"Ако на Иран трябваше да се гледа само като на единствената голяма сила, подкрепяща руснаците в Сирия, то това би изглеждало като конфликт между шиити и сунити, с Русия, която взема страната на шиитите, а Западът на сунитите. Този сценарий би бил изключително опасен за Иран и би разкъсал още повече региона по сектантските линии”.

 

 

Иранският президент Хасан Рохани на трибуната на ООН, 28 септември 2015 г. в Ню Йорк

 

Без да се намесва открито като Русия,

Техеран подкрепя активно президента Башар ал Асад от началото на бунта през 2011 г.,

който прерасна в гражданска война, причинявайки смъртта на повече от 240 хил. души.

Иран му предоставя финансова и военна помощ, както и съветници. Членове на “Гвардейци на революцията”, елитната армия на Ислямската република, също са редом до бойците на шиитската милиция на ливанската “Хизбула”, съюзник на Техеран, според сирийската Обсерватория на човешките права.

Генерал Касем Сулеймани, шеф на силите “Ал Кудс”, които отговарят за външните операции на гвардейците, ходи често в Сирия и Ирак.

Президентът Хасан Рохани заяви неотдавна, че приоритет за Техеран е засилването на режима на Асад, за да се пребори с тероризма, дискурс, подобен на този на Москва.

 

 

Генерал Касем Сулеймани, шеф на силите “Ал Кудс”, натоварени с операциите зад граница на “Гвардейците на революцията” и президентът Хасан Рохани, 15 септември 2015 г., Техеран

 

Рохани пледира за голяма международна “антитерористична” коалиция - от САЩ до Русия, като се мине през Турция, европейските страни, Иран и дори неговия регионален съперник Саудитска Арабия. 

Приемайки в Ню Йорк шефа на иранската дипломация, Мохамед Джавад Зариф, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призна неотдавна ролята, която играе Иран, като го призова “да използва своето влияние, за да насърчи политическото решение”.

Техеран поддържа привилегировани връзки с Дамаск от установяването на Ислямската република в Иран през 1979 г.

Сирия, главно сунитска страна, управлявана обаче от алауитското малцинство, което е еманация на шиизма, беше впрочем една от малкото арабски страни, които подкрепиха Иран по време на войната с Ирак през 80-те години.

“Иран е неизбежен играч в решаването на сирийската криза, това е ясно за всички”, твърди Франсоа Никуло, бивш посланик на Франция в Техеран от 2001 до 2005 г.

Тази първостепенна роля бе засилена с подписването на ядреното споразумение на 14 юли между Иран, САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия. То постави Иран в центъра на дипломатическата и икономическа игра, както показва и почти постоянното

шествие на европейски политици и бизнесмени в иранската столица.

Доказателство за недоверието, което пораждаше до подписването на това споразумение, е фактът, че Иран не бе поканен да участва в международните конференции за Сирия в Женева през 2012 и 2014 г.

В очакване на нови дипломатически дискусии, “Иран играе повече от всякога в един отбор с Русия по сирийския въпрос”, подчертава Франсоа Никуло. Със стратегията “да се уреди първо въпросът за терористите, да се елиминира “Ислямска държава”, а на второ място, да се поставят институционалните въпроси”.

Във военно отношение, “руснаците бомбардират, но сега ще трябва да се действа на място и иранците ще играят ценна роля”, смята бившият френски посланик в Иран. Защото те могат “да мобилизират иракчаните, афганистанците, самите те да изпратят хора. 

Иранците са единствените, които могат да изпратят военни части по суша.

Сирийската армия е останала без дъх”.

Но, уточнява експертът, “и едните, и другите знаят, че нещата не могат да бъдат както преди в Сирия”.

Досега Иран не е представил условията и евентуалните си отстъпки за едни евентуални преговори за бъдещето на Сирия и мястото на Асад.

Според Фархан Джаханпур, специалист по Иран и преподавател в Оксфордския университет, един от рисковете е конфликтът да прерасне изцяло в религиозна война.

“Ако на Иран трябваше да се гледа само като на единствената голяма сила, подкрепяща руснаците в Сирия, то това би изглеждало като конфликт между шиити и сунити, с Русия, която взема страната на шиитите, а Западът на сунитите”, обясни той в понеделник пред “Техеран Таймс”. “Този сценарий би бил изключително опасен за Иран и би разкъсал още повече региона по сектантските линии”, смята той. 

Сирия, заедно с Йемен и Бахрейн,  е един от въпросите, които противопоставят Иран на неговия голям регионален съперник Саудитска Арабия.

Двете страни се обвиняват взаимно, че дестабилизират Близкия Изток, за да могат да доминират в него политически, военно и религиозно. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бездомна Европа

Бездомна Европа

Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с др...

Напиши коментар