"Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето, а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка".

 

„Карл Маркс и Фридрих Енгелс стават приятели“ Художник: Ханс Мознай (1953 г.)

 

Маркс е философът, който разбра всичко за тези идоли с главна буква, каквито са Народът, Пролетариатът, Капитализмът, Историята, Революцията. Той е тоталният интелектуалец, абсолютният мислител, месията на материалистическото и диалектическо второ пришествие. Той се издига над света с визионерския си гений; погледът му се губи в хоризонта на Историята; той протяга ръка, за да покаже пътя, който трябва да се следва; показалецът му сочи точката, която трябва да се достигне, това е безкласовото общество, раят на Земята.

 

Малък буржоазен салон. Може и да не сме съгласни с тази легенда, която въпреки това хипнотизира много мъже и жени, от най-обикновени хора до най-видни интелектуалци - и която все още хипнотизира…-, и да предпочетем по-скромното и философски по-правдиво платно на Ханс Мознай. 

 

Тази картина не принадлежи нито като жанр, нито като стил, нито като вкус към социалистическия реализъм, а точно обратното: това е непретенциозна творба с лош рисунък и безизразна живопис, дело на художник, който не се стреми да скрие реалността, да продаде илюзии, да създаде легенда, а възпроизвежда малко несръчно, без талант в щриха, нито в цвета, сцена от всекидневния живот на Маркс и Енгелс. Като цяло, това е вид наивна, но вярна в това, което изразява, живопис. 

 

В нея се озоваваме в малък буржоазен хол, с неговата библиотека с рафтове с неопределени книги, рамката, закачена на стената, съдържа неясно наплескана творба, двата бружоазни фотьойла, тапицирани с, както изглежда, синьо кадифе, и масата, покрита с бяла покривка. На нея са струпани книги, но също и най-вече син чайник и две чаши за чай. Маркс чете един лист, докато разбърква с лъжичката в чашата си, където вероятно тъкмо е сложил захар - захарницата не се вижда. Енгелс държи книга в дясната си ръка и гледа извън този малък салон. Двамата мъже са облечени елегантно, със сако, елек, вратовръзка. При Енгелс спуснатият над обувката панталон придава по-изтънчен вид на крака. Почти като модна илюстрация, която английският денди Брумел не би развалил. Това обаче са двама мислители, чиито политически писания ще отприщят политическо насилие по целия свят, което ще превърне Терора от 1793 г. в кратко историческо съчинение…

 

Морал. Неморал. Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето (1), а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка. 

 

В “Техния морал и нашия” (1938 г.) Леон Троцки теоретизира превъзходството на неморалния морал, стига да служи на революцията, и неморалността на моралния морал, когато става въпрос за буржоазния морал: за един революционер лявото престъпление е по-добро от дясната истина. С подобен циничен багаж, цялата пролята кръв, всички депортации, мъчения, диктатура, всяко затваряне, всяко преследване влизат в рамката на новия марксистки морал. Разбираме как Прудон, който искал да свърже морала с революцията, е могъл на каже на Маркс, че е “тенията на социализма” (“Дневници”, 24 септември 1847 г.).

 

Какво е марксизмът?

 

Животът на Маркс обикновено се разделя на два периода. Първият се нарича “младият Маркс”; той е хуманист и хегелианец. Тогава Маркс се стреми към комунистическо общество, в което няма да има нито разделение на труда, нито отчуждение, нито пари, нито собственост, нито наемен труд, нито експлоатация, нито капитализъм, нито социални класи. Това ново общество щяло да създаде новия Човек (израз, който откриваме още при св. Павел в неговото Послание към ефесяните, 4:24), който ще се реализира в, чрез и за труда, който вече няма да бъде наемен и отчужден. Това ново създание ще може в един и същ ден да начертае плановете на дома си и да го построи, да чете всякакъв тип произведения и да пише поеми, да формира своята интелигентност с философски текстове и да приложи на практика това, което е научил от философите. Това би бил човек, избавил се от всяко отчуждение, помирил се със самия себе си, завършен и съвършен: “цялостният човек, истинският човек”, по израза на Алтюсер. Това е Маркс на “Ръкописите от 1844 г.”. 

