- Автор: Георги Георгиев
- 10 Sep 2020
- 321
- 1
Марна. Германия губи войната на запад-2
Само след един ден бойни действия, без да им бъде нанесено значимо поражение, защитниците изоставят основните си и запасните си позиции (вторите без бой) и се насочват към района на Антверпен. Главното им командване предпочита да брани своята последна национална цитадела, вместо да се присъедини към англо-френския фронт. Решение, което разкрива липсата на стратегическо усещане и очакването, че западните съюзници ще бъдат в състояние бързо да отблъснат германското настъпление. Битувала е сигурно и мисълта, че армията може да бъде евакуирана в приятелска Холандия, където е подлежала на интерниране. Така или иначе, петте белгийски дивизии се отправят почти необезпокоявани към Антверпен, където все пак успяват да ангажират срещу себе си един резервен немски корпус.
Но освен бързото „разчистване на терена” немската инвазия в Белгия се запомня и с необосновано жестоките репресии спрямо мирното население. Наистина, една малка част от атакуващите сили стават обект на нападение от импровизирани белгийски партизански формирования, но това едва ли може да бъде оправдание за последвалия крайно безогледен и жесток терор спрямо мирното население. Вземат се заложници от всяко населено място, без оглед на пол и възраст, стига да е имало подозрение, че там се укриват въоръжени лица.
Дори и да е нямало признаци на съпротива, те често са разстрелвани като „превантивна” мярка. Представителите на белгийското духовенство също в много случаи са екзекутирани само защото Църквата е благословила защитата на страната от чуждото нашествие. И се стига до апотеоза на войнстващата отмъстителност, когато е опустошен град Лувен, като местният университет е разграбен, библиотеката е запалена, 250 души от цивилното население са разстреляни на място, почти 10 000 население на градчето е изселено, а над 2000 сгради са разрушени.[i]
Тази първа позорна страница в летописа на войната най-вероятно се явява резултат на стремежа на командването да си осигури една сигурна тилова зона, а също така и от страха на редовите части от проявите на местна съпротива. Все още необстреляните германски войници и офицери са склонни да реагират свръхнервно на всяка опасност, колкото и мнима да е тя. В допълнение немските военни теоретици и техният най-ярък представител - Клаузевиц, проповядват, че войната е процес за налагане на собствената воля над тази на противника с всички възможни способи.
„Почитател” на това разбиране е и Молтке, който оправдава проявите на жестокост със самия характер на предизвикателството, пред което се е изправила страната. Германската военна идеология, националната психология и преследваните стратегически интереси се съчетават по начин, при който хиляди белгийци се превръщат в невинни жертви. А когато реални сведения и измислици от случилото се достигат до останалия свят, Антантата получава необходимия материал, с който да извае медийно образа на тевтонския варварин.
Като цяло разгромът на Белгия трудно може да бъде обособен като отделен етап от започналите бойни действия. Той се явява част от стратегическия флангови маньовър на германските армии, в хода на който е сломена съпротивата на две крепости и е неутрализирана противникова групировка от 6–7 дивизии. В този двубой силите на крал Алберт са поначало обречени на поражение, защото трябва да избират между създаване на устойчива отбрана, която може да бъде заобиколена, или да разтеглят силите си, създавайки фронт, който може да бъде лесно пробит от силите на многократно по-силния противник. Наред с това трябва да се отдаде дължимото на германския генерален щаб, който съумява да планира изключително умело преминаването на белгийското „препятствие”.
Създавайки силен десен фланг, се осигурява не само стратегическата изненада спрямо френските сили, но и се предопределя бързия колапс на белгийските полеви части. Доколкото първоначално определените сили при щурма на Лиеж се оказват недостатъчни, или по-точно казано – недобре подсигурени с тежка артилерия, това може да се отдаде на битуващото усещане сред кайзеровите генерали и дипломати, че Белгия или няма да окаже съпротива, или тя ще добие чисто символични очертания. Но когато е констатирано упорството на защитниците, германското командване концентрира около Лиеж артилерия с мощност, непозната за военната история до този момент. Това и предопределя съдбата на двете белгийски крепости.
Докато немските сили масирано и съсредоточено премазват Белгия, френското командване се лута в импровизации. Независимо от предвоенната риторика, прославяща повсеместната атака, действията на генерал Жофр са повече от нерешителни. Той нито е в състояние да съзре направлението на вражеския удар, нито има своя категорично детерминирана стратегическа цел.
И ако за първото може да бъде обвинявано френското разузнаване, което захранва собственото си ръководство с погрешни данни относно разпределението на силите на германската армия, то за второто определено е виновен самият френски главнокомандващ, който в своята битност на началник на генералния щаб не е разработил ясен план какво следва да предприеме поверената му армия в първите дни на войната.
Построението на войските не предполага нито нанасянето на концентриран удар, нито извършването на флангови маньовър, нито изграждането на солиден отбранителен рубеж. Неизгодността на френското разгръщане допълнително се усилва от бавното прехвърляне на английските сили през Ламанша, а и самите те пристигат в силно орязан вид – само 4 пехотни дивизии. Така левият фланг на френската армия става най-слабото звено на френското развръщане и дори само усещането за това състояние кара Жофр да действа крайно предпазливо. Иначе казано, дори несъзнателно той е готов да отдаде инициативата на врага.
В повечето изследвания за началния период на Първата световна война е прието да се критикува решението на Молтке да редуцира силата на своя десен фланг и да наложи едно по-равномерно разпределение на армиите по границите с Франция и Белгия в сравнение с първоначалните тезиси на плана „Шлифен”. В случая обаче трябва да се смята най-малко за смекчаващо вината обстоятелство, че вариантът на Молтке-младши съдържа в себе си този положителен ефект, че не оставя незащитени пространства в своето построение и ясно разграничава не само полосите за настъпление и отбрана, но задава и самият темп на настъплението.
Между отделните армии съществува не само оперативна, но и териториална обвързаност, която ги кара да действат като елементи от една пълноценна фронтова групировка. Неща, които и като зачатък не могат да бъдат видени при френския план XVII. В допълнение на това, уплътняването на фронта, макар и да не позволява изграждането на максимално силни настъпателни групировки, придава едно по-голямо спокойствие на отделните щабове и ги освобождава от тегобата да обезопасяват фланговете си.
Докато именно с това се занимава в тези дни Жофр - да предугади и да парира немските инициативи. Получил сведения на 2 август за окупирането на Люксембург, френският главнокомандващ започва да прегрупира своите армии. Четвърта армия е изведена от ешелонираното си позициониране и е вклинена между Трета и Пета армия. На последната десният фланг е разтегнат допълнително на север, но това все още не е ход за противодействие на немската инвазия в Белгия.
Тази реактивност, освен че свидетелства за неувереност във френското командване, поставя началото на дълъг процес на препозициониране на съединения в отговор на германските действия. На 4 август е наредено на френски части да навлязат в територията на Белгия, но тяхната експедиция от гледна точка на численост и поставени задачи има по-скоро разузнавателен характер. Рейдът на цял френски кавалерийски корпус не успява обаче да установи факта, че инвазията в Белгия не е отвличаща маневра на германците, а направлението на главния им удар. Учудваща е неспособността на френската главна квартира да свърже данните, постъпващи от Белгия, с разузнавателните сведения относно плана „Шлифен”, с които тя е разполагала далеч преди разгарянето на войната. Към 8 август във Витри ле Франс[ii] все още смятат, че основните вражески сили са в района на Мец и все още се въздържат (подобно на французите) от провеждането на активни настъпателни операции.
Френски пехотинци водят бой
Разглеждайки немското нахлуване в Белгия като отвличаща маневра, френското командване решава да отговори с нещо подобно. На 7 август един френски корпус от състава на Първа армия започва настъпление в посока на Мюлхаузен, което не преследва никакви стратегически цели. Разбира се, освобождаването на Елзас би придало изключителен морален ефект върху френската армия и общество, но е странно, че за тази цел са отделени само 2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия.
На тях освен завземането на елзаското градче като задача е поставено да разрушат мостовете над Рейн в своята полоса, т.е. търси се обезопасяване на десния фланг, без в него да се вижда плацдарм за последващо настъпление. Вероятно очаквайки една скоротечна война, за Франция е и важно да е установила своя контрол върху част от спорните територии, за да бъде използван този аргумент на масата на предстоящите мирни преговори. От ретроспективна гледна точка начинанието изглежда доста наивно, но то е в пълен в унисон с настроенията от онова време, които витаят и в двата противоборстващи лагера.
Самият факт, че Франция започва военните действия с провеждането на периферна настъпателна операция, говори за голямата стратегическа неопределеност, която парализира нейното командване. Без все още да е изпитало сериозен вражески натиск, то се лута в импровизации и с действията си (а и с бездействието си) дава допълнителни шансове планът „Шлифен” да бъде практически осъществен. Предприетата елзаска операция свършва с пълно фиаско.
Без да срещне особена съпротива, френската групировка бързо завзема Мюлхаузен, но и бързо го изоставя. Седма германска армия нанася удар с превъзхождащи сили и французите, пред опасността да бъдат обкръжени, бързо отстъпват на запад. След като отблъскват така лесно нашественика, германците също решават да не продължават преследването и да заемат изчаквателна позиция.
В Париж се възцарява покруса, която може да придобие политически оттенък и да провокира поставянето под съмнение способността на Жофр да управлява армията. Но в крайна сметка президентът Клемансо и кабинетът застават зад френския главнокомандващ. А последният, сякаш за да им се „отблагодари”, решава да предприеме нова, този път по-голяма офанзива, а за провала на предишната е обвинен съответният корпусен генерал, който моментално се разделя със своя пост.
Бързо е сформирана специална Елзаска армия, като този път е направен опит френското настъпление да има комплексен характер, а не да се преследват локални военни и злободневни политически цели. Но това е само привидно. В издадената от Жорф директива №1 от 8 август ясни офанзивни задачи получават само споменатата вече Елзаска армия, Първа армия и част от силите на Втора. На останалите е предписана контраофанзивна стратегия. Те трябва да се разгърнат по начин, който да им позволи да атакуват противника, когато той се появи пред техния фронт. Всичко това се случва още преди да е реализиран по-сериозен сблъсък с немските армии.
На 15 август Елзаската армия преминава в настъпление. Тъй като съединенията на немската Седма армия са преместени на север, французите не срещат значителна съпротива и отново завземат Мюлхаузен и няколко по-малки елзаски градчета. Но след 20 август френската главна квартира си дава сметка, че с двете си операции е постигнала само загуба на време, докато врагът чрез своя обходен маньовър печели силни оперативни и стратегически позиции.
На 25 август Елзас е обявен за второстепенен театър на бойните действия, Елзаската армия е разформирована и повечето ѝ части са изпратени да подсилват северните участъци от фронта, а останалите са изтеглени към френско- германската граница. На немците не им остава нищо друго, освен отново да навлязат в изоставените от противника територии. Но се набива на очи фактът, че френското командване, макар и с голямо закъснение, успява да избегне попадането в елзаския капан и започва най-сетне да концентрира силите си в правилната посока.
Трябва да се признае, че ако на френския главнокомандващ му е липсвала определена доза прозорливост, то той демонстрира завидно хладнокръвие и практицизъм. Проигравайки първите ходове на войната, Жофр запазва своята увереност, че разполага с още печеливши варианти в започналия двубой. Обкръжението му и хората, които са контактували с него от този период, запазват спомена не просто за един спокоен, а за един самонадеян лидер.
Получава се странен контраст между демонстрираната стратегическа нерешителност на бойното поле и волята му да налага безапелационно своите решения си над подчинените си. Командващи на армии, корпуси и дивизии тепърва ще бъдат изхвърляни от поверените им постове без капка сантимент, на мига, в който са изгубили доверието му.
С нова своя директива от 13 август Жофр пренасочва усилията на французите към района на Лотарингия. Той продължава да бъде в плен на своето разбиране, че основните немски сили са в района на Мец и че резервните корпуси на противника не са ангажирани в бойните действия. На Първа и Втора френски армии е поставена задачата да настъпят към Саарбург и Саарбрюкен, като тяхното настъпление е обвързано с готвената офанзива към Ардените. На двете армии, които разполагат с 10 корпуса, е предписано крайно предпазливо поведение от гледна точка на дълбочината на удара и същевременно рисковано от оперативна гледна точка.
Първа армия трябва да установи контрол върху територии, които са на разстояние един дневен преход, и да преустанови своята офанзива. От Втора армия се изисква извършването на сложен и опасен маньовър, като настъплението ѝ трябва да започне в северозападно направление и да бъде пренасочено впоследствие на север. Една задача, която би имала смисъл само ако противникът бъде разбит напълно в Лотарингия. В противен случай се излагат на огромна опасност фланговете на френските армии, като от Втора се иска да се движи успоредно на германския фронт.
В противовес на това поведение, германците създават общо командване на своите Шеста и Седма армии и решават чрез привидно отстъпление да завлекат противника на своя територия и да го унищожат с концентриран удар. Подход, който, колкото и да съдържа в себе си елемент на изненада и коварство, е също лишен от ефективност, тъй като отдава инициативата в ръцете на противника.
[i] Wikipedia, Rape of Belgium,
[ii] Населено място, където е разположена френската Главна квартира,
Свързана публикация:
