Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад - 4

Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад - 4
След оформилия се пълен неуспех на френския план XVII, в тила на германската армия остава крепостта Мобьож. Нейната съдба се оказва предрешена. Изобщо всяка една крепост, оставена насаме срещу германската армия, се оказва капан за собствените си защитници.

 

 

И въпреки че Мобьож има близо петдесетхиляден гарнизон, и въпреки че германците не струпват срещу него оръдия със свръхголям калибър, тя се предава след десетдневен щурм, в основата на който са немските пехотни атаки. Става безпощадно ясно, че за в бъдеще устойчивостта на всяко фортификационно съоръжение ще зависи не от дебелината на стените му, числеността на гарнизона му или количеството на артилерията, а от начина на вписването му в полевата стратегия.

 

С това приключва може би най-мащабното сражение, което човешката история познава до този момент. В т. нар. Пригранично сражение са задействани близо два и половина милиона бойци, като времевата рамка, замисълът на двете командвания и повсеместната активност по целия фронт позволява да се разглеждат боевете по северозападната френска граница като едно цяло. Победата безспорно остава за немската страна.

 

Планът „Шлифен-Молтке” показва своята жизненост, преодолявайки една енергична френско-английска реакция, с което сякаш само подчертава собствената си гениалност. Германските армии запазват както целостта на своето оперативно построение, което им носи огромни изгоди, така също и темпото си на предвижване, което се явява ключ към цялостния успех. Все още няма достоверна статистика за човешките загуби от двете страни. Приблизително те се оценяват на 240 000 души за Франция (от тях 70 000 убити), 210 000 за Германия, 14 000 за Великобритания (2000 убити) и 12 000 за Белгия.[1]

 

Настъпва моментът Антантата да гради нова стратегия за поведението си на бойното поле. Първи реагират англичаните. Френч очевидно е потресен от мащаба на задействаните от Франция и Германия военни ефективи, на чийто фон поверените му сили изглеждат наистина незначителни. С наличния потенциал английският фелдмаршал не вижда как би могъл да повлияе положително на военната обстановка и предприема ходове да изведе войските си от бойното поле.

 

Освен създалата се обстановка, към това го подтиква изричното напътствие на Кичънър[i] армията да не бъде подлагана на извънредни рискове. А такива се очертават все по- ясно. Френските армии отстъпват повсеместно и за англичаните това е очевиден симптом на предстоящо поражение. Усещането им се допълва от изначалната им антипатия към тежките фронтални сражения и мисълта им постоянно клони усилията да бъдат пренасочени към провеждането на периферни операции, които трябва да се провеждат там, където противникът не ги очаква или трудно би им противодействал.

 

До последно в техния Генерален щаб са съществували идеи за десанти по крайбрежието на континента, като се започне от Белгия, мине се през устието на Елба и се свърши в Източна Прусия. За разлика от французите англичаните имат варианти да продължат кампанията си и извън територията на Франция. Или поне такива са техните илюзии.

 

За Жофр подобен стратегически комфорт не съществува - той трябва да възпре германската инвазия. Дефинирайки ясно тази своя цел, той прави една поредица от верни стратегически ходове, като в основата стои стремежът му да запази армията като един боеспособен военен организъм. А това му налага да отстъпи. На второ място той отбива опитите на политиците да се месят в делата му и отстоява правото си да води войната по свое усмотрение. И на трето - успява да впише поведението на английските експедиционни сили и руската армия на Източния фронт в своите стратегически разчети. Тази градация на приоритетите полага основите на един нов френски подход за водене на войната. Той все още не е изкристализирал напълно, но с течение на времето ще се превърне в безпогрешен път към победата.

 

Френски пехотинци

 

На 25 август вечерта, френската Главна квартира изпраща директива, която трябва да зададе нови посоки за действие след очевидния провал на план XVII. Тя предвижда постепенно изтегляне на съюзническите части до линията Амиен - Лаон - северно от Реймс - Вердюн. Специално е указано, че препозиционирането трябва да се извърши не чрез безогледно отстъпление, а посредством създаването на силни ариергарди, които да забавят максимално вражеското настъпление, а също така да се използва всеки удобен момент за нанасяне на армейски контраудари.

