на дружествата. Те самите не биха позволили да се случи нещастие заради недоглеждане в здравината на парапетите. Работят и доброволно, и с помощта на националните паркове. 

- Какво очаквате да се случи в резултат от посещението на г-жа Нелсън у нас?
- Надяваме се на подкрепа, на интерес към тази сфера на туризма, надяваме се на възраждането му. Затова я срещнахме я с държавните хора...

- Държавният мъж не знаеше обаче за съществуването на европейски пешеходни маршрути...

- Но вече знае!

- Да, но си тръгва с правителството, което подава оставка.

- Ще я каним отново на среща и със следващия държавен човек, който оглавява туризма. С повече късмет можем да попаднем на някой, който дори е ходил на планина с краката си, а не с кола.

Освен това сме планирали срещи с колегите от Румъния, от Сърбия – те също имат интерес да се поддържат и развиват пътеките, те няма да оставят своите проекти да се спрат в България и да не могат да продължат. 

- В последно гласувания Закон за туризма страната трябва да бъде разделена на туристически области и всяка от тях да се представя на световните туристически борси цялостния си продукт. Някога някой от изложителите търсил ли е от вас информация, за да бъдат включени вашите маршрути в нечии каталози? 

- До ден днешен аз не съм разбрал в какво отиват тези пари, които ги определя министерството за реклама. Ето сега 28 млн. лв. търсят, не знаем за какво отиват. Накрая виждаме една нарисувана роза и повече не сме разбрали. По наша инициатива се включваме на регионално ниво, раздаваме брошури и материали, за които са ни стигнали силите да отпечатаме. Нас никой никога не ни е търсил, нас ни няма на пазара.

- В рекламно отношение каква ще е ползата от посещението на Лиз Нелсън и какво ще е присъствието ви онлайн?

- С европейското сдружение се включваме в сайт на всички маршрути на континента и така всеки, който се интересува от пеши туризъм, ще вижда и нашата страна с нейните маршрути и възможности за настаняване, за преживявания във всеки регион. И за първи път ще бъдем видими като част от европейските маршрути. Голяма слабост ни е рекламата, макар потенциалът ни да е огромен. 

- Идея отпреди 3 години на Икономическото министерство бе да се направят и 100 природни феномена. Какво се случи? 

- Тази идея беше на Министерството на икономиката и туризма, но да се направи някаква стъпка – това те не могат да го направят – от чиновник какви резултати да се очакват? Ние всеки ден работим за БТС и това е така от 1966 г. Към днешна дата 615 хиляди българи притежават книжки на 100-те национални обекта, само за миналата година всичките сто са посетени от 312 човека. 

В същото време обаче открихме реклама на един винпром, който твърди, че 50 стотинки от всяка продадена бутилка вино се отделят за поддръжка на 100-те национални туристически обекта. Сега ще му спретнем такова дело! Ние бягаме от такова обвързване. Освен това винпромите никога и с нищо не са подкрепили това движение и родолюбивото възпитание на младите хора. Някои от тях сами си правят пътеводители на 100-те обекта, но си слагат вътре и заведенията, където се предлагат техните вина. Досега 7–8 дела сме спечелили.

Но като стана ясно, че няма да се дадем без бой, при нас дойде цяла делегация и предложиха: може ли към стоте национални обекта да прикрепим и 100-те кръчми? Да знаят къде да пият хората, след като са отишли на Шипка например.

И аз казах на тези хора: „Бройката 100 ви я даваме безвъзмездно, но разкарайте се оттук, това не може да бъде разговор!“. 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Коколина на 25.11.2014 в 18:56
Милият Венци Удев, той още е оптимист. Свестен човек, работи, но се бори с кухи кратуни. И така ще си остане.
Финансист на 25.11.2014 в 19:59
\"Съюзът е на пълна самоиздръжка\". Самоиздръжка няма. Има финансиране, което идва отнякъде. Откъде идва това финансиране в случая, това се пита.
Свестен човек на 27.07.2015 в 06:28
Свестен човек !!!!! хо хо хо по-голям измамник от него в няма в БТС. Некоректен човек
Знаем го Г-н Удев на 27.07.2015 в 06:31
http://afera.bg/%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB.html

Напиши коментар