 

Вторият период е наречен “научен” от самите марксисти: това е периодът на “Капиталът”, голям и незавършен труд, в който се анализират основните икономически понятия на капитализма - първоначалното натрупване, форма и знак за стойност, закон за тенденцията на упадък на печалбата, фетишизация на стоката, използваема и обменна стойност, натрупване на капитал, ротация на капитала, производство на добавена стойност, работно време, продажба на работна сила, производителен и непроизводителен труд и т.н.

 

Преформулирано християнство. 

 

Може да не сме съгласни с това изкуствено разделение и дори с последователността в мисълта на Маркс под знака на хегелианството. Защото Маркс, разбира се, е бил част от левите млади хегелианци преди да направи критика на Хегел, но без никога да се раздели истински с хегелианството, което е християнство, преформулирано с понятията на немския идеализъм. 

 

Маркс наистина вярва в съществуването на провидение в Историята. Той преработва формите на християнското второ пришествие, което известява края на времето със завръщането на Христос и настъпването на свят, умиротворен от Истината. Разбира се, при Маркс не би могло да става дума за пришествието на християнския Бог, защото той е пълен атеист, а на тази невидима, но всемогъща диалектическа сила, вписана в самото сърце на историческия материализъм. 

 

Да уточним.

 

Маркс анализира механично породената от капитализма пауперизация. Този начин на производство на богатства, основаващ се изключително на частната собственост върху средствата за производство, свързан с конфискацията на принадената стойност от капиталистите, непрекъснато предизвиква увеличаване на броя на бедните и на бедността на бедните, едновременно с разредяването на богатите, съчетано с увеличаване на тяхното богатство. Тази диалектика неизбежно води до революция, твърди Маркс. 

 

Той сгреши обаче, защото капитализмът е пластичен, като Хидрата от Лерн, той се променя, трансформира, преобразява, но никога не умира. Пауперизацията не е породена механично, според предполагаемите закони на диалектическия материализъм, световната революция, а от новите хитрини на капитализма: фашизмът, национал-социализмът, след това, парадоксално, тъй като се осъществява в името на Маркс, съветският държавен капитализъм; след войната той облече дрехите на консуматорското общество, на консуматорството, на маоисткия фашизъм, на дематериализирания капитализъм, после, друг парадокс, тези на съвременния екологичен преход, толкова много примери, че пауперизацията не води диалектически до революция, а до метаморфози на капитала.

 

Неизбежното насилие. 

 

При Маркс има теория за насилието, което ражда Историята - това, според загадъчния механизъм на марксисткото второ пришествие, е друга точка на несъгласие с Прудон и още една точка на несъгласие с християнската есхатология за кръвта, пролята за постигането на изкупление. Политическият проект на диалектическия исторически материализъм бил достатъчен, защото според неговите правила реалното би трябвало да се случи единствено по законите, посочени от Маркс. Но това не е така.

 

Маркс иска да насили съдбата на диалектиката, нечовешка сила, като добави към тази логическа необходимост политическа воля, произтичаща от човешката сила - което противоречи на т.нар. диалектически закон. Защото, ако нещо трябва неизбежно да се случи, следвайки диалектическия материализъм, как може човешката воля, следователно свободата, да бъде двигател на необходимостта? Тук диалектическият материализъм се срива пред постулата за политическия волунтаризъм.

 

Насилието е неизбежно, казва Маркс. Революцията ще се подчини не само на закона на диалектическия материализъм, както ябълката се подчинява на закона за падането на телата, но и на закона на хората, които ще извършат експроприациите, необходими за преминаването от частната собственост над средствата за производство към тяхното колективно присвояване. Маркс знае, че собствениците няма да се оставят да бъдат ограбени без да реагират, той признава, че насилието ще бъде неизбежно и необходимо. По логиката на марксисткия “морал” пролятата кръв не създава никакъв проблем, тъй като става въпрос за “добра” кауза!

 

Така както е теоретизирал намесата на Провидението в Историята, Хегел е теоретизирал и диалектиката, обяснявайки, че това е начин на разгръщане и развитие на Духа, Понятието, Разума, Идеята за Бог в Историята. В сърцевината на диалектиката се крие момент на негативност, който позволява да се премине от едно състояние в друго, надхвърляйки го, като същевременно се запазва предишното, това е определението на хегелианския Aufhebung (отменяне): надхвърлям, като същевременно запазвам… Тази негативност цели нова позитивност.

 

Насилието олицетворява негативния момент на революцията, в очакване на нейния положителен момент. Това е необходим момент в неизбежно движение: поради масовото обедняване (пауперизация), трябва да се случи второ пришествие, капитализмът поражда противоречия, които се стремят към разрешаване, разрешаването се нарича революция - и тя се оказва необходима.

 

Но, така както капитализмът не доведе до революция, а до своите метаморфози, така и марксистката негативност с нейното насилие, което ражда Историята, не породи нищо друго, освен милиони мъртви на планета, без проектът за безкласово общество да бъде осъществен или дори напреднал поне малко. Лагери, огради от бодлива тел, наблюдателни кули, ГУЛАГ - да; безкласово общество - не. Може би никога съществуващите класи не са били до такава степен разделени, както в това марксистко общество с номенклатура на върха и депортирани незначителни хора в основата му.

 

Изгнание

 

Това, което показва картината на Мознай, обобщава ясно философията на Маркс. Като не смятаме това, че пие чай в Париж, а ние знаем, че е била по-скоро бира в игралните домове и то в големи количества, тази чаша чай най-вероятно съответства на периода на английското изгнание в Лондон, тоест периода от 24 август 1849 г., датата, на която той се установява в Лондон, до смъртта му, 14 март 1883 година. Тази чаша чай е емблематична за аристокрацията и буржоазията, голяма, средна или малко, но никога за пролетариата… Човек би си помислил малко лукаво, че погледът на Енгелс е вперен в стая до кабинета му, в която може би се намира биологичният син на Маркс с неговата слугиня: докато авторът на “Капиталът” работи, Енгелс се грижи за официалното и неофициалното му семейство - той гледа в него… Този период, в който двамата мъже са млади и Маркс все още не носи прошарената брада, с която е увековечен от фотографите, а черна като катран коса, без нито един бял косъм, свидетелства, че сцената датира от 50-те г. на ХIХ в., с други думи в първите години на биологичния му син. Тогава Маркс публикува редица статии в “Ню Йорк Трибюн” - десетина през 1852 г., шестдесетина през 1853 г., шестдесетина през 1854 г., десетина в същия вестник и стотина в “Ной Одер Цайтунг”, двайсетина в “Ню Йорк Трибюн” през 1856 г., петдесетина в същия вестник през 1857 г., шестдесетина през 1858 г., четиридесет през 1859 година. 

 

Чисти идеи.

 

Със сигурност можем да предположим, че листовете, които държи в ръката си, са на статия, която чете на Енгелс преди да я изпрати за набиране. Декорът е съставен от книги. Някои са струпани на масата, други са подредени в библиотеката. Материята на мисълта на Маркс наистина е идеална, или по-скоро идейна - с други думи: чиста идея. В този смисъл, марксизмът е идеализъм, ако ли не идеелизъм - позволете ми този неологизъм. Този шкаф с книги, чиито заглавия не се виждат, е алегория за произведенията на Хегел, върху които Маркс прави постоянни вариации. 

 

Маркс, който се наричаше идеалист, е мислел и живеел, следвайки чистите идеи. Той изповядваше революцията, но дори не я направи там, където можеше конкретно, без да чака указите на диалектическия материализъм: а именно в предачната фабрика на своя приятел Енгелс в Манчестър. Той говореше за Труда, Пролетариата, Работническата класа, но сякаш са идеи, подчинени на властта на самите идеи и на диалектическите механизми. Един пролетарий обаче не е концепт, революцията също. 

