Сексуално освободените жени ли са виновни за агресията, на която са подложени? Ще ги прикани ли утре Хенриете Рекер да се забулят, за да покажат, че зачитат новите правила на мултикултурното целомъдрие и че са добродетелни? Какво още е нужно, за да разберат западните общества до каква степен мултикултуралистката утопия ги тласка към катастрофа?

 

Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал, Канада. Изследванията му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и националния въпрос в Квебек. Същевременно той е  хроникьор в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада.

 

От няколко дни информацията обикаляше в интернет, без да може действително да бъде потвърдена: имало ли е наистина масова вълна от сексуални нападения над жени в Кьолн в нощта на свети Силвестър, извършени от мигранти или банди от чуждестранен произход? Трябваше този слух да се раздуе достатъчно, за да бъдат признати събитията от властите и медийната система да се съгласи да отрази феномена, чийто нарастващ мащаб не спираме да констатираме заедно с нарастването на неопровержимите свидетелства. В това можем да видим още едно доказателство за склонността на медийно-политическия комплекс да филтрира по един или друг начин лошите идеологически новини, компрометиращи 

 

легендата за съвместното съжителство на многообразието. 

 

За да не развие населението лоши чувства спрямо него, се неутрализират, доколкото е възможно, лошите новини и нарастват предупрежденията срещу евентуални амалгами. Събитията се свеждат до произшествия без политическо значение и се коментират с възможно най-голяма предпазливост.

Далеч сме от интерпретацията на сърцераздирателната снимка на малкия Айлан Кюрди, който лежи мъртъв на плажа, предизвикала огромно вълнение в западните страни, още повече че медиите се отдадоха тогава безпрепятствено на сеанс по вменяване на масово чувство за вина, сякаш това малко създание с толкова жестока съдба само по себе си олицетворяваше мигрантската криза. 

В този момент амалгамата беше позволена: всички мигранти са Айлан Кюрди. Всеки сегмент от обществото трябваше да отстъпи пред хуманитарния императив, за което трябва да напомним формулата на Ели Халеви, който виждаше в “организацията на ентусиазма” отличителен белег на тоталитаризма.

Малко като се замислим, новината за нападенията в Кьолн представлява абсолютно обратната страна на големия разказ за отварянето към другия, в който той е възпят като изкупител. Подканят западните общества да прегърнат една различност, която може да ги възроди отвън, още повече че тя била богатство. 

Вече виждаме, че тя може също да приеме 

 

лицето на агресивно варварство,

 

в което организирани банди възнамеряват да наложат своето присъствие в територията с най-архаичната и най-примитивната военна техника, тази на превземането на жените, на които се показва, че се установява нова власт и тя вече ще се упражнява над тях.

Това е ужасяващ цивилизационен регрес, който се сблъсква с най-интимните ни ценности. Така жената се превръща отново във военна плячка, благо, което може да бъде взето. Не може да се говори за обикновено престъпление. Дали става дума за организирани банди или не, не е най-важното. Трябва да се говори за брутална офанзива, в която съзнателно или несъзнателно искат да покажат на домакина кой е новият господар на къщата. Очевидно не трябва да се пренася отговорността за тези нападения върху всички мигранти, което ще бъде колкото невярно, толкова и жестоко и глупаво. Но очевидно сред тях има значителен брой млади мъже, които пристигат в Европа със 

 

завоевателно и хищническо поведение.

 

Отричането на културите, което предполага, че са достатъчни няколко юридически правила, основани на човешките права, за да се позволи на хората от различен произход да живеят заедно, води до политика на престъпна безотговорност. Независимо дали го искаме или не, не всички култури са взаимозаменяеми и могат да влязат в сблъсък. Една политическа общност е също  така общност на нравите. Независимо какво мисли Ангела Меркел и останалите лидери в Западна Европа, не можеш да вкараш в една страна стотици хиляди хора с чужди нрави, без да предизвикаш културен шок или, ако предпочитате, сблъсък на цивилизациите.

