Първата световна война: Сраженията за Полша - 2 част

Руският корпус изглежда така изолиран, че сякаш съдбата му е предопределена, след като срещу позициите му са насочени три корпуса на Девета германска армия, обилно снабдени с тежка артилерия. Но разгромът е избегнат. Германците не успяват да синхронизират добре своето движение и влизат в боя разпокъсано, като така предоставят възможност на руския корпус да не допусне пробив в построението си, като дори си спечелва време, за да получи подкрепления.

Първа армия изпраща на помощ Шести сибирски корпус, а Втора армия - Втори армейски. Все пак командващият на Пети сибирски корпус решава, че е по-изгодно да отстъпи леко, за да изгради нов фронт на отбрана около Кутно съвместно с пристигащия Втори армейски корпус.

Същевременно командването на Северозападния фронт не отдава голямо значение на започналата германската офанзива. Рузский я възприема като диверсия, която цели само да отклони вниманието от предстоящата битка за Силезия. Поради тази причина той не отменя настъплението си на запад, което стартира на 14 ноевмри и закономерно в началото се развива напълно безпрепятствено.

Отбраната на северозапад е възложена на Първа армия, на която е преподчинен и Втори армейски корпус, но чиито основни сили, както се спомена, се намират източно от Висла, а и поради липса на понтонни съоръжения не могат бързо да бъдат прехвърлени към новия район на бойните действия. Това не пречи обаче на Ренекампф да нареди на двата си корпуса около Кутно да преминат в настъпление, при положение че силите им са малко дори за отбрана. В края на деня, чувствайки заплаха откъм фланговете си, руската групировка се вижда принудена да отстъпи на югоизток. Тя отново съумява да избегне разгрома, но открива удобен плацдарм на противника за настъпление в тила на Втора руска армия. Нейният командващ осъзнава надвисващата опасност и се стреми да подсигури отбраната си по поречието на реките Нер и Бзура.

Но немците вече са успели да си изградят предмостия на двете реки и силите на Двадесет и трети армейски и Втори сибирски корпуси се оказват неспособни да удържат позициите си. Едва този неуспех кара Рузский да обърне сериозно внимание на случващото се на северозапад. На 16 ноември най-накрая той се решава да концентрира силите си към парирането на настъплението на Девета германска армия, като за целта трябва да преустанови напредването си на запад. Четвърта армия е прехвърлена към Югозападния фронт, а Пета армия е привлечена на помощ на Втора.

От обединените им усилия се очаква да бъде съставена групировка, която отново благодарение на численото си превъзходство да може да омаломощи германските офанзивни услия. На Първа армия е наредено да се концентрира сили в района на Лович и чрез удар на запад да се насочи към фланга на противника и да отреже тиловите му комуникации. Началото на операцията е планирано за 18 ноември.

В Ober-ost успяват светкавично да засекат новия руски план, като решават да продължат своето настъпление, разчитайки правилно, че руснаците не ще успеят своевременно да извършат прегрупирането на армиите си. В допълнение на силезийските корпуси е наредено също да настъпят на изток, за да поставят под двоен удар противника около Лодз. А и за да компенсират спадащия потенциал за настъпление на Девета армия.

Тя е принудена да остави един корпус срещу Лович, три други корпуса вече водят фронтални сражения северно от Лодз с Втора руска армия и единствената свободна част се оказва групата на генерал Шефер, включваща Двадесет и пети резервен корпус, Първи кавалерийски корпус и Трета гвардейска дивизия. Разполагайки с оперативен простор, тя се насочва стремително на юг и прерязвайки важната жп магистрала Варшава-Пьотроков, изглежда, че поставя противника в безизходно положение.

Но тя е прекалено слаба, за да парира активността на руските армии. От запад срещу нея наближават корпусите на Пета руска армия, а от изток - тези на Първа руска армия. Хинденбург осъзнава опасността, но предпочита да смята, че преди да бъде поставена под риск групата на Шефер, той ще съумее да спечели и фронталното сражение около Лодз. Затова на Шефер е наредено да продължи да напредва на югозапад, за да подпомогне настъплението на териториалните германски съединения.