 

Въпреки че положи усилия да покаже, че е бил хегелианец, но вече не е, Маркс остава до края на живота си последовател на автора на “Феноменология на духа”. Той очакваше възшествието на Абсолютния дух. В Йена Хегел го бе видял на кон, това беше Наполеон; Маркс го виждаше на хоризонта под формата на тържествуващия пролетариат. 

 

(1) Този син на Маркс и Хелън Демут е роден на 23 юни 1851 г. в Лондон, умира на 28 януари 1929 г. като “пенсиониран механик” (Bibliothèque de la Pléiade, vol. I, p. LXXXIX). 

 

 

 

Откъсът е от книгата на Мишел Онфре "Крокодилът на Аристотел: История на философията чрез живописта" (Le Crocodile d'Aristote: Une histoire de la philosophie par la peinture), 2019 г. Откъсът е публикуван в "Поан".

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

124 коментар/a

пвлл на 12.01.2020 в 19:52
Страшни миризливци били тия пиячи на чай маркс и енгелс. Социалиста др.адолф хитлер като последовател на маркс е присъединил чехия към райха. Комунист и фашист е едно и също.
Като е ..... на 12.01.2020 в 21:21
Както беше написал някой по-горе тук коментират хора познаващи добре марксизма във всичките му аспекти,както и такива които са шматки и куковци. Какво да се прави,като е демокрация.
n.ml на 12.01.2020 в 23:00
Изобщо не съм впечатлен. Разочарован съм от адептите на корифея на дас капитал. Мислех че нещо ще са надградили над него , ще са се развили ама не, същите заучени постановки и оплитания в рамките на най стандартната марксическа лексика. Явно маркс не се развива , не може.
Маркс на 13.01.2020 в 13:19
пише теории на монополния капитализъм, където развитието става само като се създават оръжия за войните, които води държавата, империите. И впоследствие тези открития се внедряват за гражданското производство и свободния пазар с конкуренция, но не така масово както сега. Получава се тенденция да се отива към монополизъм на големи фирми, тръстове, концерни, транснационали. На базата на отиването към монополизъм и Марксовите идеи, Ленин създава теорията за държавно монополистичния капитализъм - империализма, че светът вървял към тотален монополизъм, и монополът унищожавал свободната конкуренция. Трудът на Ленин е книга писана в 1916 година и мисля, че се казваше: "Държавно капиталистическия монополизъм - империализма - последен стадий на капитализма". Но отиването към монополизъм е забелязано и в САЩ от американците, и още от 1903 до 1913 година създават такива закони и регулации, че ако една голяма фирма има монополно положение на пазара в даден бранш се задействат анти монополни и анти тръстови закони и се възстановява конкуренцията. Такъв е примерът с фирмата на Рокфелер, която е била монополист в нефтения бранш и е била разделена на, мисля че 6 шест по малки фирми и конкуренцията е била възстановена. В последствие анти тръстовите и анти монополните закони са били усъвършенствани и се е установило силово, чрез закони и чрез държавата възстановяване на конкуренцията. Където се е случвало това възстановяване на конкуренцията е ставало икономическо чудо. Най напред в САЩ, после в Англия и Франция, после в ГФР и Япония после в Южна Корея и сега в Източна Европа. В България имаме този проблем да няма конкуренция, защото българина е свикнал на държавен монопол от социализма и всяка фирма иска да е монополист и да продава на монополно високи цени и да извлича монополно високи печалби. Сега се обръща по голямо внимание на конкуренцията, но трябва повече конкуренция. В Руската федерация изобщо няма конкуренция и има олигарси - монополисти, които не искат да има конкуренция. Затова в Русия няма развитие на икономиката им и от 6-7 години стандарта на живот на руснаците върви надолу. Та всичко това идва от Марксовите теории, или Маркс се е опитвал да анализира капитализма, но по неговото време много неща не са се били развили. Но нещата са приблизително подобни и по неговото време както е и сега. Поне аз така мисля.
нява на 13.01.2020 в 15:32
