- Автор: Георги Георгиев
- 10 Sep 2020
- 579
- 0
Същият ден, напрягайки последните си сили и изпълнявайки волята на командващия, Петнадесети руски корпус успява да нанесе поражение на една германска дивизия, което е възприето доста драматично в щаба на Осма армия. Лудендорф нарежда на Франсоа да прекрати операцията по обкръжаване и да пренасочи силите си на север, за да бъде възпряна руската офанзива. Самият Хинденбург пише на Молтке, че вероятно Втора армия няма да бъде разгромена и ще се наложи тя да бъде преследвана на юг. Но командващият Първи германски корпус отказва да изпълнява спуснатите му нареждания и продължава да напредва на изток.
В края на деня Самсонов разбира, че пътят за отстъпление е прерязан, и именно тогава решава, че трябва да... отстъпи. Той прекратява атаките срещу позициите на Двайсти немски корпус и нарежда изтегляне към Янов. В посоката, където го очаква Франсоа. Но вместо лично да поеме ръководството по излизане от „котела”, Самсонов подчинява обкръжените си части под командването на един от корпусните си командири, а сам се отправя на юг с намерението да организира деблокиращ удар. Което няма как само по себе си да не се е отразило тежко в психологически план за войските му. В допълнение, не е обърнато никакво внимание на планирането на самото оттегляне, като единствено акцентът е поставен върху бързината. Още една стратегическа грешка: Първи корпус е прерязал тила за отстъпление и не скоростта е важна за спасението на руснаците, а потенциалът им да разкъсат обкръжението.
Но именно този свой потенциал те губят в рамките на по-малко от един ден. Пехота, артилерия, кавалерия и тил така смесват своите редици на 29 август, че се превръщат в неуправляема тълпа. Десетки хиляди хора, коне и каруци се струпват по шосетата, водени единствено от мисълта час по-скоро да се отскубнат от неприятеля. За никаква организация и ръководство не може да става и дума. И най-малката поява на германски сили или само слухът, че те са наблизо, кара руснаците да променят панически своя ход или лишени вече от вяра в собствените си сили, да развеят белия байрак.
А когато на сцената се появява и Източната група на Осма армия, шансовете на обкръжените сами да се измъкнат са практически сведени до нула. На следващия ден започва и повсеместната им капитулация, въпреки че отделни части успяват да пробият противниковия заслон, който не е бил кой знае колко солиден. Но в случая се е оказал повече от достатъчен. Като цяло, Петнайсети и Тринайсети корпус и Втора дивизия на руския Северозападен фронт са унищожени.
Едва тогава двата флангови руски корпуса предприемат действия по деблокиране, но техните услия са безнадежно закъснели. Скоро и Жилински разбира безпереспективността на тяхното настъпление и им нарежда да започнат да се изтеглят на юг. Като финален етюд на драмата, сполетяла Втора руска армия, идва самоубийството на нейния командващ, генерал Самсонов, който не може да понесе мисълта, че е погубил голяма част от съединенията си и е предал доверието на император Николай II.
Руски военни се предават
Германия, която в името на победата на запад е била готова да рискува с поражение на изток, се изправя пред противоположната ситуация - загубила е шансовете си да разгроми мълниеносно френската армия, но е извоювала неочаквана победа в Източна Прусия. От което веднага се възползва военната пропаганда: за нея е много важно да раздуе успеха на Хинденбург и Лудендорф до степен, че да бъде заметен под килима провалът при Марна.
Неслучайно битката е кръстена на името на селището Таненберг, което е било в периферията на описваните събития, но е натоварено с огромна историческа символика. Край него през 1410 г. полско-литовските сили нанасят съкрушително поражение на Тевтонския орден, което е и предопределило гибелта на последния. Лундендорф, който винаги съумява да разрекламира максимално всяка своя военна победа, не изпуска подходящия момент, за да представи разгрома на армията на Самсонов и като реализация на един реванш с петвековна давност. И в периода между двете световни войни Германия ще надгражда спомена за тази своя победа, като ще ѝ придава все по-монументална и шовинистична стойност, докато накрая тя не бъде погребана под развалините на Хитлеровия Трети райх.
В цялата история сякаш остават някак си встрани двама от главните „виновници” за немския успех: първият е генерал Франсоа, чиято недисциплинираност прави възможно ръководеният от него корпус да отреже руснаците от юг. И ако неговото име все пак се споменава тук-там в историографията, то заслугите на втория са напълно подминати. Става въпрос за австро-унгарската армия. Нейната офанзива в Полша протича именно в разгара на Източнопруската операция и привлича към себе си всичките руски резерви. След претърпяното поражение при Красник Ставката насочва като подкрепление към Югозападния си фронт два пехотни корпуса, две гвардейски и три резервни дивизии. Сили, които са щели да бъдат повече от достатъчни да подсигурят армията на Самсонов или поне мигновенно да покрият щетите ѝ от понесеното поражение.
Дори след Таненберг Молтке и Хинденбург не се чувстват уверени, че руската заплаха е елиминирана. Израз на тяхната несигурност е и решението им прекратят преследването на разбития противник и да пренасочат силите си срещу армията на Ренекампф. Те жертват не просто възможността да довършат Втора руска армия, но и много по-примамливата опция, която им позволява да излязат в тила на десния фланг на руския Югозападен фронт. Което освен всичко друго ще означава и изпълнение на поетите още отпреди войната ангажименти за подкрепа на австро-унгарската армия.
