За света все по-голяма опасност представлява не толкова самата севернокорейска ракетно-ядрена програма, колкото нейната артикулация от страна на множество сили. Последните са готови да я разглеждат ту като индикатор за международната стабилност, ту като инструмент за промяна на световното статукво. Което ги мотивира да поемат определени рискове, смятайки, че е възможно, като локализират и контролират бъдещи кризисни процеси, и да инкасират немалки дивиденти.

 

Снимка: Лоран Вейл, архив 

 

Кризата на Корейския полуостров може да не се превърне в детонатор за разрушаване на статуквото, но представлява удобна отправна точка за систематизиране и анализиране на силите, заформящи контурите на гигантска геополитическа битка в Източна Азия. Способна да промени радикално световната политика и икономика, както и да подложи на сериозно изпитание 

 

ролята на САЩ като глобален лидер. 

 

Най-понятна към момента, колкото и да звучи странно, е играта на Севрна Корея. Жизнеността на комунистиеската държава се крепи на два фактора- терор във вътрешен план и развит военен потенциал, като гаранция в международен аспект. Ако тя се лиши дори и от едната своя „патерица”, означава да подложи на огромен риск собственото си оцеляване. Което за елита ще има и чисто физически измерения.

 

За да се съхрани, сегашният северокорейски политически атавизъм има необходимост да запази двустранната си изолираност от обкръжаващата го среда. От една страна, да минимизира възможността на собственото си население да контактува с останалия свят, а от друга - да сведе до минимум възможността на останалия свят да влияе върху вътрешната обстановка. В този смисъл, колкото и да изглежда агресивно, 

 

ядреното оръжие има за Пхенян чисто дефанзивни функции. 

 

Просто той няма поле за външна експанзия. Не е в състояние да завладее южната си съседка, а едва ли ще се опита да осъществи агресия по отношение на останалите две страни с които граничи - Китай и Русия.

Северна Корея обаче, със самото си съществуване и с непрекъснатото развитие на военния си потенциал, спомага да се ерозира американското влияние. Освен че е въпрос само на време да създаде ракетни носители, способни да достигнат до Северна Амарика, вторичният ефект от нейното поведение е, че поставя дилема, която в крайна сметка девалвира образа на американската мощ: ако Пхенян бъде ударен с военни средства, последствията могат да се окажат катастрофални за Вашингтон в хуманитарен, дипломатически, политически, а може би и във военен смисъл. 

Ако военното решение все пак бъде отклонено, тогава Северна Корея ще може да разширява ракетно-ядрения си потенциал до степен да накара американските съюзници в региона да потърсят нови подходи за гарантиране на националата си сигурност. Което в крайна сметка ще означава движение именно в посока на търсеното от КНДР 

 

преустройство на региона на не-американска основа.

 

Като антипод на Севера, интересите на Южна Корея са пряко противоположни. Тя се надява САЩ да запазят световното си лидерство и глобалната военно политическа и икономическа система да остане в сегашните си рамки. Това е средата, която позволи на южнокорейците да се превърнат във водеща световна икономика и да се възползват максимално от американската военна сила по отношение гарантирането на собствената им сигурност. 

Но за тях мирът е по-важен от отношенията с Америка. Военен конфликт на полуостровът им, независимо от резултата, ще ги постави пред тежко изпитание и ще прекъсне досега следвания им път на развитие. Дали ще лекуват поствоените си травми и/или ще трябва да интегрират към себе си Северна Корея, всичко това ще изисква акумулирането на невероятни ресурси и бъдеще в една нестабилна вътрешна и външнополитиеска среда.

Втората точка на противопоставяне между Сеул  Вашингтон касае 

 

проблема за търговските отношения с Китай. 

 

40% от БВП на Репулика Корея се дължи на износа. За стопанството на страната е рискована всяка една санкционна война между Съединените щати и Китай. Казаното за Южна Корея се отнася до голяма степен и за Япония. 

Руската гледна точка към проблема е изцяло обвързана с постоянния стремеж на Москва да подкопава лидерските позиции на Америка. И Корейският полуостров е изключително подходящ терен за това. Руснаците се опитват да формулират посланието, че след като Вашингтон засега нито има куража, нито има визията как да реши проблема, той не е способен повече да играе ролята на световен жандарм. Откъдето се стига до 

 

любимата постановка на Путин за „многополюсния” свят, 

 

където сигурността се гарантира не от една водеща сила, а посредством пактове между множество глобални и регионални играчи.

Затова Русия се стреми да превърне Корея в опитен полигон за възможностите на мултилатералното сътрудничество. То трябва да е в основата на всеки настъпил благоприятен развой на корейската криза, за да може да бъде „промотирано” пред света като по- добрата алтернатива на американското лидерство. 

Ситуацията при Китай е по-различна. Страната следва стратегия на постепенно нарастване на икономическата и военна мощ и не изпитва остра необходимост да отправя директно предизвикателство към Вашингтон. Просто ако екстраполираме досегашното ѝ развитие, въпрос на време е тя да се превърне в 

 

безспорен хегемон в Източна Азия

 

Но докато този момент не настъпи, няма нужда да се влиза в безмислени конфронтации. Образно казано, Пекин се надява да изтегли неусетно изпод краката на Америка геополитическото ѝ „килимче”.

За целта максимално дълго трябва да се запази сегашният модел на световната икономика, при който китайската власт, посредством административното си влияние върху икономиката и валутните курсове може да изкривява в своя полза принципите на свободното движение на стоки, технологии и парични потоци. А главният потърпевш са Съединените американски щати. Всяка година те инкасират 250 млрд. долара пасив от търговията си с Китай.

Разбираемо защо китайската дипломация не просто подкрепи последната разолюция на ООН за засилване на санкциите срещу КНДР, но се постара да привлече на своите позиции и Русия. Тя се стреми максимално да отложи изострянето на корейския проблем и на всеки друг проблем в региона до момента, когато дори поради чисто статистически причини Америка ще признае, че не е в състояние вече да възпира китайския дракон. 

Според уволнения само преди дни стратегически съветник на Тръмп, става въпрос за период от около пет години, в който ще бъде решен 

 

въпросът за новия световен ред. 

 

И в този отрязък от време Америка ще трябва да препотвърди сегашния си статут на единствена суперсила или да приеме поражението. В представата на Тръмп това може би означава, че е важно да се бъде „наритана” Северна Корея и да се започне търговска война с Китай.

Необходимо е и да се разширят съюзническите отношения с Южна Корея и Япония, така че и двете страни да проявяват по-голяма възприемчивост както към военното решение спрямо Пхенян, така и за нов подход към икономическите връзки с Китай. Което ще означава преформулиране на правилата на действащата световна икономика. За да не се окаже, че Съединените щати са финансирали индиректно собственото си детрониране.

Виждаме, че силите заинтересовани от запазване на геополитическото статукво (САЩ, Южна Корея и Япония) са разделени от въпроса за икономическото сътрудничество. Обратно, страните целящи неговата промяна нямат единна визия за бъдещето. Северна Корея просто иска да излезе от международната изолация, Китай бленува една плавна, дори неусетна промяна, докато Русия има нужда от бърз катаклизъм. За Москва вариантът, при който Китай по еволюционен път се превръща в новата суперсила, може да се окаже по-опасен и от сегашното статукво. Обратното, незабавна китайско-американска конфронтация ще повиши извънредно цената на руския фактор.

По въпроса за икономическите взаимоотношения също вариантите са интересни. Китай, Япония и Южна Корея са безспорно облагодетелствани от съществуващото положение и всяка промяна в позициите им би се случила само ако са подложени на мащабно геополитическо изпитание или се окажат обект на икономически санкции.

САЩ, Северна Корея и донякъде Русия, от коренно противоположни позиции, се явяват антагонисти на глабалния икономически ред. За Америка е важно да излезе от модела, при който в последното десетилетие тя записва всяка година между 450 и 720 млрд. долара търговски пасив. 

 

Москва се раздира между две опции, 

 

които изглеждат равноотдалечени. Първата е премахване на западните санкции, които са неприятни дори и като символно изражение. Втората е, ако санкциите се запазят, да се стигне до глобална санкционна война, която ще обезцени санкциите срещу Русия в икономически и политически смисъл. Северна Корея се опитва, ако не може да излезе от наложените ѝ санкции, поне да има начин да ги заобикаля.

От цялото това преплитане на интереси едва ли  е възможно да си представим образа на новия световен ред, но е и лукс да видим неговото зараждане.

 

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

6 коментар/a

observer на 25.08.2017 в 16:45
Най-заинтересован от засилването на военната мощ на Северна Корея е Китай. Една обединена Корея и дори две приятелски корейски държави ще бъдат много по-силен конкурент на китайската търговска експанзия. А Северна Корея притеснява и другия конкурент на китайците - Япония. Китай в близките десетилетия едва ли ще има интерес да ощети най-големия си пазар и източник на иновации и технологии, а що се отнася до Русия, дори да се случи желания от Путин многополюсен свят, в него тя няма да има тежестта на бившия Съветски съюз. След няколко десетилетия населението и ще е по-малко от това на Иран и Турция, БВП вероятно също. С Корея или без.
900 на 27.08.2017 в 18:52
Много точен коментар на обзървър.Все едно аз съм го писал
GDX на 29.08.2017 в 16:07
observera сигурно не е видял в Сирия какво стана, е нищо те "нямат такава тежест", но по някакво случайно стечение на обстоятелствата НАТОто загуби войната в Сирия именно от тия с по-малкото население от Иран и Турция. То и Катар са 300К човека, но БВПто им е от по 100К нагоре Индия като са 1.2 милиарда се едно икономиката им е цъфнала повече от Катарската или са по-добре в Турция и Иран :)) Кат почнат някакви посерковци да си пишат някакви врели не кипели ей така изсмукани от пръстите простотии направо лудница, че и си вярват на всичкото и отгоре !!
900 на 30.08.2017 в 22:18
Просто си глупав GDX. Не се излагай
Муйо на 31.08.2017 в 15:29
"терор във вътрешен план" - на мама златното детенце, как си представяш металургия, машиностроене, тежка химия и микроелектроника при терор? А без тях атомна бомба - нанай маро!
Умен на 03.09.2017 в 19:42
Когато се опитваш да опишеш ставащото в глобална мрежа от взаимоотношения, трябва да погледнеш големия паяк в центъра. Спи или е активен? Второто. Това променя поведението на средните играчи, техните коалиции и конфликти. Северна Корея е малък играч. Изглежда хиперактивен, защото цялата информация, която ни се поднася за него, се поднася от две страни, с които се намира официално в състояние на война. Не можем да очакваме от САЩ и ЮК друго, освен някаква вариация на портрета на Кайзера, Хитлер, Саддам, Кадафи, Асад. Общото е, че все са "луди". Защото само луд би си помислил, че Вашингтон ще направи със страната му нещо като това, което сполетя Ирак, Либия, Сирия, след като избраха пътя на отстъпките. Или нещото, което сполетя СССР и Източна Европа. Та САЩ никога не биха направили никому нещо такова, каквото.... направиха.

Напиши коментар