 

В района на Амиен се предвижда на базата на резерви формирования и подкрепления, прехвърляни от Лотарингия, да се създаде нова, Шеста армия. На последната се възлагат надежди да нанесе удар по открития десен фланг на немците и да „отреже корените” на тяхното настъпление. Въпреки че планът не сработва, за първи път Жофр успява да „открие” слабото място на противника и решава да насочи усилията си натам.

 

Ако директивата на Жофр чертае начин за излизане от тежкото положение на бойното поле, то обществено-политическият резонанс, породен от поражението в Приграничното сражение, поставя на изпитание френската политическа система. Правителството е обвинено, че се е превърнало в ням свидетел на военен разгром, заплашващ да надхвърли границите на катастрофата от 1871 година.

 

В тежката кризисна обстановка, допълнително нагнетена от започналата евакуация на институциите в Бордо, управляващите въпреки всичко не се решават да сменят главнокомандващия. С това те поемат върху себе си вината за неуспешното водене на войната, колкото и да са били изолирани от нейното ръководство. С цел да не се допусне разрушаването на „свещения съюз” е направена реорганизация на правителството на Вивиани, като са сменени военният министър Месими и външният Думерг. На тяхно място идват Милеран и Делкасе. На 2 септември новото правителство напуска Париж, с което и последните остатъци на гражданска намеса във военните дела са прекъснати. От този момент нататък военният губернатор на Париж генерал Галиени става подчинен на Жофр.

 

Последният, след като успява да запази армията и авторитета си, вече може отново да се концентрира в очертаващото се ново сражение с немците. Това което го безпокои най- много в момента е поведението на съюзниците. Английското отстъпление започва все по-отчетливо да добива характера на подготовка за евакуация и това не остава скрито за французите. Опитът на Жофр да активизира поведението на Френч посредством личен контакт претърпява пълен провал. Английският командващ, докато уверява френския си колега, че се нуждае само от няколко дни почивка, пред щаба си поставя конкретната цел да се насочи армията към атлантическите пристанища на Франция.

 

През това време пред Молтке стоят на пръв поглед по-лесни за решаване задачи. Той е спечелил първата мащабна битка с противника и въпреки че не успява да разгроми нито една от противостоящите му армии, инициативата остава в неговите ръце. Въпросът е доколко германският командващ ще съумее да съхрани действието на онези фактори, които са предопределили постигнатите успехи, и дали ще съзре новоизникващите опасности. С една дума - иска се да прояви своята стратегическа прозорливост и чувствителност. На пръв поглед залогът при него е по-малък, отколкото при Жофр, и може би това предопределя лекотата, с която Молтке се проваля.

 

На 27 август германската Главна квартира съставя директива, с която определя действията на армиите си след спечеленото Пригранично сражение. От Първа армия се изисква да настъпва западно от р. Уаз, така че да обходи френската столица от запад. На Втора армия е предписано фронтално настъпление към Париж. На Трета, Четвърта и Пета армии е поставена задачата да излязат на линията Шато Тиери – Еперне – Витри ле Франсоа, като бъде едновременно обсаден Вердюн. Десният фланг като цяло запазва своето югозападно направление по отношение насоката на удара, но тук излизат на сцената два нови момента в немското оперативно планиране. На първо място, Молтке допуска възможността да бъде извършена промяна в указаните направления, като югозападното бъде подменено с настъпление строго на юг. И вторият момент е, че се задава активно поведение и на левия фланг, като Шеста армия трябва да извърши пробив в посока Тул - Ньов Шато. Така идеята за едностранен обхват на противника прераства в класически план за обкръжаване и през двата противникови фланга.

 

Развалините на Мобьож

 

Тези две решения са едни от най-съдбоносните в хода на войната и от най-дискутираните след нейния край. Затова си заслужава да им бъде отделено малко повече внимание. Допуснатата от Молтке хипотеза, при която движението на войските се пренасочва в южна посока, сама по себе си не носи риск пред военната кампания. Напротив, тя задава една поливалентност на военното планиране, която да позволи да се реагира при появата на неочаквано предизвикателство. Ако френските и английските части се концентрират югоизточно от Париж, германската армия трябва да има инструментариум да реагира спрямо подобно позициониране.