Той хубава е анализирал да го кажем направо като е изплагиатствал идеи на съв.еменни нему икономисти само че изводите които си прави за необходимо , научно, закономерно и пр. пришествие на единния светъл комунизъм чрез физическо изтребление на останалите класи от победоносния пролетариат призван от историята и необходимостта да установи диктатура считай екстри като концентрационни лагери са напълно оправдани в огъня на революционното усилие и както казва този враг на морала др.карл маркс - целта оправдава средствата. Карл маркс е антихриста, ленин, хитлер, сталин са само негови подражатели.
По-по равните прасета на 13.01.2020 в 16:01
Точното название на очерка на Ленин е: "Империализмът като най-висок стадий на капитализма". В първите шест глави Ленин формулира 5-те признаци на империализма. Тук повечето комениращи или са ги изучавали или поне са чували за тях,а който не ги знае да си ги намери в мрежата. Монополизмът е само един от тях. В САЩ може и да има антимонополно законодателство,но за света няма и затова един монопол плъзва като октопод по целия свят,особено американските монополи,отдавна превърнали се в мултинационални. Днес мултинационалните монополи за най-голямата сила в света,те са пред и протосветовната държава и затова тресат властта на Тръмп. САЩ в момента страдат и от 2-рия и 3-ия признак,тоест паразитния финансов капитал и стремителния износ на капитали от САЩ към райони с евтина работна сила и евтини ресурси. Износът на капитал повлече цели отрасли на тежката промишленост на САЩ,които бяха изнесени в чужбина и вероятно днес можем да говорим за нов признак - износ на производството. Точно това се опитва Тръмп да пресече,но се вижда каква яростна съпротива среща. Точно затова типичният промишлен пролетариат на САЩ гласувА за Тръмп,а не за Обонго и Клинтън при които този процес стремително се ускори. Ленин не случайно пише,че точно в САЩ обективните предпоставки за победа на социализма са в най-голяма степен налични. Днес университетите и Холивуд вече са овладяни от културните марксисти и либераст-левичари, половината от Демократическата партия са левичари,а другата половина либерасти. Най-интересното е,че най-богатият щат Калифорния също е антитръмпистки настроен. АнтиТръмп са и повечето мултинационални милиардери в САЩ. Оказва се,че както навремето Маркс пишеше,че работниците нямат Отечество,така днес капиталът няма Отечество и го бОли кура за американската популация. Маркс искаше да прави социализъм отдолу,но днес социализмът под формата на глобализъм се спуска отгоре. Навремето освен немците повечето пари за Майдана от 1917г. ги дадоха американските милиардери и в съюз с лумпените в Русия наложиха социализъм,тоест постимпериализъм. Сега историята се повтаря - свръхбогатите в съюз с лузърите и лумпените в САЩ дирижират поредния социален инженеринг. А крайната цел е световна ферма на прасетата по Оруел,където всички прасета са равни ,но някои прасета по-по равни. Така беше при социализма - номенклатурата беше от по-по равните прасета.
Дойчланд,Дойчланд юбер ьллес на 13.01.2020 в 16:16
Според цитираните по-горе възгледи на Маркс и Енгелс излиза,че Маркс и Енгелс са считали,че само немците, с малки изключения, са призвани да създадат социализма. Така германоцентрично разсъждаваше и действаше и Хитлер,така егоистично действа и баба Меркелица - Дойчланд,Дойчланд юбер аллес!
Милена Бекярова на 13.01.2020 в 16:43
Каквато картината, такъв и текста към нея -нелепи и повърхностни.
Нквд на 13.01.2020 в 18:54
Това не е картина другаре а вражеска пропаганда с цел да се злепоставят вождовете на нашата пролетарска революция и борба . Но не нам тия! Щи ударим врага когато най малко е готов и ще го сразим по законите на маркса и всеобщий глобален комуницъм! Да жифей партията, пролетариата и селяните в единен строй! Ссср е с нас!
статията - тържество на натруфеността, а повечето от постовете - на крещящата простащина на главно едно лице на 13.01.2020 в 19:58
Тука гледам в десетки постове един луд си говори сам. И даже си вярва, че притежава идеи, по-велики от тези на Маркс. Правописните му грешки бъкат като попови лъжички в блато. Това е достатъчно едно-и-същото, дето е само траш и брак, да се трие. Трамвай, сопри се бе, теле! Пий хапчета или влизай в лудница, стига логорейни диарии. Колко копи-пейста си си подготвил предварително, имам чувството че поти цяла година си се готвил за тоя "реванш". Модераторе????
милиционер на 13.01.2020 в 20:05
Така е другарю, като провалихте социализма сега не мож ги спря да плюят вожда.
Без разни всякакви Логореи на 13.01.2020 в 20:30
Маркс и Енгелс се очертават като предтечи на нацизма, което в светлината на произхода на първия е особено иронично. Философските теории трябва да се поднасят добре сготвени, в суров вид оставят било странен вкус, било нещо по-лошо.
Към милиционер на 13.01.2020 в 21:25
Един дрОгар по-горе много се е ядосал нооо...късно. Интернет не е като едновремешните христоматии и учебници по научен комунизъм - може да намериш и за постиженията на Маркс,но и за доста големите му заблуди. Пък и за Маркс важи мотото - не ме гледай какво правя,а слушай какво ти говоря.
Маркс и Енгелс се очертават като предтечи на нацизма на 13.01.2020 в 21:35
+1.
Според мен на 14.01.2020 в 04:15
Според мен публикацията е с добър хонорар, защото е в духа на времето-преписване на световната История, както отърва на имащите. Авторът много тенденциозно и езуитски води в заблуждение своите читатели, особено жадните за лозунги и етикети. Как си представя той (автора) Личността К.Маркс, просто натрапва някои негови постъпки от живота му. Нищо не споменава за мнението на самия К.Маркс за себе си: например да беше цитирал поне част от изповедтта му пред дъщеря си, където казва: «Нищо човешко не ми е чуждо!», с което изчерпва описните скандални случаи, т.е. натрапчиво насаждани в цялата статия. Добре пише, че «капитализмът е пластичен, като Хидрата от Лерн, той се променя, трансформира, преобразява, но никога не умира.“ Така е. К.Маркс не го отрича!!! Капиталът, голям или малък, е в основата на съществуването и развитието на човешката цивилизация. Той просто във своето време: открива, развива, доказва неговото по-нататъшно движение, което и ДНЕС г-да капиталистите ползват в своята практика, но със съвременна терминология. К.Маркс поставя въпросът как да се ДЕЛИ натрупаният КАПИТАЛ за развитието на Човека, т.е. как да се осигурят социалните му потребности! Тук настъпва голямата съпротива-действието ДЕЛЕНИЕ се оказва психологически най-трудно. Човешката история го потвърждава. Ясно е, че когато Капиталът се възпроизвежда само за увеличаване на печалбите на неговия владелец, се появява думата КАПИТАЛИЗЪМ. К.Маркс поставя въпросът за решаването на СОЦИАЛНИТЕ потребности на Човека: нормално хранене, покрив над главта му, образование, здравеопазване, достоен труд (умствен и физически), като източник на неговите доходи за по-наташно възпроизводство. Така се ражда понятието СОЦИАЛИЗЪМ и т.н. Конкретните исторически условия диктуват реализацията на идеите на К.Маркс. Животът налага своите корективи в една или друга посока, в начина (модела) на проява на тези идеи. Тези негови ИДЕИ отговарят на ИНТЕРЕСИТЕ на мнозинството трудови хора!!! Затова съпротивата срещу тях е тотална, глобална, жестока и безмилостна. К.Маркс не претендира на единствена Истина по Капитала. На 25.07.1862 г. В Лондон в пердисловието на своята книга „Капитал“, той пише:“Ще бъда истински радостен на всяка НАУЧНА критика. Що се касае за предразсъдъците на тъй нареченото обществено мнение, на което аз никога не съм правил отстъпки, то моят девиз е на великия флорентиец: „Следвай своя път и нека хората да говорят това, което им харесва!“ Напъните на много такива М.Онофренци са нищожни в сравнение с титаническата работа на К.Маркс. Констатации, отрицание, а какво предлагат Онофренците? Важното е да се разбере-на кого служат, кой има изгода от тях??? Сетете се....

Напиши коментар