На фона на тази агресия се чу унизително желание за подчинение. Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер прикани жените да адаптират своето поведение спрямо новодошлите. Те трябвало да пазят най-малко ръка разстояние, за да не възбуждат мъжете, които все още не са свикнали със сексуалната свобода, характеризираща западната модерност. 

 

Сексуално освободените жени ли са виновни за агресията, на която са подложени?

 

Ще ги прикани ли утре Хенриете Рекер да се забулят, за да покажат, че зачитат новите правила на мултикултурното целомъдрие и че са добродетелни? Тук, повече от всякога, мултикултурализмът се проявява като изопачаване на задължението за интеграция.

Питаме се какво още е нужно, за да разберат западните общеста до каква степен мултикултуралистката утопия ги тласка към катастрофа. Може би техните политически елити вярват, че са въвлечени в неизбежен процес, за добро или лошо, и се задоволят със стремежа да ограничат неговите катастрофални последици. С пълно право, дори и понякога да го правят със смущаваща бруталност, някои малки нации в Европа предпочитат да затворят границите си пред мигрантската вълна, още повече че спектакълът на масовата имиграция към Западна Европа с нищо не може да ги убеди в добродетелите на мултикултурното общество.

Но не им позволяват. Познаваме доктрината за ограничения суверенитет, която по времето на Брежнев даваше известна автономия на страните под негова власт, без да им позволява да се освободят от Източния блок и от принципите на социализма. Неотдавна Германия я въведе отново спрямо малките нации от Източна Европа, които не искаха да се огънат пред 

 

германския хуманитарен империализъм,

 

сякаш Германия искаше да изчисти миналото си, като се пожертва в настоящето. Както изглежда, всяка нация трябва да бъде въвлечена в тази идентичностна промяна в цивилизационен мащаб.

Пазачите на новия мултикултурен режим не искат да повярват, че водят бодро нашите общества към нещо като непризната гражданска война, примесена със сблъсък на цивилизациите. Може би тези думи са малко преувеличени - или не. Едно нещо е сигурно обаче: тревогите на европейските народи няма да се успокоят с предположението, че рано или късно мултикултуралисткият режим ще роди рай на многообразието. Социалните напрежения ще растат. Което ни води до първия въпрос на политическата философия, а именно елементарната сигурност на членовете на обществото. Тази на европейските жени очевидно не е осигурена.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани. 

 

Още от категорията

17 коментар/a

До 123 на 14.01.2016 в 21:06
Оригиналният мулти.култи напев е: "Не се допускат обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа".
кривата краставица на 14.01.2016 в 14:02
Много полезно и актуално четиво. Обърнете внимание - малките нации от източна Европа са проявили здрав разум и твърдост пред заплахата. Може би поради недостатъчен внос на западни ценности.
123 на 14.01.2016 в 12:09
Интересно под статията мултикултурно се подвизава следното: "Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани."
Късно ни е на нас... на 14.01.2016 в 03:17
Късно ни е на нас за реакция.... освен късно и политически некоректно. ББ каза че когато "Канцлера говори, той слуша и изпълнява." А грешката на ЕС е че се раздроби вместо да ползва единствено правилното решение за обединение на силите. Въвеждането на гранични контроли е борба с последствията без да се премава източника на болестта. Правилното действие е мобилизация и изолиране на границите на ЕС със силите на всички държави. Но от Щатите няма да допуснат това. Все пак ЕС е единственият им сериозен конкурент.
Ivanova на 13.01.2016 в 11:57
Не трябва да смесваме търпимост с толерантност обаче. Това че след толкова години продължаваме да търпим същите пропагандни клишета не е признак на толерантност. Истинската толерантност се основава на собственото ни самоуважение, а именно то изисква да наричаме нещата с истинските им имена. И да изпратим в миналото онези, които се опитват да ни наложат собственото си оцеляване като някаква абсурдна форма на минало време в бъдещето.
яловата крава на 13.01.2016 в 13:04
Меркел донесе големи беди на Европа. В Германия опозиция няма. Германската национал-демократическа партия е забранена от съдът в Карасруе. Ето до какво водят джендър-стратегиите в политиката.
Момчил Дойчев на 13.01.2016 в 09:12
Още преди 6 години, когато публикувах книгата си "Политическата коректност срещу либералната толерантност" - която бе може би първата книга в света, която описва до къде ще доведе идеологията на политическата коректност и мултикултурализма, "либералната общност" у нас не и обърна никакво внимание, с изключение на една статия против "реакционните" ми възгледи в "Либерален преглед". Сега вече виждаме на практика резултатите от приложението на свърхтолерантността едновременно с репресивнотот налагане на "политически правилен език", единствената правилност на който се състои в репресиране на всички, които не смятат, че културите не са равнозначни и че между мъжете и жените има все пак някакви "онтологически" разлики. Все пак смятам, че победата на едновременно свръхлиберално и репресивно левичарство ще е пирова и Западната цивилизация ще отвърне на удара по достоен, макар и цивилизован начин.
гласот народа на 13.01.2016 в 09:16
Чудна статия , дано някой европейски лидер я прочете ! ....Ценности и нива , проценти и намерения , либерализъм .... Тези хора освен че са от друга култура , етнос , религия , образование и мироглед и още , те идват от места където се задълбочава икономическия недоимък , социалния и нравствения . Като прибавим постоянните сблъсъци , религиозни и военни и не на последно място природните и климатични недостатъци на регионите от които тези хора бягат ... И ЕВРОПЕЙСКАТА СПРАВЕДЛИВОСТ ... глупости . Ситуацията е бомба със закъснител ! Справедивост за тези хора означава несправедливост за ЦЯЛА ЕВРОПА !!!
mun4o на 13.01.2016 в 10:29
Г-н Дойчев, може ли още и къде да се намери вашата книга? Не разбирам защо съм я пропуснал, дано не става дума за някакво затъмнение при разпространението и в книжарската мрежа!
Йордан на 13.01.2016 в 11:10
Глобализмът и мултикултуризмът са само едни от всевъможните доктрини , движения и свинщини, които бяха изобретявани и внедрявани на различни места по света. Комунистите интернационализъм му казваха. Хипарски движения, сексуални революции, толерантност, гейпаради, износ на демокрация, феминизми и какво ли не. Мултикултуралистката утопия тласкала западните общества към катастрофа? Дали пък не е скритата цел на занятието? Както и на всевъзможните утопии, преследващи все благородни цели?
Петко Симеонов на 12.01.2016 в 22:43
Впечатляваща статия. Поздравления на преводача и редакцията.
Анатоли Сотиров на 12.01.2016 в 23:12
Браво! Много изчерпателно, професионално и точно написано. Дано и Меркеловия "ангел" я прочете!!!! Една държава, която не знае умереност- люлее се в двете крайности в рамките на 70-80 години.
Сър Пичук на 13.01.2016 в 00:30
Европа е мултикултурна и цивилизована. В момента се сблъсква с варварство - примати от Средновековието са налазили градовете ни. Проблема е, че механизмите за защита не действат, а политическата класа самодоволно си живурка в собствен свят. Гражданите на Европа (Западна) са свикнали да живеят в мир и благоденствие от края на ВСВ и да разчитат на механизмите на демокрацията. Всеки си гледа живота и мисли за политика през уикенда когато на 4-5 години има избори... След като леви и либерали се насе*ат, надявам се дясна вълна ще приложи суровостта на закона...
До "и.г. " на 12.01.2016 в 22:30
Другарю "и.г. " За светлото бъдеще ли говориш!?
висок на 12.01.2016 в 19:09
Хм, досега се отнасях с насмешка към този сайт....но тази статия ме разтресе с точността на анализа и пълното съвпадение с моето мнение!!!! Поклон!

Напиши коментар