 

А това няма как да стане, ако армията на Клук се движи на запад от р. Уаз, армията на Бюлов - фронтално срещу Париж, а Пета армия ангажира част от силите си срещу Вердюн. С две и половина армии е доста наивно да се очаква да се нанесе окончателно поражение на три френски (впоследствие станали четири) и английската армии. В този аспект в решението на германския командващ има доста резон. Ако той допуска някаква грешка, тя е, че не определя ясен механизъм, чрез който да стане това пренасочване на силите. Негласно той прехвърля тази отговорност на командващите армии, т.е. те получават свобода на действие при избора на операционните си направления и почти веднага се възползват от нея.

 

Втората военна приумица на Молтке, да се нанесе и удар през Лотарингия, също е доста трудно да бъде еднозначно оценена. Тя води до известно разпиляване на силите, но съдържа в себе си и известен потенциал. Когато Шлифен е извършвал своето планиране, той е чертаел настъплението през Белгия в опит да постигне стратегическа изненада, но също така и за да избегне фронтално настъпление към добре укрепената във фортификационно отношение източна френска граница. През август 1914 г. пред наследника на Шлифен се разкрива нова възможност.

 

Германската армия доказва, че е в състояние да се справи бързо с всяка една крепост, а настъплението от север вече не съдържа в себе си елемента на изненадата. Тези две нови реалности подтикват германския главнокомандващ да потърси нови пътища към победата. Рисковете от евентуален провал на новото начинание са минимални, а ползите биха били неизмерими. Един пробив на Шеста армия би се явил не само чудесно допълнение към настъплението на десния фланг, но и би го застраховал в известен смисъл.

 

Ако ударът се окаже успешен, той би отрязал Трета и Четвърта френски армии от тиловите им бази и би ги превърнал в лесна плячка за германските сили. Но възприел един разумен риск, какъвто е активизацията на левия му фланг, Молтке задава погрешна насока на удара. Той го насочва успоредно на придвижването на Пета армия - на югозапад, вместо да бъде насрещен - строго на запад или дори на северозапад.

 

С много по-тежки последици е решението му да започне процес на масирано прехвърляне на части от Западния фронт на Източния. И тук не става въпрос само за тези прословути два корпуса, взети от Втора и Трета армии, а за първоначалното му намерение да се изтеглят цели 6 корпуса от силите, задействани във Франция. По един корпус от всяка армия, с изключение на Седма. Впоследствие повечето от армейските командващи успяват да запазят непокътната целостта на своите съединения и към Източна Прусия се отправят само Резервният гвардейски и XI корпус.

 

Победата при Таненберг прави безпредметно продължаването на този процес, но той няма как да не е разстроил военното планиране на ниво армейски щабове. Същевременно този епизод разкрива психологическата неустойчивост на Молтке като командващ. Той не е в състояние да взема волеви решения, поради което се поддава на настроенията, които царят около него. Въпреки че сам не вярва, че е нанесъл окончателно поражение на френските войски, оставя се да бъде манипулиран от еуфорията, която обзема дворцовите и политическите среди. В Берлин царува настроението, че кампанията на запад е спечелена и единственият проблем пред страната е да бъдат спасени именията на пруските юнкери от руска окупация. И именията наистина са спасени...

 

Кайзер Вилхелм II (на преден план) и генерал Молтке

 

Но да се върнем към Североизточна Франция. Изпълнявайки нарежданията на главните си квартири, французите започват да отстъпват на юг, а немците се опитват да организират преследване. При тази операционна ситуация изниква едно силно противоречие в самата логика на военното планиране, при което влизат в антагонизъм намерението да се извършва предварително набелязан маньовър и стремежът да се преследва разбитият противник. Докато придържането към плана „Шлифен” изисква от германците да се движат на югозапад, англичаните и французите отстъпват на юг и дори леко на югоизток.

 

С това съюзниците несъзнателно отключват онази хипотеза в директивата на Молтке, която допуска пренасочване на цялостното военно усилие строго в южна посока. Трябва да се има и предвид, че ако по време на Приграничното сражение придържането към плана „Шлифен” е позволявало на немските армии да излизат във фланг на атакуващия противник, сега сляпото му следване би подложило под удар собствените им флангове. В допълнение на пруския генералитет още от времето на Фридрих Велики е втълпено, че основната цел на всяка военна кампания е нанасянето на поражение на противниковата армия, а не завоюване на определени територии и градове. Дори когато този град е Париж.

 

Жофр също първоначално не отдава значение на френската столица. Той е готов да жертва територии, за да спечели време за прегрупиране на силите и изграждане на стабилен фронт. В кореспонденцията си с Месами главнокомандващият обещава, че ще осигури сили за защита на столицата, но в последвалите му действия не се откриват признаци за реализация на подобно начинание. Напротив, цялото му внимание е погълнато от стремежа да стабилизира фронта и да създаде условия за преминаване в настъпление на левофланговите армии. В началото има известни основания за оптимизъм. Трета френска армия успява въпреки отстъплението си да задържи своя досег с крепостта Вердюн, която се явява свързващо звено между силите действащи на север и тези в Лотарингия.

 

Едновременно армията успява да „захрани” формиращата се в Амиен групировка с цял корпус. Но за френския главнокомандващ това не е достатъчно и той заменя генерал Рюфе със Сарай. Нейният ляв съсед, Четвърта армия, дава жесток отпор на немската Четвърта армия по поречието на р. Маас югозападно от Седан, но напредването на Трета германска армия срещу открития ѝ ляв фланг я принуждава да отстъпи от своите позиции. За да бъде улеснено управлението на войските, на базата на левофланговите части на армията се създава отделна група под командването на ген. Фош, която малко след това ще се развърне като Девета армия. Тя успява да удържи напредването на Трета германска армия и не позволява да настъпи опасен фронтален пробив в центъра на френската отбрана.

 

Провалът обаче се заформя именно в най-невралгичната точка на френското стратегическо планиране - изграждането на ударна лявофлангова групировка. Англичаните отстъпват, без да се съобразяват със състоянието на съседните си френски части, и отварят сериозна празнина между позициите на Пета армия и планираното ново съединение край Амиен. С цел да отслаби натиска върху съюзническите части и да даде време за формирането на Шеста армия, Жофр нарежда на Ланрезак да осъществи контраудар в района на Сент Кентен. Неговото провеждане изисква частите на Пета армия да извършат прегрупиране, за да бъдат в състояние да настъпят на запад.

 

Цялата операция съдържа значителен оперативен риск поради факта, че се провежда в условията на повсеместно отстъпление на съюзническите сили и напредване на германските. Но под изключителния натиск на Жофр операцията е стартирана. Вместо планираната атака строго на запад французите са принудени да раздвоят усилието си с инцидентно наложена атака на север, срещу два противникови корпуса, форсирали р. Уаз в района на Гиз. На 28 и 29 август се разгарят ожесточени сражения по целия фронт на Пета френска армия, която успява да постави в трудно положение противниковите X полеви и Гвардейски корпус, като преустановява техния настъпателен порив. Бюлов реагира нервно на ситуацията и отправя апел за подкрепа и към левия си съсед (Трета армия), и към десния си съсед (Първа армия). Такава обаче не получава. За негова радост двубоят е предрешен от успешните действия на фланговите му части и от отстъплението на англичаните и Четвърта френска армия.

 

Пред опасността да бъде обкръжен Ланрезак издейства от Главната квартира санкция за отстъпление. За пореден път френското командване показва умението си да организира планомерно изтегляне от фронта и за пореден път немците не успяват да се възползват от постигнатата победа. Командващият на Втора германска армия изпраща кавалерията си в неудачно направление, а пехотата му губи почти цял ден в приготовления да обсажда укрепленията на Ла Фер, които се оказват изоставени от защитниците си. В полза на французите започва да работи и техническото разузнаване. От върха на Айфеловата кула те прихващат радиообмена между Молтке и армейските щабове, които се предават в открит текст.