Но последните не оправдават възложените им надежди. Корпусите „Бреслау” и „Познан” провеждат крайно неудачно настъпление срещу левия фланг на Пета руска армия и атаките им са отбити повсеместно. „Лодзенската” групировка на Девета германска армия също не може да се похвали с кой знае какви успехи и все повече трябва да напряга силите си в опит да отбива нарастващия вражески натиск, който става повсеместен. А от изток все по-ясно се очертава опасността, създавана от движението на армията на Ренекампф. Последната не само е отбила настъпленито на Първи резервен корпус, но и най-накрая сформира т.нар. Своден корпус, който се устремява към открития ляв фланг на Девета армия.

Карта на Лодзинската битка

В момента, когато сякаш руснаците започват да „напипват” верния подход за справяне с кризата, командващият на Северозападния фронт е завладян от песимизъм, мислейки, че Втора и Пета армии са вече обкръжени, а Първа е изпуснала момента да им се притече на помощ, и предлага да се започне общо отстъпление. Идеята му изпраща в делириум Хинденбург и Лудендорф, които виждат как се сбъдват най-смелите им мечти. Но планът на Рузский е дезавуиран от Ставката. Тя предпочита да изчака развоя на боевете по линията Лович-Лодз, където руснаците все още са в състояние да вкарват свежи сили. Междувременно командващите на Втора и Пета армии решават да създадат обединено командване начело с генерал Плеве, което да координира нова настъпателна операция срещу корпусите на Макензен.

В Ober-ost добре осъзнават опасността, която може да споходи Девета армия, но решават да рискуват и нареждат на Макензен да предприеме финално усилие, стартирайки нова атака на 22 ноември. На германците не им се ще да се откажат в момента, в който са обкръжили Лодз от три страни и в „чувала” се намират цели две руски армии. Но последната атака на Шефер на запад е отбита. Планът за обкръжаване не сработва в последната си фаза и Хиндебург най-накрая се решава да нареди отстъпление. В края на деня Шефер получава заповед да си пробива път на север. Което не е вече никак лесно.

Руснаците са отрязали пътищата за отстъпление. Но Шефер не е Самсонов. Германският генерал успява да запази бойния си ред и да насочи силите си към една точка, където трябва да бъда пробит руският обръч. Това е селището Брезини. Там Трета гвардейска резервна дивизия успява да разкъса позициите на Шеста сибирска дивизия, с което дава възможност и на останалите части от групата да се насочат на север. Те не се изкушават от възможността да избягат от досега с противника, а изграждат около Брезини нов фронт, който им позволява планомерно да изтеглят тиловите си подразделения, както и пленените руски войници, които надхвърлят 10 000 човека.

Има доза ирония във факта, че след като германската операция по обкръжаване се проваля, основно поради дефицита на жива сила, едва тогава от запад започват да пристигат подкрепления. Което позволява на Макензен не само да заздрави устойчивостта на своя фронт, но и отново да предприема офанзивни действия, вярно, в началото от чисто локален характер. Но дори и те въздействат силно върху нервите на руското командване. То се съмнява, че лодзинската му групировка, изтощила в значителна степен човешките и материалните си ресурси, ще бъде в състояние дълго време да устоява на противниковите атаки от север и от запад.

Генерал Рузский упражнява натиск върху Ставката, да му бъде разрешено да се изтегли към Висла, където да се изгради по-устойчив фронт. Обратно, Югозападният фронт възразява срещу каквото и да било отстъпление, което ще постави под риск собственото му настъпление към Честнохов и Краков. Великият княз Николай Николаевич се опитва да играе ролята на арбитър между своите подчинени, наместо да се държи като военен лидер. Накрая се решава да отстъпи.

И на него му се струва, че е по-реално Северозападният фронт да бъде разгромен около Лодз, отколкото Югозападният да победи немците в Южна Полша. На 30 ноември Ставката санкционира план за оттегляне, който предвижда да се заемат позиции по реките Бзура, Равка, Пилица и Нида. Големият промишлен център Лодз е изоставен без бой.

Централните сили се опитват да се понесат по петите на отстъпващия противник и да не му позволят да заеме устойчиви отбранителни позиции. Хинденбург не счита споменатите реки за сериозна преграда и е решен да ги форсира и да развие ново настъпление към Варшава. Главният удар се нанася от армията на Макензен, която се опитва да се вклини между Първа и Втора руски армии. В периода 20-23 декември по поречието на р. Равка се разгарят ожесточени сражения, където по думите на самия Лудендорф постигнатите резултати в никакъв случай не оправдават дадените грамадни жертви. Пò на юг австро-германски сили се опитват да нанесат удар и срещу Пета руска армия, но и тук усилията им не дават ефект. Общо германските загуби достигат 100 000 човека и въпреки че руските са двойно повече, Хинденбург решава да прекрати офанзивата си в този участък на фронта.

Германски пехотинци

Определена полза от тежките германско-руски боеве успява да извлече Австро-Унгария. След като армиите ѝ са изтикани почти до преградията на Краков, изглежда, че тя вече не е в състояние да води сама пълноценни бойни действия. Но Конрад не мисли така. На 1 декември Четвърта австрийска армия преминава в настъпление и успява да отблъсне Трета руска армия от позициите ѝ в района на Лиманов (на около 40 км югоизточно от Краков). За повече австрийциите нямат сили, но и това им позволява да запазят целостта на своя фронт и да принудят руския Югозпапден фронт да премине също към отбрана.

Постепенно по целия Източен фронт зимата и взаимното изтощение кара противниците да редуцират значително своята активност. И тук, макар и не в мащабите на фронта във Франция, се преминава към позиционно противостояние. Практически кадровите армии на Германия, Австро-Унгария и Русия са унищожени само след 5 месеца бойни действия. Те трябва практически наново да изграждат своя боен потенциал, предизвикателство, което е преодоляно единствено от Германия.

Руските и австро-унгарските войски влизат във формата на милиционните съединения, където недостатъчно обучени резервисти са поставени под командването на набързо произведени офицери и сержанти, ненаучили почти нищо за това как се води съвременен бой. Като добавим и дефицита на материално обезпечаване (особено за руската армия), може да си дадем сметка защо от началото на 1915 година Източният фронт започва да изглежда второстепенен по отношение на Западния. Постановка, която развитието на самата война непрекъснато ще затвърждава.       

За съжаление на изток също не се минава без репресии спрямо мирното население. Германската армия се опитва да рационализира терора до степен, която ще позволи да бъде изтрита дори мисълта за съпротива в окупираните територии. На войсковите съединения са изпратени инструкции, които третират въпроса колко заложници да се вземат от дадено населено място, какви контрибуции да му се налагат и в какви случаи трябва да бъдат разстрелвани заложниците.

А командирите по места винаги успяват да преизпълнят „плана”. Добива голям отзвук разрушаването на полския град Калиш, който е окупиран от германците, но един случайно произведен изтрел е възприет като проява на бунт, вследствие на което градът е подложен многократно на артилерийски обстрел и разграбване в продължение на няколко дни. От 65-хилядното му население по домовете си остават около 5000. За разлика от германското, руското командване се стреми да не превръща репресията в основен елемент на окупацията и изпраща съотвените разпореждания до по- нисшите щабове. Но тези усилия са в голяма степен компрометирани от редовите войници.

Навлизайки в добре уредените и богати селища на Източна Прусия, грабежите и насилията приемат стихиен характер. Дори генерал Ренекампф е даден на съд за тези прояви. В Галиция пък основни потърпевши се оказват евреите, които стават жертва на дълбоко вкоренения сред руснаците антисемитизъм. Така към драмата на стотиците хиляди убити, ранени и пленени военнослужещи се прибавя страданието на огромни маси от мирното население, чиято съдба зависи от изключително променливи фактори и настроения. И най-често е трагична. Война.

Свързани текстове: 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-galiciya-3-chast

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-srazheniyata-za-polsha