Бисер Петков: Не може да се отнема дете заради издърпано ухо

Бисер Петков: Не може да се отнема дете заради издърпано ухо
"Издърпването на ухо не може да бъде причина за отнемането на деца от семействата им. Това е несъстоятелна теза и не може да бъде причина за отнемане на деца". Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в предаването „Здравей, България” по Нова телевизия. „Искам пак да потвърдя, че проектът на Националната стратегия за детето 2019 - 2030 година е оттеглен. По него не се работи. По никакъв начин чрез законодателни или по общо нормативни промени не се прокарват принципи и положения от проекто-стратегията”, посочи още той.

 

По думите му, основанията за отнемане на дете от семейство не са променяни от 2003 г., когато са записани в чл. 25 от Закона за закрила на детето. 

„Отнемането на дете може да се случи, когато грижата за него е неглижирана, детето е поставено в риск или ако детето е насилвано. Това са изброените основания при които като крайна мярка се предприема извеждане на детето от семейството”, обясни Петков.

„Всеки може да прецени, че дадено дете се нуждае от закрила и може да подаде сигнал. Но тук е ролята и преценката на органите за закрила на детето. Те трябва да преценят дали това дете наистина е подложено на риск и дали е необходима работа със семейството”, посочи още социалният министър.

 

 

 

 

Коментари

  • Дърпането на уши - крайъгълен камък в изграждането на българина

    11 Юни 2019 9:37ч.

    Спомням си, как майка ми ме гонеше около масата за да ме набие без никакъв успех. Обаче като ми забрани да изхвърля боклука, го изхвърлих, за да и направя напук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Физиономията му

    11 Юни 2019 9:55ч.

    е на участник в прайд 2019.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Къде ще ги намерят

    11 Юни 2019 11:14ч.

    Тези безгрешни "органи"? Как ще се избегне тенденциозното тълкуване на понятието "насилие"? Разбира се, че и дърпането на ухо може да се нарече такова, "посегателство над правата на детето". Там е проблемът, а не в заявените от министъра добри намерения. Историята изобилства от такива, знаем...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А ако органите

    11 Юни 2019 11:20ч.

    Иман интерес да оправдаят заплатата и изобщо съществуването си? А ако и получават премии за бройка, каквато практика съществува в "напредналите"страни?...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    11 Юни 2019 14:40ч.

    Поредният Пинокио . Докога ще ги търпите , "сестри и братя"- блеещи, в по-голямата си част ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    11 Юни 2019 16:44ч.

    Тук медиите отново играят кобмина с властта, както при Истанбулската конвенция. Изкарват протестиращите тъпи и ограничени, които искат да бият шамари и не четат. Основният проблем на стратегията е властовата пирамида, която поставя родителя най-долу в йерархията. Най-отгоре са държавните институции, после социалните работници, здравните работници, образователните институции, домашен лекар, педагогически персонал, след това следва детето и едва след него са поставени родителите, а местните общности (обществото) е най-най-долу! Т.е. тези, които плащат заплатите на властта и й дават правомощия, гражданското общество е поставено от властта последно. И с тях и без тях стратегията ще си се провежда, самата стратегия не изисква и родителското участие, тя третира родителите като субекти, които трябва да се обучават и да са послушни, да бъдат в подчинено положение. Държавната машина наруши законите на роботиката и се постави над създателя си, за това става дума, това е престъплението. Човекът, семейството става роб на системата. Да не говорим за още други абсурди, че още в първото изречение се залага условието, че всяко дете трябва да живее в интегрирана следа (ще рече среда, контролирана от тази машина). Семейните кръгове с тяхната култура и традиции се визират като социална изолация. Освен това стратегията си поставя за цел засилване на ролята на яслените групи, като децата на възраст от 0-3, трябва да бъдат над 30% обхванати. Между 7-13 години за децата е формулирана като основна опасност трудността да се адаптират в структурите на МОН. Т.е. според тази стратегия основната нужда на децата е подкрепящата среда, която те тълкуват като съвкупността от всички държавни програми, държавните програми са подкрепяща среда. Детето е добре, когато е на ясли, на градина, в училището, детето е зле, когато е в семейството. Семейството се третира като невежо, безотговорно, източник на насилие и беди, държавата се третира като светлина и истина от последна инстанция. Това е голямата измама и беззаконие на тази стратегия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Светла Стоянова

    13 Юни 2019 12:50ч.

    Защо, като няма стратегия, Бисер Петков не излезе да го заяви на протестите?!!! Очи в очи?!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи