Първата световна война: Сръбският фронт

Разбира се, не бива да се подценява факторът на Източния фронт, който приковава към себе си огромната част от хабсбургските дивизии и реално срещу Сърбия австрийците разгръщат само две малки свои армии. Но редуцирането на силите им не намалява амбицията им да постигнат незабавна победа. Виена игнорира призивите на Вилхелм II да концентрира цялата си мощ срещу руснаците, а на Балканите да се остави един необходим минимум, колкото да бъдат отбранявани Войводина и Босна. Конрад фон Хьотцендорф с присъщия си оптимизъм вярва, че ще успее да съкруши бързо Сърбия, паралелно с кампанията си на изток.

За командващ на балканската групировка на Австро-Унгария е назначен генералът от артиелрията Оскар Потиорек. На него са подчинени Пета и Шеста армии. Тяхната обща численост е около 200 000 човека. За да избегне форсирането на широкия и дълбоководен Дунав, австрийският командващ решава да нанесе удар през реките Сава и Дрина и да разсече Сърбия от запад на изток. Пета армия трябва да завладее северозападния ъгъл на Сърбия с г. Шабац, а Шеста, на юг от нея, да настъпи в посока Валево и Карагуевац.

Преди още да бъде започната офанзивата, практически от първия ден на обявяването на войната, австро-унгарската тежка артилерия и дунавската ѝ флотилия подлагат на масиран обстрел Белград[i], за да отвлекат вниманието на сръбското главно командване от подготовката на основното си настъпление и за да деморализират гражданското население.

Сърбия действително не е наясно с намеренията на противника си и първоначално тя очаква инвазията да дойде от северния бряг на Дунав. На базата на тази хипотеза тя разгръща и своите сили. Първа армия, начело с генерал Бойович, се концентрира източно от Белград. Тя е в състав четери пехотни и една кавалерийска дивизия. Около самата столица е разположена Втора армия, включваща четери пехотни дивизии под командването на генерал Стефанович.

На генерал Юришич-Щурм е поверена Трета армия, която е разположила двете си пехотни дивизии и два отделни отряда около г. Валево. Четвърта армия на генерал Боянович трябва да взаимодейства с армията на Черна гора[ii]. Последната наброява около 50 000 човека. Немалко на брой резервни части са разположени в Македония и по българската граница. В Белград имат всички основания да се опасяват, че България може да потърси реванш за претърпяното само преди година военно поражение. И дори неутралитетът, който София е декларирала при избухването на войната, е възприет от сръбските лидери само като отвличаща маневра. Начело на сръбското Главно командване формално се намира принц-регентът Александър Караджорджевич, но реалната власт е в ръцете на началник-щаба воеводата[iii] Радомир Путник.

Трябва да се признае, че самият релеф на терена многократно усилва капацитета на сръбската отбрана. Страната е разделена от хабсбургските владения чрез една поредица от реки, които не позволяват да бъдат преминати без предварителна инженерна подготовка. В повечето случаи непосредствено зад тях се изправят планински масиви, чиито тесни проходи естествено раздробяват всеки опит за войскова концентрация. А като имаме предвид, че в началото на войната духът на сръбската армия е изключително висок, може да си дадем сметка за изначалните трудности, срещу които се изправя генерал Потиорек.

Но самият той не ги осъзнава. И първата му атака поразява със своето нескопосано изпълнение. Тя започва на 12 август, когато един австро-унгарски корпус форсира Сава, а три други - Дрина. Преминаването на последната река отнема цели четири дни, време достатъчно, за да препозиционират сърбите своите Втора и Трета армия към Дрина. А след това, без кой знае каква подготовка, на 16 август да преминат в контранастъпление. Успехът съпътства армията на генерал Стефанович, който, въпреки че атакува в две направления - Шабац и Лешница, успява да изтласка противника от неговите позиции.

Успехът се оказва ключов, тъй като не само разкъсва целостта на австрийския фронт, но и срива неговата морална устойчивост. Дори онези части на Потиорек, които са удържали на натиска на Трета сръбска армия, започват самоволно да се оттеглят на запад. Към 24 август австрийциите напълно са очистили територията на Сърбия. Губейки между 6000 и 10 000 убити, 30 000 ранени и 5000 пленени. Сръбските загуби са 4000 убити и 15 000 ранени.[iv]

За да не прерасне понесеното поражение в катастрофа от военен и репутационен характер, австро-унгарското командване подготвя спешно ново настъпление. Изтегляйки части от италианската граница и насочвайки нови мобилизационни попълнения, то съумява в известна степен да възтанови боеспособността на Пета и Шеста армии. На 7 септември те отново преминават Дрина, като този път сръбската армия не се оказва в състояние да им нанесе масиран контраудар.

Изразходвайки своите човешки и материални ресурси, тя е явно принудена да премине към повсеместна отбрана. Която обаче не е кой знае колко устойчива. Изглежда, че този път Потиорек чрез методичност и упорство ще сломи балканците. На 7 ноември сърбите се виждат принудени да отстъпят на изток, а една седмица по-късно пада и Валево. На 16 ноември австрийците предприемат нова атака и завладяват Лазаревац, като същевременно излизат и във фланга на Първа сръбска армия в района на р. Лег.

Генерал Потиорек

Усещането, че Сърбия е разгромена, завладява сякаш и двете страни. В Австро-Унгария величаят Потиорек като национален герой и бързат в негова част да назоват една улица в Сараево. Самият „герой” също не пести победните релации и уверява и подчинените си, и хабсбургската върхушка, че победата е постигната. Остава просто да се доубие поваленият вече враг. Разбираемо, на другия полюс са настроенията в Сърбия. Но и в тях се прокрадва мисълта, че войната е загубена. Воеводата Пуник открито заявява на правителството, че трябва да се проработи и опцията за капитулация. Идея, която веднага е отхвърлена от премиера Никола Пашич, но е симптоматична за кризата, която е обхванала армията от върха до низините.

За да се избегне разгромът на Първа армия, сръбското командване, макар и с неохота, се съгласява армията да се оттегли още на изток. Отстъплението повлича след себе си и необходимостта да се отдръпнат и Втора и Трета армии. Което предрешава съдбата на Белград. На 30 ноември той е изоставен, а на 2 декември е окупиран от австрийците. И когато изглежда, че завземането на столицата олицетворява категоричността на военната победа, Потиорек допуска сериозна стратегическа грешка. Решава, че вече е разгромил Първа сръбска армия, и насочва силите си на север, срещу армията на Стефанович.

Влизането на крал Петър в Белград - декември 1914 г.

В този критичен момент сръбският боен организъм намира сили да възстанови поне частично своя потенциал. От морална гледна точна решителен е приносът на крал Петър, който, макар и болен, декларира, че ще замине на фронтовата линия, за да умре в името на спасението на родината си. Но къде по-важни са пристигналите ешелони от Солун, доставили снаряди от Франция. Придобило морален и материален импулс, сръбското командване решава, че вече не просто трябва да се брани по течението на р. Морава, но и да премине в настъпление. Първоначално само със силите на Първа армия.

На 3 декември две нейни дивизии атакуват стоящите срещу тях пет противникови бригади в района на възвишението Рудник. Боевете продължават три дни, като сърбите постигат категоричен успех. Те разбиват противника и го преследват чак до Дрина. За да компенсира катастрофата на десния си фланг, Потиорек решава да отговори с офанзива на левия и инициира настъпление югоизточно от Белград. То обаче не само че е провалено, но служи и като начало за повсеместна сръбска контраатака. Тя не позволява на австрийците дори да се задържат в равнинната част около Белград и на 13 декември Пета и Шеста австрийски армии отново се озовават на собствена територия.

На 15 декември сърбите влизат победоносно в Белград. Да пренесат бойните действия на противникова територия те очевидно нямат сила, затова предпочитат да се укрепят отново по поречията на Дрина, Сава и Дунав и да преминат към отбрана. Собствените им загуби са 22 000 убити, 91 000 ранени и 20 000 изчезнали. Австрийските загуби обаче са направо зашеметяващи - 30 000 убити, 45 000 пленени и 170 000 ранени.[v] Потиорек е свален от поста си и пенсиониран, Пета и Шеста армии са разформировани и от тях е създадена една нова армия, която е годна само да се брани, а като цяло Австро-Унгария не просто се изправя пред поредното си унижение, но трябва да преглътне факта, че именно претърпяното от нея поражение силно намалява шансовете на Централните сили да привлекат на своя страна Румъния и България. В Европа се шегуват, че планираната от Виена наказателна експедиция срещу сърбите (Strafexpetition) се е превърнала в наказаната експедиция (Bestrafte expedition)[vi].

Хронологията на останалите сухопътни бойни действия през 1914 г. е свързана с превземането на германските колонии от силите на Антантата. В изпълнение на съюзния си договор с Англия и водено от желанието да се възползва от раздорите в Европа, на 23 август правителството на Япония обявява война на Германия. Целта е сравнително лесно да бъдат заграбени германските колонии в Тихия океан. Реални бойни действия се водят само срещу Циндао, германско пристанище на китайския Шандунски полуостров, една сравнително добре укрепена цитадела, но изпитваща „остра гарнизонна недостатъчност”. По-малко от 5000 германци защитават града, като японците стоварват срещу тях повече от 30 000 човека. Но травмирана от кървавите щурмове на Порт Артур преди едно десетилетие, този път японската армия се държи дори прекалено предпазливо. Циндао капитулира едва на 7 ноември, след повече от цял месец обсада. След което японците се втурват да окупират незащитените германски архипелази в Пасифика. Там те си „съперничат” с австралийците, които завземат Германска Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, а новозеландците - Самоа. В допълнение, още в края на август англо-френски сили завладяват необезпокоявани Того, но в останалите германски колонии им предстои да преодолеят по-сериозна съпротива.

--------------------------- 

[i] С обявяването на войната сърбите преместват своята столица от Белград в Ниш.

[ii] В знак на солидарност със Сърбия Черна гора обявява война на Австро-Унгария на 5 август.

[iii] Сръбският еквивалент на днешното звание маршал. При избухването на войната Путник се намира на лечение в Австрия, но лично кайзерът нарежда да не бъде интерниран и да му бъде осигурено безпрепятствено прибиране в родината.

[iv] en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Cer

[v] en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Kolubara

[vi] Max Hastings. Catastrophe: Europe Goes to War 1914

Свързани текстове: 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-galiciya-3-chast

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-srazheniyata-za-polsha

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-srazheniyata-za-polsha-2-chast