Първата световна война: Галиция

Първата световна война: Галиция
В действителност през късното лято на 1914 година фокусът на руското военно усилие не се намира в Източна Прусия, а в Галиция. Австро-унгарската провинция предстои да се превърне в театър на бойни действия, където и австрийците, и руснаците са си поставили за цел да си нанесат стратегическо поражение един на друг. От двете страни на фронта са се изправили 2 милиона бойци и повече от 5 хиляди оръдия. Мащаб, почти сравним със случващото се на Запад.

 

От руска страна срещу Галиция е разгърнат Югозападният фронт. Той разполага с четери армии - Четвърта и Пета са разположени в Южна Полша, по линията Люблин-Ковел, а в Западна Украйна са концентрирани Трета и Осма армии. Начело на фронта стои генералът от артилерията Николай Иванов, а началник-щаб е генерал Михаил Алексеев. В началото на операциите си те не могат да разполагат с всичките си сили, част от които все още се придвижват с железопътните ешалони. Но решението им е да се премине в настъпление възможно най-бързо.

 

Военният им план представлява компилация от географски предпоставки и разузнавателни сведения, без да съдържа елемент на изненада или пунктуална детайлизация. След като руските владения са обхванали Галиция от север и от изток, е решено, че ще се настъпва и от двете направления. Тази тревиалност донякъде се дължи на успеха на руското разузнаване, което е успяло да завербува свой агент[i] в недрата на австроунгарския Генерален щаб и получава достъп до неговите най- съкровенни тайни. Сред които са и плановете за мобилизационно разгръщане и направленията на главния австрийски удар. Но непосредствено преди войната шпионинът е разконспириран, а Хьотцендорф променя и двата плана, като измества с около 100 км на запад района, където трябва да се сформира ударната му групировка.

 

Руснаците, въпреки че разбират за провала на своя агент, незнайно защо решават, че плановете, до които са получили достъп, няма да бъдат ревизирани. Вследствие на което дясното крило на Югозападния им фронт не просто губи възможността да осъществи флангови удар по противника, но само открива своя фланг пред австрийците. Проблематично е и напредването на лявото им крило, което допълнително ще бъде затруднено от планинския терен на Карпатите и твърдостта на крепостите Лемберг /днешен Лвов/ и Перемишъл.

 

Доста по-разумна изглежда стратегията на австро-унгарската армия. Тя решава да се брани на изток и да настъпва на север. Където се надява да получи, както вече се спомена, обещаната помощ от Германия. Но определили сравнително удачно приоритетите си, хабсбургските стратези се провалят по отношение на разпределението на силите си.

 

Те не успяват нито да изградят достатъчно силна групировка за удар към Руска Полша, нито създават устойчива отбрана по карпатските хребети. И причината дори не се крие в дефицита на военнен ресурс, а е следствие сформирането на т.нар. „Ешелон Б”, който именно в първите дни на войната трябва да се лута межди сръбския и руския фронт. Цели дванадесет дивизии са „извадени от оборот” в най-критичните дни на кампанията и вместо да участват в победноносно настъпление, са принудени поради закъснялото си пристигане на Източния фронт да се опитват поне да намалят размерите на очертаващата се катастрофа.

 

Карта на Галицийската битка

 

Така и руската армия, и австроунгарската започват военната си кампания в условията на поемането на значителен риск. Неосъзнат, когато става въпрос за фронта на генерал Иванов, чието дясно крило, наместо да изненада противника, попада само в „окото на бурята” и с огромна доза подкрепления и шанс успява да избегне поражението. При Конрад фон Хьотцендорф рискът е напълно преднамерен. Той разчита, че ще извоюва победа в Руска Полша, преди фронтът му в Източна Галиция да бъде пробит. Вследствие на което ситуацията и от двете страни на фронта се мята непрестанно между победата и поражението.

 

В началото на бойните действия австроунгарската страна поема инициативата. Конрад разполага своята ударна групировка му р. Сан и град Перемишъл. Тя се състои от Първа армия, разполагаща с 228000 човека и 468 оръдия, под командването на генерала от кавалерията Данкъл. Вдясно от нея се намира Четвърта армия с 250 000 човека и 462 оръдия. Начело ѝ стои генералът от пехотата Ауфенберг. Двете армии трябва да настъпят на север-североизток, така че да прережат комуникацията Киев-Варшава. А след това да развият настъплението си на север между реките Буг и Висла. На левия бряг на Висла оперира групата на генерал Кумер, в състав от 3 резервни дивизии.