Но в името на пълното обезопасяване на Източна Прусия те са готови да принесат в жертва съдбата на единствения си съюзник. Решение, което може би не е толкова цинично, колкото недалновидно. Конрад оправдано се чувства предаден, но той тепърва ще трява да свиква с подчинената роля, която е отредено да играе армията му в стратегическото планиране на Германия.
Руски пленници
Насочвайки се срещу Първа руска армия, Хинденбург отново смята да се възползва от руската неповратливост. Той си позволява да остави практически незначително прикритие на наревското направление, където формално все още действат три руски корпуса, а практически цялата си Осма армия, включително с вече пристигналите от Западния фронт 11 армейски и Гвардейския резервен корпус, да насочи на изток. С което си осигурявяа числено превъзходство над армията на Ренекампф.
В това време Първа руска армия е преминала към повсеместна отбрана. Лишена от обсадна артилерия, тя е принудена да бездейства от момента, в който северният ѝ фланг е достигнал далечните рубежи на Кьонигсберг, а южният ѝ се е опрял в далеч по-слабата, но също така непреодолима немска крепост Летцен. Руските генерали осъзнават надвисващата опасност от нов военен разгром, но не смятат, че е оправдано да се отстъпи, без да бъде даден бой. А и добре разбират, че очистят ли сами Източна Прусия, създават условия за пренасочване на германските усилия на юг, което изправя пред риск четирите им армии, опериращи срещу Австро-Унгария.
За да предотврати подобна заплаха, Жилински импровизира с нов военен план, който преполага вече не преследването на решителни цели, а само провеждането на тактически операции, които да внасят безпокойство в противника и да разпиляват силите му. В този замисъл е интегрирана и създаващата се нова армия в района на крепостта Осовец. Тя трябва да бъде свързващо звено между силите на Ренекампф и остатъците на Втора армия. Проблемът е, че тя е в процес на средоточаване и ще бъде готова за действие чак към 14 септември.
Но Хинденбург и Лудендорф нямат намерение да чакат дотогава. На 9 септември те преминават в настъпление със своите седемнадесет пехотни дивизии. Въпреки че отново залагат на масирания артилерийски обстрел, успехът ги съпътства само на десния им фланг. Източно от Летцен със силите на два корпуса те помитат позициите на оставената тук само една руска дивизия, но не проявяват достатъчна енергичност да излязат в дълбокия тил на противника. А Ренекампф и Жилински сякаш само са и чакали да се появи опасност, за да започнат повсеместно отстъпление. Първият смята да се отдръпне с около двадесетина километра назад, но командващият фронта нарежда да се отстъпва, докато не бъде напълно избягната опасността от нов Таненберг.
Ренекампф успява да извърши частично прегрупиране на силите си, което в края на краищата се оказва спасително за армията му. И когато германските сили се опитват да пробият неговия център, те или срещат организиран отпор, или намират вече изоставените от руснаците окопи. Но това, което истински спасява Първа армия, е липсата на вражески съединения в нейния тил. За което определена вина носят Хинденбург и Лудендорф.
Те пренасочват направлението на пробива, който са извършили с десния си фланг в северозападна посока, с което нанасят „удар” в празното пространство. А през това време руските корпуси, макар и некоординирано, макар и отново с елемент на паника, успяват да стигнат необезпокоявани бреговете на р. Неман. Където те могат да се почувстват в относителна безопасност, но трябва да преглътнат поредното унижение, че само в рамките на пет дни не само са изгубили контрола над земи, за които са водили сражения почти цял месец, но им се налага да отстъпят и част територията на Матушка Рус.
На 14 септември Осма армия прекратява своята настъпателна операция. Не защото е омаломощен настъпателният ѝ потенциал, а поради смяна на германските приоритети. След като е подсигурена безопасността на Източна Прусия, сега на преден план излиза проблемът за Силезия. В провинцията е оставен само един ландверен корпус, който явно не разполага с потенциал да издържи на масиран противников удар. А руските сили в Полша се натрупват. Което кара германците да изземат четири корпуса от Осма армия, които отново под водачеството на Хинденбург и Лудендорф трябва да сформират новата Девета армия в района на Ченстохова.
Хинденбург и Лудендорф
С което се слага и „официалният” край на Източнопруската операция. И ако вече споменахме за митологизирането ѝ от страна на Германия, същото в известна степен правят и руснците. Те започват да насаждат идеята, че офанзивата им е била предварително обречена на провал и нейната цел е била единствено да придърпа немски части от Западния фронт, за да бъде спасена Франция.
От тази гледна точка тя вече не само изглежда успешна, но и дори е предопределила в крайна сметка окончателното поражение на Централните сили във войната. В което има голяма доза спекулация: съотношението на силите е позволявало на Жилински да постигне победа, просто той и неговите подчинени вземат поредица от погрешни решения. Наслагването на военачалническата некомпетентност и недостатъците в армейските структури зачерква в крайна сметка шансовете за руски успех, които в началото на кампанията са изглеждали повече от реални.
И докато тезата за изключителното значение, което е имало прехвърлянето на двата немски корпуса от Западния фронт на изток е налагана и тогава масирано от пропагандата, а и днес от историографията, встрани сякаш остава истинският позитив, който Русия извлича от дебютната си инвазия в Германия: спасена е не френската столица, а е съхранена Руска Полша. С действията си Северозападният фронт осуетява планираното още отпреди войната германско настъпление към Седлец, което в голяма степен позволява на руския Югозападен фронт да се разправи с австрийците.
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-iztochniyat-front
