Това пише “Air Forces Monthly”, списание номер едно в световната авиация. Авторитетното издание посвещава обширна статия в броя си от март 2013 г. на усилията на българските военни да разгърнат потенциала на изтребителите си МиГ-29 през първото десетилетие на ХХI век, прилагайки западен модел на военновъздушна подготовка. Под ръководството на ген. Румен Радев България модернизира своите летателни тактики и упражнения, без да загърбва безопасността на полетите. "Той никога не е бил твърде горд или тесногръд, за да не се учи от своите нови съюзници, и прави всичко възможно да усвои всяка иновация, с която се запознава", е категоричната оценка на “Air Forces Monthly” за настоящия кандидат-президент.

 

"Официалното въвеждане на изцяло нов начин на действие на изтребителя МиГ-29 във Военновъздушните сили на Република България започва още през 2006 г. В продължение на три години проектът функционира с пълна сила и пилотите летят с мощния и маневрен 9g изтребител в реалистична тренировъчна среда, вдъхновени от тактиката, техниката и процедурите на Американските военновъздушни сили (USAF). Използването на пълните възможности на МиГ-29 за близък въздушен бой и тактически прехват стана възможно благодарение на създаването на една изцяло нова, замислена в България и ефективна концепция за бойна подготовка, която заменя доста по-консервативната и скована тренировъчна философия, датираща от времето на Варшавския договор и все още следвана във Военновъздушните сили на България дори след приемането й за пълноправен член на НАТО през 2004 година. По време на Варшавския договор и дори 15 г. след безславната му смърт обучението във Военновъздушните сили на България е ограничено до т. нар. базово бойно маневриране (Basic Fighter Maneuvering, BFM) и т.нар. догфайт (въздушен бой/битка - бел. ред.)", пише изданието.

То обяснява, че до този момент всички летателни маневри предварително се обсъждат и договарят в подробности от пилотите преди започването на мисия, което според “Air Forces Monthly” е изключително архаична тренировъчна концепция, която напълно изключва алтернативната военновъздушна тренировка DACT.

 

"Eдин истински новатор"

 

"Бригаден генерал Румен Радев, командир на трета военновъздушна база на българските Военновъздушни сили (БВВС) в Граф Игнатиево между 2005 и 2009 г. и настоящ командир на БВВС, споделя: „По време на службата ми като пилот на изтребител винаги съм желал да превърна нашите военновъздушни сили в ефективна бойна сила и да открия къде точно е границата между победата и поражението в днешната въздушна битка. Обмислял съм и начини за въвеждане на реалистичност в ежедневния тренировъчен процес, опитвайки се в същото време да разреша конфликта между нея и безопасността на полетите”.

Талантлив пилот на МИГ-29, генерал Радев е възпитаник на Военновъздушния колеж „Максуел“в САЩ, който завършва през 2003 година. Много отдавна, преди да поеме командването на авиобазата в Граф Игнатиево, той осъзнава, че във военновъздушното обучение трябва да се направят сериозни промени. Скоро след като е назначен за командир на базата, през октомври 2005 г., е проведено съвместното учение Viper Javelin с 510-а бойна ескадрила от военновъздушните сили на САЩ, в която „Мишеловите” дават на полковник (в онзи момент) Радев

 

шанс да прокара западния модел на военно обучение.

 

Български и американски пилоти летят заедно в маневрен въздушен бой по двойки, осъществяват се и няколко BFM между българските МиГ-29 и по-тежката разновидност на американските изтребители F-16. Те се провеждат по стар модел, с предварително уговорени маневри и ограничения. И не се харесват на несвикналите с този нереалистичен начин на обучение американски пилоти", продължава разказа си за българските ВВС списание номер едно в световната авиация.

 

 

„По време на учението Viper Javelin през октомври 2005 г. бяхме свидетели на истински сблъсък между две много различни философии за обучение и бой – казва ген. Радев. – По онова време ясно осъзнавахме, че БВВС все още са много далеч от модерните тренировъчни методи. Точно затова, в опит да компенсираме това, предприехме решителни мерки. На първо място, по време на това учение

 

аз поех отговорността като командир да летя на първия свободен BFM,

 

като сам предложих да бъдат премахнати уговорените маневри и ограничения и се опитах да летя възможно най-добре. Първият догфайт беше срещу тогавашния командир на USAF, а вторият – срещу един от най-опитните пилоти на 510-а бойна ескадрила. Това беше ясно послание към нашите американски съюзници, че независимо от огромния брой ограничения, които все още съществуват в нашите военновъздушни сили, ние сме решени да приемем реалистични тренировъчни концепции – щяхме да бъдем по-силен противник по време на бъдещите учения!”

Учението през 2005 г. задейства поредица от събития, които променят тренировъчната система на българските Военновъздушни сили, продължава статията в “Air Forces Monthly”. Вече пенсионираният капитан Виктор „Вик” Христов, един от най-опитните и далновидни пилотни инструктори на БВВС, полага огромни усилия за въвеждането на новия стил на обучение и тактики във Военновъздушните сили на България.

Той обяснява: „Добре документиран факт е, че по време на тези първи съвместни учения ние пренаписахме наръчниците, осъзнавайки, че системно не сме използвали дори и 50 процента от огромния маневрен потенциал на МиГ-29 заради многобройните административни ограничения, наложени от установената от Варшавския договор бюрократичната система на обучение. Всички целеви идентификации по време на това първо съвместно учение трябваше да бъдат „ограничени” – без бързо маневриране по време на терминалната фаза и само с един завой от 180 градуса или два по 90 градуса, ако ни бъде позволено. Въпреки това терминалната фаза на целевата идентификация се превърна в сражение без ограничения с агресивно маневриране и от двете страни. Под новия режим ние се стремяхме да взимаме завоите възможно най-рязко и вследствие на това често се задействаше SOS-3M ограничителят за спиране нарастването на ъгъла на атаката на МиГ-29. SOS-3M е електромеханична ограничителна система, която може да бъде преодоляна чрез издърпване на лоста с повишена сила след достигане на 26-градусов ъгъл на атака със скорост под 300 километра в час. Предписанията на БВВС по онова време твърдо забраняваха всякакво преднамерено активиране на ограничителя и по този начин ние нарушавахме тогавашните правила за безопасност на полета”, разказва пред списанието капитан Виктор „Вик” Христов. По думите му тези ограничения са приети в средата на 80-те г. по време на въвеждането на изтребителя в програмата за военновъздушна защита на СССР, в опит да се осигури безопасно ниска скорост за пилоти със среден опит.

 

 

Реалистичен въздушен бой

 

"Ген. Радев твърди, че Sentry Lion, двустранното българо-американско военновъздушно тактическо учение, проведено през юни 2006 г. в „Граф Игнатиево”, се оказва решаващо за преобръщането с главата надолу на архаичната система за бойна подготовка на БВВС. За учението от 173-та ескадрила на Орегон в САЩ са били докарани изтребители F-15, част от Националната въздушна гвардия. Нейните командири са настояли БВВС да осигурят противници, способни да летят без неприемливи ограничения в маневрирането. „Тогава аз приех първото условие за провеждане на ефективен модел на бойна подготовка и практикуване на реалистично BFM по време на упражнението – обяснява генералът. – Всичко това стана възможно, защото имах на разположение едно малко ядро от добре обучени и мотивирани пилоти на МиГ-29, за които бях убеден, че могат да приемат предизвикателството и да свършат работата.”

В крайна сметка, Sentry Lion е забележителен успех за българската военновъздушна общност и е отчетен огромен напредък в бойното обучение на пилотите, не пести похвалите си сп. “Air Forces Monthly”. Пилотите се запознават с нови начини на работа с радара за идентификация и прихващане на целта, в опит да се откъснат от тактическите ограничения на функцията за близък контрол, която датира още от времето на СССР. Но въпреки постиженията на този нов тренировъчен модел все още липсва нещо, което трябва напълно да развие уменията на пилотите за ефективен догфайт, а именно намаляването на бюрокрацията, изтъква изданието.

"По време на учението Sentry Lion забелязахме, че американските пилоти на F-15 често надвишаваха 30-те градуса ъгъл на атака по време на BFM – понякога забавяха до спиране по време на агресивни маневри, но благодарение на обучението си в АНС (програма за обучение за маневриране на задкритични ъгли, известна на Запад под името Advanced Handling Characteristics, или съкратено АНС – бел. пр.), те имаха ясна идея как се държи изтребителят в подобни ситуации и как да възстановят нормалния полет. Бяхме доста впечатлени от техния стил на свободно боравене с изтребителя. Точно затова нашият командир

 

ген. Радев взе смелото решение да вкара режим на летене с ниска скорост и висок ъгъл на атака

 

в нашия репертоар. Така се даде начало на въвеждането на програма, по която пилотите тренираха да извършват по-усъвършенствани маневри. Това щеше да ни даде увереност да управляваме изтребителите с ниска скорост и висок ъгъл на атака. Техниките се упражняваха в двуместен МиГ-29 с опитен инструктор на задната седалка. Ген. Радев пое първите няколко полета и сега AHC е задължителна част от проверката на уменията на всеки пилот на МИГ-29 от БВВС, с безопасна летателна височина от 3000 метра", разказва пред  “Air Forces Monthly” капитан Виктор „Вик” Христов.

Ген. Радев казва: „Ако моите пилоти разсъждават над това каква скорост ще бъде отчетена от полетното записващо устройство (проверявано след всеки полет за нарушения в скоростта и височината), вместо коя е най-подходящата възможна тактика за въздушен бой и маневриране, те ще мислят като жертви, а не като ловци”.

 

 

Впечатляващата въздушна акробатика не върши работа

 

Командирът на БВВС си спомня: „През лятото на 2007 г. за нас беше крайно време да предприемем още една голяма стъпка към постигането на реалистична бойна подготовка, а именно да пратим ограниченията в маневрирането в учебниците по история и да въведем официални тренировки по AHC маневриране. Мога да ви кажа, че това не е красивото летене, което наблюдавате по време на въздушните шоута. Красивите маневри от тези събития не са от полза в модерните въздушни сражения. За да оцелееш и победиш, трябва да прилагаш агресивно и понякога доста грозно маневриране, импровизирано и неочаквано маневриране, за да влезеш в стрелково положение или да избегнеш чуждата атака”.

Позовавайки се на задълбочените си познания за летателните характеристики на МИГ-29, придобити по време на службата му като пилот, ген. Радев обяснява на своите летци: „Можеш да се самоубиеш при маневри на МИГ-29 само когато започнеш да въртиш самолета около неговата ос с висок ъгъл на атака близо до земята. Във всички други екстремни ситуации нормалният полет може да се възстанови”.

На въпроса защо оригиналните съветски летателни и тактически наръчници за МиГ-29 са налагали такива строги ограничения за управление на ниска скорост, ген. Радев отговаря, че това е била господстващата философия по онова време. Доминиращата тенденция във Военновъздушните сили на СССР и неговите съюзници от Варшавския договор е била да се използват големи ескадрили и да се обучават възможно най-голям брой пилоти. Съветската тактика е била противникът да бъде смазан от многочислеността на армията. Строгата философия на безопасния полет, която надделявала тогава, изисквала курсантите пилоти да се съобразяват с множество подробно разписани правила, а не да се търси най-доброто възможно летене от няколко отлични кандидати.

Поддържането на придобитите умения при ниския брой летателни часове в България (между 40 и 60 часа на година) е трудно, продължава статията в “Air Forces Пonthly”. Броят на офанзивите е много по-добро мерило от броя летателни часове, за да се прецени колко опитен е даден пилот, защото всеки полет е кратък – около 45 минути, докато натовареността на 70-те или повече мисии, които всеки летец изпълнява годишно, е интензивна.

"Ген. Радев казва, че за най-опитните пилоти на изтребители това е напълно достатъчно: „Може да звучи парадоксално, но благодарение на използването на подобни тренировъчни методи е възможно да поддържаме високи стандарти на безопасност въпреки ограничения брой летателни часове. Тази реалистична тренировка задейства два много важни фактора, които допринасят за безопасното летене. На първо място, тя разпалва желанието на пилота за постоянно себеусъвършенстване и в резултат на това той подхожда към задачите с максимална концентрация. На второ място, мисиите са много интензивни и за да бъдат успешно изпълнени, не остава място за умишлени нарушения на основни летателни правила. Такива преднамерени нарушения, причиняващи понякога сериозни инциденти, често се случваха в миналото, когато курсантите пилоти не излизаха от зоната си на комфорт и не бележеха особен прогрес през годините. В резултат на това те не бяха изправени пред някакви особени предизвикателства и затова се предприемаха ненужни рискове”.

 

Спаринг партньори или достойни противници?

 

Широко разпространено мнение в Източна Европа е, че двустранните военновъздушни учения, провеждани през 90-те г. на ХХ век и началото на ХХI век, когато МиГ-29 започват да летят срещу различни изтребители на НАТО, най-вече американски, са помогнали много повече на Запада, отколкото на източноевропейците. Ген. Радев не е съгласен с това твърдение. Неговата гледна точка може да бъде обобщена със следното твърдение: „Ти получаваш от обучението това, което успееш да извлечеш”.

 

Под негово ръководство България се опитва да модернизира летателните тактики и упражнения,

 

но изобщо не е загърбвала безопасността на полетите. Той никога не е бил твърде горд или тесногръд, за да не се учи от своите нови съюзници, и прави всичко възможно да усвои всяка иновация, с която се запознава. Радев твърди, че американските ескадрили са взели своя справедлив дял ползи от ученията, в които са летели срещу изтребителите на БВВС. „От 2007 г. насам те започнаха да се изправят срещу пилоти, които бяха проучили пълните възможности на изтребителите в реалистична бойна среда”.

 

 

Един нов подход

 

Изтребителите МиГ-29 в българската армия са доказателство, че ако има желание и решимост за промяна и за предприемане на необходимите рискове, архаичното съветско въоръжение може да бъде успешно адаптирано към бойните тактики на Запада, твърди сп. “Air Forces Monthly”. 

"Очите на ген. Радев и неговото ядро от опитни пилоти се отвориха за потенциала на техните изтребители МиГ-29. Те се научиха да изстискват максимума от маневреността и експлоатационните качества на машините, както и да прилагат адекватни тактики, съчетани с новаторски подходи. „Мога да се похваля, че от 2005 г. насам МиГ-29 се радва на нов живот в българската армия, трансформирайки радикално военновъздушните ни сили. Той създаде ново поколение от пилоти, които са наясно с пълния капацитет на своя изтребител и имат непрекъснато желание да се усъвършенстват и учат, за да бъдат достойни противници на международно ниво”, е категоричната оценка на списание номер едно в световната авиация.

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Струва ми се на 29.10.2016 в 20:45
Добро момче!
DCS World - Su-27 - Pugachev's Cobra Landing - Су-27 - Кобра Пугачева с посадкой. на 29.10.2016 в 20:54
Кобрата
https://www.youtube.com/watch?v=POQjRuPvO28 на 29.10.2016 в 21:17
Кобрата
ВВС на 30.10.2016 в 10:05
Румен Радев и Виктор Христов по време на въздушен бой. https://www.youtube.com/watch?v=4dHok0qcS-U
4удомир на 30.10.2016 в 13:28
Горенаписаното не е вярно.Тактиката ни за водене на въздушен бой е перфектна.Ограни4енията вероятно са поради липса на ресурси и подготвени пилоти.Не превъзнасяйте янките,знаем за моделирания им възд бой.Дайте на мом4етата керосин ,другото е ясно
Милен на 30.10.2016 в 19:51
Е, то ген. Радев си го призна, че нашите пилоти летят 5 (ПЕТ) пъти по-малко часове от съюзниците ни в НАТО, защото Ненчев, тоест ГЕРБ убиха БВВС. Мен едно ме тревожи в предстоящата кампания за президент. Неговия уклон към САЩ и слугата на Сорос г-жа Йотова. Ако генерала само се възползва от обучението на по-добре обезпечената армия на САЩ и нашите съюзници в НАТО с едничката цел да сме по-добре подготвени добре, но имам съмнения, че ще ни завлече още повече към американската ос, отдалечавайки ни максимално от Русия. И по-лошото, от какъвто и да е диалог с Русия. Нито САЩ нито Сорос обичат Русия, Китай и въобще Далечния Изток. А това вече е проблем за България. На тези скапаняци - САЩ и Сорос - само войни и сваляне на правителства им са в главите, а труповете не ги броят. За целта си обучават бъдещия елит човек по човек. Налага се, защото всеки знае, че цял народ не се купува, само предателите му. Но то и такива не останаха, а и са скъпи, за това си ги отглеждат "в епроветки". Справка - министър Митов! А дали и спомената президентска двойка не е такава?!
пп76 на 31.10.2016 в 08:21
Алтернативата е сикаджийската мутра.
Иван Иванов на 31.10.2016 в 09:38
Браво "Гласове", че сте намерили и публикували статията в авторитетното списание. Показвате за сетен път, че имаме достойни, умни и инициативни българи - в случая генерала о.р. Радев. Хвала и на него. И - заедно с това доказвате, че този достоен летец е нямал нищо общо с политиката и не става за Президент. Съгласно статията от съвременния пилот се изискват способности за нарушаване на писаните инструкции, мигновено вземане на решения, поемане на риск на границите на машината и пр. и пр. А всичко това е обратно на това което трябва да върши Президента (който и да е той). Той трябва да познава в детайли нашите и м/ународните закони, педантично да ги спазва, да внимателно обсъжда решенията си с експерти и с всяко свое решение да гарантира минималния риск за държавата си. Значи - Радев е прекрасен военен пилот и като така - неспособен за Президент. Обратното на Цачева.
Ум, белият делфин на 31.10.2016 в 09:44
„Ако моите пилоти разсъждават над това каква скорост ще бъде отчетена от полетното записващо устройство (проверявано след всеки полет за нарушения в скоростта и височината), вместо коя е най-подходящата възможна тактика за въздушен бой и маневриране, те ще мислят като жертви, а не като ловци”. Самонадеян си, Радев. И самовлюбен. Не по-малко от този, срещу когото си тръгнал да се бориш. И пилотите не са "твои", защото не вярвам да станеш Цар на България! Това първо. И второ - аз не зная къде другаде КРАВАРИТЕ СА СЕ срещали С ИСТИНСКИ ВЪЗДУШЕН противник, освен във Виетнам!? И там руските пилоти с "дръпнати очи" им разказаха играта. Ако някой не вярва, да прочете Бъркоуиц - "Новото лице на войната"!

Напиши коментар