 

При планираната атака към Сент Кентен ген. Ланрезак се е надявал да получи значително съдействие от английските експедиционни сили. Той успява да постигне договореност за взаимодействие с командващия I английски корпус ген. Хейг, но намесата на Френч зачерква възможността за провеждането на съвместна атака. Фелдмаршалът си остава подвластен на страха от предстоящото поражение и песимизмът му е допълнително усилен от тежките боеве, които води на 27 август неговия II корпус в района на Льо Като.

 

Англичаните се оказват почти обкръжени и ако се спасяват, това се дължи на помощта на френската кавалерия и добре организираното им отстъпление. Организирано в смисъл на бързина и запазване на реда в съединенията, но не и по отношение на използването на всички начини за възпрепятстване на предвижването на противника. След себе си англичаните оставят непокътнати мостовете над р. Уаз. Да се очаква, че в това си състояние те ще бъдат в способни да участват скоро в офанзивни действия, е повече от нереално. В това се убеждава и Жофр, който на 29 август се среща с английския си колега и единственото, което успява да постигне, е необвързващо обещание, че експедиционните сили ще редуцират темпото си на отстъпление. Нищо повече.

 

В този драматичен момент, когато по-нататъшното участие на англичаните в сухопътната битка виси на косъм, се намесва английският военен министър лорд Кичънър. Явявайки се единственият професионален военен, член на правителството, той съумява да убеди колегите си, че сухопътната армия трябва трайно да се ангажира със западния фронт, че последният представлява главното бойно поле, а не някаква военна експедиция, която може да бъде прекратена по всяко време.

 

Това „достижение” на Кичънър е едно от най-епохалните събития в Първата световна война, но и едно от най-недооценените. То предопределя цялото гигантско усилие, което ще вложи Британия, за да спре, омаломощи и накрая да победи Германия. Можем само да гадаем как биха се развили събитията, ако върху английския военен министър се бе прехвърлила паниката, обзела Френч. На 31 август двамата английски фелдмаршали се срещат в Париж, като в резултат щабът на Френч се отказва от плановете си да отстъпва западно от френската столица и се задължава да координира поведението си със съседните френски армии. Към момента това е достатъчно за Жофр, опасността от „съюзнически” пробив на фронта е отстранена поне на теория. В добавка Русия предприема енергична атака в Източна Прусия и германците започват да изтеглят части от запад на изток. Два лъча на надежда за спасението на Франция.

 

Фелдмаршал Хърбърт Кичънър

 

Но военните неудачи в този злощастен за французите месец август не свършват. Планираното позициониране на новата, Шеста армия в Амиен се проваля. Опитът на отделни нейни части да се противопоставят на офанзивата на Първа германска армия търпи повсеместна несполука. Силите на Монури са буквално разпръснати и става ясно, че в създалата се ситуация планираната офанзива се превръща в химера. На 30 август французите започват да се оттеглят на юг. Вместо да има на разположение „ударен юмрук”, Жофр се сблъсква с реалността да управлява един неустойчив ляв фланг: Пета армия не е успяла да атакува решително врага, англичаните отстъпват неудържимо, а Шеста армия търпи поражение, преди още да бъде напълно формирана.

 

------------------------------

 

[1] Ellis & Cox, World War I Databook 

 

[i] Британският военен министър.

 

 

 

Свързани текстове:

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-2

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-3

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • JJJ

    09 Ное 2015 10:17ч.

    Има някакво проклятие над Европа. Европа е Християнска, а най- важното за Християните е Мир и Любов. Всеки, който е опитал да реализира Европа като обединена и единна за последните 250 години е претърпял пълен крах и милиони жертви в абсолютно безпричинни, тъпи войни. Разединението между Християните и междуособните войни между тях са станали причина за навлизането на ислямистите в Европа и поробването на милиони Християни:арабски халифат в Испания; турско робство на целите Балкани, та чак до Виена. Не бива да се забравя, че турците са дошли по нашите земи като бежанци 100 години преди да ни поробят. Настанили са се на палаткови лагери по ливадите около река Янтра, например, в подножението на Царевец и в един момент, когато са се усетили силни са започнали да ни избиват. Всеки, който се опитва да всява разкол между европейските -Християнски народи, трябва да бъде своевременно разобличаван и прогонван. Не бива да се конфронтираме с Русия, а да правим всичко възможно да бъде присъединена, приобщена към нашата обща европейска общност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи