Първата световна война: Галиция - 3 част

Австрийциите най-накрая получават и съюзническа подкрепа, но тя се изразява само в един резервен германски корпус, чиито действия не могат да преобърнат хода на бойните действия. На 8 септември натискът върху Първа армия става неудържим и нейният командващ се вижда принуден да отдаде директива за отстъпление на югозапад. Пред трите „северни” армии на Иванов се открива простор, който може да бъде ограничен само от собствения им оперативен и логистичен капацитет.

Но въпреки заформилата се криза Конрад не отменя офанзивата си на фронта Рава Руская-Миколаев. Тя стартира, като в началото известни успехи са обозначени. На 6 септември, северно от Рава Руская, дясното крило и центъра на Трета руска армия са ударени от корпусите на Ауфенберг. На 8 септември Трета и Втора австрийски армии атакуват позициите на Осма армия.

На следващия ден в стика между Рузский и Брусилов е извършен пробив и изглежда, че австрицийте са на път да извоюват поне тактическа победа. Но тя се оформя прекалено късно и в прекалено малък мащаб, за да бъде компенсирано рухването на отбраната на армията на Данкъл. В допълнение, разгромена е и групата на Йосиф-Фердинанд. Въпреки че на 10 и 11 септември австрийците продължават да изтласкват Осма руска армия, появата на корпусите на Пета руска армия северно от Рава Руская слагат кръст на мечтите им за победа. В късния следобед на 11 септември Конрад е принуден да признае поредната си несполука и да нареди на поверените му армии да се изтеглят към западния бряг на р. Сан.

Отстъплението им е „благословено” и от командващия на руския Югозападен фронт генерал Иванов, който решава да преустанови офанзивните си действия поради настъпилото изтощаване на собствените му части. Едва на 13 август той осъзнава, че е спечелена решителна победа, но пак не си дава труда да организира стратегическо преследване.

Единствено на кавалерията е наредено да атакува, но тя се оказва прекалено слаба, за да пререже пътищата за отстъпление на противника. Австрийските армии заемат отредения им рубеж за отбрана, но състоянието им е такова, че те не могат да го удържат. Конрад е наясно със ситуацията, той още на 11 септември е апелирал към Германия за помощ, като е определил и санитарния минимум на очакваната подкрепа - поне 3 пехотни корпуса. Те са му обещани, но транспортирането им закъснява, докато руснаците, макар и мудно, доближават отново австрийските окопи.

Австро-унгарски военнопленници в Петроград

Конрад фон Хьотцендорф решава да не залага повече на късмета си, който достатъчно го е подвеждал досега, и нарежда ново изтегляне. Към р. Дунаец. Крепстта Перемишъл е оставена в тила на врага, като гарнизонът ѝ е доведен до близо 150 000 човека. На 18 септември австрийският началник на Генералния щаб се среща с новоизгряващата военна звезда на Германия - генерал Лудендорф, в опит да изградят съвместна стратегия за противодействие на руската инвазия.

Решено е в района северно от Краков германците да разгърнат нова, Девета армия, която да има в състава си 9 пехотни и 1 кавалерийска дивизия. От австрийските армии се очаква да подкрепят предлаганата от Лудендорф офанзива към Келци. С което се поставя началото на един нов формат на воденето на бойни действия от Централните сили на Източния фронт, който ще остане неизменен до момента, в който Руската империя ще колабира. Той може да бъде изразен посредством две аксиоми: при отбрана Австро-Унгария не е в състояние да се справя сама, а при настъпление съединенията ѝ могат да играят само спомагателна роля спрямо германските сили.

Резюмето на битката за Галиция е направо катастрофално за Хабсбургската монархия. Провинцията е почти напълно загубена, но много по-тежки са преките загуби на военен потенциал. Армиите ѝ са лишени безвъзвратно от 326 000 човека, от които 100 000 са пленени. Артилерията е намаляла с 400 дула. Моралният дух на войската се е сринал критически. В самата двуединна монархия няма нито идея, нито ресурс, който да чертае път за излизане от създалата се ситуация. В този аспект възприемането на подчинено поведение спрямо Германия е в много по-голяма степен спасително, отколкото позорно за монархията. Само след един месец бойни действия се оказва, че единственият начин за оцеляване на Австро-Унгария минава през пълната ѝ интеграция (не само военна) към германските усилия за спечелване на войната. В типичния си стил Виена не успява да се справи и с това ново предизвикателство.

От друга страна, Русия може да бъде доволна от развоя на ситуацията. Дори на фона на също немалките загуби в размер на 230 000 човека, победата все пак е останала на нейна страна. Въпреки грешките на командването и тромавостта, която е демонстрирана в преследване на поставените цели, Ставката преодолява две сериозни кризи, изправили пред риск цялата ѝ кампания. Първата, породена от пораженията при Красник и Томашов, е неутрализирана посредством настъплението на Трета и Осма армии.

Впоследствие „жестът” е върнат. Подсиленото дясно крило на Югозападния фронт предприема масирана атака, която принуждава австрийците не просто да прекратят офанзивата си към Лемберг, но и да започнат ново масирано отстъпление на запад. Според мнозина анализатори това е бил моментът, в който Иванов е можел да организира цялостен рагром на австро-унгарската армия, като отреже пътищата ѝ за отстъпление. Но едва ли е оправдано да се очаква, че точно руските армии ще прояват способност да елиминират противникова групировка, която въпреки понесените поражения все още надхвърля половин милион души. И която все още е способна да провежда настъпателни действия. Изглеждащи като чисто локални, но пораждащи едва ли не стратегически последици.

Фелдмаршал граф Конрад фон Хьотцендорф

Като начало Конрад предприема действия по деблокирането на Перемишъл. Руснаците се опитват да превземат крепостта на 24 септември, но щурмът им се оказва неуспешен. А приближаването на четири австрийски корпуса ги кара не само да преустановят действията си, но и да снемат цялата блокада. А след това изтеглят всичките си съединения източно от р. Сан. На Конрад това подейства явно доста ободряващо и той решава да се опита да развие настъплението си чак до Лемберг.

Но започналата офанзива в района на Хиров и Ярослав не получава развитие, както вследствие на руската съпротива, така и от необходимостта да бъде подкрепена офанзивата на Хинденбург в Централна Полша. Австрийците насочват значителни подкрепления на север и руският Югозпападен фронт отново получава значим числов превес, което му позволява на 5-6 октомври отново да форсира р. Сан. Заформя се поредица от тежки фронтални сражения между двете страни, като тези в района на Хиров продължават цели двадесет дни. Но австрийската отбрана все пак е сломена и в края на октомври Перемишъл отново се оказва заобиколен от руските дивизии.

Свързани текстове: 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-galiciya

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-galiciya-2-chast