Германско изследване отрече „германския модел“ на саниране. Ние не сме го чели

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48160_dmMBA5TI66VmCIDvWv0kN6AcvMwAqf.gif" style="height:346px; width:519px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>При посещението си в Германия миналия месец премиерът обяви, че започваме саниране по германски модел, т.е. 100 % от разходите се поемат от държавата. Нека обаче видим как са нещата в самата Германия и дали няма проблеми в модела.</p> <p>През 2010 г. излиза изследване доколко е изгодно санирането, изготвено от Института за икономически изследвания в Хале. И според изводите от него целесъобразността от санирането не е толкова неоспорима, както се е смятало.</p> <p>54% от жилищата в Германия са многофамилни, от тях три четвърти се дават под наем. Кой всъщност ще заплати за скъпото саниране? В някои случаи ще е по-евтино да се построи нова сграда, отколкото да се санира старата, изчислили организациите на собствениците.</p> <p>През 2013 г. излиза проучване на държавната банка за развитие KfW за разходите и ползите от санирането. Основният извод е, че &quot;енергийното саниране гълта повече пари, отколкото спестява&quot; на домакинствата. Дори изграждането на енергийно спестяващи жилища показа, че те се амортизират доста по-бързо от предвиденото. &quot;Именно затова при инвестирането в подобни проекти не трябва да се разчита само на спестяване на пари от енергията&quot;, сочи докладът на KfW.</p> <p>Този документ всъщност е като бомба със закъснител. Защото която и да е политическа коалиция, управлявала Германия от 2000 г. насам, си поставяше една голяма цел. А именно да се намали изразходването на топлоенергия в германските домакинства с 80% до 2050 г., за да се съкрати изхвърлянето на вредни газове във въздуха, които се смята, че водят до глобално затопляне и промени в климата.</p> <p>Именно затова в Германия постоянно се увеличават правилата за енергийната ефективност и се предлагат все по-големи жилищни площи за саниране. Според официални данни от 1993 г. са били използвани изолиращи плочи за над 769.1 милиона квадратни метра, което е повече от площта на Хамбург. Но никое правителство досега не проведе изследване колко се спестява при тези дейности. Именно затова новите резултати от проучването на KfW са катастрофални за политиците.</p> <p>Според този доклад, за да се постигнат целите за енергийна ефективност до 2050 г., са нужни инвестиции в размер на 838 милиарда евро. Само с тяхна помощ пък ще може &quot;да се спестят 370 милиарда евро&quot;, сочат прогнозите на авторите на документа. И следва парадоксът, че на практика се стига до загубата на общо 468 милиарда евро.</p> <p>&quot;Това сочи, че някъде по пътя се губи здравият смисъл&quot;, смята Томас Бейерле от компанията за недвижими имоти IVG. Независимо от това всяка година федералното правителство отпуска милиарди евро за саниране и строеж на енергийно спестяващи жилища. Само през 2013 г. са предвидени 1.8 милиарда евро за подобни цели.</p> <p>&quot;Това фактически е разхищаване на парите на данъкоплатците&quot;, смята Бейерле. Новите данни се подкрепят от критици на санирането като архитекта Конрад Фишър от Хохщад на Майн. Те от години предупреждават, че изолирането на фасадите не води до намаляването на разходите за отопление. &quot;Аз не познавам подобна система, която би помогнала за намаляване на разходите на домакинството за отопление и за ограничаване на амортизирането&quot;, твърди Фишър.</p> <p>Изследването все пак показва, че инвестициите за покачване на енергийната ефективност се отразяват добре върху някои области на икономиката като строителството. Така се очаква да се открият между 200 000 и 300 000 нови работни места до 2050 г.</p> <p>&quot;Големите инвестиции в защитата на климата водят до растеж на строителните обекти и повече работни места&quot;, потвърди Йорг Цойнер, главен икономист на държавната банкова група KfW. По друг начин на това гледа изследователят Томас Бейерле. &quot;С подобни аргументи политиците биха могли да оправдаят поредното поскъпване на билетите в обществения транспорт. Така например щели да бъдат подпомогнати държавните железници да не уволняват персонал или банките да не намаляват премиите на своите служители&quot;, смята Бейерле.</p> <p>&quot;Няма никакво основание собственикът на едно жилище на практика да плаща за разкриването на нови работни места в строителството&quot;, допълва той. От това страдат не само собствениците на жилища, но и наемателите, защото те също трябва да плащат за тези енергийни мерки. &quot;Разходите за едно саниране или строежа на нови енергийно спестяващи домове ще удари задължително по наемите, които със сигурност ще се увеличат&quot;, аргументира се изследователят. Той прогнозира, че това повишаване може дори да стигне около 30%.</p> <p>В момента един жилищен квадратен метър за едно семейство струва около 400 евро, като поне 115 евро от тях отиват именно за мерките за енергийна ефективност. При строежа на нови подобни жилища цената стига 540 евро за квадратен метър, от които 250 евро отиват пак за саниране. Засега не се вижда край на покачването на цените в тази област.</p> <p>Нещо повече, през периода 2014 до 2016 г. властите в Берлин смятат да увеличат броя на санираните жилища с още 12.5%. &quot;По този начин през тези две години разходите за строителни проекти ще се увеличат поне с 5%&quot;, смята Аксел Гедашко, президент на Федералния съюз на компаниите, управляващи недвижима собственост (GDW), чиито 3000 членове отговарят за шест милиона жилища в Германия. &quot;В същото време в големите градове на страната има огромен проблем при изграждането на жилища за семейства с ниски доходи&quot;, оплака се той. Наред с тези проблеми има и други предизвикателства, като например това, че материалите, които се използват при подобни изолации, имат ограничена трайност. &quot;Ние знаем от нашите членове, че изолацията, която бе използвана при санирането в началото на 90-те години или новопостроените жилища, вече показват сериозни дефекти. А са минали едва 20 години&quot;, разкри шефът на GDW. В много случаи водата от проливните дъждове вече прониква безпроблемно през изолираните фасади. Създават се студени места и цепнатини, чрез които топлината отвътре излиза навън. Така вместо да се намали потреблението на топлоенергия, на практика се увеличават разходите за газ или различните горива.</p> <p>Така се стига до въпроса дали при повечето санирани или новопостроени жилища до 2050 г. няма да се наложи отново да се сменя изолацията, и то по-скоро от предвиденото. В този случай споменатите вече в изследването разходи може да скочат с още няколкостотин милиарда евро, което отново ще доведе до сериозни финансови загуби за собствениците на жилища. При това мерките за енергийна ефективност ще загубят своята привлекателност. Друг проблем е, че повечето изолационни системи са направени от химическа рафинирана пяна или стиропор. За тяхното производство и транспортиране също отиват значителни енергийни ресурси.</p> <p>&quot;За да се достигне до ефективна защита на климата, трябва първо да се изясни дали тези изолации са екологични&quot;, смята Гюнтер Ворнхолц, който е професор по икономика в Бизнес училището в Бохум. Основен проблем е, че тези материали засега не могат да се рециклират ефективно.</p> <p>&quot;През следващите години може да се стигне до проблем, свързан с нуждата да се намерят огромни халета, където да се съхраняват дефектните изолационни материали&quot;, смята Томас Бейерле от компанията за недвижими имоти IVG. Това на свой ред още повече ще увеличи разходите за саниране за обикновените хора, отколкото се предполага сега.</p> <p><strong>Какви изводи може да направи България, следвайки германския модел:</strong></p> <p>- Има ли българското правителство анализ относно спестяването на електроенергия?</p> <p>- Има ли изчисление дали инвестициите се доближават до икономиите и в какъв срок ще се реализират?</p> <p>- Ще спре ли амортизирането на сградите, след като бъдат санирани?</p> <p><strong>Факт е, че може би ще се осигури работа за определени строителни фирми, което би довело до наемането на по-голям брой работници. Факт е&nbsp;обаче, че при срок от една година за изпълнение на програмата това означава временна заетост. Къде ще отидат допълнително наетите хора след срока?</strong></p> <p>- Ще се вдигнат ли цените на имотите на санираните жилища и как ще се отрази това на и без това свития пазар на недвижими имоти?</p> <p>- Ще се увеличат ли наемите?</p> <p>На 15 януари приключи програмата на Министерството на регионалното развитие за подобряване на енергийната ефективност на жилищата в страната. Въпреки че тя имаше осигурено финансиране на стойност 2 млрд. лв. и покриваше 75% от разходите за саниране, от 2007 г. до този момент със средства от нея са обновени само 4 жилищни сгради. Как след този неуспех се очаква да успее новата програма? Макар разходите за саниране вече да се покриват изцяло от държавата, проблемът не е в цената, а в мисленето.</p> <p><strong>Проблемът с финансирането:</strong></p> <p>Финансирането е изцяло за сметка на държавата. Към Българската банка за развитие ще се създаде целеви фонд с държавна гаранция на стойност 1 милиард лева. Неговата цел ще е да привлече финансов ресурс от международни финансови институции за осъществяването на програмата. Парите ще минават през общините, като бенефициенти ще са сдруженията на собствениците. За целта те трябва да се регистрират по БУЛСТАТ.</p> <p><strong>И тук веднага изникват много съществени въпроси:</strong></p> <p>- Ако финансовият ресурс е под формата на заем, това означава ли, че данъкоплатците, които значително надхвърлят броя на хората, които ще се възползват от санирането, ще трябва да плащат и лихви по тези заеми?</p> <p>- Ако парите се възстановят от ЕФ, то те ще бъдат само процент &ndash; например 65% и 75%. Останалите пари би трябвало да дойдат изцяло от държавния бюджет, което отново означава, че ще бъдат платени пряко от данъкоплатците.</p> <p>За да се кандидатства, най-малко 67% от собствениците на жилища в сградата трябва да дадат съгласие и да изберат управителен съвет. Програмата се отнася само за блокове с минимум 36 апартамента. В много от тях обаче вече е извършено частично саниране. Така хората, които вече са дали пари за подобряване на енергийната ефективност на жилищата си, на практика ще бъдат ощетени. Подобна дискриминация е не само контрапродуктивна, но и потенциално подлежаща на съдебна санкция.</p> <p>По-малките сгради би трябвало да се санират по новата ОП &ldquo;Региони в растеж&rdquo; неясно за момента как.</p> <p>На практика се оказва, че програмата съвсем не е безплатна за българските граждани. Идеята очевидно е поне част от средствата да бъдат възстановени с мерките по Протокола от Киото, като намалението на емисиите от парникови газове бъде предоставено на развити европейски държави срещу инвестиции в българската икономика. Дали това ще стане е отделен въпрос, а и както видяхме в германския пример, кой е казал, че материалите, които се влагат в санирането са екологично чисти?</p> <p>Има ли изчисление с колко ще бъдат намалени вредните емисии, при положение че обявените сгради, които ще бъдат санирани, са около 0,3% от панелните жилища, и то при грубо изчисление само на разходи за изолация. Ако се подходи както се прокрадват мнения и за подмяна на тръби на водо- и топлопреносната мрежа, дограми, спойки на панели и т.н., най-вероятно парите ще стигнат за доста по-малко сгради.</p> <p><strong>Обществени поръчки</strong></p> <p>Решението за изпълнител на проекта ще се взима от общинската администрация, която ще осъществява и последващия контрол. Досегашният опит в този тип обществени поръчки въобще не е добър. Няма да е учудващо, ако местни фирми без никакъв опит, създадени дни преди края на сроковете за тръжните процедури, изненадващо получат финансираните от държавата проекти за саниране.</p> <p><strong>Защо държавата ще инвестира ограничения си финансов ресурс в непроизводствени активи?</strong></p> <p>Санирането на панелните блокове няма да ускори растежа на икономиката, нито ще повиши нейната конкурентоспособност.</p> <p>Обновяването на панелните блокове ще донесе полза само на ограничен кръг от предприемачи. Има много по-добри начини да се инвестират няколко милиарда лева, като технологични и индустриални паркове, обществена инфраструктура, научни разработки и реформи в различни сфери, например образование и здравеопазване.</p> <p>Социалният ефект от евантуално намаляване на разходите за електроенергия (много е важно да се знае, че правителството няма анализ, който да потвърди това твърдение) няма да бъде особено голям, тъй като основният проблем в държавата не са цените и разходите, а липсата на доходи или ниските доходи.</p> <p>Как министър Дончев си представя, че ще успее за една година да изразходва 1 млрд. лева за саниране? Нека да видим времевия срок &ndash; една година и половина! Как за този срок ще се извърши обследване, саниране и паспортизация на въпросните 200 сгради? Кои фирми ще го извършват? Ако е с обществени поръчки, това означава поне 1 месец обявление и още един, за да тръгне процедурата. Задължително останалите участници ще обжалват, което е около 2 месеца и както се казва &ndash; годината мина.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>