Първата световна война: Галиция - 2 част

Безпокойството се прехвърля и върху Конрад. На 31 август той изисква от Първа армия да нанесе поражение на противника буквално в рамките на един ден, а на 2 септември да започне да се пренасочва към Рава Руская. Което довежда в крайна сметка до крах на плановете за разгром на Пета руска армия. Лявото крило на Ауфенберг провежда една крайно несполучлива атака източно от Замостие, а дясното крило (групата на Йосиф Фердинанд) е отслабено, за да бъде прикрита армията от юг, което пък води до загуба на целия му офанзивен потенциал. Възползвайки се от създалата се ситуация, руската армия почти необезпокоявана се оттегля в района на Владимир-Волински. А австрийските генерали се отдават на самовнушението си, че щом са наложили на две противникови армии да отстъпят, значи са ги разгромили. Абсурдно умозаключение, при положение че още на 30 август в рамките на тактическите боеве на Първа австрийска и Четвърта руска армия в района на Ополе победата се оказва на страната на руснаците

А на сцената вече се появяват левофланговите армии на руския Югозападен фронт. Трета, която е била средоточена при Дубно и Луцк, на 19 август започва настъпление към Лемберг (Лвов). Командвана от генерал Рузский, тя има в състава си 12 пехотни и 4 кавалерийски дивизии, 215 000 човека личен състав и 685 оръдия. Южно от нея и с ден по-рано се е задвижила и Осма руска армия на генерал Брусилов. Разполагайки с 8 пехотни и 3 кавалерийски дивизии, 160 000 човека и 482 оръдия, тя насочва усилията си в посока Галич. Тези сили се оказват жестоко недооценени от австрийците. Конрад си въобразява, че има насреща си само една армия, която едва ли ще преследва решителни цели. И че разгръщайки срещу нея своята Трета армия, той е осигурил приемлив военнен паритет в Карпатите. Но под командването на генерал Будерман се намират само 8 пехотни и 3 кавалерийски дивизии, 160 000 човека и 482 оръдия. Вярно, в района на Станислав започват да пристигат изтеглените от Балканите съединения на Втора армия, но към началото на първите битки е налице само един своден корпус, начело с генерал Херман Кьовес.

Генерал Ауфенберг

Първият по-сериозен сблъсък между двете страни се случва при Ярославец на 20 август. Той ще си спечели приза за най-мащабния кавалерийски бой в рамките на цялата война. Опериращата в състава на Осма руска армия Десета кавалерийска дивизия на генерал Келер успява да обърне в бяг Четвърта австрийска кавалерийска дивизия.

Следващите пет дни руснаците продължават да напредват, без да срещат значителна съпротива. Същевременно генерал Будерман убеждава Конрад, че е безмислено да се държи строго отбранително, а устойчивостта на фронта ще бъде гарантирана много по-ефикасно чрез провеждането на контраатака срещу настъпващата Трета руска армия. Будерман разполага армията си източно от Лемберг и на 26 август преминава към настъпление на фронт, който се оказва значително по-широк, отколкото позволяват собствените му сили. Левофланговият му корпус попада под ударите на два руски корпуса в района на Буск и практически в рамките на няколко часа е принуден да отстъпи.

Малко повече се задържа устрема на ударната му групировка. Но силите пак са неравни. В посока Злочев 6 пехотни и 1 кавалерийска дивизия на австрийците се опитват да преодолеят съпротивата на 9 пехотни и 3 кавалерийски дивизии на противника, които пък от своя страна кой знае защо са получили ден почивка, преди още дори и да са помирисали бойни действия. Така или иначе, ако в първия ден от офанзивата си Трета австрийска армия все пак настъпва, на втория ден тя вече се отбранява, а на третия е принудена да отстъпи. Изоставяйки позициите си по река Златна Липа, тя се оттегля към р. Гнила Липа. Където смятат да дадат ново сражение на врага.

И все пак австрийците съумяват да извадят определен позитив от проиграното сражение. С действията си те не позволяват на руския Югозападен фронт да реализира идеите си за разгром на Четвърта австрийска армия. Рузский предпочита да дезавуира нарежданията да обърне фронта си на северозапад, преди да се е подсигурил спрямо Трета австрийска армия. Което в бъдеще ще му натресе обвинението, че е изспуснал победтата, преследвайки честолюбивата цел да влезе в ролата на „освободителя” на Лемберг.

Новата отбранителна линия на австрийците по поречието на р. Гнила Липа не е кой знае колко устойчива. Трета армия е значително пострадала в предшестващите боеве, а Втора армия може да разполага само с половината си съединения, които са събрани около Галич. Но Хьотцендорф решава, че отново може да изпита късмета си. Сега той залага на нанасянето на флангови удар със силите на Втора армия, продължавайки да не държи сметка за съществуването на Осма руска армия.

Количествено австрийците отстъпват с около 100 000 човека на своя противник и само значимо качествено превъзходство е можело да им помогне да извоюват победата. Но те не разполагат и с него. Поради което разплатата е отново тежка. При Рогатин Втора австрийска армия е разгромена от Брусилов, но много по-решителна се оказва руската победа при Премишляни. Там Рузский разгромява 12 австрийски корпус, с което поставя под риск цялата отбрана на Трета австрийска армия. За да се спаси от пълен разгром, тя е принудена да изостави Лемберг без бой и да заеме отбрана по р. Верещица. „Грешникът” Будерман е заменен от генерал Бороевич.

Генерал Рузский

Хьотцендорф най-накрая осъзнава мащаба на руското настъпление от изток и решава да обърне армиите си срещу него. Трябва да му се признае, че той не само не е парализиран от постигналите го несполуки, но и се оказва способен да начертае план за настъпление, който от теоретична гледна точка изглежда доста обещаващ. Единственият му недостатък е липсата на инструментариум за неговата реализация. Такъв ще се появи едва през следващата световна война, когато напълно механизирани съединения ще съумяват за броени дни да променят радикално фронта на своята атака.

А Конрад е принуден да исползва пехотни корпуси, които трудно могат да се освободат както от съприкосновението с врага, така и от собствените си грамадни тилови учреждения. И все пак началото е обещаващо. Четвърта армия оставя срещу Пета руска армия само 4 пехотни и 2 кавалерийски дивизии (т.нар. група на ерхерцог Йосиф Фердинанд), а насочва останалите си части на юг, към Рава Руская. След което трябва да се спусне на югоизток, за да удари във фланг и тил Трета руска армия. Срещу нея от Сомбор на североизток ще настъпи Втора армия, която най-сетне е събрала всичките си дивизии. Трета армия също трябва да премине в настъпление на изток.

Австрийският главнокомандващ обаче подценява още два други фактора. На първо място, за да придаде известна устойчивост на Трета армия, която е била вече на два пъти бита, той насочва останалите си две армии плътно към нейните флангове. С което неволно трансформира операциите на Втора и Четвърта армии от флангови във фронтални удари. И на второ място, решително отслабва силите си в Южна Полша. Докато руснаците са изпратили натам значими подкрепления и на 2 септември между Люблин и Висла сформират нова Девета армия, той рязко оголва този участък с изтеглянето на Четвърта армия. Новото съотношение на силите преминава решително в полза на руснаците. Срещу Първа австрийска армия те изправят Девета, Четвърта и част от Пета руски армии, а останала част има срещу себе си по-малобройната група на Йосиф Фердинад. Като следствие участта на планираната австрийска офанзива на изток става критично зависима от случващото се на север от нея.

Свързани текстове: 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-tanenberg-rusiya-gubi-vojnata-na-iztok-2

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-galiciya