 

На пътя на тези сили се изправят две руски армии. Четвърта, под командването на генерала от пехотата Залц, с числен състав от 109 000 човека и 426 оръдия, е разположена в района на г. Люблин. Пета армия, предвождана от генерала от кавалерията Плеве и брояща 147 000 човека и 456 оръдия, се намира по линията Холм-Ковел. На тях, както вече бе споменато, е възложена задачата да нахлуят на юг, което в представите на руския Генерален щаб е означавало да излязат в тила на основните австрийски сили. Но всъщност те настъпват фронтално към един противник, който е по-наясно с обстановката и разполага с по-голям офанзивен потенциал. Поне в първите дни на боевете.

 

Командващият Югозападния фронт генерал Иванов

 

Изпълнявайки първоначалния си план, на 23 август десния фланг на Югозападния фронт преминава в настъпление. Самият факт, че руснаците, оперирайки с по-несъвършена транспортна мрежа, успяват да изпреварят австрийциите, е, меко казано, странен и навежда на мисълта, че Конрад донякъде преднамерено се опитва да завлече противника на своя територия. Четвърта руска армия се насочва към Перемишъл, а Пета - към Лемберг. Но тъй като в Ставката дори не подозират за съществуването на Четвърта австрийска армия, те решават да „разкъсат” своята Пета армия. Десният ѝ фланг трябва да се насочи на запад, в помощ на Залц, а левият да се нсочи на югоизток. В резултат армията се разтяга на фронт от около 150 км, а именно срещу нея се движи най-силната армия на Австро- Унгария.

 

Но несполуките пърчоначално спохождат Четвърта руска армия. Всичко започва с разгрома на една кавалерийска дивизия при Опока, а впоследствие 14 корпус попада под масиран удар в района на Таневските гори и е принуден да отстъпи на север. Претърпяното поражение предопределя и цялостния изход от армейското сражение. Съединенията на Данкъл се насочват масирано към мястото на пробива и заплашват да излезат в тила на останалите руски корпуси, които все още се опитват да настъпват.

 

За да предотврати подобно развитие, генерал Залц издава заповед за повсеместно отстъпление на цялата си армия. И въпреки че е подложена на значим вражески натиск и претърпява поражение и в района на Красник, като цяло руснаците успяват да формира нова линия на отбрана на десетина километра южно от Люблин. За да се гарантира нейната устойчивост, Ставката изпраща значителни подкрепления- два корпуса и три резервни дивизии. С което съотношението на силите в района коренно се променя. Сменен е и командващия на Четвърта армия - доста възрастният Залц е заменен от генерал Еверт. От тук насетне усилията на Данкъл да обкръжи един по-многоброен противник стават все по-малко осъществими.

 

Отстъплението на Четвърта руска армия обезсмисля маньовъра на левия ѝ съсед - Пета армия, но не го преустановява. Част от последната продължава да се носи на югозапад, с което открива фланга си за Четвърта австрийска армия. Отново кризата започва на десния фланг: на 26-27 август 25 корпус е разбит от австрийците при Замостие, но това не спира напъна на централните корпуси на Плеве в посока Томашов.

 

Построението на руснаците се разкъсва опасно: едната им част вече отстъпва на север, а друга продължава да напредва на югозапад. Което предоставя на Ауфенберг възможност да реализира свой „Таненберг”. Австрийският командващ решава да използва предоставилият му се шанс. Той концентрира силите си към откъсналите се 19 и 5 руски корпуси и се опитва да среже пътищата им за отстъпление посредством флангови удари. Първият в посока към Комаров, той трябва да разгроми дясното крило на 19-и руски корпус, а вторият поставя под удар лявото крило на 5-и руски корпус.

 

Към 30 август, установявайки контрол върху Дуб и Витков, изглежда, че съдбата на руските съединения е предопределена. Още повече че на сцената се появява групата на ерхерцог Йосиф-Фердинанд (усиленият 14-и корпус, взет от Трета армия на Будерман), която успява да нанесе поражение и на левия руски фланг при Ярчов.

 

---------------------------

[i] Смята се, че това е полковник Алфред Рендъл – началник-щаб на 8 корпус, дългогодишен началник на военното контраразузнаване. Буди недоумение, че когато е разкрит, му е дадена възможността да се самоубие, вместо да бъде подробно разследвана неговата шпионска дейнсот.

 

Свързани текстове: 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-iztochniyat-front

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-tanenberg-rusiya-gubi-vojnata-na-iztok

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-tanenberg-rusiya-gubi-vojnata-na-iztok-2

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи