Тук всички си влачат краката, седят, облегнати на хълбок, падат, разтваряйки ръце, тресат копия, мечове, гриви, въртят странно очи и правят разни стъпки от асортимента на детския театър, като допълват картината с мизансцени. Никой не би се удивил на всичко това, ако българските актьори бяха на кънки. Но не! Артистите пеят и скачат на батут по трима, дори правят във въздуха шпагат. И между другото шпагатът излиза много по-сполучлив, отколкото високите ноти

 

„Пръстенът на нибелунга“. Снимка: Виктор Викторов, Комерсант 

 

Докато Тодор Живков и Леонид Брежнев се целуваха уста в уста като кръвни братя, всеки продукт, „произведен в България“, беше шумно акламиран в бившия Съветски съюз - от консервите с лютеница до концертите на Емил Димитров, Лили Иванова, Васил Найденов, Ритонците, „Трамвай № 5“, които наистина пълнеха зали и стадиони.

 

Но и най-добрите ни музиканти се въздържаха от турнета в Москва и Санкт Петербург, където класиката е религия от векове. Сега обаче Софийската опера дръзна да покаже в Болшой театър „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер, „Янините девет братя“ на Любомир Пипков и балета „Корсар“ - след серия от преговори между политици и културтрегери през последните пет години. 

 

Факсимиле от статията във вестник „Комерсант“, която разгромява „Пръстенът” 

 

От възторжените репортажи на пътувалите със софийската опера журналисти не стана много ясно, че нашите артисти всъщност са били поканени да запълнят сцените, освободени през май от трупата на Болшой, която по това време гастролирала в Китай и Япония. Отзивите на руските критици за изявата на българите съвсем не са благосклонни. Юлия Бедерева от влиятелния вестник „Комерсант“ твърди, че трагичните герои в „Пръстенът на нибелунга“ са изглеждали комично и се чуди на сценографията, измайсторена от живеещия в Париж художник Николай Панайотов. 

 

Цялата постановка пък й приличала на шоу върху лед, 

 

„В началото над сцената надвисва загадъчна конструкция от три конуса. Какво означават те, публиката ще разбере по-късно, когато се спуснат надолу. И ще се окаже, че те символизират Валхала (дворец, в който според скандинавската митология живеят повалените в битки воини - бел. ред.). Конструкцията е многозначителна - конусите изобразяват ту гора, ту планини, ту пламъци. В края на краищата те служат за екран за видеопрожекция на смешен змей и жаба, в които се превръща гномът Алберих. Като под шапка невидимка. Е, и какво, ще каже зрителят, какво като е смешно?

 

Тук всички си влачат краката, седят, облегнати на хълбок, падат, разтваряйки ръце, тресат копия, мечове, гриви, въртят странно очи и правят разни стъпки от асортимента на детския театър, като допълват картината с мизансцени. Никой не би се удивил на всичко това, ако българските актьори бяха на кънки. Но не! Артистите пеят и скачат на батут по трима, дори правят във въздуха шпагат. И между другото шпагатът излиза много по-сполучлив, отколкото високите ноти. Има дори плуване във вода.

 

В този смисъл акробатичните номера на батут, съчетани с пеене, могат да бъдат окачествени като иновация. Над сцената във въздуха с тракане се появява пластмасовият летящ кораб - това е Логе. Може би оркестърът отчасти стана жертва на специфичната акустика на Болшой театър. Естествено, не в случаите, където губеше сили и звучеше нестройно. Мнозина от певците имаха някои сполучливи фрагменти, но като цяло те нямаха никакво отношение нито към Вагнеровия, нито към какъвто и да е друг вокал в определен стил“, громи критичката. 

 

Балетът „Корсар“ също е подразнил познавачи в руската столица - най-вече със съветския си почерк в постановката. Произведението с музика по поемата на Байрон се смята за касов хит, откакто се появява на сцената. В Русия творбата идва през 1858 - две години след като хореографът Жозеф Мазильо я поставя в Парижката опера. През 1863 Мариус Петипа усъвършенства „Корсар“ с 20-минутната сцена „Оживената градина“. През ХХ век към спектакъла добавят знаменитото па-дьо-дьо, превърнало се в задължителен елемент на балетните конкурси. Така еклектичният „Корсар“ се оказва красиво зрелище, необременено от строгите канони, типични за онова време. 

 

На този фон „Корсар“ на Софийската опера - проект на трима съветски американци, ухае на 80-те, твърдят в Москва. Като истинско дете на „застоя“ в СССР, категорични са експерти в мегаполиса. Ето какво пише Татяна Кузнецова. 

 

"Корсар". Снимка: Светослав Николов 

 

„Елдар Алиев - автор на либретото, постановчик хореограф и художник по осветлението, сценографът Семьон Пастух и авторът на костюмите Галина Соловьова заминаха за САЩ в началото на 1990. Оказа се, че са търсени емигранти - поработиха по целия свят, дори и в Русия.

 

Само че от българския „Корсар“ става ясно, че възгледите на този екип за балетната класика са формирани в годините, когато Елдар Алиев танцува в ленинградския Кировски театър, а семейната двойка Пастух-Соловьова си вади хляба в съседния Малий театър за опера и балет. Българският „Корсар“ е весел и нагласен - през 1980 балетният реализъм вече не бе модерен. Тогава се приемаше и леката шега над дремещата класика. Затова Семьон Пастух изобразява източен приморски базар с пъстри къщички. 

 

Харемът икономично е обозначен с развяващи се завеси, а пещерата на корсарите Пастух е направил като щампа - от тръби в сребрист цвят и други подобни метални изделия. Галина Соловьова се оказва по-консервативна от мъжа си - разноцветните пиратски дрехи, бродираните сутиени над златните пачки, пищните поли над шалварите можеха да се видят през 70-те в СССР. Алиев, който днес е художествен ръководител на Приморския филиал на Мариинския театър, е произвел тази грандиозна вивисекция, на която са способни само съветските хореографи, отнасящи светлината на руската класика в световните дълбини.” 

 

"Янините девет братя" 

 

От рецензиите става ясно, че в Болшой театър успех е имала единствено операта „Янините девет братя“. Творбата на Любомир Пипков е нещо наистина непознато за изкушения московски зрител, който е преситен от всякакви арт хрумвания. Костюмите и маските на кукери и бабугери, които изпълват постановката на Пламен Карталов, са тъкмо за столичните ценители в Русия.

 

"Янините девет братя"

 

Сега и академикът се надява, че Болшой ще върне визитата у нас. Само че в хитовете на най-прочутата в света руска класическа трупа участват десетки певци, музиканти и театър майстори - а това означава усилия за грандиозно финансиране. Така че няма място за постсоциалистически оптимизъм - България отдавна не е Запад за Русия. 

 

Пламен Карталов е носител на множество български отличия и несменяем директор на Софийска опера 

 

Източник: в-к "Галерия"

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

28 коментар/a

Кръстоносец на 27.06.2018 в 18:25
Ами като дойде тяхната трупа тук, българската критика отговаря подобаващо , и това е !
MrBean на 28.06.2018 в 01:48
Ейй кръстьоносецо,кога си бил на балет или театър,или опера. Ак наскоро си бил то сигурно си забелязал,че голяма част от публиката са руски тьотки,с култура и поведение далеч различно от родната публика. И много се радвам за добрите отзиви за работата на маестро Карталов. Сякаш никога не забелязваме труда и успехите на родните артисти, а критиката в изкуството явно не е подвластна на Боковите разбирания.
aдтъ на 28.06.2018 в 23:21
Абе не знам за сесесерето, ама в София като представят четирилогията на Вагнер, се изсипва цялото Вагнерово общество специално. Което ще каже нещо. Вярно, че тези костюм,ета са доста модернистични, но и оперите са си голямо предизвикателство.
Росен на 29.06.2018 в 00:19
Първо - България винаги е била Запад за руснаците. Това винаги е пораждало омраза у комплексираните руснаци. Те не могат да надживеят тъпанарското имперско его и да преглътнат истината, че цивилизацията е проникнала за първи път по пустеещите им земи главно благодарение на България. Второ - спектакълът наистина има слабости, но в никой случай те не са определящи. Тази недояздена критичка е писала с явна не добронамереност. Жалка работа!
ами сега? на 29.06.2018 в 15:40
Русофилите не знаят какво да правят...
Сегашен на 29.06.2018 в 20:21
В културата няма фили и фоби. Има професионалзъм и майсторко изпълнение, които се ценят от публиката, а не от такива писачи, като тебе. Москва е световен град и свикнал на световно ранище на изпълнение! Москва на сълзи (и хленч) не вярва! Каквото са могли,това са показали и са се изложили не само те, а всички нас. За сцената на Б.театър има много желаещи таланти по света.Накрая: никога не е късно да се орезилиш, ама после дълго се става..
observer на 30.06.2018 в 07:17
Русофилията като българофобия. И художествената критика като част от политиката. Текстът трябва да се разглежда единствено като симптом. Препоръчвам слушане на Емил Димитров, Лили Иванова и Ритон три пъти дневно преди ядене. И никакъв Вагнер.
БЪЛГАРСКИ ЗРИТЕЛ на 30.06.2018 в 16:59
ЗЛОБНИ РУСНАЦИ! ВИНАГИ СА БИЛИ НАШИ НЕПРИЯТЕЛИ. ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС. ИСКАТ ДА ИМ БЪДЕМ РОБИ И СЕГА СА НЕДОВОЛНИ. ГЕРМАНИЯ И ЗАПАДЪТ ХАРЕСА СОФИЙСКИЯ ВАГНЕР, БАЛЕТЪТ НИ Е НА СВЕТОВНО НИВО, ХОР, ОРКЕСТЪР, СОЛИСТИ - СЪЩО, А ЯНИНИТЕ ДЕВЕТ БРАТЯ Е ГОЛЯМА ОПЕРА - КЛАСИКА НА ХХ ВЕК. ТАКА ЧЕ ЗА МУХЛЯСАЛИЯ БОЛШОЙ ТОВА Е МОДЕРНО И НЕРАЗБРАНО.
MrBean на 01.07.2018 в 10:32
Отново питам! Кой от пишещите коментарии е бил скоро на театър,балет,опера. И да очерняте руската критика в изкуството е малко .... бедно. Отново пишач че нашите хора на изкуството/но истинското/ са по своемо тихо-велики.Добре че ги има все още.
Грънчаров на 02.07.2018 в 01:20
Творчеството на Карталов винаги е било на ръба на самодейността. За сметка на това той винаги е бил в неприлична близост с управляващите. и така е от времето на Людмила Живкова до днес! Каква издръжливост??! Освен това е известен с творческите си кражби. Копира без срам! Какво да се прави - АКАДЕМИК!!!
Дора на 02.07.2018 в 14:32
Най-сетне някой да го каже. Гледах "Пръстена" когато беше поставен за пръв път в Софийската опера и се отвратих. Както между другото ме отвращава всичко, поставено от Пламен Карталов. Този човек направи операта за посмешище. Докога ще е директор на операта, питам.
меломан на 02.07.2018 в 23:47
КАРТАЛОВ постави великолепно Кармен, Риголето, Тоска, Янините девет братя. Операта преди него беше стигнало до дъното при Борислав Иванов. Сега е силен, ансамблов театър, отличен оркестър, хор, балет на световно ниво, прекрасни солисти от всички гласове. Директорът на Болшой каза:"Ние, в Болшой сега нямаме сили за Вагнер, а при Вас, в София има цели два ваши състава за цялата тетралогия!". В Софийската опера има ред, професионализъм, чудесна публика. Така че не говорете глупости и не завиждайте. Зле е положението в Пловдив, Бургас и Русе, където ниво спадна. По- добре е във Варна и Стара Загора, но Софийската опера сега е първокласен ансамблов театър, благодарение на Карталов.
от кога на 03.07.2018 в 09:09
От кога руснаците започнаха да разбират от опера?
българин на 03.07.2018 в 16:58
Вестник Комерсант е отдавна известен с антибългарската си насоченост за всичко от нас - така че да не се чудим на този злобен пасквил - важното е, че европейските критици, които идваха в София и видяха нашия Вагнер, го оцениха много високо. Соф опера е във възход, след дълга криза. Постановките не само на Ринга на Вагнер, но и на Корсар, Кармен, Янининте девет братя са истински върхове в историята на първата ни музикална сцена, един модерен, европейски ансамблов музикален театър. Кармен имаше огромен успех в Япония и Корея, Княз Игор в Полша, Вагнер в Германи и Беларус. Руснаците сега ни мразят, защото им се опънахме, винаги са били против нас, от векове, дори са виновни за убийството на Левски. Изобщо гадна държава е тази Русия - империя на Злото! Цялата история на руско- българските отношения го доказва.
Била много пъти на 03.07.2018 в 18:57
Понеже тука некой много пъти пита дали сме ходили некога на опера или такова балет, та аз съм походила и то доста, че даже многократно в Маскава. Критиката е напълно предубедена и иде от злобата, че свежият полъх на нещо по-различно може да издуха миризмата на мухъл от масковските сцени. От всичко, което видех там за доста дългото време ме впечатлиха единствено неколко театрални постановки, някои от които с реж Явор Гърдев. Останалото, което гледах -особено балет- си е такова, квото си го дзупат от време-оно. Хубавите неща в Масква са в забутаните театри и камерните сцени. А изкуството, което творят Българи ВИНАГИ е стойностно и изпипано. Знам какво говоря.

Напиши коментар