Първата световна война: Марна. Германия губи войната на запад – 3

На 14 август Първа и Втора френски армии преминават в настъпление и още на следващия ден влизат в контакт с немските части. Благодарение на численото си превъзходство и предварително отстъпената им инициатива от страна на противника, френската атака се развива в началото успешно. Армията на ген. Дюбайл успява да изтласка противостоящия ѝ баварски корпус, като не само го принуждава да се изтегли на североизток от Саарбург, но и заема положение, което поставя немските флангове в опасна ситуация.

Вместо да се възползва от благоприятната си диспозиция, френският командващ се парализира от постъпващите (дез)информации за концентрация на противникови части. На практика армията му изпуска възможността да разгроми реални немски съединения, а започва да се прегрупира, за да отблъсне появата на несъществуващ противник. На 19 август само една френска дивизия предприема настъпление срещу Първи баварски корпус, а пет продължават да изчакват пасивно появата на германците. Съвсем закономерно се стига до неуспех. Генерал Дюбайл започва постепенно да прехвърля нови части срещу баварците, което не му позволява да нанесе масиран удар и изтощава безцелно войските му, като едновременно и разпилява „контраударната” си групировка.

Втора френска армия има по-тясна полоса за офанзива и също в началото не среща сериозно противодействие. Въпреки тези благоприятни условия нейното напредване е крайно незадоволително като дълбочина, средно на ден тя изминава по 5–6 километра. Генерал Кастелно си позволява да не прояви никаква енергичност по отношение на преследване на отстъпващия противник, а дори когато на 18 август става ясно, че германците са преминали в настъпление срещу десния му фланг, той дава на 19 август почивен ден на центъра си и левия фланг. Към този момент и самото френско командване вече не придава никакво стратегическо значение на операциите в Лотарингия и се стреми единствено да прикове максимални противникови сили в този район. Жофр започва да отнема съединения и от тези две армии и да ги хвърля на север.

Германците се усещат, че капанът им не е сработил, и решават, че е безсмислено да продължават с преднамереното си отстъпление. На 20 август Шеста и Седма армии предприемат обща атака, като само в рамките на един ден разгромяват десния фланг на Втора френска армия и принуждават с това цялата противникова групировка да започне да отстъпва от своите позиции. Крайно неорганизирано. Ако французите все пак успяват да се спасят, това се дължи на нерешителността на съответните германските командващи.

Сред тях липсват Хиндербург и Франсоа. Нещо повече, на 24 август Втора френска армия преминава в контраатака, която, съчетана с невъзможността на Седма германска армия, да извърши пробив, води до изчерпване на настъпателния потенциал и на двете страни. Противоборстващите армии заемат позиции, приблизително следвайки граничната линия. Но това не погребва надеждите на Молтке да бъде извършен двустранен обхват на френския фронт. Той продължава да се надява, че ще успее да впише левия си фланг в общото настъпление, с което се лишава от възможността да изземе съединения от Шеста и Седма армии, за да подсили десния си фланг. Опортюнизмът в поведението на Молтке все повече ще оказва негативно влияние върху цялата германска офанзива.

На 20 август десният фланг на кайзеровите армии достигат линията Монс-Шарлероа-Намюр-Динан. Срещу тези сили Антантата съсредоточава Пета френска армия и Британския експедиционен корпус. Срещу германския център (Четвърта и Пета армии се намират западно и югозападно от Люксембург) се изправят френските Четвърта и Трета армии. Общо двете страни разполагат практически с еднакви сили (по 22 пехотни корпуса), като в началото Молтке не може да използва 5 резервни корпуса, които изостават на 1–2 дневни прехода от основните части. Но германците разполагат с предимството да имат много по- удачно позициониране и съсредоточаване на армиите си. Английските части са изправени срещу значително по-силната армия на Клук, а армията на Фон Хаузен обхваща десния фланг на Пета френска армия.

Генерал Клук със своя щаб

На 20 август и двете главни командвания разпращат директиви, които чертаят план за стратегическо поразяване на врага. Молтке се ограничава да зададе общи напътствия на своя десен фланг, като оставя голяма свобода на действие на командващите армии. От Първа и Втора армии се изисква да разгромят френските сили, разположени западно от Намюр, а от Трета армия – извоюване на победа в участъка Намюр-Живе. На Четвърта и Пета армии е указано да действат според обстановката. Макар и да липсва достатъчно оперативна конкретика, германското командване успява да съхрани привързаността си към своите първоначалните планове и продължава да вижда в маньовъра на десния си фланг залог за извоюване на победата.

Същия ден френската Главна квартира също изпраща серия от директиви, които чисто формално нареждат повсеместно преминаване към офанзивни действия. От Трета армия се изисква да настъпи към Арлон, а от Четвърта – към Ньов Шато. При това и двете армии трябва да се стремят да пренасочват усилията си от североизточно направление строго на изток, така че да прережат през Белгия и Люксембург немските комуникации. На това настъпление е подчинено поведението и на останалите армии. От Първа и Втора се изисква да проведат демонстрационни действия между Мец и Вогезите, като приковат възможно повече германски сили и прикриват десния фланг на основната френска групировка. Сходна е и задачата на Пета армия и Английския експедиционен корпус – те трябва да удържат линията по р. Маас, като се опитат да впишат в това начинание и все още държащата се крепост Намюр.

Бие на очи фактът, че Жофр продължава да се опитва да парира немския удар на изключително погрешна основа. Той изхожда от невярната представа един път – за противниковата концентрация, и втори път, за противниковите намерения. В планираното френско настъпление нито е създадена мощна ударна групировка, нито е потърсена стратегическа или поне оперативна изненада от рода на германския флангови маньовър. Лишена от потенциал и въображение, не е чудно, че офанзивата се проваля.

На 22 август генерал Рюфе започва настъпление на север в Ардените с 5 пехотни дивизии, а други 4 оставя за прикритие от изток. Нямащи никаква достоверна представа за германските сили в района, френските корпуси изненадващо се сблъскват със солидни противникови части. В рамките само на един ден Трета френска армия търпи поражение в битките при Виртон, Ет, Блейд и Лонгви.

Това се дължи на превъзходството, което немците имат в жива сила, гаубичната им артилерия, която буквално помита опитващите се да се закрепят противникови части и непрестанното прилагане на флангови удари. И ако французите успяват да се измъкнат, то това се дължи на тяхната 40 пехотна дивизия, която не позволява на XVI германски корпус да пробие нейните позиции и да излезе в тила на армията им. За пореден път и самите германци проявяват нерешителност по отношение на разбития вече противник и вместо да се впуснат веднага в преследване, губят много време да съгласуват действията си с висшестоящите инстанции.

Въпреки претърпяното поражение генерал Рюфе не губи надежда, че може да поеме отново инициативата в свои ръце. В началото за възобновяване на настъплението го подбужда Главната квартира, а впоследствие – случайното сдобиване с копие от германските оперативни планове. На Трета френска и на новосформираната Лотарингска армия се предоставя възможност да премажат вклиняващия се между тях XVI германски корпус. Същевременно Молтке вкарва в сражението и своята Пета армия. Така между двете страни се разгаря нова битка в района на р. Отен.

И отново по-решителната и по-екипираната сила е немската. Французите само след 5–6 часа бойни действия изоставят позициите си и започват да се оттеглят на юг към мааските възвишения. Трета армия на ген. Рюфе отново избягва разгрома благодарение на решителните действия на резервните си дивизии на десния си фланг, които нанасят поражение на германския XVI корпус и придадените му ландверни бригади в района на Муавил, с което преустановяват напора на цялата Пета германска армия.

Карта на Приграничното сражение

На северозапад от този двубой се разиграва битката между „съименниците” – Четвърта френска срещу Четвърта германска армия. Силите на генерал Лангал де Кари към 20 август заемат линията Шарлвил-Монмеди, като според виждането на френското командване тяхното насочване на север трябва да доведе до нанасянето на флангови (та дори и по тила) удар по противниковата групировка в Белгия. Без да са наясно с разположението на врага, самите французи се излагат пред опасността десният им фланг да бъде премазан от движещата се на югозапад Четвърта германска армия. При това за французите не успява да сработи и така търсеният елемент на изненадата – германската авиация е открила тяхното придвижване.

В началото френските корпуси напредват, без да срещнат неприятелско противодействие, и достигат бреговете на р. Семуа. Продължавайки на североизток, те се натъкват неочаквано на движещите се срещу тях съединения на Четвърта германска армия. В разгорелите се сражения френското армейско командване не съумява да наложи ефективно взаимодействие между частите си и несполуката на XVII пехотен корпус при Ошан отключва процес на почти повсеместно отстъпление.

Съседният XI корпус, страхувайки се за фланга си, започва да се изтегля, без дори да е влязъл в по-сериозен контакт с германците. Колоните на двата отстъпващи корпуса се смесват и се стига до организационно разстройство на цялата централна групировка на Четвърта армия. Разположените източно от тях три френски корпуса също не съумяват да организират ефективно настъпление и понасят значителни загуби от набързо окопалите се германски части и тежката им артилерия. Големи са загубите на Колониалния корпус, който само вследствие на мудността на немците избягва почти сигурното обкръжаване около Сюкси.

И докато голяма част от армията е изправена пред опасността да бъде разбита напълно, десният ѝ фланг бездейства и не взема практически никакво участие в разгорелите се сражения. Така генерал Де Кари сам елиминира единственото си предимство, на което би могъл да разчита – численото си преимущество. И когато на 23 август трябва да изпълнява нареждането на Главната квартира за подновяване на настъплението, френският командващ не измисля нищо по-оригинално от това да хвърли в боя пасивния до този момент IX корпус и армейската си кавалерия.

Сили, които вече не са достатъчни да променят хода на сражението или поне да преустановят движението на противника. Цялата Четвърта френска армия започва повсеместно отстъпление на юг, като в много случаи то е вследствие на само на вражеския натиск, но и от надигащата се паника. Към 25 август французите се окопитват по линията на р. Маас, в участъка Шарлевил-Сасе. С това е сложена точка на опита на генерал Жофр да нанесе поражение на германците в района на Ардените и вместо търсената стратегическа победа френската армия претърпява серия от военни поражения, които я изправят пред опасността да бъде напълно разбита на бойното поле.

Не са кой знае колко по-удачни и действията на Пета френска армия и Английския корпус в района на реките Самбр и Маас. Френският командващ генерал Ланрезак се отказва да заеме позиции по десния бряг на р. Самбр, а решава да даде сражение на около 15–20 километра южно от реката. Но все пак изпраща предни отряди около речните участъци, които се удобни за форсиране, явно с цел да забави напредването на германците и да завърши напълно съсредоточаването на своите корпуси. Но от последващите събития става ясно, че той не успява да координира своите замисли с поведението на корпусните си командири.

Генерал Ланрезак

От другата страна на фронта германските генерали се опитват да съгласуват в по-голяма степен своите действия, но при тях се оказва проблем реализацията на самите договорки. Втора армия на Бюлов и Трета армия на Хаузен решават да започнат едновременно атака за форсиране съответно на реките Самбр и Маас, така че успехът за единия да се мултиплицира в успех и за другия.

И наистина, разположението на армиите им позволява при преминаване на р. Маас да се излезе в тила на защитниците при Самбр и обратното – пробивът при Самбр удря в гърба отбраната при Маас. За начало на настъплението е определена датата 23 август. Освен „географското” си предимство немското командване има на своя страна и изненадата – французите смятат, че източно от Маас може да се появи само един немски корпус, т.е. почти цялата армия на Хаузен е „невидима” за Ланрезак и Жофр.

На 21 август, без да срещнат значителна съпротива, корпусите на Втора армия завземат плацдарми при Тамин, Овеле, Шарлеруа и Розели. Но вместо френските авангарди да се оттеглят към основната отбранителна линия на армията си, на следващия ден двата централни френски корпуса започват серия от яростни, но слабо подготвени контраатаки. И въпреки че на моменти успяват да поставят германците в тежка ситуация, не сполучват да ги изтласкат северно от реката. Постепенно напорът им започва да отслабва и към края на деня те започват да се оттеглят към първоначалните си позиции.

За пореден път французите не успяват да осъществят масиран удар с целия си потенциал и се оказват в положението едната половина от армията да бъде съвършено изтощена само след един ден бойни действия, а другата половина да е гледала безучастно отстрани. В допълнение към това генерал Ланрезак пренасочва своя I корпус от поречието на Маас на север, улеснявайки още повече задачата на германците да нанесат флангови удар.

В този момент обаче Бюлов решава да наруши договорката си с Хаузен и да започне незабавна атака южно от Самбр. За това си действие той е подведен от постъпващите сведения за голяма концентрация на френски части срещу фронта му и вижда в победата си на 22 август един шанс да разбие противника на части. Парадоксът е, че неговият порив се оказва спасителен за Пета армия. Преминавайки в повсеместно настъпление, той изтласква французите именно от терена, в който те могат да бъдат обкръжени при немски удар в западно направление от р. Маас.

Същевременно армията на Хаузен не успява масирано да форсира реката и с действията си само разкрива най-сетне пред Ланрезак опасността на собственото му позициониране. Френският генерал се оказва достатъчно съобразителен да нареди незабавно изтегляне на юг, което се оказва спасително за армията му. Вина за изпуснатата германска победа има и Молтке, който оставя подчинените му армейски командири да съгласуват самостоятелно своето поведение, вместо да бъдат субординирани от Главното командване.

Последният акорд на Приграничното сражение е сблъсъкът на английските експедиционни сили под командването на фелдмаршал Френч с Първа германска армия в района на канала Монс-Конде. Англичаните са в състав от два пехотни корпуса, всеки с по две пехотни дивизии, една кавалерийска дивизия и две отделни бригади. С подобен потенциал техният двубой с Клук изглежда обречен. И само хладнокръвието и точната стрелба на английските редници не позволява на германското числено и техническо превъзходство да се материализира в безспорна военна победа. Англичаните остават с усещането, че са нанесли несъразмерно големи загуби на един по-силен противник, което в романтичните викториански представи налага усещането за победа. В действителност германците не успяват да се справят с II корпус на Смит-Дориен единствено заради крайно неудачно построените си атаки, които се извършват фронтално и посредством гъсти пехотни редици и се оказват прекрасна цел за противниковите стрелци. Когато влиза в действие немската корпусна артилерия, англичаните започват да се оттеглят още преди да са научили за отстъплението на Ланрезак.

Още по темата: 

http://glasove.com/categories/komentari/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-marna-germaniya-gubi-vojnata-na-zapad-2